МОТИВИ към присъдата по НОХД №1287/2016г. по
описа на Окръжен съд -гр.Варна
По отношение на
подсъдимия
Ж.В.В. *** ЕГН:********** Варненска
окръжна прокуратура е повдигнала
обвинение за престъпление наказуемо по чл. 343 ал.1 б. В вр.чл. 342 ал.1 от НК, затова, че на 23.07.2014г. в гр. Варна при
управление на МПС л.а. "Ауди" А-7 с per. № * **** **, нарушил правилата за движение на
ЗДвП - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП : "Водачите на пътните превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението." и чл.
21, ал. 1 от ЗДвП : "При избиране скороста на
движение на водача на пътно превозно средство от категория "В" е
забранено да превишава 50 км/ч. за населено място." и по
непредпазливост причинил смърт на Т. Н. П., настъпила на 04.04.2015г.
По съществото на делото представителят
на прокуратурата поддържа обвинение, а именно, че подсъдимия е осъществил
престъпление по по чл. 343 ал.1 б. В вр.чл. 342 ал.1 от НК, но само при нарушението изписано в
диспозитива, а именно на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, като не поддържа обвинението подсъдимия да е нарушил и разпоредбата на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Преповтаря фактите, изложени в обвинителния акт. Приема, че те се
установяват безспорно, отчасти от обясненията на подсъдимия, от показанията на
разпитаните по делото свидетели, от
писмените доказателства, както и
от заключението на автотехническата
експертиза, изготвена в рамките на досъдебното производство. Моли съда да
наложи наказание “лишаване от свобода” между минималния и средния размер ,
което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок на осн. чл.66 от НК, както и да бъде наложено кумулативното наказание “лишаване от право да управлява МПС”, което
да не бъде по ниско от наказанието лишаване от свобода.
Повереникът
на частните обвинители Н.С. и И.С. –
адв.Б. поддържат обвинението срещу
подсъдимия, като излага, че се солидализира с
изложеното от прокурора в пледоарията му по същество на делото. Моли за
произнасяне в този смисъл.
Защитата
на подсъдимия В. е ангажирана в лицето
на адвокат Ю.Г.-*** и адв. Ж.Ж.в - АК Варна. В пледоарията си адв.Г. излага вижданията си
относно причинно следствената връзка между настъпилото ПТП и смъртния изход на
пострадалата от престъплението, както и поставя въпроса дали не е налице само
административно нарушение от страна на подсъдимия. Моли съдът, ако намери
подсъдимия за виновен да прецени степента на съпричиняване от страна на постръдалата и в тази връзка размера на наказанието което
следва да бъде наложено. Предлага се налагане на наказание лишаване от свобода
в минимален размер без налагане и на
пробационни мерки, както и налагане на наказание –лишаване от право да
управлява МПС в срока на лишаването от свобода.
Адв.Ж.в
в пледоарията си излага виждане, че е налице възможност
за приложение на чл.9 ал.2 от НК по отношение на подсъдимия, като подробно
развива тази своя теза. Акцентира също върху поведението и действията на
пострадалата от престъплението, а именно преминаването от нейна страна на
червен сигнал на сфетофарната уредба, както и на
възможността да бъде приложена превилигирования текст
на закона, тъй като твърди, че подсъдимия е помогнал на пострадалата след ПТП. Излага също така
вижданията си и поставя въпроси относно
обстоятелството, дали е налице причинно следствена връзка между ПТП и
настъпилата смърт.
В
последната си дума подсъдимият излага , че съжалява за извършеното, като моли
да му бъде дадена възможност да продължи образованието си.
След преценка на събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият В. бил правоспособен водач на МПС, като през 2014г. ползвал лек автомобил марка „Ауди"
А- 7 с per. № * **** **
собственост на баща му.
На 23.07.2014г. към 18,30часа
подсъдимият управлявал горепосочения лек автомобил по булевард „Първи май" в кв. Аспарухово на гр. Варна
в посока кв. „Галата", като времето
било ясно, а пътя сух.
Приближавайки изкуствено направена
,,гърбица,, на пътя, до магазин за
хранителни сткоки той намалил значително скоростта на
управлявания от него лек автомобил за да може да мине през нея. След което увеличил рязко скоростта на
автомобила преминавайки в лявата лента за движение, като изпреварил движещият
се от дясната страна лек автомобил „Шкода Октавия"
с per. № * ******, упвавляван от свидетеля П., който се движел с около 50км/ч,
като при разминаването на двата автомобила, този управляван от св. П. се
,,разтресъл,,.
Скороста на
управлявания от подсъдимия автомобил достигнала до 127, 97 км. в час, като в същото време той наближил кръстовище находящо
се между бул. „Първи май" и улица,
водеща към плажа на кв. Аспарухово регулирано със сфетофарна
уредба. Междувременно от плажа, към посочения булевард Т. П. се движила с
личния си автомобил марка Нисан Микра"
с рег.№ * **** **, като скоростта на управлявания от нея автомобил била 17, 78 км.
В
случая тя пътувала за м-ст „Боровец" и е
следвало на кръстовището да завие наляво. За нея светлинният сигнал бил червен, а за подс. В. и свид. П.- зелен.
Т.
П. не обърнала внимание на забранителната светлина на сфетофарната
уредба, поради което и навлязла в
кръстовището с посочената скорост. Въпреки, че се огледала, тя не възприела
приближаващите се МПС, и продължила пресичането на лентата за движение в
направление кв. „Галата"- кв. „Аспарухово", след което навлязла в
лентата за насрещно движещите се. През
това време подс. В. с автомобилът си е бил изпреварил
вече автомобила, управляван свид. П. и навлизал в
кръстовището. В непосредствена близост той видял автомобила, управляван от Т. П..
Опитал се в последния момент да избегне
удара, но не успял. В резултат на него автомобилът, управляван от пострадалата П.
бил отместен на 33 метра, след което
останал в затревената площ, разделяща двете пътни платна на бул. „1-ви
май", а автомобила , управляван от подс. В.
продължил движението си направо и надясно, като навлязъл в десния банкет и
спрял движението си, удряйки се с предната си част в дърво в страни от пътя на
около 60метра от ПТП.
Свид. П. видял
и възприел всичко случващо се пред него, като спрял автомобила си до ПТП.
Веднага след това подал сигнал на телефон 112, обяснил са станалото ПТП /видно
от приложения по делото диск със звукозапис/ и изчакал идването на „Гражданска защита",
линейка и КАТ. Оказал помощ както при изваждането на пострадалата П. от
автомобила, така и при качването й в пристигналия на място автомобил на „Спешна
помощ".
Веднага след като автомобила на
подсъдимия се ударил в крайпътното дърво, системата на автомобила за спешно
повикване на телефон 112 сработила, при
което от номера на подсъдимия било
извършено автомотично повикване към телефон 112, но
обаждане от страна на подсъдимия към този телефон така и не постипило
- видно от приложения по делото диск със
звукозапис. След удара в крайпътното
дърво, където и автомобила на подсъдимия спрял,
въздушната възглавница на
същия се отворила, като малко
след това подсъдимия излязъл от автомобила си.
През цялото време, до натоването на
пострадалата в линейката подсъдимия бил до автомобила си, като по никакъв начин не оказал помощ на
пострадалата. Същият се обадил на дядо си, а след това и на свои приятели за да
им съобщи за станалото ПТП.
Пострадалата П. била откарана в болница
в гр.Варна, където била настанена на
лечение. Там престояла известен период от време, като и били извършени и
оперативни интервенции. След това същата била настанена в хоспис с медицински
грижи, но въпреки положените усилия същата починала на 04.04.2015г.
Видно от заключението на извършените химически
експертизи, в иззетите кръвни проби на подс.В. и на
пострадалата П. няма наличие на етилов алкохол.
Бил извършен оглед на местопроизшествието /л.17/ и изготвен съответно фотоалбум и скица,
като в резултат на фиксиране на
обективните находки и намерените следи се установява, че се касае за път в
населеното място, а именно булевард „Първи
май" в кв. Аспарухово на гр. Варна в посока кв. „Галата", след пресечка за парка
/плажа/ в кв.Аспарухово на кръстовище регулирано с работеща в нормален
режим сфетофарна
уредба регулираща движението. Булеварна е с по две
платна за движение разделен с тревна площ.
Фиксирани са находките намерени по време на огледа, а
именно МПС -лек автомобил ,, Нисан микра,, с рег №******* в затревената площ на 33метра напред/посока
кв.Галата/ от мястото на удара, като автомобила е със силна деформация в
странична дясна част. На 63метра от
мястото на удара е бил фиксирав другия лек автомобил, а именно този управялан от подсъдимия -,,Ауди А7,, с рег
№******* в десния банкет с предна част заклинен в дърво и със силна деформация
в предната част и отворени въздушни възглавници.
В изготвеното заключение по назначената
съдебно медицинка експертиза по време на ДП през
2014г. /преди смъртта на П./ на вещото лице Д.Д.
/л.61 от ДП/ се установява, че в резултата на ПТП като водач на лек
автомобил св.Т. П. е получила
травматичен шок, съчетана травма, контузия на главата, , гръден кош, счупване
на 5,6 и 7 десни рабра, кръв в дясната плеврална кухина, счупване на 10 гръден прешлен, контузия
на грабначния мозък, счупване на левия страничен
израстък на 1 поясен прешлен, счупване на 10 ляво ребро. Описаните травматични увреждания са резултат
на удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в областта на главата, гръдния кош и пояса.
Според вещото лице установения травматичен шок обуславя разстройство на
здравето временно опасно за живота, като установеният десностранен
хемоторакс също
е обусловил разстройство на здравето временно опасно за живота. Счупването на 10 гръден прешлен е
обусловило трайно затруднение на движението на снагата за период не по малко от
1 година. Контузията на гръбначния
мозък, която клинично е проявена с невъзможност за движение на долните крайници
е обусловила трайно затрудняване на движението на долните крайници. Вещото лице
е дало заклячение, че предвид степента на
травматичните увреждания на това ниво на гръбначиния
стълб, следва да се провеждат системни прегледи по отношение на невъзможността
за движение на долните крайници, като в съвкупност останалите травматични
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопано
за живота.
От заключението на извършеното съдебно
медицинско заключение –аутопсия на труп /л.42/ на вещото лице В.С. се установява, че при огледа на трупа на Т. П. са се установили: друстранна
огнищна хипостатична
пневмония, хронични възпалитени промени на белите дробове, дифузни плеврални
сраствания двустранно, състояние следмножествена
фрактура на 10 гръден прешлен със
стесняване на гръбначния канал и притискане на гръбначния мозък, парализа на
долните крайници, пролежни рани в областта на
кръстцовата кост и двете подбедрици,
множество кръвонасядания с различна давност, по шията, гръдния кош и крайниците, тежка
мастна дегенерация на чарния дроб, асцитна течност в
коремната кухина, левостранна хипертрофия на
миокарда, коронаро склезоза, начална атеросклероза на мозъчните съдове,
нефросклероза, кахексия, състояние след фрактури на 10 дасно ребро и на 5 и 7 ребра, състояние след фрактура на
страничен израстък на 1 –ви поясен прешлен, състояние
след транспедикуларна метална стабилизация на
гръбначния стълб, състояние след лапароцентеза,
състояние след операция на стомах с анастомоза тънко
черво.
Причина смъртта на П. е двустранна огнищна хипостатична пневмония в
резултат на продължително залежаване, довела до развитие на дихателна и сърдечно
съдова недостатъчност. Продължителното залежаване е в резултат на гръбначната
травма и резултата от ПТП с притискане на гръбначния мозък и обездвижване на
долните крайници. За настъпването на
смъртта значение имат и хроничните вазпалитени
промени в белите дробове,хроничните заболявания на сърцето, черния дроб и
бъбреците както и общото изтощение и кахексия със
силно снижаване на защитните сили на организма.
От заключението на извършената на 11.11.2015г. съдебно медицинска експертиза на вещото лице Е.К.
се установява, че причина за смъртта на постарадалата
П. е двустранна огнищна бронхитпневмония,
като същата е довела до развитие на дихателна и сърдечно съдова недостатъчност, които са непосредствен
механизъм за настъпване на смъртта. Двустранната бронхитпневмония
е в резултат на продължителното залежаване поради пълно обездвижване на долните
крайници. Установените веднага след ПТП
травматични увреждания са получени по механизма на действие на твърди тъпи
предмети чрез удар или натиск с или върху такива предмети. Същите са могли да
възникнат при травма вътре в купето на лек автомобил при удар с друг
автомобил. Обусловили са временна
опасност за живота и трайно затруднение на движението на снагата и долните
крайници на пострадалата. Вещото лице
стига до извод, че на практика от датата на инцидента до смъртта си П. е била с
пълно обездвижване на долната половина на тялото. В този смисъл причинената й
при ПТП гръбначно мозъчна травма е обословила осъкатяване на долните крайници и залежаване, което
определя пряка причинно следствена връзка между травматичните увреждания и
настъпилата смърт.
От заключението на извършената тройна съдебно медицинска експертиза на
вещите лица д-р Д.Д., д-р В.С. и д-р Е.К. /л.155 от ДП/ се
установява, че в резултат на ПТП П. е
получила травматичен шок, контузия на главата, гръдния кош, счупване на 5,6 и 7
десни ребра, десностранен хемоторакс,
счупване на 10прешлен, долна параплегия. Проведено е
комплексно консервативно и оперативно
лечение, като същата е изписана на 11.08.2014г. След изписването е настанена в
хоспис ,,Гергана,,, където същата е починала на 04.04.2015г. Проведената съдебномедицинска аутопсия на 05.04.2015г. е установила двустранна хипостатична огнищна пневмония,
която е довела до развитието на дихателна и сърдечносъдова недостатъчност. За
развитието на пневмонията е допринесло продължителното залежаване в резултат на
тежката гръбначномозъчна травма с притискане на гръбначния мозък и обездвижване
на долните крайници. Облагоприятстващо значение за настъпването на смъртния
изход са имали и хроничните възпалителни изменения на белите дробове,
хроничните заболявания в областта на сърцето, черния дроб и бъбреците, както и
общото изтощение и кахексия със силно намаляване на
защитните сили на организма. Вещите лица
излагат, че следва да се има предвид, че хроничните заболявания от които е
страдала П. не са определящи за развитието на хипостатичната
огнищна пневмония довела до настъпването на смъртта,
а само са създали облагоприятстващи условия за възникването на острото
възпалително заболяване на белите дробове.
Като основна причина за това заболяване е продължителното обездвижване и
залежаване на пострадалата, вследствие на получената от ПТП гръбначномозъчна
травма с притискане на гръбначния мозък и долна параплегия
/невъзможност за движение на долните крайници/. Заключават също, че
причинената й при ПТП гръбначно мозъчна
травма е обусловила осъкатяване на добните крайници и залежаване, което определя пряка
причинно следствена връзка между травматичните увреждания и настъпилата
смърт.
В съдебно заседание вещите лица
поддържат заключението на тройната СМЕ, като допълнително излагат, че
категорично причина за смъртта на П. е двустранната огнищна
бронхитпневмония, като развитието на това заболяване
се дължи на продължителното обездвижване
в резултат на тежката травма на ниво гръбначен стълб и развилата се долна параплегия. Невъзможността за осъществаване
на дихателни движения и продължителното
залежаване е довело до намаляване на постъпването на кислород в нисколежащите части на белите дробове, попадането но болествотворни обганизми в тях и
съответно развитие на бронхитпневмония, вследствие на
която е настъпила и смъртта на П..
В заключението си по извършената АТЕ
/приобщена като доказателство по делото – л.69/
в.л. З. излага, че скоростите на
двата автомобила не могат да бъдат пресметнати поради липса на изходни данни,
но от събраните писмени и гласни
доказателства, скоростта на лек автомобил ,,Ауди А7,, е не по ниска от
90-100км/ч, а на л.а ,,Нисан Микра,,
около 20 км/ч. Дължината на опасната
зона за спиране на лек автомобил ,,Ауди А7,, при приетите скорости на
движение е от 71.5 до 85.17 метра , а
при скорост 50км/ч е 31.20метра.
Дължината на опасната зона за спиране на
л.а ,,Нисан
микра,, при скорост 20 км/ч е 7.85-8.00метра. Вещото лице З. дава заключение, че ако лекият автомибил
,,Ауди А7,, се е движел със скорост 50 км/ч разрешена при градски условия и се
е намирал на отдалечението преди мястото
на удара между автомобилите при приетите скорости на около 45.00 до
50.48м. при дължина на опасната
зона при разрешена скорост е 31.20метра,
спирането на този автомобил е било възможно.
От заключението на назначена тройна автотехническа експертиза с вещи
лица проф. С., инж.К. и инж.И. се установява, че при ПТП
пострадалата П. е била навлязла в кръстовището с управлявания от нея лек
автомобил на червен сигнал на светофарната уредба, като се е движила със
скорост от около 17,78 км/ч. Скоростта
на лек автомобил ,,Ауди А7,, управляван от подсъдимия в момента на удара и
преди удара е била около 127.97км/ч., като в този момент сигналът на
светофарната уредба за движещите се в тази посока е бил зелен или жълт. Дължината на опасната зона за спиране на л.а. „Ауди
А 7" при посочената скорост от 127,97 км/ч. е 131,73 метра, като при
възникването на ситуацията автомобилът, управляван от подс.
В. се е намирал на разстояние 121,23 м. Ако автомобилът управляван от подс. В. се е движел с позволената за населено място
скорост от 50 км/ч., то дължината на опасната зона за спиране в този случай би
била 31,96 м., като имайки предвид
отстоянието му от 121,23 м. от мястото на удара в началото на възникване на
опасната ситуация, подс. В. би имал възможност да
избегне настъпилото ПТП чрез
спиране.
В съдебно засеадние
вещите лица уточняват също, че при метода на изчисление на скоростта на
автомобилите е възможна грешка от порядъка на 3% т.е да бъде по висока или по
ниска от така приетата. Излагат също, че
ако скоростта на този автомобил е била в рамките на разрешената за населено
място, а именно 50км/ч, то подсъдимия е можел да избегне удара с автомобила на
пострадалата.
Горната фактическа
обстановка съдът прие, че се установява отчасти от обясненията на подсъдимия и изцяло от показанията на прекия очевидец на станалото
ПТП , а именно свидетеля Т.П., както и от показанията на свидетелите В.А., С.М.,
Н.С. и И.С. и заключенията на изготвените по делото експертизи, кредитирани от
съда както и от писмените доказателства приобщени на основание чл.283 от НПК.
При формиране на решението си след
анализ на доказателствата по делото съдът намери следното:
По делото са налице преки доказателства за случилото се на 23.07.2014г.
в гр. Варна на булевард „Първи май"
в кв. Аспарухово на гр. Варна.
Очевидец на ПТП е св.Т.П., който не е в никакви отношения нито с
подсъдимия , нито с пострадалата, поради което и съдът приема тези негови
показания, като обективни и безпристрастни и същите могат да бъдат ценени безусловно и в цялост.
За механизмът на ПТП и неговият
резултат говорят повредите по
автомобила, управляван от подсъдимия и повредите на автомобила
управляван от пострадалата. Съдът
разполага и с протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него.
На местопроизшествието няма спирачни
следи, но както обясниха вещите лица в съдебно заседание такива следи не се
оставят от новите модели автомобили, какъвто е този управляван от падсъдимия, тъй като са оборудвани с определени системи за
спиране, които не позволяват оставянето на спирачни следи.
Гласните доказателствени средства по
отношение на най-важния факт за доказване, а именно скоростта на л.а. управляван от подсъдимия
преди удара се извеждат от показанията
на свидетеля Т.П., който подробно обяснява с каква според него скорост се е движел автомобила управяван от подсъдимия, а именно с много висока, той като
както той излага в показанията си, подсъдимия преминавайки покрай него, с автомобила си, автомобила на свидетеля се е
,,разклатил,,. В показанията си пред съда той допълва още, че автомобила управяван от подсъдимия се е движел в лявата лента за
движение, като водача не е имал никаква реакция да отклони в дясно, въпреки, че
на кръстовището е бил лекия автомобил управяван от
пострадалата и е правил ляв завой. Твърди, че подсъдимия е продължил движението си, като е блъснал автомобила на
пострадалата, при което последния е бил изместен на известно разстояние от
мястото на удара, след което е продължил движението си и малко по късно се е
блъснал в дясно в крайпътно дърво. Излага, че според него сфетофарната
уредба за него и за подсъдимия е светела зелено към момента на удара между
автомобилите. С категоричност твърди също, че той се е обадил на телефон
112 и е съобщил за станалото ПТП, както и че подсъдимия по никакъв начин не е
помогнал на пострадалата след сблъсъка на автомобилите. Излага, че той е бил през цялото време до
пострадалата, помогнал е при изваждането от автомобила и натоварването й на линейката, докато през
това време подсъдимия е бил до автомобила си на около 100метра напред вдясно от
пътя.
В
съдебното следствие подсъдимият дава
обяснения. В тях той сочи, че на процесната дата, е управлявал амтомобила марка ,,Ауди А7,, по булевард „Първи май" в кв. Аспарухово на гр. Варна
със скорост според него около 60-70км/ч, като е отклонил автомобила си в
дясното платно за движение за да избегне удара но не е успял, като след това се
е обадил на телефон 112 и е съобщил на оператора за станалото ПТП, като
подробно е обяснил станалото. Твърди също, че е помогнал пострадалата да бъде
извадена от колата и след това са я натоварили в линейката. Излага , че след сблъсъка на неговия автомобил с този на
пострадалата най вероятно е натиснал газта, поради което и е отчетена такава
висока скорост. Излага също, че сфетофарната уредба
за него е била със зелен сигнал.
Тези
твъдения на подсъдимия /с изключение на това,
че сфетофарът за него е светел в зелен цвят/ обаче
останаха изолирани от останолия събран по делото доказателствен материал,
поради което съдът ги намира единствено за защитна негова позиция.
Безспорно от показанията на свидетеля
Т.П. и от заключението на извършената и кредитирана от съда тройна съдебно
техническа експертиза се установява, че подсъдимия е управлявал автомобила "Ауди" А-7 с per. № * **** ** със скорост много по висока от тази
разрешена в населено място, като вследствие на това е допуснал причиняването на
ПТП при което е пострадал човек.
Защитната позиция
на подсъдимия се заключава
в твърдението, че пострадалата се е появила внезапно на пътното
платно неспазвайки сигналите на сфетофарната
уредба, при което той се е опитал да направи всичко зависещо от него да
предотврати ПТП но не е успял.
Действително, не се спори че пострадалата е
предприела навлизане в регулираното със сфетофарна уредба кръстовище при светещ за нея червен сфетофар,
като се е движела със скорост около 20км/ч, но от
друга срана от показанията на свидетеля Т.П. и от заключението на извършената тройна АТЕ се установява , че подсъдимия е управлявал автомобила със скорост над 100км/ч, а именно- 127.97км/ч., като вещите лица са категорични, че
ако подсъдимия беше управлявал автомобила си със скорост разрешена
в населено място, а именно с 50км/ч, то ПТП можеше да не настъпи, той като
подсъдимия е имал техническа възможност да спре автомобила управляван от него и
да предотврати ПТП.
Ако хипотетично се приеме твърдението на подсъдимия, че е управявал автомобила си с разрешената скорост /или със около 60км/ч, то поведението му при ПТП анализирано е крайно ,,нелогично,, и наивно, а именно, като
водач да не предприеме никакви действия от своя страна за избягване
на евентуален сблъсък с автомобила на пострадалата, тъй като ако действително
беше упрпавлявал автомобила с такава скорост, каквато твърди, то той би имал възможността и времето да реагира адекватно на създалата се ситуация и съответно
да избегне настъпването на
ПТП. Това обаче не е сторено, тъй като същият
е управлявал автомобила си със скорост много по висока от разрешената за населено място
/почти три пъти над допустимата/,
а именно 127.97км/ч.,
което не му е
позволило да реагира адекватно в създалата се ситуация.
Ако се даде вяра
на твърдението на подсъдимия,
то следва да се приме, че свидетеля П. е
заинтересован от изхода на делето , както и че заключенията
на двете АТЕ не са
компетентно дадени и в частност относно деформацията на автомобилите и скоростта с която са се движели.
Съдът с оглед фактите
по делото намира за нужно да анализира и хипотезата за опасната зона за спиране и случайното деяние,
като в тази насока и за прецизност следва да бъде отбелязано
, че съгласно
решение №841/77 по н.д.№673/77г. III н.о. «Опасната зона за спиране на моторно превозно средство може да бъде основание за отпадане на отговорността на един водач, щом като
в нейните граници се появи препятствие за движението, защото водачът е в обективна невъзможност да
предотврати удара. Невъзможността да бъде избегнато настъпването на едно пътно-транспорто произшествие не всякога е такова оневинително основание. За отпадане
отговорността в такива
случаи е необходимо пътното препятствие да се е появило внезапно и неочаквано и водачът да не е имал възможност да предвиди такова
внезапно изменение на пътната обстановка. Когато една опасност
възникне извън границите на опасната зона за спиране, колебанието да бъдат взети мерки за безопасност и
преценката, че няма да настъпи транспортно произшествие, представлява
основание за отговорност, но не и за оневиняване при настъпване на обществено вредни последици.»
В идентична насока е и решение №246 от 1976 година, ІІІ н.о. по н.д.№148/76г., според което ,,Опасната
зона за спиране на едно МПС
представлява основание за отпадане
на отговорността на водача,
в случаите когато:
- Опасността за движението е възникнала в нейните граници определени от началния момент на нейното възникване до привеждането на пътното превозно средство в състояние на неподвижност.
-Скоростта на движението е съобразена с изискванията на ЗДП... Изключени са опасни зони,
които са създадени от скорости над максимално
предвидените и несъобразените
с конкретната пътна
обстановка скорости.
-Изменението в пътната обстановка
е настъпило в резултат на отрицателно действие на такъв
фактор, който водачът не е възприел по извинителна причина,
не е могъл и не е бил длъжен
да предвиди или се намира в
обективна невъзможност да вземе мерки за безопасност
на движението.
-Водачът на МПС не е допуснал извън скоростта друго нарушение на правилата за
движение, което се намира в
причинна връзка с настъпилите вредни последици ,,
В конкретният казус подсъдимият е управлявал със скорост от 127.97км/ч.,която не е била разрешена в населено място,
като тази скорост не му е позволила да спре при възникналата конкретна опасност.
На практика изменението в пътната обстановка
е настъпило по вина на водача/подсъдимия/, а не по извинителна
причина. С управелението на автомобила
с такава висока скорост подсъдимия не се е съобразил с разпоредбата на чл.21
ал.1 от ЗДвП, който задължава водачите да не превишават скорост от 50км/ч в
населено място,
като в същото време не е преценил, че при
управление на автомобила си с такава
скорост ще създаде опасност за други движещи
се МПС.
Пострадалата е била водач на друго МПС, който се е движела в платно
за движение и в частност правила завой на ляво, като подсъдимият
от своя страна е следвало да бъде
внимателен и предпазлив при управлението
на своя автомобил е имал задълженито
при необходимост да спре ако възникне опасност
за движението.
Подсъдимият е пренебрегнал законовите регламенти по ЗДвП и по този начин виновно е причинил ПТП, завършило
със смъртта на Т. Патрова. Ако подсъдимият беше съобразил проведението си на водач на МПС с изискванията на
чл.21 ал.1 пътното произшествие не би настъпило.
В подкрепа на направеният извод е и
Решение №16 от 15.01.1986 година по н.д.№587/85г., ІІІ н.о.,
според което: ,,Водачите на МПС са задължени да наблюдават непрекъснато пътната обстановка и
да съобразяват скоростта си
на движение с нея,,.
Съдът
счита, че по отношение на съставомерния резултат е налице съпричиняване от страна на починалата.
Това е така, тъй като водач на МПС тя е имала задължение при светещ сфетофар
за нея със червен сигнал да спре на кръстовището и да изчака преминаването на
движещите се автомобили за които сигналът е бил зелен, а именно този на
подсъдимия и в този смисъл не би настъпил противоправния
резултат.
По
отношение на направеното от защитника на подсъдимия адв. Г. възражение за
наличието само на административно нарушение от страна на подзащитния му ,
настоящият съдебен състав намира, че същото е неоснователно. Подсъдимият освен, че е управлявал автомбила си със скорост много над разрешената за МПС в
населено място, той с действията си по управлението на това превозно средство е
допринесъл за настъпване на противоправен резултат, а именно настъплването
на смъртта на П. и по този начин е осъществил състав на престъпление визирано
в разпоредбите на НК.
По
отношение на възраженията направени от адв.Ж.в касаещи приложението на чл.9
ал.2 от НК и за това, че не е налице причинно следствена връзка между
причиненото от подсъдимия ПТП и настъпилата смърт на пострадалата, настоящия
съдебен състав намира, че те също са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК едно деяние не е престъпно
когато, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона
престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна.
Преценката по този въпрос се извършва на
основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване
на деянието, вредните последици, данните
за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за
степента на обществена опасност и укоримост на
извършеното.
След съвкупна оценка на посочените
обстоятелства трябва да се очертава липсата или явна незначителност на
обществената опасност на деянието, за да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
В
конкретния случай с съответствие с установените по делото факти, които
разкриват действията на подсъдимия при
осъществяване на деянието, а именно управление на автомобил в населено
място със скорост от 127.97км/ч., показва неговото
отношение към установените в страната
правила и норми на поведение и в частност за поведението на водачите на МПС по
пътищата, като по начина на управлявания от него автомобили той е демонстрирал
явното си неуважение и незачитане на тези правила и норми на поведение. Предвид и на това негово поведение на водач
на МПС е настъпил и тежкия вредоносен резултат, а именно настъпването на
смъртта на пострадалата П..
Съвкупната
преценка на всички обстоятелства по
делото не води съда до извод за „явна незначителност” на обществената опасност
на деянието, което да го прави непрестъпно. Тъкмо
обратното –начинът и мястото на извършване на деянието, настъпилите вредни
последици, не сочи да е такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други случаи на такива престъпни прояви.
Независимо от обстоятелството, че подсъдимия е
с добри характеристични данни, следва да се има предвид и поведението му след
извършване на деянието, / факта, че не е проявил никакъв интерес по отношение
на пострадалата след извършеното от него престъпление - до нейната смърт/,
неговите предишни административни нарушения, води до извод, че извършеното от него деяние не може да бъде
характеризирано като маловажно.
По
отношение на причинно следствената връзка между ПТП и настъпилата смърт,
настоящия съдебен състав намира, че по делото са налице безспорни
доказателства, а именно четири СМЕ, едната от които тройна от които безспорно
се установява, че уврежданията причинени на П. от ПТП в резултат на виновното поведение на
подсъдимия са в пряка причинно следствена връзка с настъпилата смърт. Макар и смъртта да е настъпила няколко месеца
след ПТП е безспорно, че именно тези увреждания са довели до настъпване на
смъртта й. Установи се, че същата е била неподвижна в долната част на тялото,
което е довело до нейното залежаване в резултат
на гръбначната травма и резултата от ПТП с притискане на гръбначния мозък и
обездвижване на долните крайници и от там до развитието на двустранна огнищна
хипостатична пневмония в резултат на това
продължително залежаване, съответно
довело до развитие на дихателна и сърдечно съдова недостатъчност. За
пострадалата са били положени необходимите медицински грижи първоначално в
болницата в гр.Варна, а непосредствено след това в хоспис ,,,Гергана,,, където
също под непрекъснатото наблюдение на лекар и друг медицински персонал са
полагани такива грижи, но предвид тежкото състояние в което е била П. причинено
от ПТП се е стигнало да нейния летален изход, а именно смъртта й.
По отношение на
обвинението, че подсъдимия
е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.2
от ЗДвП, настоящия съдебен състав намира, че същия не е нарушил тази разпоредба. Съгласно ТР 28/28.11.1984г. се изключва едновременното приложение на чл.20 ал.2
от ЗДвП, който регламентира най обобщено изискванията на водачите на ППС досежно режима на скоростта,
които се отнасят до всички пътни обстановки по време на движение и конкретните разпоредби на ЗДвП регулиращи само някои типични пътни
обстановки, каквото е движението
на МПС в населено място и в частност
тяхната скорост уредено в разпоредбата на чл.21
ал.1 от ЗДвП, тъй като същите се намират в съотношение обща към специална норма
т.е. подсъдимият
може да наруши или
чл.20 ал.2 от или чл.21 ал.1 от , но не и двете едновременно.
В този смисъл, както
и предвид на обстоятелството,
че прокурора не поддържа обвинение по отношение на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, съдът с присъдата
си оправда подсъдимия същия с действията си да е
нарушил и разпоредбата на чл.20 ал.2 от .
След като прецени всички
доказателства релевантни по делото съобразно чл.14 от НПК по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът призна подсъдимия В.
за виновен в извършването на престъпление по чл.343
ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 , от НК защото на 23.07.2014 г. в гр. Варна при управление на
МПС лек автомобил „Ауди“ А7 с peгистрационен № * **** ** нарушил правилата за движение на
ЗДвП - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство от категория „В“ е забранено да превишава 50
км/ч за населено място.“ и по непредпазливост
причинил смърт на Т. Н. П., настъпила на 04.04.2015
г.,
Съдът
като прецени въз основа на чл.54 от НК степента на обществената опасност на
деянието и подсъдимия, подбудите за извършване на деянието и като взе предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, установи:
Инкриминираното
деяние разкрива висока степен на обществена опасност с оглед причинения
вредоносен резултат.
Що
се касае до личността на подс.В. съдът отчита, че той е неосъждан, в млада
възраст, студент, има добри
характеристични данни, скоро е загубил майка си.
По делото от друга страна са ангажирани доказателства за наличие на
предходни негови административни наказания по ЗДвП /л.110 от ДП/, които говорят за
поведението му като водач на пътя.
Следва
да се отчете и съпричиняването от страна на пострадалата
по отношение на съставомерния вредоносен резултат.
Съдът приема, че са налице предимно смекчаващи отговорността на В. обстоятелства. Съпоставени с високата степен на обществена
опасност на деянието и ниската степен на обществена опасност на личността на
извършителя дават основание за
индивидуализация на наказанието на минималния размер.
Съдът
прие, че справедливо ще е наказание от две
години лишаване от свобода. Счете, че именно такова накзание
ще е справедливо възмездие за извършеното престъпление, както и ще е средство
за постигане на посочените от закона цели.
Съгласно разпоредбите на чл.36 от НК
целите на наказанието са две: индивидуалната и генералната превенция, като
то трябва да съответствува
на престъплението, т.е. да е справедливо. Това от своя страна определя
съотношението между изискванията за справедливост и за целесъобразност на наказанието, а също
така и съотношението между двете цели на наказанието.
Ръководейки се именно от тези цели
настоящият съдебен състав счете, че наказание от две години лишаване от свобода
ще изпълнят в най пълна степен своята роля за превъзпитание на подсъдимия в
спазване на законите в страна , а от друга страна ще бъдат изпълнени и целите
на генералната превенция.
Налице
са материалноправните предпоставки на чл.66 от НК.
Подсъдимият е имал законосъобразно
поведение през целия си живот. Касае се за непредпазливо престъпление, което не
може да обоснове извод за висока лична степен на обществена опасност. Няма
основание да се твърди, че поставянето на един млад неосъждан човек в условията на затвора би било закономерно с
оглед неговото поправяне и превъзпитание. Поради тази причина съдът отложи така
наложеното наказание с изпитателен срок от четири
години.
Съдът наложи
на подсъдимия и комулативно
предвиденото наказание по см. на чл.343г от НК, като взе предвид
факта на извършени административни нарушения от подсъдимия
на правилата за движение по пътищата
преди извършване на настоящото деяние /л.110 ДП-
справка за нарушения / от която
справка се установява, че подсъдимия е
бил наказван и преди за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като преценявайки тези обстоятелства и факта, че при осъществяване
на настоящото деяние е нарушил отново разпоредбите на
закона за движение по пътищата /чл.21 ал.1 от закона,
управлявайки автомобил в
населено място със скорост почни три пъти над допустимата/ в следствие на което
е причинил смърт на друго
лице, счете, че подсъдимия
следва да бъде лишен от
право да управява МПС за срок от три години. Прецени, че именно с такъв срок лишаване от право
да управлява МПС ще бъдът постигнати целите на наказателната превенция, като подсъдимия ще бъде
превъзпитан към спазване на правилата установени в държавата и в частност правилата за движение по пътищата.
С
присъдата си на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия
направените по делото разноски.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: