Р Е Ш Е Н И Е
06.10.2020
год.
Номер 260009 Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Велики Преслав трети състав
На
29 (двадесет и девети) септември Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Йорданова-Момова
административно-наказателно
дело номер 360 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Ш.И.И.
с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 19-0323-001024/10.12.2019 г., издадено от Началник група при РУ
Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен.
Жалбоподателят
счита, че атакуваното НП е постановено в противоречие и в нарушение на материалноправните норми. Счита, че не следва да носи
отговорност, тъй като не му било известно, че управлявания от него автомобил е
със служебно прекратена регистрация. Предвид изложеното се иска от съда
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание,
жалбоподателят поддържа жалбата си.
В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата
страна моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като му бъдат
присъдени деловодни разноски.
Видно от
материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 23.07.2019
г. полицай С.В.Н. – младши автоконтрольор
при РУ гр. Велики Преслав, съставил акт за установяване на административно
нарушение № 22426 от 23.07.2019 г. срещу
Ш.И.И. с ЕГН ********** ***, за това, че „на 23.07.2019
г. около 08,15 ч, в гр. Велики Преслав, по ул. „Борис Спиров“ до дом № 24 в
посока към Автогара гр. В. Преслав,
управлява л.а.
„Фиат Улайс“ с регистрационен номер ***, собственост
на И. Ш. И. с ЕГН **********, след като не е регистрирано по надлежния ред. МПС
е със служебно прекратена регистрация от 15.08.2018 г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, с което нарушил чл. 140, ал. 1
от ЗДвП.”.
На
основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление № 19-0323-001024 от 10.12.2019 г., с което на Ш.И.И. са наложени административни наказания: глоба в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на осн. чл.
175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, за това, че „на
23.07.2019 г. около 08,15 ч, в гр. Велики Преслав, по ул. „Борис Спиров“ до дом
№ 24 в посока към Автогарата,
управлява л.а.
„Фиат Улисе“ с регистрационен номер ***, собственост
на И. Ш. И. с ЕГН **********. Автомобилът не е регистриран по надлежния ред, с
прекратена регистрация от 15.08.2018 г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
(непререгистриран), с което нарушил чл. 140, ал. 1
от ЗДвП.”.
Съдът, като обсъди материалите по
приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на С.Н. (актосъставител) и И.И., установи от фактическа страна следното:
На
14.06.2018 г. синът на жалбоподателя – И.И. придобил
правото на собственост върху лек автомобил марка „Фиат“ модел „Улисе“ с рег. № ***, но в предвидения двумесечен срок не
изпълнил задължението си да регистрира придобитото от него моторно превозно
средство. Поради това, на 15.08.2018 г. регистрацията на автомобила била
служебно прекратена, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
На 23.07.2019 г. Ш.И. управлявал описания автомобил, собственост на сина
му, по ул. „Борис Спиров“ в гр. В. Преслав, в посока Автогарата. При преминаването на превозното средство край дом № 24,
същият бил спрян за проверка от полицейските служители С. Н. и И. И.. При
извършената справка, полицейските служители установили, че автомобилът е с
прекратена регистрация.
При
така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Последната
е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо
което е издадено атакуваното НП и в установения от закона 7-дневен срок от
връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
При съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на
административнонаказателно-процесуалните правила, които да налагат отмяна на
последното.
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящото
производство, жалбоподателят не ангажира доказателства, оборващи тази
презумпция.
Независимо
от това, следва да се отбележи, че по делото се доказа по
безспорен начин, че на посочените в наказателното постановление дата и място, И.
управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Фиат“ модел „Улисе“ с рег. № ***.
Административнонаказателната отговорност на И. е ангажирана
за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (ДВ ред. бр. 105/2018 г.).
Според тази норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Установи се, че процесният автомобил бил регистриран
по надлежния ред на територията на Република България, но в съответствие с
разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, същата била служебно прекратена,
считано от 15.08.2018 г. Според този текст, служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Възражението на жалбоподателя е, че
същият не знаел, че управлява автомобил с прекратена регистрация, тъй като нито
той, нито собственика били уведомени за служебното й прекратяване. Такова
задължение, обаче, не е вменено на органите на МВР нито в ЗДвП, нито в Наредба
№ I-45/24.03.2000 г. за
разлика от предвиденото в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, касаещо
различна хипотеза на прекратяване на регистрация. Безспорно, собственикът на процесното МПС е съзнавал, че следва да регистрира придобития
от него лек автомобил в сектор ПП при ОД на МВР – Търговище. Жалбоподателят, от
своя страна, явяващ се и близък роднина на собственика, е съзнавал, че
управлява лек автомобил, в свидетелството за регистрация на който, е вписан
собственик на автомобила, различен от действителния и то една година след придобиването на
превозното средство от сина му. Поради това, следва да се счита за доказано, че
Ш.И. е съзнавал, че управлява лек автомобил, който не е регистриран по
съответния ред.
Тоест, жалбоподателят извършил от
обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по този
текст.
Предвид
горното, съдът приема, че административнонаказателната отговорност на Ш. И. е
правилно ангажирана, като му е наложено наказание на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП.
Досежно
размера на наложените наказания:
В
разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна
отговорност за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред. Законодателят е предвидил наказание „глоба“ в
размер от 200 лв. до 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест
до дванадесет месеца.
При индивидуализацията на
наказанията административнонаказващият орган е съобразил обстоятелствата по чл.
27, ал. 2 от ЗАНН. При преценка на всички
отегчаващи и смекчаващи обстоятелства по случая, съдът взе предвид сравнително
ниската обществена опасност на деянието, свързано с реда за регистрация на
моторните превозни средства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства обсъди
факта, че И. е правоспособен водач на МПС от 23.04.1998 г. и до датата на
извършване на процесното нарушение е наказван 28 пъти
за нарушения на разпоредбите на ЗДвП. При съвкупната преценка на смекчаващите и
отегчаващите отговорността на Сашев обстоятелства, съдът счита, че е налице
превес на смекчаващите такива. Ето защо, настоящият състав намира, че размерите
на така наложените на жалбоподателя наказания в размер на минимума и на двете, са
правилно определени.
Правилно,
в изпълнение на чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-2539
от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, и съответно на чл. 6, ал. 1, т. 5 от същата наредба вр. чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, наказващият орган е отбелязал в
наказателното постановление броят на контролните точки за отчета на извършените
нарушения на ЗДвП – 10 к.т., които следва да се отнемат (след влизане в сила на
наказателното постановление) от получилия ги жалбоподател, в качеството му на притежател
на свидетелство за управление на моторно превозно
средство.
По изложените съображения съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
изцяло, като правилно и законосъобразно.
Административнонаказващият
орган отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Същият, обаче, не е представляван в настоящото производство от
пълномощник, поради което не му се следват разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-0323-001024 от 10.12.2019 г., издадено от Румен Стоянов Симеонов – Началник на РУ Велики Преслав
при ОД на МВР гр. Шумен, въз основа на
акт за установяване на административно нарушение № 22426 съставен на 23.07.2019
г. от С.В.Н. – младши автоконтрольор при Районно
управление гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен, с което на Ш.И.И. с ЕГН **********, с
адрес: ***, за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. (двеста лева) и
„Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от шест
месеца, с отбелязване, че въз основа на наказателното постановление и след
влизането му в сила, на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение вр. чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, се отнемат 10 (десет) контролни
точки за отчета на извършеното от Ш.И.И. нарушение на
ЗДвП.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с
касационна жалба, пред Административен съд – Шумен,
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Районен съдия: