Решение по дело №1671/2022 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1643/3.10.2022г.

 

 

гр. Пловдив, 03 октомври 2022 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

 

                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

 

 

при секретаря Таня Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Стоянов адм. дело № 1671 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Окръжен съд – Пловдив, чрез Р.Ш.– административен ръководител, Председател на Окръжен съд Пловдив, против Решение № 225/03.06.2022 г. на Директора на ТД на НАП –Пловдив, в ЧАСТТА, с която жалбата на Административния Ръководител на Съда е оставена без уважение срещу разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение с изх. № С220016-035-0158104/14.04.2022 г., на публичен изпълнител в дирекция "Събиране" при ТД на НАП-Пловдив по изпълнително дело № 16030089844/2003 г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив и на потвърденото с него Разпореждане с изх. № С220016-035-0158104/14.04.2022 г. на публичен изпълнител в Дирекция "Събиране" при ТД на НАП – Пловдив, по съображения за постановяването им в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва като неправилен изводът на административния орган за изтекла абсолютна погасителна давност. Твърди, че разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК предвижда началния момент, от който започва да тече 10-годишен давностен срок, а именно от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. В т. 1 от обжалваното решение било посочено, че погасителната давност за вземането тече от 01.01.2012 г., като е взета предвид дата 14.05.2011 г., посочена в решението като датата на влизане в сила на присъда № 81/02.08.2011 г., с оглед на която е изчислен началния момент на течението на давността. Този извод обаче не бил верен, тъй като датата на влизане в сила на присъдата бил 14.05.2012 г., съгласно Решение № 250/14.05.2012 г. по н.д. № 778/2012 г. на ВКС, III- то н.о., като от датата на влизане в сила на присъдата се поражда и задължението на лицето да плати, поради което за начало на 10-годишния давностен срок следва да се приеме 01.01.2013 г., а за край 01.01.2023 г. С оглед на тези съображения счита, че е не е изтекла абсолютната погасителна давност по отношение на вземането на ОС – Пловдив.

Ответникът по жалбата - Директор на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона решаващият орган е приел, че вземането на Окръжен съд гр. Пловдив е погасеното по давност, тъй като присъда е влязла в сила на 14.05.2011 г. Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският Административен Съд – Първо отделение, девети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, в определения от чл. 268, ал.1 от ДОПК преклузивен срок, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл. 267 от ДОПК. Решението е издадено след проведено производство по обжалване на действие на публичния изпълнител при ТД на НАП - гр.Пловдив. Оспореният акт е в писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал.2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК реквизити, включително изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.

С изпълнителен лист от 22.05.2012 г. (л. 28), издаден по НОХД № 1114/2011 г. М.Ж.Ч. е бил осъден да заплати в полза на Окръжен съд Пловдив разноските по делото в размер на 310 лева, както и 5 лева държавна такса.

Издадения изпълнителен лист бил присъединен към изпълнително дело № 16030089844/2003 г.

 С разпореждане с изх. № C220016-035-0158104/14.04.2022 г,, издадено от Е.Д.на длъжност главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 във връзка с чл, 173, ал, 2 от ДОПК е прекратила принудителното изпълнение по изпълнително дело № 16030089844/2003 г.  в размер на 665,11 лв. задължение в общ размер: 655,08 лв, от които 315 лв. –главница , 350,11 лв. – лихва.

За да постанови обжалваното решения териториалният Директор е приел, че вземането, по отношение на което е образувано производство за принудително събиране, е погасено по давност.

Изложени са аргументи, че присъдата, въз основа на която е издаден процесния изпълнителен лист, е  влязла в законна сила на 14.05.2011 г., като абсолютната погасителна давност следва да се брои от 01.01.2012 г. и същата е изтекла на 01.01.2022 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 6 от ДОПК, публични са държавните и общинските вземания по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции.

Видно е, че вземането по изпълнителния лист е вследствие на влязла в сила присъда, поради което същото има характер на публично държавно вземане.

Разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК предвижда, че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността.

В конкретния случай, видно от представеното Решение № 250 от 14.05.2012 г., постановено по н.д. №778/2012 г., по описа на ВКС,  присъда № 81/02.08.2011 г., постановена по НОХД №1114/2011 г., по описа на ПдОС, въз основа на която е издаден процесния изпълнителен лист от 22.05.2021 г., е влязла в сила на 14.05.2012 г. и давността за тези задължения е започвала да тече на 01.01.2013 г., а не от 01.01.2012 г., както е приел административния орган.  

Поради това абсолютната давност ще изтече на 01.01.2023 г., а не на 01.01.2022 г., както е приел териториалният Директор.

 

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е основателна. Обжалваното решение следа да се отмени.  

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – І отд., ІX състав:

 

 

Р      Е      Ш      И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 225 от 03.06.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, както и потвърденото с него Разпореждане с Изх.№ С220016-035-0158104/14.04.2022 г., издадено от Е.Д.- главен публичен изпълнител при ТД- Пловдив, в частта, в която е оставена без уважение жалба на Окръжен съд – Пловдив, чрез Р.Ш.– административен ръководител, Председател на Окръжен съд Пловдив против разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение с изх. № С220016-035-0158104/14.04.2022 г., на публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив по изпълнително дело № 16030089844/2003 г. досежно погасено по давност задължение в общ размер от 655,08 лв.  

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: