№ 2237
гр. Варна, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110101202 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от СВ. ХР. С. срещу „ЗК ЛИ“ АД
осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 1250
лв., частичен иск от 1662 лв. (след допуснатото изменение на иска чрез увеличение на
неговия размер по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на 01.07.2022 г.), представляваща
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане от 04.12.2019 г.
за Застраховка „Каско“ на МПС, за вреди от настъпило застрахователно събитие на
17.12.2020 г. в гр. Варна, бул. „Княз Борис III“ в близост до офис на „Еконт“ в кв.
Виница, на л. а. марка „Пежо“, модел „407“, с peг. № ***, представляващо покрит
застрахователен риск по застрахователна полица № 93001910090094/04.12.2019 г., за
което е заведена щета № 0003-1201-20-452075/18.12.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2022 г., до окончателното й
заплащане.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на процесния автомобил
марка „Пежо“, модел „407“, с peг. № ***, застрахован при ответника със
застрахователен договор „Каско“ на МПС № 93001910090094 от 04.12.2019, със срок
на валидност 00,00 часа на 30.12.2019 г. до 24,00 часа на 29.12.2020 г., като
застрахователната премия е заплатена еднократно в брой. Излага се, че на 17.12.2020 г.
около 12,00 часа в гр. Варна, бул. „Борис III“ в близост до офис на „Еконт“ в кв.
Виница, предното МПС е спряло рязко и ищецът не е успял да спре управлявания от
него автомобил и удря предно движещото се МПС. За случая бил съставен констативен
протокол и нямало спор за вината за настъпване на инцидента. Поддържа се, че на
18.12.2020 г. ответното застрахователно дружество било уведомено за ПТП-то и е
регистрирана щета № 0003-1201-20-452075/18.12.2020 г. Съставено било опис
заключение и бил извършен оглед на автомобила, при който били констатирани щети
по предния капак на автомобила (ремонт), преден ляв калник (ремонт), решетка
радиатор (подмяна), предна броня (боядисване), фар десен и ляв (боядисване).
Навежда се, че към настоящия момент на ищеца е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 596,72 лв. при приет и неоспорен механизъм на настъпване на
1
вредите, като ищецът счита, че така определеният размер не съответства на
действителното застрахователно обезщетение. Сочи подробно описание на
необходимите дейности за отстраняване на щетите и стойността им, която възлиза
общо на 2259 лв. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника „ЗК ЛИ“ АД, в който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между страните към датата на настъпване на
инцидента, предявяването по доброволен ред на претенция от страна на ищеца, по
повод която е била образувана щета под посочения номер. Поддържа се, че с оглед
констатираните увреждания е било определено и изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 596,72 лв., отговарящо на действително настъпилите
имуществени вреди. Оспорва се размерът на иска, като ответникът счита, че
претендираната сума за извършването на ремонт на увредения автомобил е завишена и
не отговаря на действително претърпените от ищеца вреди. В този смисъл моли за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените съдебни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
както и заключението по назначената съдебна автотехническа експертиза, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
Видно е от представения по делото Двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие (л. 6 от делото), че в гр. Варна, кв. „Виница“ между
собствения на ищеца л.а. марка „Пежо“, модел „407“, с peг. № *** и управляван от
К.И.З. л.а. марка „Мицубиши“, рег. № ***, е настъпило ПТП – удар в задната част на
последното МПС. В протокола същият се е посочил за виновен за настъпване на
процесното ПТП, като е отбелязано наличието на видими щети по автомобила на
ищеца.
Между страните е обявено за безспорно с Определение № 5071/13.05.2022 г., в
което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на
01.07.2022 г., че между тях е сключен договор за имуществено застраховане от
04.12.2019 г. за Застраховка „Каско“ на МПС за притежавания от ищеца л. а. марка
„Пежо“, модел „407“, с peг. № ***, по застрахователна полица №
93001910090094/04.12.2019 г., със срок на действие от 30.12.2019 г. до 29.12.2020 г.,
както и че ищецът е предявил претенция към застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение за настъпили вреди вследствие на процесното ПТП на
17.12.2020 г., по което е образувана щета № 0003-1201-20-452075/18.12.2020 г. и на
ищеца е изплатено обезщетение в размер на 596,72 лв.
Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и от събраните по делото
писмени доказателства – Уведомление за настъпило застрахователно събитие от
18.12.2020 г., Застрахователна полица „Застраховка каско на МПС“(л. 10 от делото),
Опис-заключение по щета № 003-1201-20-452075 от 18.12.2020 г. и банково извлечение
(л. 9 от делото). Видно от представената застрахователна полица, уговорената между
страните застрахователна сума по договора за имуществено застраховане „Каско“ на
МПС е 6800 лв.
Установява се от представеното Опис-заключение по щета № 003-1201-20-
452075 от 18.12.2020 г., че за настъпването на процесното застрахователно събитие при
2
застрахователя по договора за имуществено застраховане е образувана застрахователна
преписка, назована „щета № 003-1201-20-452075”, като на посочената дата е извършен
оглед на автомобила от представител на застрахователя, при който са констатирани
повреди на следните детайли: преден капак, преден ляв калник, решетка радиатор,
предна броня, фар ляв и фар десен. Застрахователят определил застрахователно
обезщетение в размер на 596,72 лв., като не се спори между страните, че същото е
изплатено на ищеца.
От допусната и неоспорена от страните САТЕ, извършила изследване въз основа
на представените по делото доказателства и направено пазарно проучване, вкл. и
обективираните обстоятелства в опис-заключението, съставено от ответното
дружество, се установява, че описаните в този документ повреди са причинени при
пряк контакт (непосредствен сблъсък) между двете превозни средства със сравнително
неголяма разлика в скоростите и посока на удара по надлъжните им оси при
процесното ПТП от 17.12.2020 г., когато ищецът се е движил със собствения си л. а.
марка „Пежо“, модел „407“, с peг. № *** по бул. „Цар Борис III“ посока центъра и в
същия момент и по същия булевард пред него се е движил водачът на л.а. „Мицубиши“
с рег. № ***, който при достигане в близост до офис на куриера Еконт Виница е
предприел интензивно спиране, а ищецът не е могъл да реагира своевременно и е
последвал удар. Според заключението на САТЕ стойността на разходите, необходими
за ремонт, респ. за замяна на увредените автодетайли с нови части, възлиза общо в
размер на сумата от 1904,43 лв. с ДДС, по средни пазарни цени към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по
делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
Правната норма, регламентирана в чл. 405, ал. 1 КЗ, предвижда възможността да
бъде ангажирана отговорността на застрахователя по имуществено застраховане при
наличие на вреди за застрахования, настъпили в резултат на покрито застрахователно
събитие (риск) и действително застрахователно правоотношение към момента на
увреждането между пострадалия и ответника, възникнало от договор за имуществено
застраховане на увредената вещ. В тежест на ищеца, съобразно правилото на чл. 154,
ал. 1 ГПК, е да установи при условията на пълно и главно доказване тези материални
предпоставки и размера на вредата, а ответникът следва да докаже, че е заплатил
дължимото застрахователно обезщетение в срок, съотвeтно противопоставените
правонамаляващи възражения.
В разпоредбата на чл. 498, ал. 1–3 КЗ е предвидено, че увреденото лице, което
желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят
не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. От
буквалния текст на нормата се изяснява, че в случая законодателят е уредил една
допълнителна задължителна абсолютна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск в процесуален смисъл, за която съдът следи служебно.
Следователно, преди ищецът да предяви иска си пред съда, той трябва да е преминал
през описаната в чл. 498 КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред
застрахователя, която по правната си същност съдържа белезите на едно
рекламационно производство. В настоящия случай ищецът е отправил писмена
3
застрахователна претенция към ответното застрахователно дружество на 18.12.2020 г.,
но не е съгласен с изплатеното му обезщетение в размер на 596,72 лв.
Както бе изяснено, между страните не съществува спор относно
обстоятелството, че през релевантния период между тях е съществувало действително
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка Застраховка „Каско“ на
МПС за притежавания от ищеца л. а. марка „Пежо“, модел „407“, с peг. № ***, по
застрахователна полица № 93001910090094/04.12.2019 г., със срок на действие от
30.12.2019 г. до 29.12.2020 г. Не е спорно също така, а и от събраните писмени
доказателства по несъмнен начин се установява настъпването на процесното
застрахователно събитие, както и причинените повреди на застрахованото МПС,
вследствие на покрит застрахователен риск. В този смисъл настоящата съдебна
инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ задължението
на застрахователя да заплати на застрахования застрахователно обезщетение по чл.
405, ал. 1 КЗ, са осъществени в обективната действителност. Спорът между страните се
съсредоточава върху обстоятелството какъв е дължимият от ответника размер на
застрахователното обезщетение за процесното застрахователно събитие
Според константната практика на ВКС, обективирана в Решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 37 от 23.04.2009
г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г. на ВКС ТК, I т.о., Решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II
т.о., Решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т.о,
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му
стойност към датата на увреждането.
При тези правни съображения съдът намира, че дължимото от застрахователя
застрахователно обезщетение следва да се определи, съобразно стойността на ремонта
на увредените части по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие.
От заключението на САТЕ се установява, че сумата необходима за отстраняване на
щетите по застрахования автомобил към датата на увреждането възлиза на 1904,43 лв.,
която не надвишава уговорената в договора застрахователна сума от 6800 лв.
Следователно, застрахователното обезщетение следва да се определи в размер на
сумата от 1904,43 лв., като след редуциране на същата с доброволно платеното от
застрахователя обезщетение в размер на 596,72 лв., дължимият остатък възлиза на
1307,71 лв. С оглед принципа на диспозитивното начало, искова претенция следва да
бъде уважена до пълния предявен размер на частичния иск от 1250 лв. (арг. чл. 6, ал. 2
ГПК, предписващ, че предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят
от страните).
С оглед гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените от него съдебни разноски, съгласно представения списък по
чл. 80 ГПК и приложените доказателства за реалното им извършване, в размер на
сумата от 520 лв., представляваща сбор от заплатени държавна такса, депозит за САТЕ
4
и за адвокатско възнаграждение. С оглед на своевременно наведеното от ответника
възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение на
ищцата, съдът приема при спазване на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК, че
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 500 лв. е прекомерно с
оглед на процесуалните действия, които е следвало да се извършват при разглеждане
на правния спор, предмет на делото пред Районен съд – Варна. То следва да бъде
редуцирано до размера, който съответства на действителната правна и фактическа
сложност на делото, а именно до сумата от 320 лв. (съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение и
задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК"ЛИ"”“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, *** да заплати на СВ. ХР. С., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ***, сумата
от 1250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), частичен иск от 1662 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане от 04.12.2019 г.
за Застраховка „Каско“ на МПС, за вреди от настъпило застрахователно събитие на
17.12.2020 г. в гр. Варна, бул. „Княз Борис III“ в близост до офис на „Еконт“ в кв.
Виница, на л. а. марка „Пежо“, модел „407“, с peг. № ***, представляващо покрит
застрахователен риск по застрахователна полица № 93001910090094/04.12.2019 г., за
което е заведена щета № 0003-1201-20-452075/18.12.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2022 г., до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА „ЗК"ЛИ"”“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, *** да заплати на СВ. ХР. С., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ***, сумата
от 520 лв. (петстотин и двадесет лева), представляваща сторени съдебни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5