РЕШЕНИЕ
№ 53
гр.
Пирдоп, 27.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП,
трети състав, в публичното заседание, проведено на първи юли две хиляди и двадесетата
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при
участието секретаря Петя Александрова сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 89 по описа на съда за
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на И.Т.Ч., ЕГН: **********, с адрес ***
срещу Наказателно постановление /НП/ № 2/01.04.2020, издадено на 20.04.2020 г.
от директора на ОДМВР- София, с което на основание чл.53, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето /ЗЗ/ на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в
размер 300 лв. за това, че на 31.03.2020 г., около 17.45 часа, в двора на ЦДГ „Пека
и Карло Чоконяни“, явяващ се като детска площадка, е установено лицето М.
Стефанова Алипиева, ЕГН: **********, с което си действие не изпълнява
въведените противоепидемични мерки във връзка с обявеното извънредно положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., с което е нарушил
чл.63, ал.1 ЗЗ във вр. със Заповед № РД 01-124/13.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването, изменена и допълнена със Заповед № РД 01-143/20.03.2020г.
Жалбоподателката
обжалва горецитираното НП като незаконосъобразно, за което излага доводи в
жалбата. Счита, че НП е издадено в нарушение на закона и същият не е приложен
правилно. Сочи, че от Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/,
по начина, по който е формулиран, не става ясно установеното лице на кои
родители е дъщеря и по какъв начин това обстоятелство е установено. Не било
уточнено в коя част на двора на детската градина е установено лицето и какво
точно е правило там – престой, преминаване, игра или нещо друго. В жалбата се
сочи още, че липсата на конкретика относно това къде точно е установено лицето
също е пречка за съдебен контрол за законосъобразност. В цитираната заповед не
се забранявало изрично посещението на двор на целодневна детска градина. Сочи
се още, че не е уточнено кой е издателят на цитираната от административнонаказващия орган заповед. Като самостоятелно основание
за отмяна на НП се счита текстовото изписване на правна норма, без да е описано
в пълнота и цифрово кой закон или подзаконов нормативен акт е нарушен. В АУАН
било записано, че нарушението е по чл.209а, ал.1 във вр. чл.63, ал.1 ЗЗ, но в
обстоятелствената част на АУАН липсвал текст, който да свързва установените
обстоятелства с цифровото изписване на чл.209а, ал.1 във вр. чл.63, ал.1 ЗЗ.
Освен това, в обстоятелствената част на обжалваното НП административно-наказващият
орган бил допълнил и изменил текста, изписан в обстоятелствената част на АУАН.
Жалбоподателката заявява, че несъответствието между АУАН и НП и останалите,
описани от нея пороци, я изправят пред невъзможност да упражни правото си на
защита. Тези съществени нарушения на административно-производствените правила
водели до нарушаване на процедурата по констатиране на нарушението и неговото
санкциониране, което е абсолютно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно, каквото искане се прави.
В
съдебно заседание жалбоподателката не се явява, но се представлява от
упълномощения адв.Г.Ц. от САК, който поддържа жалбата и в хода по същество на
делото моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и неправилно,
без да се разглежда спорът по същество, поради оплакванията, изложени в жалбата
за допуснати съществени нарушения в повелителни разпоредби на закона и
съдопроизводствените правила и нарушаване правата на жалбоподателката. Добавя,
че в съдебното заседание не се е установило какви точно са били действията на
децата, нито самото място, на което децата са били в детската градина.
Въззиваемата страна ОДМВР-София и РП-Пирдоп не изпращат
свои представители в съдебно заседание и не вземат становище.
Съдът, след като подложи
на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 31.03.2020г., следобяд, в гр.Пирдоп, в двора на Целодневна
детска градина „Пека и Карло Чоконяни“, по време, в което детската градина не
работела - около 17.45 часа, кметът на община Пирдоп – А.П.Г.,
случайно забелязал група деца, които му се сторили големи да са възпитаници на
детската градина и за да препятства действия по разрушаване на инвентар в
детското учебно заведение, се обадил в РУ-Пирдоп, от където изпратили екип.
Полицейските служители установили децата и поискали от тях да извикат своите
родители. Едно от децата било М. Стефанова Алипиева, на 13 години. Детето се
обадило на своята майка – И.Т.Ч. и след като същата се явила, била помолена да
придружи полицейските служители до сградата на РУ-Пирдоп, където да и бъде АУАН.
На същата дата - 31.03.2020г. е съставен АУАН бл.№645062/31.03.2020г., от свидетелката М.Е.Н.-
младши инспектор при РУП-Пирдоп, подписан от А.П.Г. и М.Р.Ч. (като
свидетели) срещу И.Т.Ч. за
това, че на 31.03.2020г.,
около 17.45 часа, в гр.Пирдоп, в двора на ЦДГ „Пека и Карло Чоконяни“ №6 е установено
лицето М. Стефанова Алипиева, с ЕГН: **********, като дъщеря, лицето не
изпълнява въведените с т.1 (преустановяват се посещенията на паркове, градски
градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени
места) от Заповед № РД-01-143/20.03.2020г., с което
виновно е нарушила чл.209а, ал.1 във вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето. АУАН е съставен в присъствието на административно привлеченото
лице – И.Т.Ч.,
която го е подписала и в графата за
обяснения и възражения собственоръчно е записала: „Имам възражения, които ще
представя в три-дневен срок“. Ч. е получила екземпляр от акта на датата на неговото
съставяне - 31.03.2020 година.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е подала писмено възражение
срещу АУАН, в което е
заявила, че не е доволна от съставения против нея АУАН и че не е знаела, че
дъщеря и е излязла, като същата без нейно знание и съгласие е напуснала дома
им, а опасностите от коронавируса са и били обяснени. Замолила е да
бъде прекратена преписката по АУАН бл.№645062/31.03.2020г.
Въз основа на АУАН бл.№645062/31.03.2020г. е издадено Наказателно постановление № 2/01.04.2020 от 20.04.2020г. от Директора на
ОДМВР гр. София, с което на И.Т.Ч. е наложена
глоба в размер на 300 лв.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства: показанията на свидетелите М.Е.Н., А.П.Г. и М.Р.Ч., както и от
събраните писмени доказателства – АУАН бл. №645062/ 31.03.2020г.; възражение
против АУАН; справка от Национална база данни „Население“; Заповеди №№
РД-01-124/13.03.2020г. и РД-01-143/20.03.2020г. на МЗ.
Пред
съда са дали гласни показания полицейският служител М.Е.Н. – актосъставител,
както А.П.Г. *** и М.Р.Ч. – детска учителка в ЦДГ „Пека и Карло Чоконяни“-
гр.Пирдоп.
Актосъставителят
М.Н. заявява пред съда, че работи на длъжност „младши инспектор“ в РУП-Пирдоп
към ОДМВР-София, като на 31.03.2020г., около 17.00 часа нейните колеги Стамен
Василев и Ивайло Панков дошли в сградата на РУ-Пирдоп, където тя била на пост
№1 и казали, че след малко ще дойдат родителите на 4 деца, едното от които било
детето на И.Ч., за да им се съставят актове във връзка със заповед, издадена от
Министерството на здравеопазването, защото децата са били в нарушение, тъй като
било забранено тогава да се посещават паркове, градинки и т.н., а децата са
били заварени в двора на ЦДГ „Пека и Карло Чоконяни“ в гр.Пирдоп, като сигналът
е бил подаден от кмета на община Пирдоп. Патрулът бил извикан на място и било
констатирано нарушението. Свидетелката-актосъставител твърди, че тя лично не е
ходила на място в детската градина и не е констатирала тя нарушението. Твърди,
че преди да състави АУАН, е проверила родствената връзка между детето и И.Ч.,
като установила, че двете са майка и дъщеря. Спомня си, че детето било
непълнолетно и затова АУАН бил съставен на майката за това, че не е упражнила
родителски контрол във връзка със Заповед на Министерството на здравеопазването
и е пуснала детето си на обществено място когато е имало забрана за това. На
въпроса защо актът е съставен именно на този родител, свидетелката обяснява, че
причината е, че този родител се е явил в РУП-Пирдоп. Пред свидетелката майката
обяснила, че детето искало да отиде до хранителен магазин, но се видяло с други
деца и отишло при тях. Нямала конкретни възражения. Бил и връчен екземпляр от
акта, а самият акт бил съставен пред свидетелите г-н А.Г. и г-жа М.Ч., които го
подписали.
Свидетелят
А.Г.,*** заявява пред съда, че има отношение по случая доколкото забелязал, че
има деца, които се намирали в ЦДГ „Пека и Карло Чоконяни“ в гр.Пирдоп извън
работното време на детската градина и децата били на възраст над възрастта на
деца, които могат да бъдат в двора на детската градина. Причината да
сигнализира органите на РУ-Пирдоп била, че децата, извън правилата, са в
общинска собственост и искал да препятства посегателство върху общинската
собственост. Целта му при сигнализиране на полицията била да се установи
самоличността на децата и да се предупредят техните родители, че нямат право да
бъдат на територията на общинска собственост в извън работно време. Твърди, че
не е чел акта, защото служителите на РУ-Пирдоп го били написали предварително,
преди той да дойде и той само се подписал. Спомня си, че имало недоволство от
страна на родителите когато станало ясно, че им пишат актове за това, че не
спазват противоепидемичните мерки, които били въведени, но казва, че неговата
идея не била тази. Спомня си още, че родителите се чудели дали да подписват
актовете, но той нямал време да ги чака и си тръгнал след като той самият подписал
акта.
Свидетелката
М.Р.Ч. твърди, че живее на улицата, на която е целодневна детската градина „Пека
и Карло Чоконяни“ и там работи на длъжност „детски учител“. Заявява, че
излизайки от вкъщи, видяла, че г-н Г. бил на източния вход на детската градина
и я извикал да отиде там. До онзи момент тя не знаела какво се случва. Когато отишла
видяла, че има 4 непълнолетни деца, които познава, защото са били възпитаници
на детската градина. Г-н Г. вече бил сигнализирал полицията когато свидетелката
отишла. След като дошли полицаите попитали какво се случва, снели им показания,
след което извикали родителите. По това време според свидетелката детската
градина е била заключена, а цялата държава била под карантина, въпреки което
тези деца били влезли неправомерно. Не може да каже какво са правили там, но на
нея и правело впечатление, че детската градина е след основен ремонт, а вече се
руши. За нея притеснително било както неправомерното им влизане в детската
градина, така и неспазването от тяхна страна на противоепидемичните мерки,
защото това се случило 2 седмици, след като била обявена епидемията в цялата
страна. Свидетелката твърди, че на място, пред детската градина, им дали да
напишат свидетелски показания, а в полицията се подписала на съставения акт.
Когато отишла в полицията, родителите били на двора с децата си и като влязла
вътре й прочели какво пише в акта. След като й го прочели разбрала, че
родителите са глобени за това, че по време на епидемия децата им се намирали в
двора на детската градина. Твърди, че с г-н Г. са влезли един по един да
подпишат акта.
От
изготвената служебно пълна справка от Национална база данни „Население“ се
установява, че И.Т.Ч., с ЕГН: ********** е майка на М. Стефанова Алипиева, ЕГН:
**********.
Видно
от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г., издадена от Министъра на здравеопазването,
на основание чл.63 ЗЗ и във връзка с усложняващата се противоепидемична
обстановка, свързана с разпространението на Covid-19
на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020г. от Народното
събрание на Република България извънредно положение и Препоръки на Националния
оперативен щаб, със същата са въведени редица противоепидемични мерки на
територията на Република България – преустановяване: посещенията на заведения
(т.1), на учебни занятия (т.2), посещение на детски градини (т.3), групови
форми на дейност с деца (т.4), масови мероприятия (т.5) и др. Със Заповед №
РД-01-143/20.03.2020г., издадена от Министъра на здравеопазването, считано от
21.03.2020г. са преустановени и посещенията на паркове, градски градини,
спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места
(пар.I, т.1), наредено е да бъдат
организирани контролно-пропускателни пунктове на входно-изходните пътища на
областните градове (пар. II, т.2
и 3) и е забранено на лица до 60 годишна възраст да посещават хранителните
магазини и аптеките във времето между 8.30 и 10.30 часа.
Именно
последната цитирана Заповед № РД-01-143/20.03.2020г., издадена от Министъра на
здравеопазването е отразена като заповед, чиито мерки по т.1 са нарушени, във
връзка с което е съставен процесният АУАН
бл.№645062/31.03.2020г.,
с цитираното по-горе съдържание.
Видно от писмено
възражение, входирано в РУ-Пирдоп под № УРИ
347000-957/02.04.2020г., същото е подадено от И.Т.Ч. против АУАН бл.№645062/31.03.2020г.
В него жалбоподателката е записала, че на 31.03.2020г., около 17.00 ч. и се
наложило да отиде до магазина, като преди да напусне дома си предупредила
дъщеря си да не излиза заради дискутираната с нея забрана за посещение на
обществени места, но същата е излязла без нейно знание и съгласие. Затова
счита, че е положила необходимите усилия като родител и моли да се прекрати
преписката.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на
19.05.2020 г., а жалбата е входирана на 22.05.2020 г.) от легитимирано лице
(соченото за нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд НП. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в
процеса.
Съдът счита, че обжалваното НП
е издадено от компетентен орган, а именно
Директор на ОДМВР гр. София, съобразно изискванията на чл. 209а,
ал. 4, предл. 1 от Закона за здравето. АУАН бл.№645062/31.03.2020г. също е съставен от оправомощено лице – свидетелката М.Е.Н., която съгласно т. 1 от Заповед № 5173-1494 от 24.03.2020г. на Директора на ОДМВР гр. София има право, като служител с полицейски правомощия, да съставя актове за установяване на административни нарушения по чл.209а ЗЗ.
Съдът, в контекста на
правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно
законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление,
без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че в административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, които
нарушения са рефлектирали в правната сфера на жалбоподателката, ограничавайки
правото и на защита и са опорочили санкционния акт – обжалваното НП.
Съгласно императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 и
т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП, следва да
се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като задължително следва да бъдат посочени нарушените законовите разпоредби.
Формално АУАН и НП съдържат законови
разпоредби, посочени като нарушение. Между АУАН и НП обаче няма съвпадение в
посочените като нарушени разпоредби, доколкото в АУАН е посочено „виновно е
нарушила чл.209а, ал.1 във вр. чл.63, ал.1 ЗЗ“, а в НП е посочено „с което е
нарушил чл.63, ал.1 ЗЗ“, като чл.209а ЗЗ също е цитиран, но като санкционна
норма. На първо място, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, по
която е квалифицирано нарушението в АУАН съдържа състав на нарушение, но е бланкетна и следва да бъде направена привръзка с друга разпоредба (от
нормативен или подзаконов нормативен акт), съдържаща описание на мерките. Чл.209а, ал.1 ЗЗ
в случая е следвало да е посочен във връзка с чл.63, ал.4 ЗЗ вр. т.1 от Заповед №
РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването. Нито в АУАН, нито в НП
се споменава обаче чл.63, ал.4 ЗЗ, според който „При обявена
извънредна епидемична обстановка по ал.1 министърът на
здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по
предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната
или за отделна област“, а се цитира единствено
чл.63, ал.1 ЗЗ, който предвижда кога се обявява „извънредна епидемична
обстановка“ и сам по себе си няма как да представлява нарушена норма. Именно като
такава нарушена норма е посочена обаче в оспорваното НП. Отделно от това, в АУАН е цитирана
правилно заповедта на министъра, която евентуално е била нарушена, но в НП са
цитирани 2 бр. заповеди, едната от които (Заповед №
РД-01-124/13.04.2020г.) не е касателна процесното нарушение. Двете цитирани в
НП заповеди са самостоятелни, а са описани във взаимовръзка, според която
по-късната заповед изменя по-ранната. Това обаче е невярно, тъй като двете
заповеди въвеждат съвсем отделни противоепидемични мерки. Освен това,
относимата заповед съдържа няколко мерки, като нито цифрово, нито текстово в НП
е записано коя от тези мерки е нарушена в случая. По този начин несъмнено е
засегнато правото на защита на наказаното лице. Посочването на правната квалификация на
нарушението е от съществено значение с оглед гарантиране правото на санкционираното
лице да узнае за какво точно нарушение му е наложено административно наказание.
Освен това, следва между текстовото описание на нарушението и неговата
цифрова квалификация да е налице пълно единство и съответствие, а също така единство и съответствие
да има между квалификацията в АУАН и НП, което не е изпълнено в случая и
представлява нарушение на процесуалните правила.
Описанието на нарушението, което е
съществен реквизит от АУАН и НП, е непрецизно, а обстоятелствата, при които е
извършено, не са конкретизирани. Единствено от АУАН може да се извлече
информация, че М. Стефанова Алипиева е дъщеря на И.Т.Ч., който факт беше
установен по делото и е съществен за нарушението. Не става ясно кое от двете
лица административнонаказващият орган счита, че е нарушило противоепидемични
мерки – дъщерята или майката и по какъв начин е обвързана отговорността на
майката ако фактическият нарушител е детето, т.е. не се цитира нормативен акт,
съобразно който родителят е длъжен да осъществява контрол над детето си и не
става ясно дали именно за неосъществен контрол се ангажира отговорността на
този родител. По начина на описание на фактите, четящият наказателното
постановление остава с впечатление, че отговорността на И.Ч. е ангажирана за неспазване
на противоепидемични мерки, въпреки че тя не е пряк нарушител, като остава
напълно неясен фактът на какви нормативни правила се е базирал органът, за да
пренесе нарушението, осъществено от детето, върху майката. За неосъществен
родителски контрол (или надзор) не се споменава нито в АУАН, нито в НП. Не
става ясно от описанието на фактическата обстановка и какво детето е правило в
двора на детската градина, нито защо същият е квалифициран като „детска
площадка“. Дори в този двор да има детска площадка, няма доказателствена подкрепа
фактът детето да е било именно на нея. Освен това, заповедта на министъра визира
детски площадки и съоръжения, намиращи се на „открити и закрити обществени
места“. Не става ясно защо общинската детска градина, която се установи, че е
била заключена, е възприета за обществено място, предвид че достъпът до нея не
е свободен. Това поставя под съмнение и извода за самото извършване на
нарушението, макар да не е спорно, че в описаните ден и час – 31.03.2020г.,
около 17.45 часа детето М. Алипиева, се е намирало в двора на детска градина
„Пека и Карло Чоконяни“ – гр.Пирдоп. Нещо повече – свидетелят А.Г., който е
единствен свидетел-очевидец на нарушението, тъй като полицейските служители са
дошли впоследствие и по негов сигнал, не заяви изрично да поддържа АУАН, а дори
съобщи на съда, че целта на подадения от него сигнал е бил да опази общинското
имущество в детската градина.
Допуснати са нарушения и във връзка с
института на свидетелите. Чл.40, ал.1 ЗАНН вменява задължение на
актосъставителя да състави АУАН в присъствието на нарушителя и свидетелите,
присъствали при извършване или установяване на нарушението. Според свидетеля Г.
обаче АУАН не е съставен в негово присъствие, а е бил написан, когато той е
дошъл и единствено го е подписал, макар друго да е твърдението на
актосъставителя. Това признание на свидетеля Г., че АУАН не е съставен в негово
присъствие, внася основателно съмнение в процедурата по съставяне на АУАН, за
която ЗАНН въвежда императивни правила, едно от които е правилото на чл.40,
ал.1 ЗАНН. Свидетелката Ч. потвърждава казаното от свидетеля Г., доколкото
заяви, че те двамата са влизали един по един, за да подпишат акта, т.е. той не
е съставен в тяхно присъствие. Според настоящия съд това нарушение е
съществено, тъй като институтът на свидетелите по акта не случайно е заложен от
законодателя и обособен в разпоредбата на цял един член от ЗАНН, като в него се
наблюдава известна аналогия с института на поемните лица в наказателното право,
а нарушенията, допуснати при ненадлежно закрепване на действието по разследване
посредством участие на поемни лица, са винаги съществени, до такава степен, че
съответното действие се изключва като доказателство. Следователно едно подобно
нарушение на процесуалните правила в случая опорочава АУАН изначално и не му
позволява да изпълни своята функция.
Наблюдава се и несъответствие между
описанието на нарушението според АУАН и описанието на нарушението според НП. За
пръв път в НП е прието, че дворът на детската градина се явявал „детска
площадка“. За пръв път в НП е описано и че в Република България е обявено
„извънредно положение“ с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. Други
пък съществени за описанието факти, включени в АУАН (че М. Алипиева е дъщеря на
И.Ч., както и коя мярка, визирана в Заповед РД-01-143/20.03.2020г. на министъра
на здравеопазването е нарушена), не са намерили отражение в оспорваното НП. Именно поради строгата формалност на процеса по
налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно
приложимите НК и НПК, се изисква пълно съвпадение между описанието на
нарушението в АУАН и НП. Несъответствието, допуснато в случая, пряко влече извод
за невъзможност да се индивидуализира конкретното нарушение, за което наказващият
орган е наложил наказание. Така допуснатото процесуално нарушение не би могло
да бъде „санирано”.
Установи се по делото, че лицето, срещу което АУАН
е бил съставен – И.Т.Ч., е подало възражение, в съответствие с правото си по
чл.44, ал.1 ЗАНН. Това възражение обаче, не само е останало необсъдено, а
очевидно е мълчаливо отхвърлено. Доколкото с възражението лицето оспорва
субективната страна на нарушението, а именно: знанието си, че дъщеря и е била
навън и е нарушила противоепидемични мерки, следвало е да се опише в НП поради
какви причини това възражение не е прието. Противният подход е довел също до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице.
Производството по налагане на административно наказание е
един строго формален процес, който изисква стриктно спазване на процедурата и
законовите норми. Констатираните от съда по-горе нарушения на процесуалните
правила са съществени, тъй като нарушават правото на защита на жалбоподателката
и представляват формална предпоставка за отмяна на обжалваното НП. Същите опорочават изцяло производството по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката и водят до
незаконосъобразност на обжалваното НП.
В
действителност е укорим фактът, че родителят е допуснал отсъствието на
малолетната си дъщеря от дома и, при въведените множество забрани и мерки,
ограничаващи разпространението на епидемична болест по време на „извънредно
положение“, обявено в Република България, което обаче не променя факта, че
административнонаказващият орган следва да обезпечи законосъобразността на
процедурата по наказване и да представи надлежни доказателства, че нарушението
в действителност е било извършено. При гореизложените допуснати нарушения и при
липсата на несъмненост в извършването на нарушение, процесуалната санкция е
отмяна на наказателното постановление.
По изложените съображения и на основание
чл.63, ал.1, пр.3 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2/01.04.2020, издадено от Директора на ОДМВР-София
на 20.04.2020 г., с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл.209а, ал.1 ЗЗ на И.Т.Ч., ЕГН: **********, с адрес ***, е
наложена ГЛОБА в размер 300 лв. за нарушение на чл.63, ал.1 ЗЗ.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София област в
14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: