Решение по дело №176/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 29, ал. 7 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Постъпила е жалба от В. Й. В. от [населено място] против решение № 2-2373 от 29.01.2024 г. на комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта, с която е установена и обявена неговата принадлежност към органите по чл. 1 от закона.

В жалбата се излагат съображения, че решението, в оспорената му част, е незаконосъобразно като постановено от некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в несъответствие с изискванията за форма, на материалния закон и целта на закона. Жалбоподателят твърди, че никога не е бил секретен сътрудник на Държавна сигурност - нито съдържател на явочна [жк], нито в друго качество; че не е бил вербуван за сътрудник, нито е знаел, че фигурира в документалните масиви на Държавна сигурност и че има агентурен псевдоним. Не отрича, че познава посочения в решението вербовчик - В. П., доколкото му е известно починал към настоящия момент, но нито е давал съгласие, нито е знаел за вербуването му като секретен сътрудник.

Моли, съдът да постанови решение, с което да уважи жалбата му, като отмени решението в оспорената му част.

Претендира и да му бъдат присъдени направените по делото разноски за д.т. и за експертиза.

Ответникът в производството - КРДОПБГДСРСБНА, представлявана от упълномощени представители в депозиран по делото писмен отговор на жалбата вх. № 1718 от 22.03.2024 г. по описа на съда, оспорва основателността на жалбата, излагайки подробни мотиви, че решението, в оспорената му част, е постановено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, при спазване на регламентираната в закона процедура и при наличието на материалноправните предпоставки за това. Към отговора са приложени и писмени доказателства – заверени преписи на заповед № I-3900 от 11.11.1974 г. на министъра на вътрешните работи, допълнена със заповед № I-142 от 06.09.1979 г. (л. л. 20 – 54 от делото). В с.з. и в подробни писмени бележки се развиват подборни съображения за неоснователност на жалбата и че всички законови изисквания са спазени. Сочи се,че жалбопододателя не е опровергал материалната доказателствена сила на официалните документи,вкл и на регистрационния дневник,картон обр.6.Претендират се разноски за юриконсулт.

Административен съд – Русе, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок за оспорване по чл. 149, ал 1 от АПК от легитимирано лице – адресат на оспорвания административен акт, който подлежи на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от с.к. – наличието на компетентност на органа, спазване на установената форма, на административнопроизводствените правила при издаването му, съответствието му с материалноправните разпоредби и с целта на закона.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган - Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията), която по силата на чл. 29, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е компетентният орган, който извършва обявяването на принадлежност на лице към органите по чл. 1 от с.з. - Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, наричана по-нататък „Комисията“, е независим държавен орган, който осъществява политиката на Република България за разкриването, обявяването и съхраняването на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Законодателят е регламентирал изчерпателно правомощията на държавния орган по прилагането на закона в правната норма на чл. 9, т. т. 1 - 8 от закона, а именно:

1/. издирва, събира, проучва, анализира и оценява документи, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1;

2/. разкрива и обявява имената на български граждани, заемали или заемащи публични длъжности или извършвали или извършващи публична дейност, за които е установена принадлежност към органите по чл. 1 след всяка проверка по чл. 26, ал. 1;

3/. разкрива и обявява имената на лица, които са посочени като длъжници в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация относно необслужвани кредити, както и на физически лица, еднолични търговци, членове на управителни, контролни и надзорни органи на търговски дружества, на политически партии и на неперсонифицирани правни субекти по чл. 62, ал.12 от Закона за кредитните институции, за които е установена принадлежност към органите по чл. 1 след всяка проверка по чл. 26, ал. 1;

4/. предоставя достъп на физически лица до информацията, събирана за тях, по тяхно искане, по искане на техните роднини по права линия до втора степен включително или на нотариално упълномощени от тях лица;

5/. издава документи за принадлежност на физически лица към органите по чл. 1;

6/. предоставя достъп до документите на органите по чл. 1 по реда на Закона за достъп до обществена информация;

7/. води регистри на получените искания и издадените документи по т. 3 и 4 и

8/. сътрудничи със сродни чуждестранни и международни институции.

Като законодателна техника няма съмнение, че в отделните точки на посочената норма са регламентирани отделните правомощия на Комисията, всяко едно подлежащо на самостоятелно упражняване и отразяващо различен аспект от дейността й.

Основната дейност на Комисията - да разкрива и обявява имената на български граждани, за които задължителната проверка по чл. 9, т. 1 от закона е установила принадлежност към органите по чл. 1 е регламентирана в разпоредбите на чл. 9, т. 2 и т. 3 от закона.

Така, съгласно разпоредбата на чл. 25, т. 3 от закона конкретно принадлежност към органите по чл. 1 за секретен сътрудник се установява въз основа на следните документи, съдържащи се в информационните фондове: собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители.

Секретни сътрудници, съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 4 от ДР на закона са български граждани, оказвали негласна помощ на органите по чл. 1 в качеството на резиденти, агенти, съдържатели на явочни квартири, съдържатели на секретни (конспиративни) [жк], осведомители, доверени лица и информатори.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от закона, Комисията е задължена ех lege да извърши проверка и обяви принадлежност на лица, заемали или заемащи публични длъжности, както и извършвали или извършващи публични дейности от 10 ноември 1989 г. до извършването на проверката, към органите по чл. 1 от същия закон, ако са налице документи за това, като решенията подлежат на публикуване на интернет - страницата на комисията и в бюлетина по чл. 14 от закона.

За да може Комисията да изпълни законовото си задължение да провери за принадлежност към бившата ДС и PC на БНА визираните лица по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 9 от закона - членовете на управителните, контролните и надзорните органи на преобразувани и приватизирани държавни и общински предприятия и членовете на управителните, контролните и надзорните органи на дружества, както и еднолични фирми, еднолични търговци и физически лица, придобили акции или дялове в приватизирани държавни и общински предприятия или обособени части от тях; членовете на управителните и контролните органи на приватизационните фондове, следва да събере информация за осъществените приватизационни сделки и да идентифицира купувачите по договорите за приватизационна продажба - търговски дружества, еднолични търговци и физически лица. В конкретния казус необходимата информация за държавната приватизация е получена от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) /понастоящем Агенция за публичните предприятия и контрол/. Извършена е и проверка дали приватизираните държавни предприятия, респ. купувачите по тях, в случая когато са търговски дружества или еднолични търговци, са пререгистрирани в Търговския регистър или не /като в този случай е изискана информация от съдилищата/, както и са събрани данни за трите имена и ЕГН на лицата, участници в управлението им по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 9 от закона. В случаите, когато купувачите по приватизационните договори са физически лица или е налице разминаване между предоставените от АПСК данни и тези, вписани по партидата на приватизираните предприятия, следва да се съберат и сключените приватизационни договори, както и други съпътстващи ги документи.

В резултат на извършена проверка по чл. 9, т. 1 от закона, в изпълнение на основните си законови правомощия, на първо място относно обстоятелството, че жалбоподателят е подлежал на задължителна проверка по чл. 26, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 3, ал. 2, т. 9 от закона, въз основа на извадка от приложения към писмо от изпълнителния директор на АПСК, вх. № 2259 от 02.06.2016 г. списък под № 3691 от общо 5199 приватизационни сделки Комисията е установила, че с дата 15.04.1998 г. е вписана приватизационната сделка за продажба на 70% от капитала на „Берус“ ЕООД, [населено място], Булстат *********, с купувач „Берус-97“ АД (л. 13 от преписката). При справка в Търговския регистър (л. л. 16 и 17 от преписката) се установява, че посоченият Булстат е ЕИК - ********* на „Берус“ ООД (преди „Берус“ ЕООД). От представените като част от административната преписка документи, находящи се във фирменото досие по партидата на дружеството „Берус“ ООД, се установява, че жалбоподателят В. Й. В. е бил управител на фирма „Берус“ ЕООД, [населено място] - предмет на договор за приватизационна продажба на 70% от капитала на „Берус“ ЕООД, сключен на 15.04.1998 г., както към датата на сделката, така и след приватизационната сделка (л. л. 16 – 23 от преписката).

Предвид така установеното Комисията е приела, че лицето се явява обект на задължителна проверка по чл. 3, ал. 2, т. 9 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, като това обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя.

На следващо място, Комисията е приела, че доказателства за това, че жалбоподателят е регистриран като секретен сътрудник на ДС - съдържател на явочна квартира се съдържат в предоставените й архивни документи, част от приобщената към делото административна преписка, а именно:

• картон обр. № 6;
• извадка от регистрационен дневник и
• Писмо вх. № 1875 от 12.04.1990 г. на МВР - Трети отдел-ДС, съдържащо данни за унищожаване в Общ. У-ние Русе чрез изгаряне на материалите на действащи съдържатели на явочни квартири.

Според Комисията, от тях се установява, че В. Й. В., роден на [дата]., е вербуван на 17.05.1985 г. за секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира на поделение на ДС - Русе по линия на ВГУ-10 „И“, с псевдоним „Доминатор“, с дата на регистрация - 07.09.1985 г. и peг. № 74552 и е ръководен от оперативен работник В. П.. Установено е, че данните, посочени в картон обр. № 6 като: л.д. № 74552, псевдонима „Доминатор“, категорията на секретния сътрудник - съдържател на явочна [жк], датата на вербовката - 17.05.1985 г., структурата, към която е осъществявано сътрудничеството – ДС - Русе и датата на регистрация - 07.09.1985 г., напълно съвпадат с данните от регистрационния дневник. В Писмо вх. № 1875 от 12.04.1990 г. на МВР - Трети отдел-ДС се съдържат данни за унищожаване в Общ. У-ние Русе чрез изгаряне на материалите на действащи съдържатели на явочни [жк], в това число за секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира с псевдоним „Доминатор“ и рег. № 74552, като същите данни за унищожаване са отразени в регистрационния дневник, в графа „Съобщение за изключване на СС“ - „вх. 1875/90 ун“, както и в картон обр. № 6 чрез посочване на входящия номер на писмото - „1875/90“. (л. л. 24 – 29 от преписката).

С протокол № 03 от 29.01.2024 г. е отразено заседанието на комисията и обсъждане на проект на решение за обявяване принадлежността към Държавна сигурност на лицето В. Й. В. по чл. 29, ал. 1 от закона (л. л. 30 – 35 от преписката).

За да установи и обяви принадлежност на жалбоподателя към органите по чл. 1 от закона, Комисията е извършила проверка в кръга на правомощията й и въз основа на наличните документи, предадени й от орган по чл. 16 от закона, е приела, че по отношение на жалбоподателя са налице основанията за обявяването принадлежността му към ДС като секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира.

В резултат на извършената проверка, административният орган е издал съответния административен акт, предмет на контрол за законосъобразност в настоящото съдебно производство - решение № 2-2373 от 29.01.2024 г. (л. л. 45 – 47 от преписката), в частта, в която е установена и обявена принадлежността на В. Й. В. към органите на Държавна сигурност.

Решението е прието по надлежния ред, а именно на заседание и след проведено гласуване съгласно закона. Видно от присъствена книга на заседанието на Комисията, състояло се на 29.01.2024 г. и протокол № 03 от 29.01.2024 г. (л. л. 30 – 35 от преписката), на заседанието са присъствали шестима от членовете на Комисията, в т.ч. председател и секретар. Налице е [жк], като съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, изр. 1 от закона, заседанията на комисията се провеждат при кворум повече от половината от всички членове, а съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, изр. 1 от закона, Комисията е колегиален орган и се състои от девет членове, включително председател, заместник-председател и секретар, които се избират от Народното събрание за срок пет години по предложение на парламентарните групи. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, изр. 2 от закона, решенията на Комисията се вземат с мнозинство повече от половината от всички членове с явно гласуване, като в случая от присъствалите шестима членове, всички са гласували „За“ установяване принадлежност към бившите служби на ДС на В. Й. В., в качеството му на съдържател на явочна квартира с псевдоним „Доминатор“, в качеството му на управител на „Берус“ ЕООД, [населено място] – предмет на договор за приватизационна продажба, като е прието и установената принадлежност да се обяви в публичното пространство по установения от закона ред.

Решението съдържа реквизитите, посочени в чл. 29, ал. 2, т. 2 от закона, посочено е както правното основание, така и фактическото основание за издаването му, при което са спазени изискванията за установената форма.

Видно от представеното с административната преписка известие за доставяне, решението, в частта му досежно установяване и обявяване принадлежността на В. Й. В. към органите на Държавна сигурност, е връчено на жалбоподателя на 12.02.2024 г. (л. 48 от преписката).

Жалба пред АдмС – Русе срещу решение № 2-2373 от 29.01.2024 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта, в която е установена и обявена принадлежност на В. Й. В. към органите по чл. 1 от закона, е депозирана на 21.02.2024 г. (л. 2 от делото).

Във връзка с наведените в жалбата доводи, че В. не е давал съгласие да бъде вербуван за сътрудник, нито е знаел, че фигурира в документалните масиви на Държавна сигурност и че има агентурен псевдоним, ответната страна представя писмени доказателства – заверени преписи на заповед № I-3900 от 11.11.1974 г. на министъра на вътрешните работи, допълнена със заповед № I-142 от 06.09.1979 г. (л. л. 25 – 54 от делото), в която работата със секретните сътрудници от страна на органите на ДС е детайлно регламентирана. В т. 1 от заповедта са изброени категориите секретни сътрудници, които се използват в органите на ДС: агент; резидент; съдържател на явочна квартира; съдържател на конспиративна квартира. Т.е. съдържателят на явочна квартира е една от категориите на секретно сътрудничество. Съгласно т. 6 от заповедта, съдържател на явочна квартира е лице, доброволно предоставило намиращи се на негово разположение жилищни или други помещения за срещи с агенти и резиденти и според която заповед разположението и използването им следва да са в пълна секретност, в т.ч. и за съдържателите на явочните квартири и живеещите в тях лица да не узнават за срещите и лицата, посещаващи квартирите. От формулировката е видно, че от съдържателите на явочни квартири се е изисквало предоставянето на помещение за срещи с агенти и резиденти, като не е конкретизирано вида на предоставеното помещение. Видно от т. 18 от заповедта, при вербовката на секретни сътрудници - съдържатели на явочни квартири не е било задължително писмено обещание (декларация) за сътрудничество, такова се вземало при оперативна целесъобразност.

В конкретния казус, архивните документи, въз основа на които е установена и обявена принадлежност на жалбоподателя към органите на ДС, действително са от обхвата на алтернативно изброените в чл. 25, т. 3 от специалния закон такива – „ ... наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители“. Според ответната страна същите съдържат единна, непротиворечива и достатъчна информация относно наличието на регистрирана принадлежност на В. като секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира като форма на негласна помощ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на закона. Тези документи са предадени на Комисията от орган по чл. 16 от закона /МВР/, същите представлявали документ по смисъл на § 1, т.1 от ДР на закона, като в писмения отговор на ответната страна се излага твърдение, че при наличието им Комисията е била длъжна да издаде решение, с което да установи принадлежността на жалбоподателя към органите на ДС. За нуждите на ЗДРДОПБГДСРСБНА законодателят е създал дефиниция за „документ“ /§ 1, т. 1 от ДР на специалния закон/, според която това е всяка записана информация, независимо от материалния й носител, включително информацията в автоматизирани и комплексни информационни системи и бази данни. В тази връзка, самият законодател е придал обвързваща доказателствена сила на архивните документи на органите по чл. 1 от закона и същите представляват официални удостоверителни документи с обвързваща Комисията доказателствена сила. Според ответника, фактическата им наличност задължава Комисията да се произнесе с решение, както е и сторила в случая.

Съгласно трайната съдебна практика, административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно - решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа се характеризират като регистрационен режим, с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. По същността си решението на Комисията няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност към съответните държавни служби, посочени в закона. Комисията не притежава правомощие да признава или отрича принадлежност към органите на ДС, а само да обяви регистрирана такава в архива на специалните служби. Правомощията й, визирани в закона, се свеждат само до констатиране на факта на принадлежност към органите по чл.1 от закона, въз основа на документи, посочени в чл. 25 от същия. С други думи, при действащия закон Комисията е длъжна да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от Закона при установена регистрация. В този смисъл е решение № 3656 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9785/2013 г.

В процесното административно производство, органът упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност, т.е. без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. След като са налице предпоставките на ЗДРДОПБГДСРСБНА по отношение на проверяваното лице, то за Комисията не съществува друга възможност, освен да установи принадлежността му към ДС.

В същото време обаче, в решение № 4 от 26.03.2012 г. по к. д. № 14 от 2011 г. на Конституционния съд на Република България е посочено, че съдът не следва да извършва проверка само на процедурата по приемане на решенията от Комисията, в противен случай той нарушава основното изискване на административния процес, залегнало в чл. 146 от АПК за проверка на изискванията за законосъобразност на административния акт, т.е. при преценка за наличие на принадлежност на жалбоподателя към органите на ДС съдът е длъжен да анализира документите и да отговори може ли единствено въз основа на тях да се приеме, че дадено лице е било секретен сътрудник /в конкретния случай В. Й. В./.

В съответствие с цитираното решение, в хода на процеса, жалбоподателят може да използва всички допустими от ГПК доказателства (чл.171, ал. 1 и ал. 2 от АПК). Доказателствената тежест за доказване на неистинност на документите, въз основа на които е обявена принадлежността му към органите на ДС, е в негова тежест.

Във връзка с горното жалбоподателят е направил искане и от съда е открита процедура по реда на чл. 193 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК по оспорване истинността и на трите предоставени документа, цитирани в обжалваното решение и мотивирали неговото издаване – картон образец № 6, регистрационния дневник и писмото за унищожаване на явочна квартира.

Жалбоподателят, чрез своя процесулален представител, изразява мнение, че, противно на твърдяното от ответника, макар и да представляват документи по смисъла на закона, първият и вторият от тях категорично не са официални документи. Първият поради това, че не е подписан от орган на власт, а от оперативен работник, а вторият поради това, че изобщо не е подписан. Подписът върху печата, представен към извадката от дневника, удостоверява, че същият е прошнурован и прономерован и съдържа посоченото количество страници, освен това не било известно от кого точно е поставен. Наред с това, даже и да не бяха налице посочените факти, които препятстват квалифицирането на документите като официални, за да се ползват с материална доказателствена сила, същите следвало да бъдат съставени по надлежния ред, което твърди, че не се е случило. Оспорва истинността и достоверността на представените документи и твърди, че същите не се ползват с доказателствена сила, поради което не следва да бъдат зачитани. Сочи също така, че датата на регистрация 20.05.1985 г. върху картона е поправена на 07.09.1985 г., т.е. документът съдържа поправки, което също поставя под съмнение неговата достоверност като същата тази поправка не носи нито данни за датата, нито подпис на лицето, което я е направило. Независимо от горното, в случай че съдът прецени, че приложеният към преписката картон образец № 6 е официален свидетелстващ документ, тогава оспорва неговата истинност, както по отношение на съдържанието му, така и на авторството му.

Във връзка с откритото производство по оспорване истинността на изброените документи и по искане на жалбоподателя е назначена съдебно-графологична експертиза (СГЕ), първото експертно заключение по която не е прието по делото като оспорено от страна на процесуалния представител на жалбоподателя в проведеното на 17.09.2024 г. открито съдебно заседание. Същото е оспорено с аргумента, че експертизата не е изготвена съгласно указанията на съда и изискванията за изготвяне на графологична експертиза като в случая вещото лице е дало заключение на база копия от документи, а не след оглед и изследване на оспорените такива в оригинал. Процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че без да се изследват оригиналите на документите не би могло да се отговори категорично дали подписът е на лицето, още повече, че използваният сравнителен материал е върху копие, нито че върху документите няма промени, поправки и заличавания, още повече, че в случая има и видими следи от поправки. Съдът е приел възраженията за основателни и с определение от 17.09.2024 г. заключението не е прието по делото като са поставени допълнителни задачи на експерта.

При даденото допълнително заключение по назначената СГЕ, вещото лице е извършило изследване в оригинал на следните документи, обект на експертизата:

1/. картон Обр.6/1973, с дата на вербовка 17.05.1985 г., в оригинал;

2/. регистрационен дневник, започващ с № по ред 70959 от дата 26.11.84г. и завършващ с № по ред 77801 от дата 23.04.86 г., съдържащ 195 листа, заверен с печата на Трети отдел на „ДС на 14.07.1985 г. в [населено място], в оригинал и

3/. писмо вх. № 1875/12.04.1990 г. по описа на МВР - ОТДЕЛ ТРЕТИ - ДС (5 листа), в оригинал.

Задачата на експерта е да даде отговор на следните въпроси:

1/. изпълнен ли е от В. Й. П. подписа и ръкописно нанесеното върху оригинала на картон обр.б по текста „Оперативен работник Валентин Петков“ касателно В. Й. В. като съдържател на явочна квартира, с псевдоним „Доминатор“ към Управление на ДС - Русе, отдел 02, отделение 03, с дата на вербовка - 17.05.1985 г., дата на регистрация - 07.09.1985 г., ръкописно нанесено;

2/. има ли извършени поправки, зачерквания и добавки върху документа и от кого и

3/. има ли извършени зачерквания, поправки и заличавания в рег. дневник и писмо вх. № 1875/12.04.1990 г., поставени ли са подписи и печати.

В качеството на сравнителен материал на експерта са представени подписи и ръкописен текст от В. Й. П., [ЕГН] в следните документи:

Документи, получени с писмо рег. № 336р-33341/22.11.2024 г. по описа на ОД на МВР - Русе:

• заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани с вх. № 23505/09.11.2007 г., /5 л./, оригинал;
• заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани с вх. № 41724/10.11.2010 г. /3 л./, оригинал;

Документи, получени с писмо изх. № 1030-17-1475#1/19.11.2024 г. по описа на НОИ - Русе:

• молба - декларация вх. № 30966/06.11.2003 г. - 1 бр. лист;
• заявление вх. № 30964/06.11.2003 г. - 2 бр. листи;
• заявление вх. № ОП-366-12954/02.06.2010 г. - 1 бр. лист;
• молба - декларация вх. №550/18.02.2010 г. - 1 бр. лист;
• експертно решение на ТЕЛК № 0705/12.05.2010 г. - 1 бр. лист.;
• пълномощно от 27.05.2010 г. - 1 бр. лист;
• експертно решение на ТЕЛК № 1013/25.04.2012 г. - 1 бр. лист;
• експертно решение на ТЕЛК № 0673/17.03.2014 г. - 1 бр. лист;
• експертно решение на ТЕЛК № 1633/16.06.2015 г. - 1 бр. лист;
• заявление - декларация peг. № Рс-Вх-682/23.02.2015 г. - 1 бр. лист;

Документи, представени в оригинал за изследване в лабораторни условия:

• лично кадрово дело на щатен служител при Трети отдел на ДС - В. Й. П. - 1 брой;

При извършеното техническо и почерково изследване, експертът е установил следното:

1/. картон Обр.6/1973 представлява типова бланка Обр.6/1973, отпечатана полиграфически върху жълтеникав картон. Данните в съответните места са попълнени с пишеща машина, през черна машинописна лента.

Вещото лице е установило, че само на лицевата страна на документа в графа „Л.д. №“ със синя химикална паста е изписан ръкописно цифров запис „74552“ и на обратната страна в графа „Дата на регистрация“ със синя химикална паста е изписан ръкописно цифров запис „07 9“.

На обратната страна на документа в графа „Подпис“ със синя химикална паста е положен подпис. В горната част на образеца с червена химикална паста ръкописно е изписан цифров запис „1875/90“, буквен „УН“ и с черно графитен молив елемент подобен на ръкописно латинско „L“.

Според експерта ръкописно изписаните със синя химикална паста цифрови записи „74552“ на лицевата страна и „07 9“ на обратната страна са изписани със сходна по вид и физично оптични свойства химикална паста (цвят, нюанс, интензитет на ИЧ луминесценция), различна от химикалната паста, с която е положен подписа.

Цифрите „07 9“ на обратната страна на документа в графа „Дата на регистрация“ са изписани върху машинописно отпечатаната дата „20.05“.

По отношение на останалите реквизити вещото лице не е установило признаци за извършена подправка (заличаване, дописване и/или преправка).

Непосредствен обект на почерковото изследване са подписа в графа „Подпис:“ и ръкописно изписаните цифрови записи в картон Обр.6/1973, с дата на вербовка 17.05.1985 г.

При разделното изследване на ръкописния текст (цифров запис - „74552“ на лицевата страна и „07 9“ на обратната страна) в картон Обр.6/1973 вещото лице е установило, че се характеризира със следните общи признаци - степента на обработеност е средна, опростен строеж, среден размер, десен наклон.

Експертът е дал заключение, че поради малкия обем на цифровия запис, не може да се проследят признаците, индивидуализиращи почерка на дадено лице, поради което не може да се отговори дали същите са/не са изпълнени от едно и също лице.

При сравнителното изследване между подписа в графа „Подпис:“ в картон Обр.6/1973 и подписите - сравнителни образци от В. Й. П., вещото лице е установило съвпадения в общите и частните признаци, които са съществени, индивидуални и в количествено и качествено отношение са достатъчни, с оглед на което е направило извод, че подписът в графа „Подпис:“ в картон Обр.6/1973, е положен от В. Й. П..

Според заключението на вещото лице, установените съвпадения, оценени в съвкупност с посочените различия, както и малкия обем на цифровия запис, не позволяват формирането на категоричен положителен извод, а само извода, че датата на регистрация цифровия запис в картон Обр.6/1973, вероятно е изписан от В. Й. П..

2/. регистрационен дневник, представляващ стандартна книга образец, с тъмно зелени корици, прошнурован и прономерован, съдържащ 195 листа. На страничната част на корицата на тетрадката има залепено червено на цвят етикетче с бели на цвят цифри „70959-77801“, а под него с черен флумастер ръкописно е изписано числото „38“. На задния форзац на дневника има залепено етикетче с отпечатан текст „Настоящият регистър - номериран, прошнурован и подпечатан с печата на поделението, съдържа 195 (ръкописно изписано число) листа“, ръкописно изписана дата „[интернет адрес]“. В графа „Секретар:“ със синя химикална паста е положен подпис и със синьо тампонно мастило са положени пет отпечатъка от кръгъл печат с текст по окръжност „МВР - ОТДЕЛ ТРЕТИ - ДС СОФИЯ“, и в централната част петолъчка. Страниците на книгата са разграфени в табличен с графи: „№ по ред“, „Дата на регистрацията“, „Категория на СС“, „Псевдоним СС“, „Поделение вербовало СС“, „Дата на вербовката“, „Прекатегоризиран/ В категория, № и дата на писмото“, „Подпис на работниците получили картоните обр. 4к и 6к“, „Къде е препратено делото (поделение)“, „Съобщение за изключване на СС/ № и дата на писмото, причина за изключването на СС“, „Архивни номера/ на ЛД, на РД“, „№ на архивното дело иззето при възстановяване на изключен СС“ и „Забележка“, като в съответните графи се съдържат ръкописни буквени и цифрови записи, изпълнени със синя и черна на цвят химикална паста или чернографитен молив. Дневника започва с № по ред 70959 от дата 26.11.84 г. и завършва с № по ред 77801 от дата 23.04.86 г., ръкописно попълнени с химикална паста. Поредните номера в първата графа на дневника, вървят последователно. В някои от редовете от дневника има дописване и поправки на ръкописно нанесените данни, като например на първите страници от дневника на ред 70984 в графа „Псевдоним на СС“ първоначално изписания с химикална паста текст „М.“ е зачеркнат и отгоре с черно графитен молив е изписано „М.“, на същата страница в редове 70984 и 70985 са дописани С.“ и „Т.“.

Непосредствен обект на изследване на настоящата експертиза са страниците от регистрационния дневник с № по ред 74538 до 74572, като под № по ред 74552 са попълнени данни с „Псевдоним СС" — „Доминатор“.

На първата страница данните в графите са попълнени със сходна по вид и физично-оптични свойства синя на цвят химикална паста, а на втората страница със синя и черна химикална паста или с чернографитен молив.

На реда с № по ред 74552 с попълнени данни „Псевдоним СС“ - „Доминатор“, вещото лице не е установило признаци за заличаване, дописване и/или преправка в ръкописно нанесените данни.

Само на реда с № по ред 74565 в графа „Дата на вербовката“ експертът установява признаци за механично заличаване на първоначално изписаната година в датата — изтъняване на хартията, разрошени хартиени влакна, като не може да бъде установен първоначалният запис.

3/. писмо с вх. № 1875/12.04.1990 г. по описа на МВР - ОТДЕЛ ТРЕТИ - ДС. Документът притежава печатен текст, който е отпечатан с пишеща машина, през черна машинописна лента, едностранно върху пет бели листа, нелинирана, от типа оризова хартия. Страниците са номерирани с машинописно отпечатани номера в горната, лява част на документа, над печатния текст, като започва от 2-ра до 5-та страница и в горния десен ъгъл листите са номерирани с чернографитен молив от 230 до 234. На първия лист от документа има положени с тампонно мастило отпечатъци от щемпели с ръкописни попълвания. В горната лява част има резолюция с ръкописно изписани имена, дата и подпис. В средната част на листа, отстрани на печатния текст има ръкописно изписан със синя химикална паста текст „КД/25.02.93г.“ и положен подпис. На последния лист от документа в графа „ЗАВ. СЛУЖБА 03 ДС РУСЕ МАЙОР“ има положен със синя химикална тампонно мастило отпечатък от кръгъл печат с текст по окръжност „ОБЩИНСКО У-НИЕ НА МВР РУСЕ“ и в централната част изображение на петолъчка.

Печатният текст е разположен в две колони на всеки лист, като са печатно номерирани от № 1 до № 290, като е използван един и същ по вид и графичен рисунък шрифт.

Всички поредни номера в печатния текст са обградени в кръгче със синя химикална паста и с червена химикална паста са нанесени отметки върху отпечатаните текстове.

В печатния текст, на някои места, има допуснати технически грешки, като са направени корекции с пишещата машина (напр. под № 15 в „А.“ първоначално буква „Б“ на „Л“, под № 43 в „ГРАНИЧАР“ първоначално буква „Е“ на „А“, под № 95 в цифровия запис 66446 е направена корекция на последната цифра и др.).

На първия лист под номер „45“ срещу отпечатания текст с чернографитен молив ръкописно е изписан текст „Липа“, под номер „111“ в цифровия запис „14021“, над цифра „1“ със синя химикална паста е изписана цифра „4“, под номер „115“ срещу отпечатания текст със синя химикална паста ръкописно е изписан текст „Янтра“, под номер „118“ срещу отпечатания текст с червена химикална паста ръкописно е изписан текст „С.“, под номер „140“ срещу отпечатания текст с червена химикална паста ръкописно е изписан текст „Г.“, под номер „185“ в цифровия запис „34187“, над цифра „7“ със синя химикална паста е изписана цифра „8“, под номер „188“ в цифровия запис „32481“, над цифра „2“ със синя химикална паста е изписана цифра „5“, под номер „289“ в цифровия запис „89942“, цифра „2“ е преправена със синя химикална паста на цифра „1“.

В документа под номер 89 е вписан „ДОМИНАТОР“ – 74552 (номер в рег. Дневник), в реда няма признаци за заличаване, дописване или преправка на буквени и цифрови знаци.

Представено е кадровото досие на лицето В. П. /сочения като вербовчик в картон обр. № 6/, за което лице съдът установи, че е починало.

Представена е и Инструкция за оперативния отчет на ДС № I-20/20.01.1978 г.

Съгласно чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА принадлежност към органите по чл. 1 се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, както следва: за секретен сътрудник - със собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители. Цитираната разпоредба е част от реда за установяване на принадлежност въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове. В нея примерно и алтернативно се изброяват документите по смисъла на този закон, с които може да се установява дейност на секретен сътрудник, като включително в края на разпоредбата се допуска това да става и с други неупоменати в нея документи по смисъла на този закон. В резултат на това законодателно решение принадлежност към органите по чл. 1 се установява освен с документите, които изхождат от сътрудника (собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата за оперативен отчет), така също и с документи, които не изхождат от него и не съдържат подписа му. Идеята на законодателя е до оспорените документи да се пристъпи, когато личните и работни дела и съдържащите се в тях собственоръчно написани от секретния сътрудник документи са унищожени, тъй като е общоизвестен фактът на унищожаване на досиета на част от секретните сътрудници. С включване на оспорените документи сред доказателствата за установяване на принадлежност законодателят цели да избегне неравното третиране на гражданите, които са сътрудничили на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, и да не бъдат поставени в привилегировано положение лицата, чиито документи по различни причини са унищожени. Следва да се отчете и обстоятелството, че невинаги е искано писмено обещание (декларация) за сътрудничество при вербуване на секретните сътрудници или декларация за неразгласяване на връзките и работата с органите на Държавна сигурност при изключването им. Съгласно чл. 18 и чл. 34 от приетата като доказателство заповед № 3900 от 11.11.1974 г. на министъра на вътрешните работи такива са вземани от агентите в отделни случаи по целесъобразност. ЗДРДОПБГДСРСБНА не изисква кумулативно наличието на определени по брой или вид документи, за да се установи и обяви принадлежност на лице към органите по чл. 1 от закона. Обратно, той придава на абсолютно всички документи по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на закона качеството на документи, които са годно доказателствено средство за установяване на принадлежност и на които придава еднаква доказателствена сила. Предвидена е обаче специална гаранция за защита правата на засегнатите лица, на които имената и псевдонимите са включени в справочните картотеки или регистрационните дневници на съответните служби и обявяването на принадлежност е извършено на основание на тези документи. Съгласно чл. 29, ал. 3 от закона лицата се разкриват от комисията, но с изричното отбелязване, че липсват други данни по чл. 25, т. 3. (вж. решение № 4 от 26.03.2012 г. по к. д. № 14 от 2011 г. на Конституционния съд на Република България).

С оспореното решение Комисията е приела, че качеството, в което е осъществявано сътрудничеството от В. Й. В., е секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира.

Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА секретни сътрудници, това са български граждани, оказвали негласна помощ на органите по чл. 1 в качеството на резиденти, агенти, съдържатели на явочни квартири, съдържатели на секретни /конспиративни/ квартири, осведомители, доверени лица и информатори.

В настоящия случай изводът за принадлежност на жалбоподателя към бившите служби на ДС е направен единствено въз основа на картон обр. 6, регистрационен дневник и писмо вх. № 1875 от 12.04.1990 г. на МВР - Трети отдел - ДС, в което се съдържат данни за унищожаване в Общ. У-ние Русе чрез изгаряне на материалите на действащи съдържатели на явочни квартири, в това число за секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира с псевдоним „Доминатор“ и рег. № 74552.

Липсват документи, подписани от жалбоподателя, включително декларация за сътрудничество, каквато действително съгласно т. 18 от заповед № I-3900 от 11.11.1974 г. на министъра на вътрешните работи, допълнена със заповед № I-142 от 06.09.1979 г., при вербовката на секретни сътрудници-съдържатели на явочни квартири не е била задължителна и се е изисквала при оперативна целесъобразност. Но в случая липсват и каквито и да било други агентурни сведения или други, сочещи на съпричастност от страна на В. към дейността на тези структури. Не са налични такива и за изплатено възнаграждение и необходимите разходи за обзавеждане на явочната квартира, каквито действително не са задължителни, но могат да бъдат разрешени по целесъобразност (вж. т. 7, последен абзац от заповед № I-3900 от 11.11.1974 г. на министъра на вътрешните работи).

Вярно е, че, както се сочи и в решение № 4 от 26.03.2012 г. по к. д. № 14 от 2011 г. на Конституционния съд на Република България, възможностите за злоупотреби при съставяне на документите на бившата Държавна сигурност са били ограничени от нормативната уредба на дейността й, видно от приетите като доказателства по делото заповед № 3900 от 11.11.1974 г. на министъра на вътрешните работи и Инструкция № I-20 от 20.01.1978 г. за оперативния отчет на Държавна сигурност на Министерството на вътрешните работи. Съгласно тях за секретните сътрудници е създаван оперативен отчет, образувани са лично и работно дело, а за делата им е воден общ регистър, в който регистрирането става по установения ред, като секретните сътрудници са имали индивидуални регистрационни номера, които не се повтарят. За всички секретни сътрудници е воден централизиран отчет, а за организирането му са водени справочни картотеки № 4 и № 5 и статистическа картотека № 6 при спазване на съответните правила. В последната се подреждали картони обр.6 на действащите секретни сътрудници. Картотеката имала раздели за всяко управление, самостоятелен отдел и окръжно управление, а в окръжното управление – за всяко отделение. В картотеката се водели и делата на явочните и конспиративните квартири.

Вярно е и това, че не е налице законова възможност за Комисията да събира допълнителни доказателства, а дължи произнасяне по предоставените такива от органите по чл. 16 от Закона. Това обаче не освобождава административния орган от вмененото му задължение да извърши оценка и анализ на наличните такива.

Задължение на Комисията, изведено от чл. 9, т. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, е не само да издири и събере документи, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1, но и да проучи, анализира и оцени същите относно дейността на органите по чл. 1 от с.з. Със своето решение Комисията не обявява и не установява наличието на документи за конкретно лице, а дали въз основа на предоставените такива приема за установена принадлежността на лицето към посочените в чл. 1 органи в определено качество. Изразената воля на административния орган за принадлежност на дадено лице към органите по чл. 1 от закона трябва да следва именно от преценката на наличните документи за лицето, нормативните актове, регламентиращи създаването им, поддържането им и съхраняването на информацията, установяват ли същите фактите, подлежащи на вписване в решението по чл. 29, ал. 2 и ал. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Това е наложително в още по-голяма степен в случаи като разглеждания, когато са представени само документи, съставени от оперативен работник, представляващи регистрационен картон и извлечение от регистрационен дневник, както и писмо, в което се съдържат данни за унищожаване в Общ. У-ние Русе чрез изгаряне на материалите на действащи съдържатели на явочни квартири.

В конкретния казус, в архивните документи, които имат характер на официални свидетелстващи документи, обосноваващи извода на административния орган за принадлежност на жалбоподателя към бившите служби на ДС, обаче са налице ръкописни промени и дописвания като не са посочени нито лицата, които са ги направили, нито са отбелязани дати на извършването им.

Успешно се оказа оспорването от жалбоподателя на приложения по делото картон обр. 6 в откритото производство по реда на чл. 193, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.

Според гражданскопроцесуалното право документ или писмено доказателство е вещ, върху която с писмени знаци е материализирано изявление. Обикновено документът носи подписа на своя издател, но документ е и неподписаното писмено изявление. Само подписаният документ, обаче, се ползва с формална доказателствена сила, което означава, че материализираното в документа изявление е направено и изхожда от лицето, подписало документа като негов издател - чл. 180 от ГПК. Макар с посочените разпоредби да е прогласена изрично за частните документи, тя важи еднакво и по отношение на официалните документи. Формалната доказателствена сила се опровергава като се докаже неавтентичността на документа, т.е., че материализираното в него изявление не е било направено от лицето, сочено като автор на документа. Този правен резултат може да се постигне чрез оспорване истинността на документа в производството, в което е представен, или чрез предявяване на установителен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 от ГПК.

С формална доказателствена сила се ползва всеки подписан документ, независимо от това дали е свидетелстващ или диспозитивен. Тази формална доказателствена сила може да бъде преодоляна, само като се докаже неавтентичността на документа. Доказателствената тежест се носи от страната, която оспорва истинността на документа, аргумент от презумпцията за истинност на подписания документ – чл. 193, ал. 3 от ГПК. Оспорването на доказателствената стойност на документа може да бъде насочено както срещу неговата формална доказателствена сила, така и срещу неговата материална доказателствена сила. Формалната сила на документа независимо дали е официален или частен документ се отнася единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Когато документът е диспозитивен независимо дали е частен или официален единственият способ да се оспори неговата истинност е да се заяви, че той е неавтентичен, т.е. че е подправен, тъй като диспозитивните документи имат само формална доказателствена сила. При свидетелствуващите документи независимо дали са официални или частни е налице и материална доказателствена сила, т.е. при оспорване на истинността на свидетелствуващи документи може да се опровергава формалната сила на документите, т.е. тяхната автентичност, но може да се опровергава и верността им, т.е. съдържанието на документа, като се твърди, че удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо положение.

От жалбоподателя бяха наведени основателни доводи за компрометиране на достоверността на процесния документ – картон обр. 6, като официален документ, изрично посочен като годен за установяване на принадлежността му към службите в чл. 25, т. 3 от Закона, поради нарушения в реда за водене и съхранение на същия, включително и компрометиране на удостоверяванията с оглед регистрационния дневник, за който се сочи че е прошноруван и прономерован,съдържащ посочения брой записи, но на дата предхождаща коментираните поправки.

На основание чл. 178, ал. 2 от ГПК съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото.

За изясняване на доказателствената стойност на документа, по делото е назначена съдебно-графологична експертиза, чрез която се установи, че са налице ръкописни промени/поправки на оригиналните машинописни записвания, чието авторство не е установено по категоричен и несъмнен начин, не е установена и датата, на която е извършена тази ръкописна поправка. В документа се наблюдава ръкописен цифров текст „07.9“, положен в реквизита „Дата на регистрация“. Посоченият ръкописен текст е разположен съответно: ръкописното „07“ върху машинописен текст „20“ и ръкописното „9“ върху машинописната цифра „5“. Както е посочило и вещото лице, ръкописните цифрови текстове „74552” в реквизита „Л.д.№“ и „07.9“ в реквизита „Дата на регистрация“ са малко по количество и не съдържат достатъчно идентификационни признаци за установяване на автора, и дали са изпълнени от едно и също лице като по делото не е установено по категоричен и несъмнен начин, че те изхождат от лицето В. Й. П., който е посочен като вербовчик на жалбоподателя. Следователно ръкописният текст е добавен впоследствие от неизвестно лице на неустановена дата, поради което съдът намира, че е разколебана доказателствената стойност на документа. Още повече, че от останалите материали по делото не се доказа В. да е бил съпричастен към дейността на ДС и разузнавателните служби на БНА.

Регистрационният дневник сам по себе си също не може да се счита за безспорно доказателство за горното, доколкото представлява вторичен документ и се основава на гореобсъдения картон (доколкото липсват други материали за лицето, освен писмо, в което се съдържат данни за унищожаване в Общ. У-ние Русе чрез изгаряне на материалите на действащи съдържатели на явочни квартири), който не е годен да обоснове извод за принадлежността на жалбоподателя към службите в качеството му на секретен сътрудник. Но както от заключението на вещото лице и обясненията му в с.з. е видно съществено разминаване от датата на „отметката“ с химикал ,зачертаваща машинночитаемия текст, и датата на заверка на самия дневник. Така според съдът съществено се компрометира този вторичен документ, тъй като е необяснимо при неговата заверка в по-ранен период, да е нанесена такава за по-късен такъв.

Гореизброените материали действително представляват документи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона – “документ” е всяка записана информация, независимо от материалния й носител, включително информацията в автоматизирани и комплексни информационни системи и бази данни, и са предвидени сред изчерпателно изброените в чл. 25, т. 3 от с.з., въз основа на които следва да се установи и обяви принадлежността на лицето към службите на ДС и БНА, но нередовността им от външна страна осуетява доказателствената им сила. Наличните ръкописни промени и дописвания с неустановен автор в картон обр. 6 компрометират достоверността на съдържащата се в него информация.

Въз основа на всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че оспорваното в настоящото производство решение е издадено при неспазване на законоустановената форма, съществени процесуални нарушения и несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението на Комисията следва да разкрива съображенията й относно доказателствената стойност на преценяваните документи, въз основа на които тя е приела за установена или не принадлежност, което в случая не е сторено. Не са изложени мотивите на комисията за обявената принадлежност на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона, не е обективиран извършеният от членовете й, съставящи органа, анализ на наличните по преписката материали и конкретните мотиви за направения от тях извод. Не е посочено и обстоятелството, че имената и псевдоним на жалбоподателя са включени в справочните картотеки или регистрационните дневници на съответните служби, но липсват други данни по чл. 25, т. 3 от закона. Последното изискване, визирано в чл. 29, ал. 3 от с.з., е императивно и като не го е изпълнил, ответникът е допуснал нарушение на формата на акта и на процесуалните правила.

Отделно от горното, въз основа на заключението по СГЕ, настоящият съдебен състав намира, че принадлежността на жалбоподателя към бившите служби на ДС като секретен сътрудник не е установена по безспорен начин. Наличните ръкописни промени и дописвания с неустановен автор и дата в картон обр. 6 поставят под съмнение изобщо достоверността и на удостоверените обстоятелства относно принадлежността на жалбоподателя към бившите служби на ДС като секретен сътрудник.

В този смисъл е например решение № 1914 от 19.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10406/2023 г., решение № 10690 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11798/2017 г., III о. и др.

Поради горното решение № 2-2373 от 29.01.2024 г. на комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта, с която е установена и обявена принадлежност към органите по чл. 1 от закона на В. Й. В. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При този изход на делото на жалбоподателя се следват направените разноски за държавна такса в размер на 10 лева (л. 6 от делото), възнаграждение на вещо лице по назначената експертиза в размер на 401, 14 лева

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд - Русе

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 2-2373 от 29.01.2024 г. на комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта, в която е установена и обявена принадлежността на В. Й. В. към органите по чл. 1 от закона.

ОСЪЖДА Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия да заплати на В. Й. В., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], вх. 3, ет. 4, ап. 12 сумата от 411,14 лева – разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.