Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин, 21.01.2020 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 642/2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 ГПК и чл. 248 ГПК.

С молба от 31.12.2019 г. ответникът Т.С.В. е поискал да се допълни съдебното решение от 17.12.2019 г., като твърди, че съдът не се е произнесъл по възраженията му за прихващане за сумата от 100 лева, която не спирал да плаща на ищеца, както и за прихващане на сумата от 10000 лева, която дал назаем на ищеца в периода от 2016-2018 г. Иска се изменение на решението относно размера на определената държавна такса.

В сроковете по чл. 250, ал. 2 ГПК и чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът С.Т.В. е подал отговор, в който твърди, че молбата е недопустима и неоснователна.

Съдът намира, че не е необходимо провеждане на открито съдебно заседание, тъй като не се налага изслушване на страните и събиране на доказателства.

Делото е било образувано по искова молба на С.Т.В., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Т.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска осъждане на ответника на основание чл. 144 СК и чл. 149 СК да заплаща на ищеца: месечна издръжка в размер на 300 лева, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, от датата на исковата молба до настъпване на основание за изменение или прекратяването й; да заплати на ищеца месечна издръжка в размер на 200 лева за минало време за 12 месеца за периода от 31.07.2018 г. до 31.07.2019 г. С решение от № 194/17.12.2019 г. съдът е уважил искът за издръжка за в бъдеще за сумата от 170 лева месечно и е отхвърлен до предявения размер от 300 лева, а искът  за издръжка за минало време е уважен в размер на 170 лева месечно, считано от 31.07.2018 г. до 30.07.2019 г., като е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 200 лева.

Според чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските (чл. 248, ал. 1 ГПК).

Молбата е подадена в срок, поради което е допустима.

Съдът намира, че не са налице основания за допълване на съдебното решение. Неоснователни са твърденията, че искът за издръжка за минало време следва да се отхвърли, защото ответник плащал по 100 лева месечно на ищеца. При наличието на извършените плащания в размер на 100 лева месечно за периода от 31.07.2018 г. до 30.07.2019 г. ответникът следва да доплати разликата до размера на присъдената издръжка от 170 лева, а не искът да се отхвърля частично за сумата от 100 лева. По същият начин следва да постъпи при евентуално плащане на други суми за издръжка по време на процеса. Спорни и извън предмета на делото са твърденията на ответника за даден заем от 10000 лева на ищеца, а изрично според чл. 148, ал. 1 СК не се допуска прихващане на вземане със задължение за издръжка. На последно място непроизнасянето по възражения за прихващане не е основание за допълване на решението, защото би променило крайния извод в него.

Държавната такса по исковете за издръжка не се внася предварително от ищците, тъй като те са освободени от нея на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, а се определя при постановяване на решението и се възлага на основание чл. 78, ал. 6 ГПК върху осъдената страна, като последната е длъжна да заплати всички дължащи се такси и разноски. В случая ответникът е осъден да заплати държавна такса в размер на 432 лв., изчислена върху тригодишните платежи на претендираната издръжка за неопределен срок. Съдът намира, че на основание  чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на държавните такси по исковете за издръжка в общ размер на 326,40 лв., от които: 244,80 лв. държавна такса за текуща издръжка, определена в размер на 4 на сто върху сбора на тригодишните платежи на уважения размер, както и 81,60 лв. държавна такса за уважения иск за издръжка за минало време за периода от 31.07.2018 г. до 30.07.2019 г. В тази част решението по делото следва да се измени.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, за допълване на решение № 194/17.12.2019 г. по гр. д. № 642/2019 г. на РС Елин Пелин на основание чл. 250, ал. 1 ГПК.

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 194/17.12.2019 г. по гр. д. № 642/2019 г. на РС Елин Пелин в частта за присъдената държавна такса, като: ОСЪЖДА Т.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС Елин Пелин сумата 326,40 лв. (триста двадесет и шест лева и четиридесет стотинки), представляваща дължима държавна такса, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: