№ 29
гр. София , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА А. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА А. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20201110143891 по описа за 2020 година
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че ответницата Е. В. А. и Р. Й. А. , като
собственици на топлоснабден имот с адрес ГР.СОФИЯ, Ж.К. „ЛЮЛИН“ БЛ. 818, ВХ.А, ЕТ.
2, АП. 4 с абонатен № 215827 са ползватели на топлинна енергия за топлоснабдения имот за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. на обща стойност 1 055,84 лв., която не заплатили,
поради което и претендира и лихва в размер 286,82 лв. за периода от 15.09.2017 г. до
18.12.2019 г. , като претендира от ответницата Е.А. 2/6 от сумите, и 4/6 от ответницата Р.А..
Интересът си от установителни искове за сумите извежда от издадената в негова полза
заповед по чл.410 ГПК, срещу която ответниците са подали възражение в срок, поради което
и претендира установяване на сочените суми, ведно със законна лихва за периода от
08.01.2020 г. до изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че ищецът издава
текущи фактури за клиентския номер, по прогнозни сметки, както и че след изтичане на
отоплителния сезон, ФДР е изготвяла дялово разпределение, въз основа на което са издавани
общи фактури, незаплатени от ответниците, поради което и считано от изтичане на 30-
дневен срок от датата на публикуване на общите фактури в интернет страницата на ищеца,
ответниците са в забава в плащането на вземането за целия отоплителен сезон. Предявява
установителен иск за сумите.
Ответниците Е.А. и Р.А. са подали отговори на исковата молба, с който оспорват иска
като неоснователен. Оспорват, че в процесния имот е доставена топлинна енергия в обем и
количества, възлизащи на претендираната стойност. Оспорват, че реално доставената
топлинна енергия е разпределена и остойностена съгласно показанията на индивидуалните
1
уреди за дялово разпределение в имота и в съответствие с действащото законодателство.
Сочи се, че неправилно за фактурирани суми за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация. Прави се възражение за изтекла давност на вземанията за периода 01.05.2016г. –
31.12.2016г. Молят съда да отхвърли исковете по оспорените претенции. Претендира
разноски.
По фактите.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за безспорно
по делото, че за исковия период ответниците са били собственици на имота, при квоти от 2/6
от Е.А., и 4/6 от Р.А..
От оспорената от ответниците, и приета от СРС съдебно – техническа експертиза се
установява, че за исковия период в имота е имало 4 броя радиатора, с монтирани ИРРО,
както и щранг – лира в банята без техническа възможност за монтиране на уред. За целия
исков период е начислявана ТЕ служебно за щранг-лирата, на база инсталираната й
мощност, умножена по максимален специфичен разход на сградата.Вещото лице е посочило
в СТЕ показанията на уредите, предоставени й от третото лице – помагач, тъй като уредите
са с ИРРО с дистанционен отчет, чиито показания се съхраняват чрез четящо устройство и
се нулират автоматично на 31.12.на годината на отчета, като начислените единици
преминават в скала „памет”. За исковия период, ТЕ отдадена от сградна инсталация, е
начислявана върху пълна отопляема кубатура на имота, като процентът е 27.49%. Отчетът
на двата броя водомери е с подпис на потребител. По посочения начин, по прогнозни
фактури за исковия период е начислена ТЕ за сградна инсталация и имот на стойност 546,28
лева, за БГВ – 759,77 лева, като след изготвяне на дялово разпределение, стойностите
възлизат, съответно- на 3,91 лева за сградна инсталация, 537,59 лева за отопление на имот и
902,98 лева за БГВ, тоест – за доплащане 228,48 лева.
От неоспорената от страните, приета от СРС съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че на 31.7.2017г. са издадени кредитни известия , с които са сторнирани
прогнозни задължения по фактури за исковия период на стойност 1306,04 лева, издадена е
обща фактура на стойност 1534,55 лева / 1306,04 лева+ 228,48 лева/. Ищецът е осчетоводил
прихващане на 15.8.2018г. в общ размер 478,71 лева, като по този начин е намалена сумата
по обща фактура на сумата 1055,84 лева. В о.с.з., вещото лице е посочило, че с плащане на
сумата 1013,77 лева, с което плащане, ищецът е намалил със сумата 478,71 лева
задължението по общата фактура. Останалата сума е отишла за погасяване на обща фактура
от 7.2018г., която е извън исковия период.
От правна страна.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от
ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
2
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди. По делото е безспорно, че за исковия период ответниците са били
собственици на имота, при квоти от 2/6 от Е.А., и 4/6 от Р.А. , поради което и са страна по
правоотношението по продажба на ТЕ за битови нужди и без да е необходимо да се сключва
с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.
Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за
енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Видно
от представените отчети, за топлоснабдения имот се начислява ТЕ за ползвана енергия, и в
имота са извършвани отчети през целия исков период, които са представени от третото
лице, с подпис за потребител – на уредите за отчитане на ползваното битово горещо
водоснабдяване, а останалите уреди се отчитат дистанционно. Съдът не споделя
възражението на ответниците, че ищецът не доказва реално ползваното количество ТЕ –
същото се установява от представените изравнителни сметки и отчет от третото лице, а
вещото лице по СТЕ, въз основа специалните си знания в областта на топлотехниката,
използвайки данните, предоставени от фирмата за дялово разпределение, посочва на съда
начина на превръщане на единиците в суми.
От оспорената от ответника и приета от съда съдебно – техническа експертиза се
установява, че за имота са начислявани суми за ТЕ за имот, сградна инсталация и БГВ, като
отчетените показания са съобразени. Вещото лице сочи, че при изчисляване на дължимата
за клиентския номер сума, са спазени техническата част на Наредба № 16-334/2007г. ,
включително при съобразяване изменението от 2014г. В имота е имало 4 радиатора, с
монтирани ИРРО, с дистанционен отчет и 2 броя водомера.
От заключението на оспорената и приета от СРС съдебно – счетоводна експертиза се
3
установява, че след изготвяне на дяловото разпределение за съответния отоплителен сезон,
ищецът е издал кредитни известия за прогнозните фактури и една обща фактура, която
съдържа вземането му за целия отоплителен сезон. Вещото лице по ССЕ е съобразило
извършеното плащане.
Поради изложеното, исковете за главница са основателни.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Относно общата фактура от 2016г., приложими са общите условия, одобрени от
КЕВР на 27.6.2016г.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по
чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и
ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на
определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
4
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху общата
фактура от 7.2017г- е основателен.
По възражението за давност.
От представените към исковата молба извлечения от счетоводната система на
ищеца, заедно със съобщенията към общи издадени фактури е видно, че текущото
фактуриране на задълженията за абонатния номер е по прогнозна консумация.
Следователно, когато се изготви дяловото разпределение, се изготвя изравнителната сметка
и ако прогнозно определената цена надвишава определената по изравнителна сметка,
разликата се приспада с кредитно известие, а при обратния случай – сумата се добавя към
фактурата, изготвена въз основа дяловото разпределение. Съдът намира, че по отношение
давността за вземанията приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Страните по
правоотношението, при действията на ОУ от 2016г., са определили срок за изпълнение на
задължението – 45 дни от издаването на общата фактура, поради което и длъжникът изпада
в забава с изтичането на този срок
. Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния
период Наредба за топлоснабдяването.Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от
цитираните правила на ОУ – и тези от 2014г., и тези от 2016г., изравнението не влияе на
дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново
вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
5
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай
според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от
изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, за фактурите, издадени след
7.2016г., откогато се прилагат новите ОУ. Обстоятелството, че ищецът е издал кредитни
известия за текущите задължения и една обща фактура за реално дължимата стойност, е
неотносимо към теченето на давностния срок, защото противното разбиране би означавало
давността да тече от извършване на извънпроцесуално действие от кредитора, като
същевременно давността е санкция за неговото бездействие. Следва да се посочи, че
настоящият състав, при постановяване на решението си, съобразява постановените по
същия въпрос от въззивна инстанция съдебни решения по този въпрос, с които е отговорено
на въпроса – решение № 2028-12.3.2020г. по в.гр.д.№ 13819-2019г. на Втори Б състав,
решение № 1779-5.3.2020г. по в-гр.д.№ 6296-2019г. на Четвърти Д състав, решение № 1773-
4.3.2020г. по гр.д.№ 5588-2019г. на Четвърти Д състав, Решение № 4724 от 26.06.2019 г. по
в. гр. д. № 15597 / 2018 г. на Възз. III-б. Състав и други, като въз основа на трайната
практика на СГС, изменя собствената си практика по спорния въпрос.
Поради изложеното, погасителната давност за вземанията за топлинна енергия за
период от м.05.2016г. до м.04.2017г., започва да тече за всяка отделна фактура, от
изтичането на 45 – дневен срок от датата на издаването й, защото от този срок, кредиторът –
ищец може да иска изпълнение на задължението по нея. Относимо към делото, към датата
на предявяване на иска в съда / съгласно правилото на чл.422 ГПК, считано от подаване на
заявлението в съда –8.1.2020г. в погасителна давност са всички вземания с настъпил към
8.1.2017г. падеж. Видно от заключението на ССЕ, и представените текущи и обща фактура,
вземането на ищеца по прогнозни фактури за период 01.5.2016г.- м.12.2016г. възлиза на
сумата 718,65 лева, като по изравнителна сметка,за този период, за доплащане е налице
сумата от 114,60 лева. Възражението за давност е основателно за фактурите за сочения
период на стойност 718,65 лева. С издаването на общата фактура, съгласно приетото по –
горе, за ищеца възниква ново вземане за сумата – за доплащане, като искът за този
отоплителен сезон, за периода извън давност /от м.1.2017г. до м.4.2017г./, възлиза на 587,39
лева / по текущи фактури/ и 228,49 лева след изравнение – общо на сумата 815,88 лева. При
съобразяване на констатираното от вещото лице плащане на стойност 478,71 лева, искът е
основателен за сумата 328,17 лева главница, от която ответниците дължат, съответно - при
квоти от 2/6 от Е.А., и 4/6 от Р.А. - сумите 109,39 лева за Е.А. и 218,78 лева за Р.А..
6
Съгласно разпоредбата на чл.33 ОУ, ответниците изпадат в забава с изтичане на 45-
дневния срок на издаване на обща фактура, следователно и от 14.9.2017г. , но искът с оглед
диспозитивното начало, следва да се уважи от 15.9.2017г. до 18.12.2019г. Върху
основателната част от главниците, се следва обезщетение за забава, както следва: Е.А.
следва да плати 25,07 лева, а Р.А. – 49,90 лева.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски за заповедното производство от 76,85лева, от които сумата
26,85лева държавна такса, 50лева за юрисконсултско възнаграждение; за исковото
производство –773,15лева, от които сумата от 73,15 лева държавна такса, сумата 600 лева за
експертизи и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя въз основа
фактическата и правна сложност на делото, на основание чл.78,ал.8 ГПК, във връзка с чл.25,
ал.1 НЗПП, и списъкът на ищеца не обвързва съда, тъй като юрисконсултското
възнаграждение не е действителен разход на ищеца. По същата причина, съдът не обсъжда
и възражението на ответника за прекомерност на същото. От сторените разноски,
съразмерно с основателната част на исковете, на ищеца се следват от : Е.А. - сумата 7,70
лева за заповедното производство и сумата 77,43 лева за исковото производство, а от Р.А. –
сумата 15,38 лева за заповедното и сумата 232,07 лева за исковото производство.
Ответниците доказват разноски от по 300 лева платено адвокатско възнаграждение за
исковото производство, от които им се следва : на Е.А. – сумата 209,87 лева и на Р.А. -
сумата от 209,95 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Е. В. А. ЕГН ********** дължи на „Топлофикация
София” ЕАД ЕИК ********* с адрес гр.София, ул.Ястребец, №23б сумата 109,39 лева
неплатена главница за топлинна енергия за период от м.1.2017г. до м.4.2017г. за
топлоснабден имот с адрес град София, ж.к.Люлин, блок 818, вход А, ет.2, ап.4 с абонатен
номер 215827; заедно със законна лихва от 8.1.2020г. до плащането ; 25,07 лева лихва за
забава върху нея за период от 15.9.2017г. до 18.12.2019г,за които по гр.д.№ 429/2020г. от
СРС, 125- ти състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* с адрес
7
гр.София, ул.Ястребец, №23б против Е. В. А. ЕГН ********** за установяване на вземане
по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д.№
429/2020г. от СРС, 125- ти състав за горниците над уважените размери, до пълния предявен
размер на главницата от 351,95 лева, както и за период от м.5.2016г. до м.12.2016г., и до
пълния предявен размер на лихвата за забава от 95,61лева.
ПРИЗНАВА за установено, че Р. Й. А. ЕГН ********** дължи на „Топлофикация
София” ЕАД ЕИК ********* с адрес гр.София, ул.Ястребец, №23б сумата 218,78 лева
неплатена главница за топлинна енергия за период от м.1.2017г. до м.4.2017г. за
топлоснабден имот с адрес град София, ж.к.Люлин, блок 818, вход А, ет.2, ап.4 с абонатен
номер 215827; заедно със законна лихва от 8.1.2020г. до плащането ; 49,90 лева лихва за
забава върху нея за период от 15.9.2017г. до 18.12.2019г,за които по гр.д.№ 429/2020г. от
СРС, 125- ти състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* с адрес
гр.София, ул.Ястребец, №23б против Р. Й. А. ЕГН ********** за установяване на вземане
по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д.№
429/2020г. от СРС, 125- ти състав за горниците над уважените размери, до пълния предявен
размер на главницата от 703,89 лева, както и за период от м.5.2016г. до м.12.2016г., и до
пълния предявен размер на лихвата за забава от 191,21лева.
ОСЪЖДА Е. В. А. ЕГН ********** с адрес град Банкя, ул.”Роза” № 57 да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* с адрес гр.София, ул.Ястребец, №23б
сторените по делото разноски – 7,70 лева за заповедното производство и сумата 77,43 лева
за исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* с адрес гр.София,
ул.Ястребец, №23б да заплати на Е. В. А. ЕГН ********** с адрес град Банкя, ул.”Роза” №
57 сторените по исковото производство разноски от 209,87 лева.
ОСЪЖДА Р. Й. А. ЕГН ********** град София, ж.к.Люлин, блок 818, вход А, ет.2,
ап.4да заплати на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* с адрес гр.София,
ул.Ястребец, №23б сторените по делото разноски – сумата 15,38 лева за заповедното и
сумата 232,07 лева за исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* с адрес гр.София,
ул.Ястребец, №23б да заплати на Р. Й. А. ЕГН ********** град София, ж.к.Люлин, блок
818, вход А, ет.2, ап.4сторените по исковото производство разноски от 209,95 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „Нелбо Инженеринг”ООД.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
8
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9