РЕШЕНИЕ
№ 431
гр. В., 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20241420100964 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49
във вр. с чл. 45 ЗЗД
Ищецът „Б.В.И.Г” ЗЕАД твърди, че на 18.07.2023г. сключил имуществена
застраховка “Булстрад Каско Стандарт с търговско дружество „Н.88“ ООД, ЕИК **, по
силата на която застраховал за всички рискове по раздел „Каско”, клауза „Пълно
Каско”, лек автомобил марка “М.”, модел „С 350 Б. 4 М.“, с рег. № **, със срок на
действие на застраховката за периода от 00:00ч. на 21.07.2023г. до 23:59ч. на
20.07.2024г., за което издали на застрахования застрахователна полица № **/
18.07.2023г.
На 29.11.2023 г., на главен път Е79, в посока от гр.М. към гр.В., преди разклона за
с.Г., Е. Ф. Д. от гр.В., като водач на посочения лек автомобил преминал през
необезопасено и необозначена препятствие /дупка/ на пътното платно, стопанисвано от
ответника, вследствие на което настъпили материални щети на автомобила – увредени
предна дясна гума и лята джанта. Твърди, че настъпилата повреда представлява
реализирано застрахователно събитие по договор за имуществено застраховане от
18.07.2023 г. „Каско Стандарт”, за което заплатил обезщетение на увреденото лице в
размер на 190,30 лв. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура”. Счита също, че с плащане на застрахователното обезщетение в
негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което
претендира същата, ведно със законната лихва от предявяване на иска до плащането.
Претендира разноски.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура” оспорва иска, като оспорва
механизма на ПТП, причинната връзка с настъпилите вреди и размера на вредите.
Оспорва вида и размера на щетите. Никъде не са описани настъпилите щети по вид и
1
размер.Оспорва механизма на ПТП, наличие на необезопасено и необозначено
препятствие /дупка/ на пътното платно, характера и стойността на вредите, за което е
насочена исковата претенция, наличие на причинно-следствена връзка между
описаните в исковата молба имуществени вреди и механизма на процесното ПТП.
Твърди, че основната причина за настъпване на твърдените вреди е единствено
виновното поведение на водача на автомобила, като действията му представляват
груба небрежност и са основание за непокриване на настъпили щети. Изключителната
вина на водача е основание за изключване на отговорността на АПИ. Оспорва и
приложените към исковата молба писмени доказателства, които представляват частни
документи. Оспорва представената с исковата молба застрахователна полица №
**/18.07.2023 г., като липсват данни, че договорът е породил валидно действие. Не се
установява валиден ли е бил към момента на ПТП застрахователния договор. Оспорва
изплащането на застрахователното обезщетение и твърди, че не са представени
убедителни доказателства за изплащане на обезщетението.
Навежда аргументи, че мястото не е посетено от органите на КАТ-Пътна полиция
и не са уведомени своевременно службите на ОПУ-В. за наличието на такава
„неравност“ на пътното платно и настъпилото в следствие на нея транспортно
произшествие.Счита, че е невъзможно от попадането на автомобила в подобна „дупка“
на платното за движение да настъпят такива щети, каквито се твърдят и че са изплатени
от застрахователя. Оттук следва извода, че не попадане на автомобила в дупка на
пътното платно е причина за настъпване на процесното ПТП, а други обстоятелства.
Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача с
оглед на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за
неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: 1/ наличието на валиден договор за
имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество
/ищец/; 2/ в срока на застрахователното покритие на договора и вследствие на виновно
и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска; 3/ в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение.
Представена по делото е застрахователна полица № ** /18.07.2023г., от която се
установява, че на 18.07.2023г. ищецът е сключил имуществена застраховка “Б.К.С.“ с
търговско дружество „Н.88“ ООД, ЕИК **, по силата на която застраховал за всички
рискове по раздел „Каско”, клауза „Пълно Каско”, лек автомобил марка “Мерцедес”,
модел „S 350 Блуетек 4 Матик“, с рег.№ **, със срок на действие на застраховката за
периода от 00:00ч. на 21.07.2023г. до 23:59ч. на 20.07.2024г.
Представена е декларация за ПТП от Е. Ф. Д., според която на 29.11.2023 г. на
главен път Е79, в посока от гр.М. към гр.В., преди разклона за с.Г., управляваният от
него лек автомобил марка “М.с”, модел „S 350 Б. 4 М.“, с рег.№ **, в тъмната част на
денонощието попаднал в необезопасена и необозначена дупка, вследствие на което се
повредила предна дясна гума на автомобила. Въз основа на декларацията е образувана
застрахователна преписка /щета/ № ** /или референтен №** по описа на „ЗЕАД
“Б.В.И.Г”” ЕАД. Причинените щети на лек автомобил „S 350 Б. 4 М.“ с per. №** при
2
станалото ПТП са описани в Опис заключение по претенция № ........
Представената декларация има характер на частен свидетелстващ документ,
обективиращ изгодни за издателя си факти, който не се ползва с материална
доказателствена сила. Въпреки това, следва да бъде отчетен фактът, че описаните в
декларацията обстоятелства кореспондират със заключението на САТЕ.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че в резултат на станалото ПТП на 29.11.2023 година, лекият автомобил „S
350 Б. 4 М.“ с per. №** е получил увреждане на гумата на предното дясно
колело.Установява се още, че от техническа гледна точка настъпилите щети, нанесени
на застрахования лек автомобил „S 350 Б. 4 М.“ с per. №** се намират в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП и са получени по начина и механизма, посочен в
писмените доказателства в делото. Според експертното заключение изплатеното от
застрахователя парично обезщетение в размер на 190,30 лв. представлява
действителната пазарната стойност на щетата вследствие на процесното ПТП, като
застрахователното обезщетение отговаря на размера на причинените вреди. Съдът
кредитира приетото заключение на САТЕ като пълно, обективно и компетентно
изготвено.
По делото не е представен протокол за ПТП, но въпреки това не е налице
процесуална пречка съдът да приеме настъпването на събитието за доказано само въз
основа на декларацията за ПТП и заключението по изслушаната САТЕ, щом не са
налице основания за некредитирането й и доколкото причинната връзка между
механизма, посочен в декларацията за ПТП и щетите, се потвърждава от експертното
заключение.Независимо от това следва да се посочи, че в конкретния случай след
реализираното ПТП автомобилът е могъл да се придвижва на собствен хол поради
което мястото на ПТП не е било посетено от органите на МВР и протокол за ПТП не е
съставен, съгласно чл.6, т.4 от Наред6а№1з-41/12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, комисията за Финансов
надзор и информационния център към гаранционния фонд, според която разпоредба не
се посещават от органите на МВР -"Пътна полиция", и не се съставят документи за
повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са
причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е
в състояние да се придвижи на собствен ход.
По отношение вида на настъпилите щети, съдът взе предвид заключението по
изслушаната САТЕ. Налице е пълно припокриване на фактите, установими от
писмените доказателства и от заключението на вещото лице.
Към датата на ПТП ищецът е имал качеството застраховател по застраховка
“Б.К.С.“ с предмет увредения автомобил съгласно застрахователна полица №
**/18.07.2023г., със срок на застрахователно покритие от 00:00ч. на 21.07.2023г. до
23:59ч. на 20.07.2024г. Представени са доказателства, че застрахования е заплатил
дължимите вноски по застрахователната полица /л.64 – 66/. Реализиралото се пътно-
транспортно произшествие съставлява покрит риск съгласно клауза А от полицата, при
която е сключена имуществената застраховка.
От представеното по делото преводно нареждане /л. 31/ се установява, че ищецът е
изплатил на увреденото лице „Н.88“ ООД, ЕИК ** обезщетение в размер на исковата
сума – 190,30 лв., като посоченото основание е процесната щета с номер **.
Приложена по делото е и регресна покана изх. № 042/04.01.2024 г. по описа на
ищеца, изпратена до ответника, получена от последния на 11.01.2024 година /л.32/.
3
Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното
застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както
правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата
на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди
виновни действия – в този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е
по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано
правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Установи се по безспорен начин от събраните по делото доказателства
обстоятелството, че процесното ПТП е реализирано на на главен път Е79, в посока от
гр.М. към гр.В., преди разклона за с.Г., което е част от републиканската пътна мрежа
по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата. Ето защо, на основание чл. 19, ал. 2,
т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по
управлението и поддържането на пътя, както и дейности по упражняване на контрол на
превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им
от разрушаване /чл. 19, ал. 2, т. 6 ЗП/. Действията по поддържане на пътищата
съгласно § 1, т.14 от ДР ЗП включват действия по „осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение”. Агенцията като юридическо
лице осъществява тези дейности чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението и за чиито действия/бездействия отговаря /отговаря за лошия
избор при възлагането/.
От установения механизъм на ПТП е видно, че процесното ПТП е настъпило
поради наличието на неравност /дупка/ на пътното платно. За ответника е налице
задължение да премахва своевременно всички препятствия, които застрашават
безопасното движение. Неизпълнението на това задължение е виновно, ако ответникът
е могъл своевременно – преди ПТП, да премахне тази неравност от пътното платно,
поради което релевантно е кога се е образувала тази дупка на платното за движение и
могъл ли е служител на ответника да предприеме необходимите действия. Доказването
на този факт обаче е в тежест на ответника, тъй като е обстоятелство, водещо до липса
на вина – ако ответникът, макар че е бил длъжен, не е могъл да премахне
препятствието поради краткия период от неговото появяване до настъпване на
събитието. Доколкото доказателства, сочещи на невъзможността за изпълнение на
задължението, не се ангажираха, съдът приема, че неотстраняването неравността от
пътното платно съставлява виновно неизпълнение на задължението за поддръжка на
пътя. По делото ответникът не релевира и доказателства за обозначаването или
обезопасяването на проблемния участък от пътното платно. Следователно, налице е
основание за суброгация срещу ответника.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но
не повече от извършеното застрахователно плащане. Според заключението на САТЕ
пазарната стойност на щетите към датата на процесното МПС вследствие на
реализираното ПТП на 29.11.2023 г. възлиза на 190,30 лв. Ето защо в полза на ищеца е
възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а именно 190,30 лв. Искът
следва да бъде изцяло уважен изцяло, ведно със законната лихва от предявяването на
иска до погасяване на задължението.
По възражението за причиняване на вредоносния резултат.
Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен да ги
поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна връзка
със собственото му поведение. Когато и поведението на пострадалия е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване. Съпричиняването е
4
обективен факт, който се определя единствено от наличието на такава причинно-
следствена връзка, а не и от наличието на вина в действието или бездействието на
пострадалия. За да е налице съпричиняване обективно е необходимо за настъпването
на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и увреденият, като
тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането. В този смисъл е
задължителната за съдилищата практика – напр. Решение № 444 от 31.10.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК, произнесено по реда на чл. 290 ГПК. В случая
съдът намира, че по делото ответникът не доказа, а и не ангажира каквито и да е
доказателства, от които да се установи, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултата от страна на водача на лекия автомобил „S 350 Блуетек 4 Матик“ с рег. № **.
По разноските:
С оглед изхода на делото на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 800,00 лв.
/заплатена държавна такса – 50 лева, адвокатско възнаграждение – 400.00 лева и
възнаграждение за вещо лице – 350.00 лева/. Не следва да бъде присъждана сумата от
40,00 лв., представляваща внесен депозит за свидетел, доколкото същият не е усвоен и
подлежи на връщане при поискване от правоимащото лице.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ: ** гр. С., бул. М. № 3 да
заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г”, ЕИК *********, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 190,30 лв. /сто и деветдесет лева и тридесет стотинки/,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
договор за имуществено застраховане “Б. К. С.“/полица ** /18.07.2023г. / за пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 29.11.2023 г. на републикански път - главен
път Е79, в посока от гр.М. към гр.В., преди разклона за с.Г., за което била образувана
щета при застрахователя с номер: **, ведно със законната лихва, считано от
02.04.2024 г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 800,00
лв. разноски по делото /държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение/.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че заплащането на
присъдените суми може да се извърши по следната посочена от ищеца банкова сметка:
IBAN: BG **, BIC: ** при „Б.ДСК“ ЕАД.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2
ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. В. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5