Решение по дело №971/2021 на Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 88

гр.Плевен, 28.02.2022 год.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора  година в състав:                                                              

                                                           Председател: Катя Арабаджиева                                                                            

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева  административно дело №971  по описа на Административен съд-Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 27 ЗОС.

Образувано е по жалба от Е.С.С.-***, Г.В.С. *** и Н.Т.С. ***, чрез  адв.В.П. *** със съдебен адрес ***, оф.1, против Заповед №РД-10-1859/2.11.2017 год. на кмета на община Плевен, с която се отчуждава част от поземлен имот, собственост на жалбоподателите, с идентификатор 56722.661.670 с площ 139 кв.м., която преминава в уличната регулация, съгласно действащ Подробен устройствен план - план за застрояване и регулация, одобрен със Заповед  №РД-15-839/17.04.1990 год. на Председателя на ОНС-Плевен. Останалата част от имота, заедно със съседния поземлен имот с идентификатор 56722.661.670 е урегулиран в УПИ I-4366, 4367, кв.80. Със заповедта е определено парично обезщетение в размер на 12080 лева без ДДС съгласно пазарна оценка, изготвена от независим оценител на имоти.

В жалбата се сочи, че издадената заповед е неправилна, незаконосъбразна и необоснована, поради нарушение на материалноправни и процесуални норми при издаването й. Сочи се, че със Заповед № РД-10-1859/02.11.2017 г. на Кмета на Община Плевен е отчужден част от поземлен имот, с идентификатор: 56722.661.670, а именно площ от 139кв.м. Отчужденият ПИ преминава в улична регулация, съгласно действащ Подробен устройствен план-план за застрояване и регулация(ПУП-ПРЗ) одобрен със Заповед № РД-15-839/17.04.1990 г. на Председателя на Общински народен съвет-Плевен. Като основания за издаване на спорната заповед са посочени, както следва: чл. 44, ал.2, във вр с чл. 44, ал. 1, т. 1 и т. 8 от ЗМСМА, чл. 25, ал. 2 от ЗОС, за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин-изграждане на тротоар по ул. „К.О.“ от ОК 130а към ОК 128 по плана на град Плевен, одобрен със Заповед № РД- 15-839/17.04.1990 г. на Председателя на Общински народен съвет-Плевен. Като са изброени и цитирани: писма, пазарна оценка, публикации на обява във вестници, интернет и т.н. Жалбоподателите се позовават на разпоредбата на чл.208, ал.1 от ЗУТ, съгласно който текст срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 - публична собственост на държавата и общините. След изтичане на този срок собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1. Жалбоподателите се позовават още на  ТР № 4/02.11.2016 г. на ВАС по т. д. № 6/2015 г., OCC, I и II колегия, според което : "Плановете нямат отчуждително действие. Изтичането на срока има значение за започването или не, на отчуждителната процедура. За да се започне процедура по отчуждаване следва да е налице необходимост от задоволяване на държавна или общинска нужда, която не може да бъде удовлетворена по друг начин, освен чрез отчуждаване на имоти. Тази нужда се установява с влязъл в сила подробен устройствен план - чл. 33, ал. 1 от ЗДС и чл. 21 от ЗОбС. Изтичането на срока има значение за започването или не на отчуждителната процедура. Подробният устройствен план установява държавната или общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. Сроковете по чл. 208 ЗУТ са преклузивни и се отнасят до започване, до откриване на процедурата по отчуждаването. Отчуждаването се извършва въпреки волята на собственика, без оглед на това дали е съгласен или не с отчуждаването. Отчуждителната процедура е акт на властническо волеизявление, по силата на който се прекратява дотогавашното право на собственост и възниква собственост в полза на нов публичноправен субект. За да се сложи в действие такъв начин на промяна на собствеността, следва законодателят да е признал преимущественото значение на интересите на онзи, в полза на когото се отчуждава имотът. Затова отчуждаването е допустимо само при доказана държавна или общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. Само тогава законодателят допуска принудително разместване на собствеността. Това ограничаване на правото на собственост- например невъзможност за застрояване- не може да продължи неограничено във времето и не може да бъде компенсирано с временни строежи, каквато възможност имат засегнатите собственици до започването на отчуждителната процедура. Именно затова законодателят е регламентирал срок за започване на отчуждаването, при изтичането на който да се възстанови принципа на чл. 17 Конституцията на  България за неприкосновеност на частната собственост. Срокът е преклузивен и фиксира време за започване на отчуждителната процедура, не времето за цялостното й провеждане, а само за нейното начало. Самата разпоредба на чл. 208 ЗУТ съдържа две хипотези - въвеждането на диференцирани срокове за започване на отчуждаване и втората хипотеза - възможност за собствениците на недвижимите имоти след изтичане на сроковете да искат изменение на подробния устройствен план. Тази разпоредба е изменена с ДВ бр. 61 /2007 г., с който са изменени разпоредбите на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, разпоредбата на чл. 135, ал. 5 ЗУТ и § 70 ПРЗЗУТ. Сочи , че на  това основание - систематичното и смислово тълкуване на разпоредбата на чл. 208 ЗУТ в аспект - преклузия на предвидените срокове сочи и разпоредбата на § 70 ПЗРЗУТ, според която сроковете по чл. 208 ЗУТ за започване на отчуждителните процедури на недвижими имоти, определени по действащите към датата на влизане в сила на закона подробни устройствени планове, за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, текат от 31 март 2001 г. Законодателят е поставил краен срок на публичноправния субект, действащ чрез органите си, до кога ще има право валидно да започне едно мероприятие - това по отчуждаването. Жалбоподателите считат, че  след изтичането на сроковете по чл. 208 ЗУТ не е налице елемент от фактическия състав за започване и извършване на отчуждаването: Отчуждаването е за нужди, установени с плана, които не могат да бъдат задоволени по друг начин. Обстоятелството, че отчуждителното производство не започва в предвидените срокове от влизането в сила на плана, тоест в рамките на 10 години, е индиция, че нуждите не съставляват и не изпълват смисъла на "важни държавни или общински, които не могат да бъдат задоволени по друг начин". Това сочи на отпаднал отчуждителен интерес, отчуждаването е ненужно - липсва един от елементите на предвидения в закона фактически състав, който трябва да е налице за законосъобразното извършване на отчуждаването - нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. Затова следва да се приеме, че изтичането на сроковете по чл. 208 ЗУТ погасява правото на публичноправния субект да започне валидно отчуждаване. На трето място сочат, че характерът на сроковете, предвидени в чл. 208 ЗУТ за започване на отчуждителна процедура, е преклузивен и се отнася пряко към процесуалния ред - свързан е с процедурата по образуване, откриване на производство по отчуждаване. Изтичането на преклузивния срок има за последица автоматичното прекратяване на субективното право на публичноправния субект да започне процедура по отчуждаване. Погасява се и насрещното задължение - да се търпи промяна и ограничаване собствеността на частноправния субект. Поначало процесуалните срокове са преклузивни и текат между всички страни. Този срок е прекратителен и се прилага служебно. При преклузивните срокове погасителното действие настъпва поради бездействието на носителите на съответните права- в случая на публичноправните субекти да ги упражнят в определен период от време. С оглед на изложеното "визираната норма въвежда процесуална пречка за образуване, започване на производство по отчуждаване след изтичането на предвидените в чл. 208 ЗУТ срокове. С изтичането на сроковете се погасява възможността за отчуждаване." В заключение считат, че с  оглед поставения от законодателя 10 годишен срок за предприемане на отчуждаване, считано от влязъл в сила ПУП, този срок е изтекъл и е настъпила преклузия към 31.03.2011 г. Отчуждаването в процесния случай се извършва за изграждане на тротоар, т. е съгласно чл. 208 от ЗУТ срокът е 10 години, съгласно § 70 ПЗР на ЗИДЗУТ/Д. В. бр. 61/2007 г. / и към датата на започване и приключване на административното производство по отчуждаване в конкретния случай, този срок е отдавна изтекъл. След като срокът по чл. 208, ал. 1 от ЗУТ е преклузивен, то административният орган - кметът на община Плевен не е компетентен да издаде заповед по чл. 25, ал. 5 от ЗОбС. Жалбоподателите считат, че установеният порок обуславя извод за нищожност на оспорената заповед, която е издадена при липса на компетентност и в противоречие с разпоредбата на чл. 208 от ЗУТ, т.е. в нарушение на материалния закон. Сочат още, че в издадената спорна заповед липсват мотиви, т.е. заповедта не е мотивирана: в какво точно се изразяват общинските нужди и действително ли не могат да бъдат задоволени по друг начин. В заключение молят съда да прогласи нищожността на оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв.П. с пълномощно на л.14 от делото, която поддържа жалбата с искане за прогласяване нищожността на оспорената заповед. Сочи, че датата на обнародване на заповед № РД 15-839 от 17.04.1990 г. на Председателя на Общински народен съвет – Плевен е 12 юни 1990 г. в ДВ бр.47. В обявата е посочено, че застроителният и регулационния план за обществени мероприятия не подлежи на обжалване. Съгласно чл.83 ал.3 от ПП на ЗТСУ, действащ текст към датата на издадената спорна заповед, застроителните и регулационни планове за обществени мероприятия, плановете по вертикално планиране и други подробни планове, влизат в сила от деня на одобряването. Този текст действа до 1996 г. По делото не е установено нито от заключението на вещото лице, нито от представени доказателства от ответника, имало ли е последващо изменение на ПУП, одобрен със заповедта от 1990 г. и бил ли е обжалван след това, поради което счита, че следва да се приеме, че това е датата, на която е влязъл в сила ПУП и след това не е променян, респективно не е обжалван. Твърди, че спорната заповед за отчуждаването е издадена в противоречие на чл.208 от ЗУТ, след задължителния преклузивен срок, което води до нарушение на материалния закон и в противоречие с тълкувателно решение № 2 от 2 ноември 2016 г. на ВАС по тълк. дело № 6/2015 г., респективно до нищожност на оспорваната заповед. Позовава се на  съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните, че остатъкът от ПИ № 4366 след отчуждаването е с площ от 150 кв.м. Последното не отговаря на изискванията на ЗУТ за УПИ съгласно чл.19 ал.1 т.1. Последното води до нарушаване на материалния закон. От същата експертиза е установено още, че съгласно влезлия в сила ПУП се предвижда разширяване на пътно платно и изграждане на тротоар, а в спорната заповед се сочи, че целият отчужден имот от 139 кв.м. е само и единствено за тротоар, т.е. направеното отчуждаване е в противоречие с ПУП, което е основание за издаване на спорната заповед. Съгласно съдебно-оценителната експертиза, която също не е оспорена от страните, се доказва, че равностойното парично обезщетение на отчуждавания имот в процесната заповед по смисъла на чл.22 от ЗОС към дата на оценката 11 септември 2017 г. е общо в размер на 15030 лв. или общо 108 лв./кв.м. Към дата на издаване на процесната заповед е общо 13 220 лв. или 95 лв./кв.м. Или определеният с процесната заповед размер на парично обезщетение за отчуждената реална част от имота, според жалбоподателите не отговаря на установеното в закона изискване за равностойност на обезщетяване по пазарни цени и е силно занижен. Упълномощеният адвокат счита, че установеният порок обуславя извод за нищожност на оспорената заповед, която е издадена в нарушение на чл.22 и следващите от ЗОС, т.е. в нарушение на материалния закон. Счита още, че оспорената заповед не е мотивирана, тъй като не съдържа  фактически и правни основания за издаването си. Първите са необходим реквизит на акта и липсата им го опорочава съществено. По-конкретната немотивираност на оспорваната заповед се изразява в необосноваване  наличието на общинска нужда, която не би могла да бъде задоволена по друг начин. В конкретния случай адв.П. сочи, че нито една от хипотезите на материално-правната разпоредба на чл.21 ал.1 от ЗОС не е обоснована в оспорената заповед. Липсват и данни по делото обявлението за отчуждаване на процесния имот да е било публикувано на интернет страницата на Община Плевен, съгласно чл.25 ал.1 изр.трето от ЗОС. По отношение на приложените към настоящото дело административни дела 962/2019 г. и 717/2020 г., и двете по описа на Административен съд – Плевен, следва да се има предвид, че нито една от двете административни преписки не касае решаване на спора по законосъобразност и по същество относно оспорваната заповед. Образуваното АД 962/2019 г. е било прекратено с определение на основание чл.159 т.5 от АПК – просрочена жалбата, което е потвърдено с определение по АД 704/2020 г. по описа на ВАС. Определението на ВАС е окончателно и не подлежи на обжалване, следователно в случая нормата на чл.177 ал.3 от АПК е неприложима. Относно адм.д.717/2020 г. следва да се има предвид, че предмет на оспорване е съвсем друга заповед. Дори в решението по същото дело е упоменато, че няма данни спорната заповед да е оспорвана по съдебен ред. По тези съображения считат жалбата за допустима , а поредицата от нарушения на материалния закон и неспазване на установената форма, счита, че обуславят нищожността на спорната заповед. До нищожност водят толкова тежки пороци при издаването на административен акт, че той не поражда правни последици за адресатите си. За да не създава правна фиктивност за настъпването им при констатиране на основания за нищожност, законодателят е въвел изрични императивни разпоредби с цел задължителното й прогласяване по искане или служебно от съда, независимо дали е наведено такова оплакване в жалбата или е изтекъл срок за обжалване без ограничение във времето. Моли съда да прогласи нищожността на оспорената заповед и да върне преписката на компетентния орган със задължителни указания  за спазване на закона. Претендира присъждане на направените по делото разноски съобразно представен списък.

Ответникът по жалбата-кметът на община Плевен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Н. с пълномощно на л.72 от делото, който  счита, че не са налице основания за прогласяване нищожността на оспорения административен акт. Сочи, че четири години след влизане в сила на заповедта за отчуждаване на имота, в резултат на което тя е придобила качеството на стабилен административен акт, бившите собственици на отчуждения имот предявяват претенции за нищожност на тази заповед. Единствено основание за твърдяната нищожност на акта е противоречие на издадената заповед с разпоредбата на чл.208 ал.1 от ЗУТ, като в хода на процеса жалбоподателите са въвели  и други основания - че обезщетението, което е определено, отдавна изплатено и получено от тях, е несправедливо и несъответно на пазарната стойност;  че няма данни дали заповедта за одобряване на ПУП от  1990 г. е надлежно обявена и влязла в сила. От събраните допълнителни доказателства, включително и данни за прякото и лично връчване на оспорената заповед на всеки жалбоподател, е установено, че жалбоподателите са пропуснали възможността да оспорят законността и правилността на административния акт в предвидените в АПК срокове. Сочи, че правната доктрина не регламентира легално основанията за нищожност на административен акт. Поради това основанията за нищожност са изведени по тълкувателен път и по пътя на съдебната практика. Най-общо тези основания за нищожност следва да се състоят или в некомпетентност на административния орган, който да няма правомощия да издава такава заповед, или тежко неспазване на формата за издаване на акта, или особено тежко съществено нарушение на процесуалните правила  от типа на това заинтересовано лице или лице, чиито права да са засегнати, да е лишено от възможността да участва в административното производство, или особено тежко нарушение на материалния закон, изразяващо се в липса на основание за издаване на акта или в постигане на цел, която да е в пълна противоположност с целта на закона, или превратно упражняване на власт, т.е. административният орган да злоупотреби с правомощията, които са му дадени по закон, издавайки властнически административен акт, с който засяга съществени права на граждани и юридически лица. Сочи, че нито едно от тези основания за прогласяване на нищожност не е налице в случая. Налице е влязъл в сила ПУП по реда на ЗТСУ /отм./, одобрен със заповед на Председателя на ИК на ОбНС – Плевен от 1990 г., обявен съгласно изискванията на ЗТСУ и ППЗТСУ с обявление в Държавен вестник в частта за обществени мероприятия, каквато по същество е частта, с която се предвижда прокарване на улица и тротоарна част от платното върху част от имота на жалбоподателите. Съгласно действащата към онзи момент редакция на ЗТСУ този план не е подлежал на оспорване и е влязъл в сила от момента, когато е бил одобрен. Обявяването в Държавен вестник е имало само оповестително действие. Безспорно е, че заповедта за отчуждаване на имота е издадена след регламентирания с чл.208 ал.1 срок. Твърди, че този юридически факт по никакъв начин не влече нищожност на издадената заповед, тъй като разпоредбата на ал.2 от чл.208 от ЗУТ изрично дава възможност такова отчуждително производство по ЗОС да започва след изтичане на срока. Алогично е да се приеме, че законодателят ще предвиди нищожна административна процедура в закона. Тази разпоредба на чл.208 ал.2 регламентира изрични права на лицата, собственици на имотите, техни правомощия, които могат да реализират. Нито от тази възможност са се възползвали жалбоподателите, нито са се възползвали от изричната възможност на чл.31 от ЗОС да искат отмяна на отчуждаването по надлежния ред, каквото искане влече със себе си и задължение за връщане на полученото парично обезщетението. По отношение на съдебно-оценителната експертиза счита, че в хода на административно-производствената процедура са спазени стриктно разпоредбите на ЗОС и административният орган е разпоредил, изискал и приел в хода на процедурата изрично заключение от лицензиран експерт- оценител на недвижими имоти, въз основа на което е определено дължимото на собствениците обезщетение. Методиките, които са използвани от експерт - оценителя в административното производство са същите, които ползва и ВЛ в съдебното производство. Налице е в тези оценки и субективен момент, има и нюанси в заключенията на различните експерт -оценители, това е специфична материя, с която административният орган не е длъжен да борави. Той приема изготвеното заключение на експерта в хода на процедурата и въз основа на него определя размера на дължимите обезщетения. Ако и доколкото собствениците на имота не са били съгласни с определеното им тогава обезщетение, би следвало по пътя на оспорване на правилността и законосъобразността на заповедта да заявят тези свои претенции в хода на евентуално обжалване на заповедта в законния срок. Но обжалването ще касае правилност и законосъобразност, а не нищожност, каквото се търси към настоящия момент. Заповедта би била нищожна според ответника,  ако с нея изобщо не е определено обезщетение за собствениците или ако това обезщетение е в грубо нарушение на пазарните принципи и на действащите пазарни цени към този момент. Такова нещо при сравнение на заключението, което е представено в административната процедура и това, което е изслушано  в съдебно заседание, не е налице. Сочи, че тротоарът по дефиниция на Закона за пътищата, е част от улицата, от самия път, заради който е започната и завършена тази отчуждителна процедура. Позовава се на вещото лице , според което няма друг технически начин за реализиране на това обществено мероприятие – прокарване на улица „К.О.“ с прилежащи тротоарни части, без да се извърши отчуждава на имота по начин, по който е извършен от административния орган. Ирелевантно е за настоящата процедура и за твърденията за нищожност на заповедта дали остатъчната част от отчуждения имот би могла да се обособи в самостоятелен УПИ.  Това е въпрос на последващо градоустройство. В заключение моли съда  да приеме, че искането за прогласяване на нищожност е изцяло неоснователно, да отхвърли същото с решението си и в полза на административния орган да бъде присъдено съответното юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Плевен, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателите Е.С.С.-С., Г.В.С. и Н.Т.С. са съсобственици  на поземлен имот с идентификатор 56722.661.670 по КККР на гр.Плевен, с административен адрес гр.Плевен, ул „К.О.“ №8, целият с площ от 289 кв.м., трайно предназначение на територията „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „ниско застрояване“ до 10 метра, номер по предходен план 4366, кв.80, ведно с втория жилищен етаж на двуетажна жилищна сграда, построена в гореописания поземлен имот, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.661.670.1.2 без данни за площ, който обект попада в сграда а №1 с предназначение „жилище, апартамент“, ведно с лятна кухня-постройка на допълващото застрояване, построена в посочения по-горе поземлен имот. Същите се легитимират като съсобственици на имота с договор за доброволна дела от 28.10.1992 год. на л.110 от делото и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №134, том V, рег.№6586, дело №634 от 18.11.2016 год.

Със Заповед №РД-15-839/17.04.1990 год.  на Председателя на ОНС-Плевен е одобрен застроителен и регулационен план на жилищен микрорайон „10-ти декември“, обхващащ посочените в заповедта на л.16 от делото квартали и имоти. Заповед №РД-15-839/17.04.1990 год.  на Председателя на ОНС-Плевен е публикувана в Държавен вестник, бр.47/12.06.1990 год.-л.156 от делото, като застроителният и регулационен план в частта за обществени мероприятия не е подлежал на обжалване, от което следва, че заповедта е влязла в сила от датата на обнародването й в ДВ.

По отношение предвижданията на този план, по делото е изслушано заключение на СТЕ от ВЛ С., от което се установява следното:

В застроителния и регулационен план, одобрен със Заповед №РД-15- 839/17.04.1990год е отразено, че част от имот №4366 попада в улица Кл. Охридски, като едната част е върху тротоара, а другата върху пътното платно. Съгласно този план се предвижда изграждане на тротоар с обща ширина З,5м., от които зелена ивица 2м. Съгласно ЗРП, се предвижда изграждане на улица с обща широчина 18м. в участъка от ок 130а до ок 128, от които улично платно 12м. и 7м. тротоар (3,50м. в южната част на улицата и 2,50м. в северната част). Участъкът от имот 4366, който папада в улицата съгласно този план е с площ 138 кв.м., измерени графично, като площта от 80,5 кв.м. попада в тротоар с обща ширина 3,5м., от които зелена ивица 2м. Отчуждаването е изцяло за улица „К.О.“, която представлява първостепенна улица от III клас- районни артерии, които осигуряват транспортните връзки между отделните територии до улиците от по-висок клас.(Наредба №2/29.07.2004г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии). Пътното платно и тротоарът са изпълнени в останалата си част - на изток от имот 56722.661.670 до пресичането им с ул. „Десети Декември“ и на запад от имот 56722.661.1466 до пресичането им с бул. „Христо Ботев“ и няма друг начин, по който ул. „К.О.“ да бъде реализирана в цялост. Няма друг начин, по който ул. „К.О." да бъде реализирана.

Възложена е от община Плевен оценка на отчуждаема ид.част за улица от ПИ с идентификатори 56722.661.670 по единен кадастър, план.№4366, стр.кв.80 по ЗРП, ул „К.О.“, гр.Плевен. Изпълнител на оценката е лицензиран оценител, като площта на отчуждаемите ид.части от ПИ с идентификатор 56722.661.670 е 139 кв.м. Определена е пазарна стойност на отчуждаемата ид.част за  улица в размер на 12080,00 лева, като стойността на 1 кв.м. възлиза на 86,90 лв. Използваните методи на оценка са метод на строителя-предприемач и метод на сравнимите продажби

Изготвено е обявление № ТСУиС 94Е-23-1 от 12.09.2017 г., с което собствениците на имот, попадащ в реализацията на обект „Изграждане на тротоар в района на улица „Свети К.О.“ № 6-8 в гр.Плевен – публична общинска собственост“, са уведомени за предстояща процедура по принудително отчуждаване по реда на ЗОС за задоволяване на неотложни общински нужди. Видно от протокол от 15.09.2017 г. на л.28, обявлението за предстоящото отчуждаване на част от имота на жалбоподателите, е поставено на таблото за обявления в Центъра за административно обслужване на площад „Възраждане“ № 4, на 15 септември 2017 г. За предстоящото отчуждаване е публикувана обява във вестник „Телеграф“ на 15.09.2017 г., видно от уведомление и фактура на л.29 от делото. Публикация за предстоящото отчуждаване е направена и във вестник „Монитор“ на 15 септември 2017 г., видно от фактура и обявление на л.30. Обява за предстоящото отчуждаване е публикувано и във вестник „Посоки“ бр.143/15-17.09.2017 г.

На 20.10.2017 г. комисия от служители на Община Плевен е извършила оглед във връзка с подадена от жалбоподателите жалба ТСУиС-94Е-23-1 от 02.07.2017 г. на намиращите се в поземления имот с идентификатор 56722.661.670 жилищни сгради и е констатирано състоянието на двете намиращи се в имота жилищни сгради – едноетажна и двуетажна. Комисията е предложила едноетажната полумасивна жилищна сграда без сутерен да бъде премахната от собствениците на основание чл.195 ал.5 от ЗУТ, във връзка с чл.205 т.1 от ЗУТ.

На 25.10.2017 г. настоящите жалбоподатели са подали жалба до кмета на община Плевен № ТСУиС-94Е-23-1, относно обявлението за отчуждаване на частта от съсобствения им поземлен имот във връзка с обявлението във вестник „Посоки“. В жалбата са изложили конкретни факти във връзка с разположените в имота сгради и са изразили несъгласие с отчуждаването на част от техния имот поради опасения, че при техническото извършване на отчуждаването на дворното място има опасност от нарушаване целостта на къщата и второстепенната постройка, вследствие вибрациите на работещите машини, което ще ги остави на улицата. Изразили са несъгласие и с извършената оценка и определената пазарна цена от 12 080 лв. Поискали са преразглеждане на оценката като се вземат предвид и засадените в имота дървета, асми, храсти и изградената ограда.

До жалбоподателите е изпратено писмо № ТСУиС-94Е-23-1 от 02.11.2017 г., с което те са уведомени, че предстои издаване на заповед за отчуждаване по реда на чл.25 ал.2 от ЗОС, която ще им бъде съобщена.

Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед №РД-10-1859/2.11.2017 год. на кмета на община Плевен, с която се отчуждава част от поземлен имот, собственост на жалбоподателите, с идентификатор 56722.661.670 с площ 139 кв.м., която преминава в уличната регулация, съгласно действащ Подробен устройствен план - план за застрояване и регулация, одобрен със Заповед  №РД-15-839/17.04.1990 год. на Председателя на ОНС-Плевен. Останалата част от имота, заедно със съседния ПИ с идентификатор 56722.661.670 е урегулиран в УПИ І-4366, 4367, кв.80. Определено е парично обезщетение в размер на 12 080 лв. без ДДС съгласно пазарна оценка, изготвена от независим оценител на имоти, в съответствие с разпоредбата на чл.22 от ЗОС, като е постановено сумата за обезщетение да бъде преведена в едноседмичен срок от издаване на заповедта по сметки, служебно открити от Община Плевен в БАКБ АД – Плевен, като е определен размерът на полагащото се обезщетение на всеки един от тримата правоимащи жалбоподатели. Посочено е в оспорената заповед, че тя се издава на основание чл.44 ал.2, във връзка с чл.44 ал.1 т.1 и т.8 от ЗМСМА, чл.25 ал.2 от ЗОС, за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин – изграждане на тротоар по улица „Свети К.О.“ от ОК 130а към ОК 128 по плана на град Плевен, одобрен със Заповед № РД-15-839/1990 г. на Председателя на ОНС – Плевен, писмо № ТСУиС-94Е-23-1 от 25.04.2017 г. на Директора на Дирекция СТИиЕ при Община Плевен, пазарна оценка, изготвена на 16.05.2017 г. и актуализирана на 11.09.2017 г. от лицензиран оценител на имоти, обявление за уведомяване на собствениците, публикувано на 15.09.2017 г. във вестниците „Телеграф“, „Монитор“ и „Посоки“, интернет страницата на Община Плевен и поставено на 15.09.2017 г. на таблото за обяви в Центъра за административно обслужване на Община Плевен, удостоверение за данъчна оценка на имота от 14.09.2017 г. и скица № 537 от 11.05.2017 г. на имота, издадена от Община – Плевен.

Видно от приложените на л.97 от делото известия за доставяне, оспорената заповед е била връчена на всеки един от тримата жалбоподатели , на 8.11.2017 год.

Поставено е обявление за отчуждаване на част от имот, частна собственост, в което е посочено, че сумата за обезщетение ще бъде преведена в едноседмичен срок от издаване на оспорената заповед, по сметки, открити от Община Плевен в БАКБ АД на тримата жалбоподатели, като е посочена конкретната сума за обезщетяване на всеки от съсобствениците. Обявление за отчуждаване на частта от имота на жалбоподателите е поставено на таблото за обявления в Центъра за административно обслужване, на  6.11.2017 г.

На л.39 и следващи от делото е приложено писмото от Община Плевен до БАКБ АД, с което е поискано разкриване на банкови сметки на жалбоподателите и са приложени платежните нареждания за плащане на сумите за обезщетение на всеки един от жалбоподателите.

На 15.12.2017 г. до всеки един от жалбоподателите е изпратено писмо – л.42-44, с което те са уведомени, че сумата за обезщетение е преведена по сметки, служебно открити от Община Плевен на жалбоподателите.

Извършена е промяна в кадастралната карта и кадастралните регистри на град Плевен, видно от удостоверение на л.45 от делото, състоящо се в промяна границите между имоти 56722.661.670 и 56722.661.1470, съгласно процесната заповед за отчуждаване.

На 12.08.2019 год. настоящите жалбоподатели са подали жалба с вх.№ТСУ-Ж-26-39-6/12.08.2019 год. против настоящата оспорена заповед, в Административен съд-Плевен, където е образувано административно дело №962/2019 год. С Определение №1823/24.09.2019 год.жалбата на Е.С.С.-С., Г.В.С. и Н.Т.С. ***, против Заповед №РД-10-1859/2.11.2017 год. на кмета на община Плевен, е оставена без разглеждане, като подадена след изтичане на законоустановения срок за обжалване, а производството по адм.дело №962/2019 год. е прекратено. С Определение №1381/28.01.2020 год. по адм.дело №704/2020 год. ВАС е оставил в сила прекратителното определение на АС-Плевен. С последваща жалба жалбоподателите са поискали възстановяване на срока за обжалване на заповедта, което искане е отхвърлено като неоснователно с Определение №2338/29.11.2019 год. по адм.дело №962/2019 год. на Административен съд-Плевен.

До жалбоподателите е изпратено приложеното на л.107  делото писмо №УОС-94И-760-1/22.01.2020 год., с което, във връзка с извършена процедура по отчуждаване, са поканени да освободят частта от 139 кв.м., която е заградена с ограда в техния имот.

По делото е изслушано заключение на СТЕ, изготвено от ВЛ С., от което се установява, че с протокол №24/20.06.2019год. на ЕСУТ при община Плевен са приети представените за одобрение проекти по части геодезия, пътна и конструктивна за обект: „Основен ремонт на тротоар на ул, Св. К.О. №6-8“.

Съгласно съдържанието на проекта част пътна се предвижда реконструкция на южната тротоарна настилка и изграждане на паркоместа, надлъжно на ул. К.О., която улица е с обща широчина 18м., като в южната й част към имота на жалбоподателите се предвижда тротоар с широчина 3,85м.

На база на тези проекти, одобрени от главния архитект на Община Плевен на 1.07.2017 год. е издадено и разрешение за строеж №189/19.07.2019год.

Със Заповед РД 12-272/27.07.2020год. зам.кмет на Община Плевен е наредил на собствениците на строежи с идентификатори 56722.661.670.1 и 56722.661.670.2 на административен адрес ул. К.О. №8 , гр. Плевен: Н.С., Е.С.- С. и Г.С., да обезопасят сградите на ул. К.О. №8 и да не възпрепятстват изпълнение на строителните работи на тротоара, по одобрения проект с възложител Община Плевен.

На 13.08.2020 год. е съставен и протокол обр. 2 за откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа.

Към датата на подаване на жалбата е била дадена само строителна линия и ниво, а от 17.01.2022 год. е започнало подравняване и изкопаване на терена.

По делото е изслушано и заключение на съдебно –оценителна експертиза от ВЛ П., според което равностойното парично обезщетение на отчуждената част 139 кв.м. от ПИ с идентификатор 56722.661.670 по процесната заповед по смисъла на чл.22, ал.3 от ЗОС е : към датата на оценката 11.09.2017 год., изготвена в административното производство-в размер на 15030 лева или 108 лв./кв.м.; към датата на издаване на оспорената заповед 2.11.2017 год. в размер на 13220 лева или 95 лв./кв.м. Посочено е от ВЛ П., че равностойното парично обезщетение за отчуждената част от имота е определено в съответствие с чл.22, ал.3 от ЗОС, като имотът попада в хипотезите на чл.22, ал.5 и ал.6 от ЗОС. Посочено е още в констативно-съобразителната част от заключението на ВЛ П., че при изготвяне на оценката са взети предвид още: трайни насаждения, които е имало в имота-овощни дървета, асми, декоративни храсти-люляци и цветя; настилка-малка площадка и пътеки, оформени от тротоарни плочи; ниска ограда от каменна зидария и ажурна ограда от телена мрежа. Докато при оценката , изготвена в административното производство, подобренията в имота-дървета, ограда, настилка и др., не са взети предвид при определяне размера на оценката, което съобщава ВЛ П. при разпита си в съдебно заседание.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата срещу процесната заповед е подадена след изтичане на установените от Закона срокове, и това се установява както от приложените на л.97 от делото известия за доставяне, от които се установява , че заповедта е връчена на нейните адресати още през 2017 год., така и от приобщените към адм.дело №962/2019 год. материали, от които се установява, че подадената през 2019 год. жалба против същата оспорена заповед, е оставена без разглеждане като подадена след изтичане на установените от закона срокове. Това от една страна сочи, че жалбата не е подадената в установените от закона срокове, а от друга-че не е налице проведено съдебно производство по оспорване, което би било процесуална пречка за разглеждане на жалбата , по аргумент от чл.177, ал.3 от АПК. С жалбата се претендира прогласяване нищожността на заповедта, която претенция, по аргумент от разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК, не е ограничена със срок. Жалбата е подадена от лица, адресати на акта, с който се засягат по неблагоприятен начин техните права и интереси-отчуждена е част от техен съсобствен имот за задоволяване на общински нужди, против годен за оспорване административен акт,  пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

По същество жалбата с искане за прогласяване нищожността на оспорената заповед, е неоснователна. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

За да е нищожен един публичноправен акт, той трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си, и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир, като правно средство за това е обявяване/прогласяване на неговата нищожност. Правомощие за това дава разпоредбата на чл. 168 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени в жалбата, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, които са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на административно производствените правила; 4. противоречие с материалноправни разпоредби, 5. несъответствие с целта на закона. Установяването на нищожност може да стане дори да липсва нарочно искане за това, с оглед правомощията на съда за цялостна проверка на акта, по аргумент от разпоредбата на чл. 168, ал.2 от АПК.  

В административното право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира в кои случаи съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Основното разграничение на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока (дефекта), от който е засегнат акта. Общоприето е становището в теорията и съдебната практика, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. Съдът в решаващия състав счита, че основания за прогласяване на нищожност на административен акт са такива радикални пороци, като нарушаване изискванията за компетентност, пълна липса на форма (например задължителна писмена форма), пълна липса на правно основание за издаване на акта, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др. С оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Теорията и съдебната практика приемат, че всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, а оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, издаден при пълна липса на материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; който изцяло е лишен от законово основание; когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Нищожен е и административен акт при липса на предмет, когато обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с невъзможен предмет. Следователно, следва да бъдат преценявани всяко едно от изискванията за законосъобразност на административния акт, така, както те са регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, неговата интензивност и тежест следва да бъде от степен на същественост достатъчна, за да обоснове извод за нищожност.

Административното производство се е развило по реда на Глава ІІІ от ЗОС. С издаването на оспорената заповед кметът на Община Плевен е упражнил правомощието си по чл. 25, ал. 2 ЗОС да издаде заповед за отчуждаване на част от недвижим имот във връзка с реализацията на обект – публична общинска собственост.

Заповедта е оспорена в цялост - и в частта относно отчуждителната нужда и в частта относно определеното обезщетение.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗОС имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. Процедурата , която се следва при отчуждаването, е разписана в чл.22 и чл.25 от ЗОС, и завършва, финализира се с издаването на заповед за отчуждаване, от кмета  на общината. Т.е. компетентен да издаде заповед за отчуждаване от вида на процесната, е кметът на съответната община. В случая заповедта е издадена от кмета на община Плевен.

За да е валиден административният акт, заповедта трябва да е издадена от компетенетнен по материя, по място и по степен орган.

Некомпетентността по степен е налице, когато по-долустоящ орган изземе въпрос от компетентността на по-горестоящ или когато по-горестоящ орган измести по-долустоящ, като изземе и реши въпрос  от неговата компетентност. Съобразно Тълкувателно решение № 2 от 14.V.1991 г. по гр. д. № 2/91 г., ОСГК, и в двете посочени проявни форми некомпетентността води до нищожност. В процесния случай не е налице изземване на компетентност, заповедта е издадена от органа, който е предвидено в закона да издава този вид заповеди. Оспорената заповед е издадена и от териториално компетентният затова орган - кметът на община Плевен, предвид че имотът-предмет на отчуждаване се намира на територията на община Плевен. Оспорената заповед е издадена от орган, в кръга въпроси от сферата на изпълнителната власт на който е предоставено разрешаването на този вид въпроси - предмет на заповедта, които органът едновременно е овластен и задължен да решава. В този смисъл чл.25 от ЗОС предвижда, че именно кметът на съответната община е овластен с правомощията да издава актове, с които да отчуждава имоти - собственост на физически и юридически лиза, за задоволяване на общински нужди. Ето защо кметът на общината е материално компетентният орган да издаде тази заповед и на това основание последната също се явява валиден административен акт.

Основният спор във връзка с валидността на заповедта се концентрира върху въпроса, дали издадената от материално компетентен орган административен акт, но след изтичането на предвидените в закона срокове за издаване на този акт, е валиден или нищожен акт. За да отговори на този въпрос, съдът съобрази следното: За да бъде проведено успешно отчуждаване на един имот/част от имот, на първо място следва да е налице влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти- публична общинска собственост. С израза „подробен устройствен план“ борави приетият през 2001 год. Закон за устройство на територията. До приемането на Закона за устройство на територията населените места в България се устройват с уличнорегулационни планове и с дворищно-регулационни планове. С приемането на ЗУТ отпада понятието дворищнорегулационен план (съответно отпада и понятието дворищнорегулационен парцел) и се въвеждат понятията план за регулация и застрояване – ПРЗ (план за регулация на улици и поземлени имоти и за режим на застрояване), план за регулация – ПР (план за регулация на улици и поземлени имоти без режим на застрояване). Планът за регулация може да бъде и само план за улична регулация – ПУР (план за регулация само на улици и на поземлени имоти за обекти на публичната собственост). Уличнорегулационните планове са свързани с цялостното благоустрояване на населените места или части от тях. С уличнорегулационните планове части от имоти или цели имоти се отреждат за улици, площади, съоръжения на техническата инфраструктура, корекции на реки, градини, паркове и други обществени мероприятия. В резултат на прилагането на уличнорегулационните планове настъпват промени в границите на поземлените имоти и в правото на собственост. От 1905 г. до 1941 г. материята се урежда от Закона за благоустройството на населените места в Княжество България. Съгласно чл. 17 от закона местата за нови улици или за разширяване на стари такива се оценяват и отчуждават по реда, предвиден в закона. Съгласно чл. 28 общината разполага с отчуждените места, след като изплати на собствениците по установените цени или заменки. Съдебната практика приема, че по Закона за благоустройство на населените места от 1905 г. предвиждането за дворищната регулация и за обществено мероприятие има вещноправно отчуждително действие. Съдебната практика по този закон също е приемала, че правото на собственост върху терен, предвиден за обществено мероприятие, се счита изгубено от момента на влизане в сила на плана. В този смисъл е напр. Решение № 866 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3572/2008 г., I г. о. През 1941 г. се приема Закон за благоустройството на населените места. Съгласно чл. 47 от закона недвижимите имоти, отредени по уличнорегулационния план за мероприятията на общината и държавата, както и недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по дворищнорегулационния план, се считат отчуждени по силата на самия регулационен план. През 1949 г. е приет Законът за плановото изграждане на населените места. При първоначалната редакция на чл. 39, ал. 1 недвижимите имоти, отредени съгласно уличнорегулационните планове за обществени мероприятия, както и недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по дворищнорегулационния план, се считат отчуждени по силата на самата регулация. През 1956 г. е изменен текстът на ал. 1, като отчужденията по уличнорегулационния план за обществени мероприятия, вкл. за улици, се считат за извършени от деня на обезщетяване на собственика. Със същото изменение на ЗПИНМ е приета новата разпоредба на чл. 74а, съгласно която разпоредбите на чл. 39, ал. I се прилагат и по отношение на досегашни улични регулации, ако недвижимите имоти не са били заети за съответните мероприятия. На практика с нормата на чл. 74а се урежда хипотезата на възстановяване на правото на собственост, отчуждено по силата на плана за улична регулация при определени условия – имотът да не е завзет по законния ред или да не е започнало изплащане на обезщетение. Нормата на чл. 74а ЗПИНМ намира приложение по отношение на всички уличнорегулационни планове, които са имали пряко отчуждително действие преди приемането на изменението на чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ през 1956 г. В този смисъл е напр. Решение № 169 от 02.02.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 946/2016 г. Това означава, че ако до влизане в сила на изменението на закона имот, който е отреден за улица по уличнорегулационен план, одобрен в периода 1905 г. – 1956 г., не е бил завладян от общината или не е било изплатено обезщетението за него, не се счита за отчужден и правото на собственост върху него се възстановява на собственика му. През 1973 г. се приема Законът за териториално и селищно устройство, който отменя ЗПИНМ. ЗТСУ борави с терминологията застроителни и регулационни планове. Отреждането на имот за улица става с регулационен план за обществено мероприятие – чл. 21 от ЗТСУ. Отреждането на имот за улица по такъв план няма непосредствено отчуждително действие, за разлика от дворищнорегулационните планове, които имат непосредствено отчуждително действие за придадените по регулация части от съседни имоти и за образувани по регулация съсобствени парцели от няколко поземлени имота. ЗТСУ урежда административната процедура по отчуждаване на имоти за улици – това става със заповед по чл. 95 ЗТСУ, в която се определя и обезщетението, като завземането на имота става след обезщетяване. , т.е. следвало е да се  провежда отчуждителна процедура и да се издава нарочна заповед за отчуждаване по чл. 95. Отчуждаването за общински или държавни нужди на имот или част от него се извършва с индивидуален административен акт, с който се установява преминаване на собствеността от лицето – собственик на имота в патримониума на общината или държавата. Предвидените с нормите на чл. 93 ЗТСУ и на чл. 262, ал. 1 от ППЗТСУ възможности имат отношение към оценката на имота или частта от него, подлежаща на отчуждаване, а не към самото отчуждаване – т.е. отчуждаването на имоти, собственост на граждани, предвидени за улици, булеварди и площади, вкл. при първоначален регулационен план, не е по силата на плана, а е по силата на изрично волеизявление на административния орган. Когато отчуждаването за улица, булевард или площади е по първоначален регулационен план, както и по последващи планове, когато предходните не са приложени, в заповедта за отчуждаване се записва, че не се дължи обезщетяване при съобразяване и изчисляване на конкретната отчуждавана част от имота съгласно чл. 262 ППЗТСУ. Изискването за издаване на нарочен акт за отчуждаване налага извод, че планът за улична регулация няма непосредствено отчуждително действие, а то се предпоставя от провеждане на отчуждителна процедура.

Това разрешение  е възприето и във впоследствие приетият Закон за устройство на територията и приетото от ОСС, І и ІІ колегия на ВАС, Тълкувателно решение № 4/02.11.2016 г. по т. д. № 6/2015 г.,: "Плановете нямат отчуждително действие. Изтичането на срока има значение за започването или не на отчуждителната процедура. За да се започне процедура по отчуждаване, следва да е налице необходимост от задоволяване на държавна или общинска нужда, която не може да бъде удовлетворена по друг начин, освен чрез отчуждаване на имоти. Тази нужда се установява с влязъл в сила подробен устройствен план - чл. 33, ал. 1 от ЗДС и чл. 21 от ЗОбС.

Застроителният  и регулационен план на жилищен микрорайон „10-ти декември“, обхващащ посочените в заповедта на л.16 от делото квартали и имоти, е приет по време на действие на ЗТСУ и ППЗТСУ- одобрен е с приложената на л.16 от делото  Заповед №РД-15-839/17.04.1990 год.  на Председателя на ОНС-Плевен, която заповед е  публикувана в Държавен вестник, бр.47/12.06.1990 год.-л.156 от делото, като застроителният и регулационен план в частта за обществени мероприятия не е подлежал на обжалване, от което следва, че заповедта е влязла в сила от датата на обнародването й в ДВ. В този план  е отразено, че част от имот №4366 попада в улица „Кл. Охридски“, като едната част е върху тротоара, а другата върху пътното платно. Съгласно този план се предвижда изграждане на тротоар с обща ширина З,5м., от които зелена ивица 2м. Съгласно застроителния и регулационен план, се предвижда изграждане на улица с обща широчина 18м. в участъка от ок 130а до ок 128, от които улично платно 12м. и 7м. тротоар (3,50м. в южната част на улицата и 2,50м. в северната част). Участъкът от имот 4366, който попада в улицата съгласно този план е с площ 138 кв.м., измерени графично, като площта от 80,5 кв.м. попада в тротоар с обща ширина 3,5м., от които зелена ивица 2м. Отчуждаването е изцяло за улица „К.О.“, която представлява първостепенна улица от III клас- районни артерии, които осигуряват транспортните връзки между отделните територии до улиците от по-висок клас. Пътното платно и тротоарът са изпълнени в останалата си част - на изток от имот 56722.661.670 до пресичането им с ул. „Десети Декември“ и на запад от имот 56722.661.1466 до пресичането им с бул. „Христо Ботев“ . Това се установява от заключението на ВЛ С. по изслушаната по делото СТЕ, което съдът кредитира с доверие като обективно, компетентно и съответно на останалите събрани по делото доказателства. Следователно, ЗРП, приет при действието на ЗТСУ, с който е предвидено изграждането на улица, изискващо отчуждаване на част от процесния имот, е влязъл в сила на 12.06.1990 год., когато е била публикувана в ДВ заповедта за одобряване на плана, която не е подлежала на обжалване. Тази заповед не е имала непосредствено отчуждително действие съобразно горните изложени от съда съображения и е следвало да се издаде нарочна писмена заповед за отчуждаване на част от процесния имот, за да бъде реализирано мероприятието по плана - улица и тротоар. Такава е била издадена –това е процесната  Заповед №РД-10-1859/2.11.2017 год. на кмета на община Плевен, с която се отчуждава част от поземлен имот, собственост на жалбоподателите, с идентификатор 56722.661.670 с площ 139 кв.м., която преминава в уличната регулация. Видно е, че тя е издадена през 2017 год.

За провеждането на самото отчуждително производство посредством издаването на заповед за отчуждаване, законът е регламентирал определени срокове.

Съгласно чл. 208 ЗУТ срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 - публична собственост на държавата и общините. След изтичане на този срок собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1. Налага се извод, че оспорената заповед е издадена след изтичането на сроковете по чл.208 от ЗУТ. В Тълкувателно решение № 4/02.11.2016 г. по т. д. № 6/2015 г. на ВАС е прието, че изтичането на срока има значение за започването или не на отчуждителната процедура. Подробният устройствен план установява държавната или общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. Сроковете по чл. 208 ЗУТ са преклузивни и се отнасят до започване, до откриване на процедурата по отчуждаването. Отчуждаването се извършва въпреки волята на собственика, без оглед на това дали е съгласен или не с отчуждаването. Отчуждителната процедура е акт на властническо волеизявление, по силата на който се прекратява дотогавашното право на собственост и възниква собственост в полза на нов публичноправен субект. За да се сложи в действие такъв начин на промяна на собствеността, следва законодателят да е признал преимущественото значение на интересите на онзи, в полза на когото се отчуждава имотът. Затова отчуждването е допустимо само при доказана държавна или общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. Само тогава законодателят допуска принудително разместване на собствеността. Това ограничаване на правото на собственост- например невъзможност за застрояване- не може да продължи неограничено във времето и не може да бъде компенсирано с временни строежи, каквато възможност имат засегнатите собственици до започването на отчуждителната процедура. Именно затова законодателят е прогласил юридически срок за започване на отчуждаването, при изтичането на който да се възстанови принципа на чл. 17 Конституцията на Р България за неприкосновеност на частната собственост. Срокът е преклузивен и фиксира време за започване на отчуждителната процедура, не времето за цялостното й провеждане, а само за нейното начало, откриване. Самата разпоредба на чл. 208 ЗУТ съдържа две хипотези - въвеждането на дефиринцирани срокове за започване на отчуждаване и втората хипотеза - възможност за собствениците на недвижимите имоти след изтичане на сроковете да искат изменение на подробния устройствен план. Самата разпоредба на чл. 208 ЗУТ е изменена с ДВ бр. 61 /2007 г., с който са изменени разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, разпоредбата на чл. 135, ал. 5 ЗУТ и §70 ПРЗЗУТ. На това основание - систематичното и смислово тълкуване на разпоредбата на чл. 208 ЗУТ в аспект преклузия на предвидените срокове сочи и разпоредбата на §70 ПЗРЗУТ, според която сроковете по чл. 208 ЗУТ за започване на отчуждителните процедури на недвижими имоти, определени по действащите към датата на влизане в сила на закона подробни устройствени планове, за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, текат от 31 март 2001 г. В този смисъл и на основание §70 от ПЗРЗУТ, заповедта за отчуждаване въз основа на влезлия в сила през 1990 год. ЗРП, е следвало да бъде издадена най-късно до 31.03.2011 год., а тя е издадена на 2.11.2017 год. Законодателят е поставил краен срок на публичноправния субект, действащ чрез органите си, до кога ще има право валидно да започне едно мероприятие - това по отчуждаването. Прието е с ТР, че характерът на сроковете, предвидени в чл. 208 ЗУТ за започване на отчуждителна процедура, е преклузивен, а не давностен. Изтичането на преклузивния срок има за последица автоматичното прекратяване на субективното право на публичноправния субект - правото да се започне отчуждаване. Погасява се и насрещното задължение - да се търпи промяна и ограничаване собствеността на частноправния субект. При преклузивните срокове погасителното действие настъпва поради бездействието на носителите на съответните права- в случая на публичноправните субекти да ги упражнят в определен период от време. С изтичането на сроковете се погасява възможността за отчуждаване." В този смисъл са и мотивите на постановеното от КС в Решение №14/15.10.2020 год. по к.д. №2/2020 год.

Административният орган обаче, е издал оспорената Заповед №РД-10-1859/2.11.2017 год., с която се отчуждава част от поземлен имот, собственост на жалбоподателите, след изтичането на сроковете по чл.208 от ЗУТ и §70 от ПЗРЗУТ. Издаването на заповедта след тези срокове настоящият състава на съда намира, че не обуславя невалидност на заповедта за отчуждаване. Защото, след постановяване на Тълкувателно решение № 4/02.11.2016 г. по т. д. № 6/2015 г. на ВАС, разпоредбата на чл.208 е допълнена с приемането на новата ал.2 на чл.208, публикувана в ДВ, бр. 13 от 7.02.2017 г. , според която отчуждително производство по Закона за държавната собственост или по Закона за общинската собственост, започнало след изтичане на сроковете по ал. 1, при подаване на заявление за изменение на подробния устройствен план на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 се спира до влизане в сила на акта по искането за изменение на плана за съответния имот. Производството за изменение на подробния устройствен план се прекратява, ако между страните се сключи споразумение за продължаване на отчуждителното производство. Очевидно, приетата след ТР правна норма, допуска възможността за започване на отчуждителното производство и след изтичане на сроковете по чл.208, ал.1 от ЗУТ, което за настоящия състав на съда  налага извод, че точният смисъл, който е бил вложен от законодателя в нормата на чл.208, която в понастоящем действащата редакция на ЗУТ, след изменението с ДВ, бр.13/2017 год.,  съставлява понастоящем ал.1 е, че срокът, предвиден в нормата на чл.2081 ал.1 от ЗУТ, не е срок за започване на отчуждителното производство, а срок за възникване на субективното право на  собственика на  поземления имот, отреден за държавна или общинска нужда, да иска изменение на плана. Това е смисълът и целта на правното регулиране и аргумент в тази посока е именно приетата норма на чл.208, ал.2 от ЗУТ, която законодателят  е прецизирал след постановяване на ТР и по този начин е елиминирал възможностите за неправилното й тълкуване. С приемането на ал.2 се затвърждава смисълът на нормата на чл.208, понастоящем съставляваща ал.1, чието истинско съдържание според съда, тълкувайки я системно и логически е на норма, която регламентира срок, изтичането на който поражда субективно право. А именно правото на отчуждения собственик да иска изменение на плана. Това от своя страна според настоящия състав на съда означава, че неспазването на срока по чл.208, ал.1 от ЗУТ от страна на административния орган няма за последица погасяване на материалната му компетентност - последната произтича от закона и изтичането на определен времеви период /с изключение на мандатността/, не лишава органа от нея. Изводът от системното и логическото тълкуване на нормата на чл.208, ал.1 от ЗУТ, безсъмнено подкрепен чрез приемането на нормата на чл.208, ал.2 от ЗУТ след постановяване на ТР №4/2016 год. на ВАС е, че не е налице времева материална некомпетентност на кмета на общината да издаде заповед за отчуждаване след изтичане на сроковете по чл.208 от ЗУТ. Т.е. изтичането на срока по чрл.208, ал.1 от ЗУТ не погасява материалното право на органа да издаде заповед за отчуждаване, а единствено поражда субективното право на собственика на имота да иска изменение на плана. Тук е мястото да се посочи, че жалбоподателите, нито до издаване на оспорената заповед, нито до иницииране на настоящото съдебно производство,  са поискали изменение на влезлия в сила ПУП, не са се възползвали и от възможността по чл.208, ал.2 при отпочване на отчуждителното производство с оспорената заповед. Не са обжалвали и заповедта в установените срокове, не са поискали отмяна на отчуждаването по реда на чл.31 от ЗОС.

Аргумент в подкрепа на извода на съда, че не е налице времева некомпетентност на органа след изтичането на сроковете по чл.208 е и факта, че нищожните административни актове  не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени, в т.ч. те не могат да бъдат санирани/заздравени/. Саниране означава последващо отстраняване на порок на административен акт, така че първоначалното волеизявление да остане да действа и да поражда  валидно правните си последици. Т.е. ако волята на законодателя е била в смисъл, че след изтичане на срока по чл.208 от ЗУТ, органът би изгубил времевата си материална компетентност да издаде акт за отчуждаване, той не би „санирал“ възможността такива актове да се издават и след изтичане на тези срокове, респ.  издадени вече актове след тези срокове да се „валидират“, чрез приемането именно на разпоредбата на чл.208, ал.2. Затова издадената след изтичането на  сроковете по чл.208 от ЗУТ заповед, каквато е процесната, се явява валиден акт, тя не е нищожна поради времева материална некомпетентност. В този смисъл са произнасянията на административните съдилища след приемането на нормата на чл.208, ал.2 от ЗУТ – административните съдилища приемат издадените след сроковете по чл.208 от ЗУТ заповеди за валидни актове и се произнасят по тяхната законосъобразност, в случаите, в които са били сезирани с жалби в срок, като в повечето от тези случаи крайният резултат от оспорването е в смисъл, че са изменени заповедите, като е увеличен размерът на дължимото обезщетение, или е постановен друг краен резултат, но не е прогласена нищожност на актовете за отчуждаване поради постановяването им след срока по чл.208 от ЗУТ. В този смисъл Решение №1845/14.10.2021 год. на АС-Пловдив, Решение №85/2.04.2021 год. на АС-Сливен по ад №98/2021 год., Решение №74/31.03.2021 год. на АС-Сливен по ад №520/2020 год., Решение №968/3.12.2020 год. на АС-Пазарджик по ад №1181/2020 год., Решение № 285 от 30.12.2020 г. на АдмС - Сливен по адм. д. № 392/2020 г.и др. Ето защо оспорената заповед е валиден административен акт.

Второто изискване за законосъобразност на един административен акт е да е издаден в предвидената от закона форма. Ако последната не бъде спазена, актът се опорочава, става недействителен. Нищожност поради порок във формата на акта ще е налице, когато порокът във формата е толкова съществен, че практически се равнява на липса на форма, а оттук - липса на волеизявление /т.е. липса и на акт/. В останалите случаи порокът във формата води до унищожаемост, освен ако допуснатото нарушение е несъществено и не се отразява върху действителността на акта. Липсата на мотиви по принцип не води до нищожност, защото мотивите, колкото и важни да са, не съставляват самото волеизявление в тесен, собствен смисъл на думата, не са част от него, те само го обясняват, обосновават. Затова актът без мотиви е само унищожаем, тъй като волеизявлението, изразено в разпоредителната част на акта /диспозитива/, е налице. В случая оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, изискуеми от закона, в т.ч. фактически и правни основания за издаването си. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗОС, в заповедта за отчуждаване се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението, а при имотно обезщетение - вида, местонахождението, размера, начина на трайно ползване и стойността на имота, предоставян в обезщетение, както и размерът на паричното обезщетение за доплащане при разлика в стойностите на имотите, търговската банка, в която ще бъде внесено обезщетението по сметка на правоимащите лица и за началната дата, от която ще започне изплащането му. Изрично е посочена частта от имота, която се отчуждава, фактът , че се касае за урегулиран поземлен имот в рамките на населено място. Имотът е индивидуализиран чрез своя идентификатор от КК и чрез посочване на административен адрес, на който ще бъде осъществено мероприятието, за което се отчуждава. Посочени са собствениците на отчуждаемата част от имота, дължимото им обезщетение и банката, в която ще бъде открита сметка за превод на дължимото обезщетение. Противно на оплакването в жалбата и в хода на устните състезания, мотивирана е и общинската  нужда, за задоволяване на която се осъществява отчуждаването. Вярно е , че в оспорената заповед е посочено единствено, че частта от имота на жалбоподателите се отчуждава за изграждането на тротоар по ул „Св.К.О.“ от ОК 130а към ОК 128 по плана на гр.Плевен. Но е вярно също, че в разпоредителната част на заповедта е описано, че отчуждаемата площ от 139 кв.м., преминава в уличната регулация, съгласно действащия Подробен устройствен план-план за застрояване и регулация –ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №РД-15-839/17.04.1990 год. на Председателя на ОНС-Плевен. Позоваване на влязлата в сила заповед, с която е одобрен ПУП, се съдържа и в обстоятелствената, и в диспозитивната част на оспорената заповед. А съобразно застроителния и регулационен план, одобрен със Заповед №РД-15- 839/17.04.1990год, частта от имот №4366 попада в улица Кл. Охридски, като едната част е върху тротоара, а другата върху пътното платно. Съгласно този план се предвижда изграждане на тротоар с обща ширина З,5м., от които зелена ивица 2м. Съгласно застроителния и регулационен план, се предвижда изграждане на улица с обща широчина 18м. в участъка от ок 130а до ок 128, от които улично платно 12м. и 7м. тротоар (3,50м. в южната част на улицата и 2,50м. в северната част). Участъкът от имот 4366, който попада в улицата съгласно този план е с площ 138 кв.м., измерени графично, като площта от 80,5 кв.м. попада в тротоар с обща ширина 3,5м., от които зелена ивица 2м. Отчуждаването е изцяло за улица „К.О.“, която представлява първостепенна улица от III клас- районни артерии, които осигуряват транспортните връзки между отделните територии до улиците от по-висок клас. Т.е. чрез препращане към влязлата в сила заповед, с която е одобрен ПУП, чрез позоваване на тази заповед, се допълват мотивите на оспорената заповед – става ясно именно от влезлия в сила ПУП, че отчуждаването на частта от имота е и за изграждане на улица, и за изграждане на тротоар. Препращане към друг акт или документ – част от административната преписка, е допустимо, по аргумент от  ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, съгласно което  мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед издаване на административния акт, както е в случая – заповедта, с която е одобрен влезлия в сила ПУП, който предвижда отчуждаване за изграждане на улица и тротоар. Мотивите на заповедта за одобряване на ПУП, ведно с мотивите на оспорената заповед в съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в заповедта правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за валидност на акта. Оспорената заповед е постановена въз основа на релевантните факти, подробно описани в самата нея и въз основа на фактите, описани във влязлата в сила заповед за одобряване на ЗРП. Законът не изисква в оспорената заповед да бъде посочено, че общинските нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин, освен чрез предприетото отчуждаване, достатъчно е това обстоятелство да е обективно налице.

Следващ  порок, от който може да бъде засегнат административният акт, е нарушаването на административнопроизводствените правила. Той води обикновено до унищожаемост, освен ако нарушението на тези правила е довело до липса на волеизявление и на това основание - до нищожност. В случая производството по издаване на оспорената заповед е протекло съобразно правилата на ЗОС. Отчуждителната нужда е установена посредством влязъл в сила ПУП, с който е предвидено изграждането на обект-общинска собственост-чл.21, ал.1. Кметът на общината е възложил определянето на равностойното парично обезщетение за частта от имота, предвиден за отчуждаване, на оценител, отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители-оценителят притежава приложеният на л.26 от делото Сертификат за оценка на недвижими имоти. Размерът на паричното обезщетение, определен в административното производство, 12080 /дванадесет хиляди и осемдесет лева/ или 86,90 лв./кв.м. По делото е изслушано, по искане на жалбоподателите, заключение на съдебно-оценителна експертиза, съгласно което  равностойното парично обезщетение на отчуждената част от 139 кв.м., е както следва: към датата на оценката в административното производство 11.09.2017 год. -15030 лева /петнадесет хиляди и тридесет лева/ или 108 лв./кв.м.; към датата на издаване на оспорената заповед 2.11.2017 год. в размер на 13220 /тринадесет хиляди двеста и двадесет лева/ или 95 лв./кв.м., като равностойното парично обезщетение е определено в съответствие с чл.22, ал.3 от ЗОС. Самият имот попада в хипотезите на чл.22, ал.5 и ал.6 от ЗОС. ВЛ П., изготвила оценителната експертиза е уточнила, че при формиране  размера на обезщетението е взела предвид и  още: трайни насаждения, които е имало в имота-овощни дървета, асми, декоративни храсти-люляци и цветя; настилка-малка площадка и пътеки, оформени от тротоарни плочи; ниска ограда от каменна зидария и ажурна ограда от телена мрежа. Докато при оценката , изготвена в административното производство, подобренията в имота-дървета, ограда, настилка и др., не са взети предвид при определяне размера на оценката, което съобщава ВЛ П. при разпита си в съдебно заседание. При разпита си в съдебно заседание ВЛ П. е уточнила, че  българските стандарти за оценяване на недвижими имоти  позволяват на оценителите да ползват един или няколко метода, като експертът определя сам по кои методи следва да достигне до „равностойното“ парично обезщетение във  връзка с целта на оценката. Т.е според ВЛ се борави с „практики, стандарти“, няма конкретно посочени параметри в стандартите, преценката до голяма степен е субективна и  от гл.точка на ползваните методи, и при определяне на общите и специфичните допускания, на база на които се определя и базата за стойността, която в случая според ВЛ П. е пазарна стойност. Затова, всяко от ВЛ, в съответствие с ползваните методи и общите и специфични показатели за оценка, е изготвило своето заключение, което е законосъобразно, съответно на изискванията за „равностойно“ парично обезщетение, но е субективно поради липсата на унифицирани методи и критерии, които обаче от своя страна не излизат извън рамките на стандартите. Съответствието на административния акт с разпоредбите на закона се преценява към момента на издаването му. Следователно, и при наличие на няколко изготвени в съответствие със стандартите оценки,  настоящият състав на съда приема за актуална оценката , изготвена от ВЛ П. , към  датата на издаване на оспорената заповед, е 13220 лева. Тази по-висока от изготвената в административното производство оценка, би могла единствено да обоснове унищожаемост на оспорената заповед и определяне на по-висок размер оценка, ако заповедта беше оспорена в срок, но не влече нищожност. В този смисъл са и цитираните по-горе в настоящото изложение решения на Административни съдилища, които не са прогласили нищожност на заповедта, в случаите, в които са констатирали, че се следва по-висок размер обезщетение, а са изменили заповедта, като са определили този по-висок размер. Заповедта би била нищожна, ако изобщо не е определено равностойно парично обезщетение, или ако определеното такова се различава в пъти от действителното такова по начин, приравняващ го на липса на определено обезщетение. Или ако оценката не беше изготвена въз основа на приложимите стандарти за оценка, а въз основа на методи , непредвидени в закона. Или ако не са ползвани обективни критерии, а обезщетението е определено произволно.  В случая не са налице основания измежду посочените, обосноваващи нищожност на заповедта вследствие определяне  размер на паричното обезщетение не в съответствие със закона.

Спазени са и другите изисквания на ЗОС от гл.т. на процедурата, която се следва-чл.25 от ЗОС: Изготвено е обявление № ТСУиС 94Е-23-1 от 12.09.2017 г., с което собствениците на имот, попадащ в реализацията на обект „Изграждане на тротоар в района на улица „Свети К.О.“ № 6-8 в гр.Плевен – публична общинска собственост“, са уведомени за предстояща процедура по принудително отчуждаване по реда на ЗОС за задоволяване на неотложни общински нужди. Видно от протокол от 15.09.2017 г. на л.28, обявлението за предстоящото отчуждаване на част от имота на жалбоподателите, е поставено на таблото за обявления в Центъра за административно обслужване на площад „Възраждане“ № 4, на 15 септември 2017 г. За предстоящото отчуждаване е публикувана обява във вестник „Телеграф“ на 15.09.2017 г., видно от уведомление и фактура на л.29 от делото. Публикация за предстоящото отчуждаване е направена и във вестник „Монитор“ на 15 септември 2017 г., видно от фактура и обявление на л.30. Обява за предстоящото отчуждаване е публикувано и във вестник „Посоки“ бр.143/15-17.09.2017 г.  На 20.10.2017 г. комисия от служители на Община Плевен е извършила оглед във връзка с подадена от жалбоподателите жалба ТСУиС-94Е-23-1 от 02.07.2017 г. на намиращите се в поземления имот с идентификатор 56722.661.670 жилищни сгради и е констатирано състоянието на двете намиращи се в имота жилищни сгради – едноетажна и двуетажна. Комисията е предложила едноетажната полумасивна жилищна сграда без сутерен да бъде премахната от собствениците на основание чл.195 ал.5 от ЗУТ, във връзка с чл.205 т.1 от ЗУТ. До жалбоподателите е изпратено писмо № ТСУиС-94Е-23-1 от 02.11.2017 г., с което те са уведомени, че предстои издаване на заповед за отчуждаване по реда на чл.25 ал.2 от ЗОС, която ще им бъде съобщена. Налага се извод, че не е налице такова нарушаване на административнопроизводствените правила, довело до липса на волеизявление и влечащо нищожност на оспорената заповед.

Не е налице и толкова съществено неспазване, несъобразяване с материалноправните разпоредби на закона, обосноваващо нищожност. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, издаден при пълна липса на материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; който изцяло е лишен от законово основание; когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Нищожен е и административен акт при липса на предмет, когато обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с невъзможен предмет. Основания измежду посочените в конкретния случай съдът не констатира.

Регламентираните от ЗОС предпоставки за отчуждаване са следните: имотът, предмет на отчуждаване, да е собственост на физическо или юридическо лице, различно от общината или държавата; да е налице влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение; да е налице общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин; остатъкът от имота да отговаря на изискванията, определени в закон, съобразно неговия вид, местонахождение и предназначение. Имотът в случая е съсобствен между физическите лица-жалбоподатели. Налице е влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост-улица и тротоар.  Налице е общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. Видно е от допълващото заключение на ВЛ С. по назначената СТЕ, което съдът кредитира с доверие като обективно и съответно на останалите събрани по делото доказателства, че в  застроителния и регулационен план, одобрен със Заповед N° РД- 15-839/17.04.1990год. е отразено, че част от имот N°4366 попада в улица К.О., като едната част е върху тротоара, а другата върху пътното платно. Съгласно този план се предвижда разширяване на пътното платно и изграждане на тротоар с обща ширина 3,5м., от които зелена ивица 2м., за реализиране на ул „К.О.“ в цялост. ВЛ изрично е уточнило в допълващото заключение и в съдебно заседание, че няма друг начин, по който ул. „К.О." да бъде реализирана. Защото в другите участъци на запад и на изток от този имот, улицата е реализирана по начина, по който е предвидено. По отношение изискването на чл.21, ал.3 от ЗОС  остатъкът от имота да отговаря на изискванията, определени в закон, съобразно неговия вид, местонахождение и предназначение следва да се има предвид следното: ВЛ С., изготвило заключението по СТЕ е посочило в т.8 от същото, че частта от имот имот N°4366, която попада в улицата, е с площ 139 кв.м.. Остатъкът от имота, с площ 150кв.м., не отговаря на изискванията на ЗУТ за УПИ, съгласно чл. 19, ал. l, т.l – да има най-малко 300 кв.м. повърхност. Следва да се има предвид обаче, и това е видно както от документите , удостоверяващи собствеността на жалбоподателите, така и от разпита на ВЛ С. в съдебно заседание, че и преди отчуждаването имотът на жалбоподателите е бил „маломерен“-не е отговарял на изискванията на чл.19, ал.1, т.1 от ЗУТ. Видно е още от същата експертиза-констативно-съобразителната част, че останалата част от имота , останала след отчуждаването с оспорената заповед,  заедно със съседния ПИ 56722.661.669 е урегулиран в УПИ 1-4366,4367, кв.80. Ето защо не е допуснато нарушение на закона, обуславящо нищожност на посоченото основание.

 Съдът не констатира да е налице и порокът превратно упражняване на власт. А той е налице, когато правомощието да се издаде акт се използва за постигане на друга цел, различна от законоустановената. В случая съдържанието на административния акт съответства на целта на закона- отчуждаването е извършено с цел да се задоволи общинска нужда-да се изградят улица и тротоар, която не може да бъде задоволена по друг начин.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата с инкорпорираното в нея искане за прогласяване нищожността на оспорената заповед е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора на ответника следва да се присъдят поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., определен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 3 и чл. 144 от АПК вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд Плевен

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба с искане за прогласяване на нищожност, подадена от Е.С.С.-***, Г.В.С. *** и Н.Т.С. ***, чрез  адв.В.П. *** със съдебен адрес ***, оф.1, против Заповед №РД-10-1859/2.11.2017 год. на кмета на община Плевен, с която се отчуждава част от поземлен имот, собственост на жалбоподателите, с идентификатор 56722.661.670 с площ 139 кв.м.

ОСЪЖДА Е.С.С.-***, Г.В.С. *** и Н.Т.С. *** да заплатят в полза на Община Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.

Решението е окончателно, по аргумент от чл.27, ал.6, изречение последно от АПК.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: