Р Е Ш Е Н И Е    № 13

Гр. Шумен 29.02.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Шуменският окръжен съд в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Свилен Станчев

при участието на секретар Н. И., като разгледа докладваното от окръжния съдия търг.дело № 373 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид:

Държавен фонд „Земеделие” е предявил срещу Д.Й.Л. два обективно съединени иска при условията на кумулативност: иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 150 595,16 лева, и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 52 322,70 лева, предявени като установителни по реда на чл. 422 от ГПК, след проведено заповедно производство по ч. гр. дело № 583/2014 г. на Новопазарския районен съд и оспорване от ответника на издадената заповед за изпълнение. Ищецът ДФ „Земеделие” излага, че е сключил с ответника Д.Й.Л. договор № 2286 от 20.10.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Р. България (програма САПАРД). По силата на договора, ответникът получил безвъзмездна финансова помощ в размер на 150 595,16 лева с предназначение на финансовата помощ, описано, както следва: „първоначално закупуване на чистопородни женски животни от млечни породи; машини за почистване на тор, за доене, включително подвижни агрегати за доене, оборудване за охлаждане на ниво ферма, оборудване за преработка на фураж: механизация за стопанството, механизирано оборудване, вкл. софтуер”, като ползвателят на помощта се задължил да извърши инвестицията – предмет на договора, до 31.08.2007 г. След изпълнение на инвестицията от ответника, била депозирана заявка за плащане от 24.09.2007 г. с приложени документи, изброени в Приложение № 5 към Наредба № 14 от 18.05.2001 г. Ищецът ДФ „Земеделие” превел по сметка на ответника Д.Й.Л. сумата от 150 595,16 лв с преводно нареждане от 18.12.2007 г. След изплащане на сумата, в рамките на контролните си правомощия, контролни органи на ищеца са извършвали проверки съответно на 22.04.2010 г., на 23.11.2010 г. и 04.05.2011 г. При проверката на 22.04.2010 г. било констатирано, че пет от закупените животни са умрели. При втората проверка на 23.11.2010 г. било констатирано, че умрелите животни са възстановени, но с непълен комплект документи за извършената покупка, както и 4 животни неотговарящи на изискванията за финансиране. Установена и смърт на нови 7 животни. При третата проверка било констатирано, че не били представени документи за възстановяването на умрелите 12 животни, както и че са изтекли сроковете на застраховките на активите, финансирани по програма „САПАРД”. Впоследствие, при проверка на 29.06.2012 г. на място се установило, че животновъдният обект, за който е предоставена финсансовата помощ, не функционира и закупените животни не са налични. На основание изложените обстоятелства ищецът ДФ „Земеделие” твърди, че ответникът Д.Й.Л. не е изпълнил задълженията си по договора да използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по начина, описан в бизнес плана, както и да не продава или да преотстъпва ползването върху придобитите въз основа на одобрения проект активи чрез отдаването им под наем, аренда или по договор за съвместна дейност, както и да застрахова активите – предмет на инвестицията, за срок от 5 години в полза на фонда, както и да подновява всяка година в рамките на 5-годишния период застрахователния договор. На основание изложените обстоятелства, ищецът прави искане до съда да признае за установено, че ищецът ДФ „Земеделие” има изискуемо вземане срещу ответник Д.Й.Л. с размери: главница в размер на 150 595,16 лева – предоставена на ответника финансова помощ по програма САПАРД; сумата от 52 322,70 лева – лихва за забава върху размера на главницата за периода 18.01.2011 г. – 24.06.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2014 г. до изплащане на вземането.

Ответникът Д.Й.Л. в отговорите си оспорва иска. Оспорва твърденията на ищеца за нарушения на клаузите на договораот 20.10.2006 г. Твърди, че са изтекли давностни срокове за исковите претенции. Оспорва правото на ищеца да иска издаване на заповед за изпълнение на основание вземания от разваляне на договор, като се позовава на тълкувателна практика на ВКС.

По искане на ответника по делото са привлечени като подпомагащи ответника страни застрахователно дружество „Уника” АД гр. София с адрес на управление: гр. София 1612 ул. ... № 11-13, и застрахователно дружество „ДЗИ Общо застраховане” АД гр. София с адрес на управление: гр. София ул. ... № 3. Подпомагащите страни не вземат становище по същество на претенциите.

Съдът като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази следното:

Между страните бил сключен договор № 2286 от 19.10.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Р. България (САПАРД). Съгласно договора, ДФ „Земеделие”. Предназначението на безвъзмездната финансова помощ е описано в договора като „първоначално закупуване на чистопородни женски животни от млечни породи; машини за почистване на тор, за доене, включително подвижни агрегати за доене, оборудване за охлаждане на ниво ферма, оборудване за преработка на фураж: механизация за стопанството, механизирано оборудване, вкл. софтуер”, съгласно бизнeс плана към проект № 270101200087. Съгласно приложения към договора бизнес план, ответникът Л. като бенефициент на помощта, се задължавал да направи известиция в закупуването на 13 бр. елитни бременни юници порода „Холщайн” и 20 бр. елитни бременни юници порода „Кафява алпийска”, трактор „Fendt  farmer 310”, косачка КВ-165, селскостопанско ремарке РС 10, плуг “RABE”, доилна инсталация “Polanes” и хладилен танк за мляко REM/DX 2100. Горните инвестиции са направени и заплатени от бенефициента, видно от приложените към заявката за плащане фактури и платежни документи (л. 57-91), и описани като одобрени инвестиционни разходи в Приложение № 1 към договора (л. 44). След изпълнение на инвестицията, ответникът е депозирал заявка за плащане от 24.09.2007 г., в която е декларирал извършена инвестиция на обща стойноснт 336 774 лева и е поискал финансова помощ в размер на 50 % от тази сума, или 168 387 лева. Върху заявката е отбелязана служебно от ДФ „Земеделие” сумча, подлежаща на изплащане в размер 86 094,91 евро с щемпел „платено” върху документа (л. 56). В писмо за оторизация на плащането № 01817 от 07.12.2007 г. е отбелязана обща сума на допустимите разходи 301 190,33 лева, и размер на субсидията 150 595,16 лева (л. 106). Тази сума е била изплатена на ответника с преводно нареждане от 18.12.2007 г. (л. 108). С уведомително писмо от 20.02.2008 г. бенефициентът е уведомен за частичен отказ от плащане над горната сума, тъй като 11 бр. от обявените за закупени юници не били налични при извършена от ДФ „Земеделие” проверка (л. 109-110).

След изплащане на помощта, длъжностни лица при регионална агенция „Сапард” при ДФ „Земеделие”са извършили три проверка в рамките на правомощията си по договора и чл. 28 и 29 ал. 2 от Наредба № 14. При първата проверка на 22.04.2010 г. е констатирана смърт на пет от закупените от ответника 22 животни, субсидирани по програма „Сапард” (л. 121). Проверката е била извършена в присъствието на ответника, което е удостоверено с подписа и печата му (л. 120). С писмо от 19.11.2010 г. ответникът уведомил ищеца, че животните са възстановени, като декларирал, че в хода на подновяване застраховането на животните има допълнително умрели животни, като броят на новозакупените е 11 (л. 194).

При повторна проверка на 23.11.2010 г. е констатирано възстановяване на 5 бр. животни, чиято смърт е била установена при предходната проверка. Констатирана е смърт на още 7 от закупените животни, които били заменени с други (л. 202). Длъжностните лица са установили, че за 7 бр. животни, умрели за периода между 22.04.2010 г. и 23.11.2010 г. не са представени коректни документи за замяна, въпреки че животните са налични в стопанството (л. 203). Закупените животни за замяна на умрелите били на възраст над 20 месеца. Проверката била извършена в присъствието на ответника, , което е удостоверено с подписа и печата му (л. 203). С писмо № 02-6500/17748 от 08.12.2010 г. (л. 265) ищецът указал на ответника да възстанови 4 животни, като закупи юници на възраст до 20 месеца от същите породи (за които е направена първоначалната инвестиция и е отпусната помощта по договора).

При трета проверка на 04.05.2011 г. било констатирано, че 12 бр. животни не са били възстановени, не са били представени съответните документи за новозакупените животни, като от първоначално закупените 22 животни налични са 10 (л. 274-275). Проверката била извършена в присъствието на ответника, , което е удостоверено с подписа и печата му (л. 274). С писмо от същата дата ответникът се позовава на високата смъртност и ниската продуктивност на животните, както и на липса на финансови средства за тяхното възстановяване (л. 280). В доклад за нередности от 12.05.2011 г. са отбелязани като неизпълнение на задълженията на ответника по договора следните обстоятелства: невъзстановяване на 12 бр. животни; непредставяне на изисканите от ДФ „Земеделие документи съгласно писмо № 02-6500/17748 от 08.12.2010 г.; незастраховане на финансираните активи (л. 282). 

Със заповед № 693 от 25.06.2012 г. била възложена четвърта проверка на обекта. При проверка на място на 29.06.2012 г. длъжностните лица са констатирали, че кравефермата е заключена, а по сведения на работещо в същия стопански двор лице, бенефициентът е продал животните, а Първа инвестиционна банка гр. Шумен го е обявила за лош длъжник и е разпродала част от техниката му (л. 308). Съставен е доклад за нередности от 26.02.2013 г. (л. 321-323).

Така изложените обстоятелства обуславят следните изводи:

Предметът на договора, сключен между страните, е предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата САПАРД срещу задължение на бенефициента да извърши одобрената инвестиция и да използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по начин, използван в бизнес плана. Съгласно бизнес плана, към който препраща чл. 4.17 от договора, бенефициентът се е задължил да ползва в продължение на 5 години същите активи, включително същите породи животни. Горното следва от таблица 2 от бизнес плана стр. 13 (дело л. 25), където е изложен предварителен разчет на очакваните приходи за 5 години, и от обяснението, че „заложената средногодишна млечност на една дойна крава е 7 тона, което е съобразено с технологията на отглеждане и породите крави”. От цитирания текст, съпоставен с таблицата на закупените активи (стр. 8 от плана, дело л. 20) и текста на договора, е видно, че ответникът се е задължил да поддържа същите активи – т. е. същите породи животни за целия срок на бизнес плана – 5 години. Същият не е изпълнил това си задължение, като не е подновил умрелите животни с такива от същата порода. Закупуването на животни от друга порода, каквото е констатирано при проверките, не е изпълнение на договорените задължения. Неизпълнено е задължението и в частта му за закупените и субсидирани машини, съоръжения и инвентар: трактор „Fendt  farmer 310”, косачка КВ-165, селскостопанско ремарке РС 10, плуг “RABE”, доилна инсталация “Polanes” и хладилен танк за мляко REM/DX 2100, както и в частта му относно 10 бр. животни, налични към датата на последната проверка – 04.05.2011 г. При последващата проверка на 29.06.2012 г. същите не са открити на обекта и същият е бил заключен, което е констатирано от длъжностните лица в протокола от проверката. Липсата им е доказателство, че тези активи не се използват от бенефициента по предназначение в рамките на 5 годишния срок по чл. 4.17 от договора и чл. 27 ал. 1 от Наредба № 14.

  Не е изпълнено и задължението на ответника да застрахова активите в полза на ДФ „Земеделие”. Тук следва да се отбележи, че ответникът не е имал задължение да застрахова закупените животни и за злополуки, заразни и незаразни болести. Представеното от ищеца приложение № 2 на договора не е подписано от ответника, като същото не е част от текста на договора, а отделен документ, към който договорът препраща. Поради това, то не обвързва ответника, който е бил задължен да застрахова животните само срещу събитията, описани в Приложение № 6 към Наредба № 14, към което препраща чл. 31 от Наредбата - пожар и природни бедствия (буря, ураган, наводнение, проливен дъжд, градушка, удар от мълния, свличания или срутвания на земни пластове). Независимо от това, надлежно изпълнение на задължението за застраховане няма, видно от представените доказателства. В застрахователна полица от 20.04.2010 г. е вписана застраховка на 17 бр. крави и биволици от 3 до 8 години  (л. 183). Не е уточнен броят  на кравите и биволиците поотделно, но от съпоставянето с общия брой на животните, закупени със субсидия, следва, че не са били застраховани всички закупени със субсидията животни. Втората застрахователна полица от 23.11.2010 г. не обхваща закупените със субсидията животни, видно от описа на застрахованите животни – застраховани са животни с породи, различни от закупените със субсидията (л. 228-229). При третата проверка от 04.05.2011 г. е констатирано, че финансираните активи не са застраховани. Застрахователни документи не са представени и от ответника в настоящото дело.

При така изложените обстоятелства, съдът намира предявения установителен иск за основателен. Съгласно чл. 31 от Наредба № 14 и чл. 8.1 от договора, неизпълнението на задълженията на бенефициента по чл. 27 и 30 от Наредбата и по клаузите на договора е основание на връщане на предоставената от фонда финансова помощ. Ответникът не се е позовал на невиновна невъзможност за изпълнение на задълженията му и не е представил доказателства за такива обстоятелства, въпреки дадените му от съда изрични указания в този смисъл в доклада по делото. Неоснователни са възраженията на ответника Л. за изтекли давностни срокове на претенцията. Задълженията на ответника като ползвател на безвъзмездната финансова помощ са със срок 5 години от нейното предоставяне, по силата на чл. 27 ал. 1 т. 1 и 2 от Наредба № 14. Съгласно чл. 4.18 от договора, ответникът като ползвател се е задължил да не продава и да не преотстъпва ползването върху придобитите активи в полза на трети лица за срок от пет години от изплащането на финансовата помощ, а съгласно чл. 4.2 от договора, в същия срок фондът има право да извършва проверки за спазването на договора. В този срок давност не тече, защото действието на договора не е било преустановено и вземанията за неизпълнение на договора не са били възникнали. Възникването на вземането е на основание чл. 31 от Наредбата и чл. 8.1 от договора, поради неизпълнение на задълженията на ползвателя, а то възниква при констатирано от фонда нарушение в рамките на петгодишния срок за контрол. Констатацията за неизпълнението на договора е била направена на 18.01.2011 г. в рамките на петгодишния срок за контрол. На тази дата е възникнало и е станало изискуемо вземането на ищеца към ответника за неизпълнения договор, съгласно цитирания чл. 31 от Наредбата. От тази дата започва да тече давностният срок за вземането. Давността е прекъсната на 25.06.2014 г., с подаване от ищеца до НПРС на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Поради това съдът намира, че давността за вземанията на ищеца не е изтекла.

Неоснователно е и позоваването на ответника на тълк. Решение № 4/2013 г. на ВКС, за да обоснове неприложимост на заповедното производство за претендираното вземане. Цитираното тълк. р. № 4 от 14.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК в т. 4а постановява, че не са налиице основания за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2 от ГПК за вземания, основани на упражнено право на разваляне на договор. Конкретният случай не е такъв. Претенцията на ищеца се основава на неизпълнение на действащ договор, който не е бил развален. Вземането е определяемо в чл. 8.1 във вр. с чл. 2.1 от договора и от писмо за оторизация на плащането № 01817 от 07.12.2007 г., където е отбелязан размер на субсидията от 150 595,16 лева. За вземането е било допустимо издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2 от ГПК, съгласно т. 4а изр. 1 от цитираното тълкувателно решение.

Искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 52 322,70 лева, предявен по реда на чл. 422 от ГПК е недопустим. Претенцията е за законна лихва от дата 18.01.2011 г., посочена от ищеца като дата на изискуемостта на вземането, до 24.06.2014 г. – ден преди датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК. За претенцията за законна лихва от датата на падежа до датата на подаване на заявлението не може да бъде издадена заповед за изпълнение (т. р. № 4 от 14.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК т. 4а изр. 2). След като издаването на заповед за изпълнение за вземане за законна лихва е недопустимо, недопустим е установителен иск за това вземане по реда на чл. 422 от ГПК. Поради това, исковата молба в тази част следва да се остави без разглеждане и производството да бъде прекратено.

Воден от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

          Признава за установено, че Д.Й.Л. ЕГН **********, адрес: *** дължи на Държавен фонд „Земеделие” гр. София сумата от 150 595,16 лв (сто и петдесет хиляди петстотин деветдесет и пет лева и шестнадесет стотинки) – задължение за връщане на отпусната субсидия по програма САПАРД, поради неизпълнение на договор  № 2286 от 19.10.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, ведно със законната лихва от 25.06.2014 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане, за която сума ее издадена заповед за изпълнение № 425 от 14.10.2014 г. по ч. гр. дело № 583/2014 г. на Новопазарския районен съд. 

          Оставя без разглеждане като недопустим предявения от Държавен фонд „Земеделие” гр. София срещу Д.Й.Л. иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, предявен като установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, за признаване за установена дължимостта на сумата от 52 322,70 лева – законна лихва от 18.01.2011 г. до 24.06.2014 г., и прекратява производството в тази му част.

          Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: