№ 256
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЕСТЕЛ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110139237 по описа за 2022 година
Производството е исково по молбата на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ..,
представляван от изпълнителния директор, гр.С/адрес/ спрямо М. А. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. С/адрес/, с искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с които ищцовото
дружество желае да бъде прието за установено, че ответникът му дължи
следните суми: 500 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020г. ведно със законна
лихва от 13.01.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 72 лв. за периода от 15.09.2019г. до 20.12.2021г., мораторна лихва в
размер на 4,56 лв. за периода от 31.08.2019 г. до 20.12.2021 г., за които суми е
издадена заповед по чл.410 от ГПК от 20.01.2022 г. по ч. гр. дело №
1657/2022г. по описа на СРС.
Поддържа се, че ответникът, с абонатен № 278469, е собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул. „Майор Томпсън“ № 1, вх. В,
ет. 5, ап. 45 и е ползвал доставяна от дружеството топлинна енергия през
периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., които не са заплатени. Излага се още,
че сградата етажна собственост, в която се намира имотът, е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Т/адрес/“ ЕООД, което дружество е конституирано като
1
трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл. 219, ал. 1
ГПК. Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено, че ответникът дължи претендираните суми. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който
оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва да е налице
облигационно отношение между страните, както и качеството си на
собственик или ползвател на процесния имот. Оспорва за процесния период
да е налице валиден договор между
ищеца и фирмата за дялово разпределение. Оспорва процесният имот да е бил
топлоснабдяван за процесния период, както и да е изградена сградна
инсталация за топлопреносна мрежа в имота. Оспорва ищецът реално да е
доставял топлинна енергия до имота. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията, както и възражение за нищожност на
клаузата за обезщетение за забава, като твърди и че не са налице
доказателства за настъпване на изискуемостта на задължението. Ето защо
моли
за отхвърляне на исковете, като претендира и разноски по производството.
Третото лице не взема становище.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, които са установяване на
част от вземания по Заповед с № 2342/20.01.2022г., издадена по гр.дело с №
1657/ 2022г., а именно за следните суми: сумата от 2 205,55 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. ведно със законна лихва за
период от 13.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 360,83 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 20.12.2021 г.,
25,00 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 13.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 4,56 лева,
представляваща
мораторна лихва за период от 31.08.2019 г. до 20.12.2021 г., както и държавна
такса в размер на 51,92 лева като задължения за доставена, но неизплатена
топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се
2
на адрес: гр. София,УЛ.МАЙОР ТОМПСЪН 1, вх.В, ет.5, ап.45, аб.№ 278469.
С възражението по чл. 414 от ГПК длъжникът и ответник по настоящия
иск е оспорил само част от задълженията си, а именно тези за исковите суми,
като за разликата от 1705.55 лева за главницата, за 288.83 лева за лихвата
върху нея, за 25 лева за услугата за дялово разпределение, длъжникът е
признал дълга и не ги е оспорил като в тази част заповедта на основание чл.
416 от ГПК е влязла в сила и подлежи на изпълнение и следва да бъде издаден
ИЛ в полза на кредитора за тях.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
Страните нямат спор помежду си – със заявлението си по чл. 414 от
ГПК пред съда М. А. е признал исковите претенции по основание и ги е
оспорил само за част от тях, а и от Договор за продажба на жилище, сключен
по реда на закона за общинската собственост, се установява, че от юли месец
на 2001г. ответникът М. се легитимира като носител на ПС върху имот,
представляващ ап. с № 45, находящ се на ул.Майор Томпсън бл.1- 7 вх.В, ет.5
– исковия.
Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на
топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.
От заключението на вещото лице по СТЕ, която съдът е приел без
възражения от страните, се установява, че имот, находящ се в гр.София,
3
ул.Майор Томпсън бл.1- 7 вх.В, ет.5 е с абонатен 278469 като сградата, в
която се намира е с взето решение за отчитане на ТЕ чрез дялово
разпределение и избран топлинен счетоводител – „Т/адрес/“ ЕООД. Според
заключението на вещото лице в имота през процесния период е имало четири
броя отоплително тела и един водомер за топла вода като и на четирите бр.
тела са били поставени измервателни устройства с радиоотчет. На
30.10.2000г. е било изключено отоплението на стълбището. ТЕ е начислявана
по реален отчет, съставяни са протоколи с подписа на абоната и са нанесени
правилно в изравнителните сметки. Според вещото лице през исковия период
– 01.05.2018г. до 30.04.2020г. начисленото количество енергия е било за
сградна инсталация на стойност от 268.83 лева, за имот от 2136.44 лева и за
БГВ от 646,14 лева.
Според вещото лице през исковия период отчитането на топлинната
енергия в абонатната станция е ставало по топломер като след приспадане на
технологичните разходи се разпределя между потребителите съобразно
действащите нормативни правила. В заключение вещото лице сочи, че при
разпределение на разходите са спазвани действащите за исковия период
разпоредби, а топломерът е бил технически изряден.
Вещото лице по ССчЕ, което съдът е приел като обосновано и без
възражения от страните, дава заключение, че общата сума за начислена
стойност на ТЕ за отопление за процесния период: 01.05.2018г.-30.04.2020г.
вкл. възлиза на 2205.55 лева, за стойност на услуга за дялово разпределение е
от 25 лева, която не е предмет на делото, лихва от 360.83 лева за главницата
за доставена топлоенергия и 4.56 лева за лихва върху стойността на дяловото
разпределение.
Въз основа на даденото от вещото лице по ССчЕ заключение и при
сторено възражение за давност, съдът намира, че покрити с давност би
следвало да са претенциите за периода от 01.05.2018г. до 13.01.2019г. –
съдът е сезиран със заявлението за заповед по чл.410 от ГПК на 13.01.2022г. и
извън тригодишния, непокрит с давност срок, остават суми за главница в
размер на 767.85 лева – виж табл. на вещо лице на л.98 от делото. За
остатъчния период давност не е настъпила. Сумата от 767.85 лева, която влиза
в давностния период извън трите години, обаче е погасена с плащане от
ответника като след това плащане са останали задължения за 2205.55 лева за
4
главница, 360.83 лева за лихва, 25 лева за дялово разпределение и 4.56 лева за
лихва върху стойността на дяловото разпределение или пълния размер на
заявените искови претенции.
Или при тези доказателства съдът намира исковете за доказани и
основателни изцяло съобразно заключението на вещото лице по СТЕ и ССчЕ.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски
съобразно уважената част на исковите претенции или в размер от 151.92 лева
за д.,такса по двете дела, 200 лева за възнаграждение на юрисконсулт по
двете дела и 600 лева за възнаграждение на вещите лица.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че М. А. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. /адрес/ дължи на “Т.” ЕАД, ЕИК .. ,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/ следните суми: сумата от 500 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018
г. до м.04.2020г. ведно със законна лихва от 13.01.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 72 лв. за периода от 15.09.2019г. до
20.12.2021г., мораторна лихва в размер на 4,56 лв. за периода от 31.08.2019 г.
до 20.12.2021 г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК от
20.01.2022 г. по ч. гр. дело № 1657/2022г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. /адрес/ да
заплати на “Т.” ЕАД, ЕИК .. , представлявано от изпълнителен директор, със
седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/ на основание чл.78, ал. 1 от ГПК
сумата от 951.92 лева – съдебно-деловодни разноски за платени по делото
възнаграждения за вещи лица, за юрисконсулт и държавна такса по гр.дела с
№ 39237/2022г. и с № 1657/2022г. по описа на СРС.
Решението е поставено с участието на трето – лице помагач на ищеца –
„Т/адрес/“ ЕООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
На основание чл. 416 от ГПК и по влязлата в сила за част от сумите, а
именно за сумата от 1705.55 лева за главницата, за сумата от 288.83 лева за
лихвата върху нея, за 25 лева за стойност на услуга за дялово разпределение,
заповед с № 2342/ 20.01.2022г. по гр.дело с № 1657/ 2022г. да се издаден
изпълнителен лист в полза на „Т.” ЕАД, ЕИК ...
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6