РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, .........................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
12-ти въззивен състав, в открито заседание на десети декември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ З.
ЧЛЕНОВЕ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря Виктория И. и прокурора Стоил Томов, разгледа
докладваното от съдия А.З. ВНОХД № 4481 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 20.04.2018г. по НОХД № 156/2016г. на СРС, НО, 111 състав,
подсъдимият Л. Станчев К. е признат за виновен и на основание чл. 55, ал.1,
т.1, вр. чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от единадесет месеца,
изтърпяването на което е отложено с определен изпитателен срок от три години.
С присъдата подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото му
обвинение, както и че деянието е извършено при продължавано престъпление.
С присъдата на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на б.
„Д.“ ЕАД сумата от 38900лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от престъплението, за което е признат за виновен, ведно със
законната лихва, считано от 11.02.2010г. до окончателното й изплащане.
Срещу присъдата в срока по чл.319, ал.1 от НПК, е постъпила жалба от
защитата на подсъдимия с искане за отмяната й като неправилна,
незаконосъобразна и постановена при неправилна оценка на доказателствения
материал. С жалбата се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова от
въззивната инстанция, с която подсъдимият К. да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото обвинение. След запознаване с мотивите към присъдата е
постъпило допълнение към жалбата с изложени подробни съображения в подкрепа на
искането, като се навеждат доводи за допуснати груби нарушения на процесуалните
правила. Твърди се, че съдебният акт е
постановен в нарушение на изискванията на чл. 287, ал.1, предл. 1 от НК, тъй
като фактите, въз основа на които съдът направил извод за виновност на
подсъдимото лице според защитата са различни от тези описани в обвинителния
акт. Посочва се, че описаната в обвинението фактическа обстановка е неясна до
степен затрудняваща изграждането на защитата, тъй като остава неясно кои факти
установяват авторството на подзащитния. В този смисъл се излага, че присъдата е
постановен при сериозни процесуални нарушения и липса на доказателства, поради
което се иска отмяната му и постановяване на нова, с която осъденият подсъдим
да бъде оправдан.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от гражданския ищец – б. „Д.“
ЕАД. В него се развиват подробни съображения за недоказаност и неоснователност
на процесната жалба. Твърди се, че в обвинителният акт и в присъдата се излагат
по идентичен начин обстоятелствата, които са от значение за делото. Посочва се,
че участието на подсъдимия в извършването на престъплението е коректно описано
като са налице достатъчно данни за неговото противоправно поведение, което е
довело до акта на имущественото разпореждане и настъпването на вредата за Б.„ДСК“.
Посочва се още, че по всички описани факти, които на практика обосновават
наличието на престъплението измама от обективна и субективна страна,
подсъдимият е имал възможност и не е бил препятстван да се защитава. Предвид
изложеното се иска потвърждаване на атакуваната присъда, включително в частта,
относно уважения граждански иск.
В разпоредително заседание на 24.10.2018
г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага провеждането на допълнителен или повторен
разпит на подсъдимия и/или свидетелите, изслушването на експертизи и
ангажирането на други доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд защитата на подсъдимия –
адв. Г. пледира за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с
която подзащитният й да бъде оправдан. Излага, че атакуваният съдебен акт
страда от пороци, тъй като не е повдигнато ново обвинение на подсъдимото лице,
а такова е било необходимо, тъй като съдът кредитирал факти различни от
тези,описани в обвинителния акт. Освен това посочва, че съдът от една страна
признал подс. К. за невиновен в това, че е поддържал заблуждение в банковите
служители относно произхода на паричните средства и превода им по разплащателна
сметка в Б.„ДСК“ и основанието им за получаване, а от друга приел, че е виновен
за това, че с неустановено лице на определена дата е възбудило заблуждение у
банковите служители. Наред с това излага
твърдения за наличие на неяснота по отношение на това кои точно действия е
извършил подсъдимия за да бъде признат за виновен и да бъде осъден от
първостепенния съд. При условията на алтернативност защитата прави искане
делото да бъде върнато на прокурора.
Представителят на СГП счита жалбата
на подсъдимия Л.К. за неоснователна. Посочва, че първоинстанционният съд е
събрал и обсъдил всички доказателства относими към предмета на доказване по
повдигнатото обвинение. Излага, че установената фактическа обстановка се
подкрепя от показанията на свидетелите, протоколите за разпознаване на лица и
предмети, заключенията на съдебно-графическата и три броя СТЕ. Посочва още, че
не е необходимо изменение на обвинението, доколкото обстоятелствената част не
се изменя съществено и фактите са едни и същи. Изразява съгласие с определеното
наказание, което според прокурора е правилно индивидуализирано. В този смисъл
пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Повереникът на ГИ моли за отхвърляне
на депозираната въззивна жалба.
Подсъдимият К. в правото си на лична
защита моли за оправдателна присъда.
В правото си на последна дума подсъдимият К. иска да бъде оправдан.
Софийски граД.и съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението‚
както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314
от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са
налице основания за нейното изменяване или отменяване поради следните
съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства.
При преценката на доказателства, обсъждани от районния съд, въззивния съд
не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е
следната:
Подсъдимият Л.С.К. е роден на *** година в гр. *****, българин, български
гражданин, висше образование, неженен, осъждан, безработен, живущ ***, ЕГН **********.
На 10.11.2009 година в гр. Пловдив св.Т.К.Р.открил на свое име
разплащателна банкова сметка *** „Б.Д.” ЕАД, тъй като възнамерявал да изтегли
кредит за закупуване на собствено жилище.На 26.11.2009г. той сключил с „Б.Д.”
ЕАД договор за потребителски кредит и последната Б.превела по разплащателната
му сметка сумата от 30 000.00 лева. На 15.12.2009г. майка му- Т.Т.К.също
превела по сметката на Р.сумата от 8 500.00 лева, към които той прибавил и
собствени средства в размер на 400.00 лева. На 18.12.2009г. св.Р.закупил жилище,
представляващо апартамент №22, находящ се на бул.” ******в гр.Пловдив. Отивайки
с продавача на същата дата в клона на „ Б.ДСК” ЕАД в гр.Пловдив, за да изтегли
от сметката си сумата от 38 500 лева и да му ги предаде в изпълнение на
задължението си да плати цената на имота, св.Р.установил, че сумата от 38
900.00 лева е била изтеглена от сметката му на 16.12.2009г. и на същата дата
парите в размер на 13 300.00 лева са били преведени по разплащателната сметка в
банката с номер *******на св.М.В.С., сумата от 13 300.00 лева е била преведена
по разплащателната сметка в банката с номер *******на св.Ц.В.В., а сумата от 12
300 лева е била преведена по разплащателната сметка в банката с номер *******на
св.С.Е.И., като банковите служители обяснили на св.Р., че и трите превода са
били направени от негово име посредством системата на „ Б.Д.”ЕАД за интернет
банкиране „Д. Директ”, каквото разпореждане с посочените парични суми и по
посочения начин св. Р.не бил извършвал.
Междувременно на 15.12.2009г. в клона на „ Б.ДСК” ЕАД в гр.Лом при св.А.Т.Ф.,
който към оня момент изпълнявал функциите на „ специалист банкови операции” в
банката, се явило неустановено лице от мъжки пол, което се представило за
титуляра на банкова сметка ***-Т.К.Р., какъвто в действителност последното не
било. Св. Ф.проверил представената от лицето лична карта, данните от която
съответствали на наличните в банката данни за титуляра на сметка №*******.
Лицето приносител на личната карта съответствало на лицето, чиято снимка била
поставена на документа за самоличност и било с дълга до раменете коса. Това
лице поискало да му бъде предоставен достъп до системата на „Б.ДСК” ЕАД за
интернет банкиране- „ДСК Директ” .Св. Ф.след проверка в системата установил, че
титулярът на сметка №******* вече разполага с предоставени му от банката
потребителско име и парола, които да използва, за да се идентифицира при
ползването на Интернет банкиране на www.dskdirect.bg и уведомил за това лицето, представило се
за св.Р.. Последният, получавайки информацията, първоначално се насочило към
изхода на банковия клон, обективирайки намерението да си тръгне, а след това се
върнал и заявил, че желае да си смени паролата, която използва, за да се
идентифицира при ползването на Интернет банкиране на www.dskdirect.bg. СВ. Ф.нямал достатъчно опит към онзи момент да извърши смяната на
паролата и завел клиента при св.А.П.П., която също работела на длъжността
„специалист банкови операции” в клона в гр.Лом. Пред нея неустановеното лице
представило попълнена бланка за промяна на паролата за достъп до „Д. Директ за
граждани” и заявило, че е забравило вече предоставената му и желае и смяна на
телефонния номер за контакт. Св.П. извършила проверка съществува ли прилика
между лицето на гишето и това на снимката на представената от последното лична
карта, след което извършила смяна на паролата за достъп на титуляра на сметка №
******* до системата на банката за интернет банкиране- „ДСК Директ за граждани”
и му предоставила паролата в запечатан плик.
Неустановеният получател на паролата се свързал с подсъдимия К. и двамата решили
да набавят облага по неправомерен начин, получавайки паричните средства от
сметката на св.Р.чрез използване на паролата за достъп чрез интернет банкиране. За целта подсъдимия се свързал със
свидетелите М.В.С., Ц.В.В. и С.Е.И.. К. уговорил всеки един от свидетелите С., В.и
И. да му направят услуга, като му предоставят IBAN *** „Б.Д.”ЕАД, по които
негов роднина да му преведе пари, които след това С., В.и И. да изтеглят лично
и да му ги предадат. След като получил от С., В.и И. IBAN *** подсъдимият К.
предоставил на неустановеното по делото лице, разполагащо с паролата за достъп
на титуляра на сметка №******* до системата на банката за интернет банкиране- „Д.
Директ за граждани”. От IP адрес 87.120.68.11 на 16.12.2009г. неустановено лице
извършило превод от разплащателната сметка в „ Б.Д.” ЕАД на св.Р.с № ******* по
разплащателната сметка на св.С. с номер *******в същата Б.в размер на 13 300.00
лева, превод по разплащателната сметка на св. В.с номер *******в размер на 13
300.00 лева и превод по разплащателната сметка на св. И. с номер *******в
размер на 12 300.00 лева, като използвало предоставените на 15.12.2009 г от
банката потребителско име и парола, за да се идентифицира при ползването на
Интернет банкиране на www.dskdirect.bg и адаптираната мобилна версия www.dskdirect.mobi и цифров сертификат за Интернет банкиране за нареждане на преводи към
сметки, водени в „ Б.Д.”ЕАД, на които Т.К.Р., с ЕГН: ********** е титуляр,
както и за извършване на преводи към сметки в други банки и посочило като
основание за извършените плащания - „авансов превод”.
На същата дата подсъдимият К. уведомил свидетелите С., В.и И., че сумите,
които очаква от своя роднина са постъпили по сметките им в „Б.Д.” ЕАД и ги
помолил да ги изтеглят преди обяд, указвайки им на касиерите да посочат като
основание за получените плащания „авансов превод”.
В 09.38 часа на 16.12.2009г. св.С. посетил клон № 2118 на „БАНКА Д.”ЕАД,***
и от разплащателната си сметка № *******изтеглил сумата от 13 300лева, която
непосредствено след това предал на подсъдимия К..
На същата дата св.В.в 10.11 часа , в клон № 2103 на „Банка Д.“ ЕАД,***
изтеглил от разплащателната си сметка №*******сумата от 13 300.00 лева, която
непосредствено след изтеглянето предал на подсъдимия К..
На същата дата в 10.24 часа св.И. в клона на „Б.ДСК“ ЕАД,***, изтеглила от
разплащателната си сметка № *******сумата от 12 300.00 лева, която
непосредствено след това предала на подсъдимия К., който разходвал по неустановен
начин паричните средства.
Гореизложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прие за
установена на база събраните в хода на производство доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетелите, протоколи за разпознаване на лица и
предмети, Т. Р., С. З., С. И., А. П., П. Н., Г.З., С. М., Р.Д., М. Г., В.М., С.
В., Д. Т., М. С., Ц. В., Р. М., Н. П., М. Б., А. ос Ф., Т. Г., заключение на
съдебнографическа експертиза, писмо изх. № 06-00-01-0374/01.03.2010 година от „Б.ДСК“
ЕАД; операционна бележка № 8/16.12.2009 година; операционна бележка №
16/16.12.2009 година; операционна бележка № 22/16.12.2009 година; декларация от
С.Е.И.; писмо от „Е.“ ООД от 22.03.2011 година; заключение на 3 броя
съдебнотехнически експертизи; заключение на съдебнографическа
експертиза-протокол № 544/Е-2011 година; искане за промяна на достъп до ДСК
Директ за граждани; протоколи за разпознаване на лица и предмети; справка за
съдимост.
Въззивната инстанция се съгласява с доказателствения анализ на
първоинстанционния съд. Правилно СРС е преценил надеждността на изслушаните
свидетели, чийто показания е кредитирал. След внимателен прочит и анализ на
събраните гласни доказателства съдът прецени, че като цяло същите са
еднопосочни и непротиворечиви, пресъздаващи обстоятелства от значение за
предмета на доказване в настоящото наказателно производство. Категорично въз
основа на тях се установяват фактите свързани с времето, мястото и механизма на
осъществяване на инкриминираното деяние.
При анализа показанията на свидетеля
Т.Р., същите правилно са кредитирани от контролирания съд, тъй като са хронологични
и логически последователни, подробни, непротиворечиви. От процесното гласно
доказателствено средство се възпроизвеждат факти, установяващи обстоятелствата около притежаваната от него
банкова сметка, ***, размера на наличните средства по нея, както и техният
произход. Освен това, показанията на свид. Р.са източник на доказателствена
информация относно извършеното противоправно разпореждане със собствените му
парични средства, начина, по който се е случило това, както и датата, когато му
е станало известно, че парите по разплащателната му сметка липсват. От
показанията му се установява, че същият не е извършвал процесните парични
преводи по сметките на свидетелите С.И., Ц.В.и М.С. и не е имал намерение да
извършва такива нареждания. Следва да се отбележи, че информацията, споделена
от него намира съответствие в приобщената писмена документация, а именно писмо
№ 06-00-01-0374/01.03.2010г. на „Б.ДСК“, видно от което се установява номера на
разплащателната сметка на свидетеля Р., фактът, че е извършено разпореждане с
наличната сума по тази сметка, размера на банковите транзакции и към кои лица
са извършени те, датата, часа и банковите клонове от които впоследствие са
изтеглени паричните суми.
Правилно първата инстанция е възприела като достоверни показанията на
разпитаните по делото свидетели М.С., Ц.В.и С.И., тъй като същите са обективни
достоверни, взаимодопълващи се, носител на пряка доказателствена информация,
доказваща авторството на извършеното престъпно деяние.
Въз основа казаното от тях се установяват обстоятелствата касаещи времето и
мястото на извършване на инкриминираното деяние, конкретното поведение на
привлеченото към наказателна отговорност лице, мотивирането от негова страна на
свидетелите да предоставят своите банкови сметки за получаване на парични суми
по тях и причината да направят това. Наред
с това тези показания установяват данни за получените парични средства по
собствените си банкови сметки, техният конкретен размер и предоставянето им
впоследствие именно на подсъдимото лице, съгласно неговите подробни инструкции
и указания. Казаното от свидетелите е в съответствие с писмените материали по
делото - писмо с изходящ номер № 06-00-01-0374/01.03.2010г. на „Б.ДСК“, видно от
което са описани подробно извършените транзакции, часът и датата, на която
паричните суми, постъпили по сметките на свидетелите са били изтеглени от тях. Основание
установяващо авторството на извършеното престъпление се намира и в приобщените
протоколи за разпознаване на лица и предмети, видно от които всеки един от тези
свидетели последователно разпознава подс. Л.К. като лицето, което е поискало да
бъдат преведени по тяхна банкова сметка ***, които впоследствие са били
изтеглени от свидетелите и съгласно подробните указания на подсъдимия предадени
именно на него.
И този съд намира, че показанията на свидетелите Ф.и П. възпроизвеждат
факти и обстоятелства от значение за делото, тъй като и двамата дават
информация за конкретните действия, извършени от неустановеното по делото лице,
което се е представило за св. Р.и е изискало активен достъп до интернет
банкиране. Показанията им са последователни, пълни и логични, като кореспондират
приобщеното по делото искане за промяна
на достъп до „ДСК Директ за граждани“, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Съдът се довери на показанията на св. З., дадени пред орган на досъдебното
производство, в които възпроизвежда своите спомени от извършената банкова
операция, при която св. С. е изтеглил процесната сума пари от собствената си
банкова сметка. ***именов относно размера на изтеглените парични средства,
както и причината, която е представил пред нея, а именно, че тази сума му е
необходима за закупуване на автомобил.
Съдът се довери и на показанията на св. Т.Г., която излага данни
относно датата, времето и мястото,
където св. В.се явил пред нея и изтеглил процесната сума пари, предадена
впоследствие на подсъдимото лице.
Като достоверни този съд кредитира показанията на св. Н., която излага
своите спомени свързани с извършеното теглене на парична сума от св. С.И. като
внася данни относно нейния размер, датата и мястото, където са изтеглени парите,
което е съответно както на показанията на св. С.И., така и на писмените
доказателства по делото.
Обосновано съдът е отбелязал, че показанията на свидетелите З., М., Д., М.,
В., Т., М., П.и Б.не следва да се ползват от фактическа страна, доколкото нямат
информационен потенциал по отношение на въпросите, които касаят главния факт в
процеса.
Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на
фактическата обстановка по делото са и приобщените и надлежно приобщени в
процеса писмени доказателства.
При служебната проверка на писмените доказателствени материали, съдът не
откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на
същите, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по
делото. Освен това, те съответстват изцяло на останалите доказателства, като по
този начин се затвърждават изводите досежно стеклите се събития.
От приложеното по делото искане за промяна на достъп до ДСК Директ за
граждани се установява, че в Б.„ДСК“ е постъпило искане на 15.12.2009г. за
промяна на интернет банкирането и ползване на сертификат за интернет банкиране
на името на св.Т.К.Р., като е предаден плик с потребителски идентификатор за „ДСК
Директ“.
Съдът кредитира приложеното по делото писмо от Б.Д. изх.№ 06-00-01/0374 от
01.03.2010г. В него е отразено, че към банковата сметка с титуляр Т.К.Р.е
подадено искане за достъп до „ДСК Директ“ за граждани на 15.12.2009г. На
16.12.2009г. от тази сметка са наредени три превода към М.В.С.в размер на
13 300лв., Ц.В.В. в размер на 13 300лв. и към С.Е.И. в размер на
12 300лв.
Въззивният съд, кредитира като обективно отразеното в протоколи за
разпознаване на лица и предмети, при което процесуално-следствено действие св. Ц.В.,
М.С. и С.И. са разпознали подс. Л.К. като човекът, на когото са предали
процесните парични средства и който е поискал от тях да бъдат преведени тези
парични средства по техни банкови сметки под претекст, че това са пари,
изпратени от негов роднина. Тези писмени доказателствени средства отговарят на
всички изисквания на процесуалния закон, визирани в разпоредбите на чл.
170 и 171
НПК. Протоколите за извършените разпознавания
съдържат всички необходими реквизити от външна страна, пълно и ясно описват
следствените действия като тяхното съдържание напълно се потвърждава от
гласните доказателствени средства на разпитаните свидетели по делото.
Правилно и обосновано са кредитирани заключенията на изготвените по делото
съдебно-технически и съдебнографически експертизи, тъй като са обективни,
всестранни и компетентно изготвени, даващи отговори на всички поставени
въпроси.
Тук е мястото да бъде обсъдено
възражението на защитата на подсъдимото лице, че фактите въз основа на които
съдът е направил извод за виновност на привлеченото към наказателна отговорност
лице са различни от тези, описани в обвинителния акт. Настоящият съдебен състав
намери това възражение за неоснователно, за което излага следните съображения.
По делото липсва твърдяното съществено процесуално
нарушение, произтичащо от недопустимо изменение на обвинението, осъществено с
присъдата. Фактите, обуславящи съставомерността на престъплението, за което е
признат за виновен подсъдимия, се съдържат в обстоятелствената част на
обвинителния акт, тоест липсва съществено изменение на обстоятелствената част
на обвинението. Важно е да се посочи, че правната оценка, дадена от прокурора
на деятелността, осъществена от подсъдимия не обвързва съда, доколкото за
последния съществува правомощието, извън хипотезата на чл. 287, ал.1 от НПК, да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление,
без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. В този
случай не е налице необходимост от изменение на обвинението по смисъла на
закона, поради което и съдът може да приложи съответния материален закон
директно с присъдата. Изменение на обстоятелствената част на обвинението е
налице, когато на обвиняемия не са били предявени по съответния процесуален ред
всички обстоятелства, върху които следва да се изгради обвинението и които имат
значение за определяне на фактическия състав на престъплението. В настоящия
случай, въззивната инстанция намира, че не е налице хипотезата на съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението, а се касае само за правилно
прилагане на материалния закон към същите обстоятелства. В разглеждания казус,
видно от обстоятелствената част на обвинителния акт /л.2 гръб и л.3/ на подс. К.
са били предявени всички факти от значение за правната квалификация на
деянието, като до изменение на същите не се е стигнало и в рамките на развилата
се доказателствена дейност в хода на проведеното пред първоинстанционния съд
съдебно следствие. По този начин, резонно е да се приеме, че правото на защита
на подс. К. не е било нарушено, тъй като той е имал възможност да се защитава
по всички факти, които имат значение за фактическия състав на престъплението,
за което е признат за виновен.
В заключение следва да се посочи, че няма
спор в практиката, че в случаите, които изискват правоприлагане на закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление без съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението, не съществува необходимост от изменение
на обвинението по реда на чл. 287 от НПК, като съдът разполага с процесуална
възможност да приложи съответния материален закон непосредствено с присъдата си.
Когато в съдебната фаза фактите останат същите /такива, каквито прокурорът ги е
описал в обстоятелствената част на обвинителния акт/, съдът винаги може да
измени правната квалификация на престъплението, като приложи закон за същото,
еднакво или по-леко престъпление, без да е необходимо прокурорът да изменя
обвинението пред първата инстанция.
В конкретния казус подробно са описани
в обстоятелствената част на обвинителния акт факти по отношение на деятелността,
осъществена от подсъдимия – описано е, че същият е действал заедно с
неустановеното по делото лице и заедно с него са решили да си набавят облага по
неправомерен начин. Фактически подробно са описани всички действия на
неустановеното по делото лице, както и тези на подсъдимия, който се свързал със
свидетелите М.С., С.И. и Ц.В.и им поискал предоставяне на IBAN ***, за да бъде извършен паричен превод по тези сметки
като им казал, че става въпрос за превод от негов роднина. Описано е също така,
че свидетелите са предоставили паричната сума на подсъдимото лице, съгласно
неговите инструкции. Липсва каквото и да било несъответствие между фактическите
обстоятелства, за които подсъдимият е признат за виновен и тези описани в
обвинението. С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намери
възражението за неоснователно, доколкото подсъдимият се е защитавал по всички
обстоятелства, възприети от решаващият съд и не е осъден по непредявено
обвинение.
Поради изтъкнатите
съображения относно характеристиките на престъпното деяние, осъществено от
подс.Л.К., за което са изложени факти в обстоятелствената част на обвинителния
акт, и на основания доказателствената обезпеченост на тези факти СГС възприе,
че от обективна и субективна страна подс. К. е извършил престъпление по чл.
210, ал.1, т.5, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
От обективна
страна несъмнено се доказа, че подсъдимият Л.К. с цел да набави за себе си
имотна облага, като извършител, в съучастие с неустановено по делото лице-
извършител, което неустановено по делото лице на 15.12.2009г. в гр. Лом, в клон
на „БАНКА Д.“ ЕАД възбудило заблуждение у служителите на банката А.Т.Ф. и А.П.П.,
че е лицето Т.К.Р.– титуляр на банкова сметка № ******* и желае промяна на
паролата за достъп по системата на банката за интернет банкиране „Д. Директ за
граждани“ и по този начин му била предоставена парола за достъп до интернет
банкиране на посочената банкова сметка ***це на 16.12.2009г. от IP адрес 87.120.68.11 извършило
превод от банковата сметка № ******* в „БАНКА Д.“ ЕАД с титуляр Т.К.Р., по
банковата сметка на М.В.С.№ *******в същата банка в размер на 13 300лв.
/тринадесет хиляди и триста лева/; по банковата сметка на Ц.В.В. № *******в
същата банка в размер на 13 300лв. /тринадесет хиляди и триста лева/ и по
сметка на С.Е.И. № 17920020, в същата банка в размер на 12 300лв.
/дванадесет хиляди и триста лева/, които лица били заблудени от подсъдимия Л.С.К.
да му направят услуга като предоставят IBAN *** „БАНКА Д.“ ЕАД, по които негов роднина да им
преведе пари и впоследствие да ги изтеглят и да му ги предадат, което
последните сторили и на 16.12.2009г. в гр. София, в клонове на „БАНКА Д.“ ЕАД
изтеглили постъпилите парични суми и ги предали на подсъдимия Л.С.К., с което
подсъдимият Л.С.К. и неустановеното по делото лице причинили на „БАНКА ДСК“ ЕАД
имотна вреда в размер на 38 900лв. /тридесет и осем хиляди и деветстотин
лева/.
Подсъдимият е
осъществил действия по въвеждане в заблуждение на свидетелите И., В.и С. за
причината, поради която да предоставят своите IBAN ***дства по тях. Подс. К. е намерил тези лица с цел, в техните банкови
сметки да бъдат преведени инкриминираните суми, успял е да ги убеди да му
направят услуга – да получат парите, да ги изтеглят и да му ги предадат, като е
знаел и е очаквал преводите. Обосновано в този смисъл районният съд е
отбелязал, че предприетите действия на подсъдимия по набирането на тези лица,
на които да бъдат преведени паричните суми съставлява индиция за стремежа на
подсъдимия да укрие самоличността си и да бъде затруднено откриването на
лицето, което действително ги е получило. Подсъдимият е успял да а придобие
фактическа власт върху парите чрез свидетелите И., В.и С., като неговото
поведение е в пряка връзка с настъпилата имотна вреда.
Обосновано
първоинстанционният съд е приел, че от субективна страна престъплението е
извършено при пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици. Налице
е общност на умисъла с неустановеното по делото лице, тъй като той е знаел и
очаквал преводите на паричните суми, намерил е лица, които да предоставят
своите банкови сметки, именно за тази цел и е съгласувал действията си именно с
това лице. Налице е специална цел-
подсъдимият да набави имотна облага, което и сторил като установил своя
фактическа власт върху инкриминираната парична сума.
Предвид размера на
паричната сума подсъдимият е осъществил квалифицирания състав, предвиден в чл.
210, ал.1, т.5, вр. чл. 209, ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд е
спазил принципите при индивидуализиране на наказанието, съдържанието на което е
в съблюдаване на мярата за използваната наказателна принуда, предвид
изискването наказанието да бъде справедливо, необходимо и достатъчно за
постигане целите си, обявени в чл. 36 от НК, както е взел предвид, както
конкретната фактическа обстановка, така и данните за личността на подсъдимия. Правилно
съдът е отчел като отегчаващи обстоятелства- механизма на извършване на
инкриминираното деяние, което се характеризира с прецизна подготовка,
снабдяване с неистински официален документ, използване на онлайн банкиране за
извършване на измамата, предприемане на действия по извършване на измамата,
чрез набиране на лица, чийто сметки да бъдат използвани, лошите характеристични
данни на подсъдимия във връзка с последващите осъждания.
Правилно първата инстанция е
интерпретирала и изтеклия продължителен период от време от извършване на
инкриминираното деяние до неговото санкциониране. Последното според практиката
на ЕСПЧ и ВКС е изключително смекчаващо обстоятелство и обосновава приложението
на чл. 55, ал.1, т.1 от НК.
Съобразявайки изложените обстоятелства от
значение за индивидуализиране на наказанието съдът е определил такова при
условията на чл. 55 НК, като е наложил на
подсъдимия наказание "лишаване от свобода" за срок от единадесет
месеца.
Първата
инстанция е съобразила, че по отношение на подсъдимия Л.К. е налице основание
за отлагане на изтърпяване на така наложеното наказание по реда на чл.66 от НК
, с оглед на което определен изпитателен срок от минималния предвиден в закона
размер на 3 години.
Настоящият
въззивен състав приема, че така наложеното наказание ще постигне своя възпиращ
и възпитателен ефект. Предвид потенциалната опасност от неговото привеждане в
ефективно изпълнение подсъдимият ще има възможността да осъзнае
противоправността на своето поведение, да зачита и уважава чуждата собственост
занапред.
Обосновано
съдът се е произнесъл по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, тъй
като подсъдимият е извършил деяние, което е противоправно, виновно и в пряка
последица с настъпилата имуществена вреда за „БАНКА ДСК“ ЕАД в размер на
38 900лв.В този смисъл правилно тази сума е присъдена в тежест на
подсъдимия, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане.
Съдът
е пропуснал да се произнесе по направените по делото разноски. Това обаче, не
може да бъде коригирано от настоящата инстанция, а единствено от решаващия съд
с определение по чл. 306, ал.1, т.4 от НПК.
При
извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради
което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим
от всичко изложено и на основание чл. 334, т.6 от НПК във вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.04.2018г по НОХД № 156/2016г по описа на СРС, НО, 111-ти състав
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.