№ 20522
гр. ******, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110113933 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „**********“ ЕАД срещу Й. Я. Й., с
която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6,75 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 28.10.2022 г., за недвижим имот, находящ се в
гр. ******, общ. *********, ул. „********“ № 21, вх. Б, ет. 8, ап. 47, която лихва е начислена
върху главница за дялово разпределение в размер на 31,92 лв. за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г. и за която сума на 20.12.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65564/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: ап.
47, находящ се гр. ******, общ. *********, ул. „********“ № 21, вх. Б, ет. 8, като ответника
има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността
на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и
лихва за забава върху това вземане. Моли съдът да установи, че ответникът дължи сумите за
лихва за забава върху вземанията за извършена услуга дялово разпределение. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Й. Я. Й., с
който оспорва предявения иск по основание. Твърди, че ищецът няма валидно правно
основание да претендира лихва за забава върху услугата за дялово разпределение.
Поддържа, че цената на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия се дължи на
1
фирмата за дялово разпределение, а не на ищеца. Посочва, че в общите условия на ищеца
няма посочен падеж на задължението за заплащане на услугата дялово разпределение,
поради което лихви следва да се начисляват само след покана от кредитора към длъжника. В
тази връзка твърди, че не е изпаднал в забава, поради липса на отправена от ищеца покана за
заплащане на задълженията. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 6,75 лв. – лихва за забава върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 28.10.2022 г.
С оглед становището на ответника безспорни в производството са следните
обстоятелства: че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост
/в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че
ответникът Й. Я. Й., като собственик на процесния имот, находящ се в гр. ******, общ.
*********, ул. „********“ № 21, вх. Б, ет. 8, ап. 47, има качеството на потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от
2006 г. /, респ. на битови клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ
/редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /; че между страните по делото са
били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**********“ ЕАД.
Предвид изложеното, спорен между страните е единствено въпросът дали купувачът-
ответник дължи лихва за забава върху цената на услугата дялово разпределение.
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава се определя съобразно уговореното от
страните.
В случая в Общите условия на ищцовото дружество не е предвиден срок за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради което по аргумент от чл. 84,
ал. 2 от ЗЗД, ответникът би изпаднал в забава за заплащане на цената на услугата дялово
разпределение едва след изпращането на покана, но доказателства за отправянето на такава
от страна на ищеца не са ангажирани. Ето защо искът срещу Й. Я. Й. за сумата от 6,75 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.12.2019 г. до 28.10.2022
г.върху вземането за дялово разпределение в размер на 31,92 лв. за периода от 01.10.2019 г.
до 30.04.2021 г., следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие на
ответника Й. Я. Й. е оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокат оказва безплатна правна помощ на материално
затруднено лице, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в
размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2
ЗА. В случая по делото е ангажиран договор за правна защита и съдействие, в който
страните са уговорили, че правната помощ се предоставя като безплатна, поради това, че
ответникът е материално затруднено лице – чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Предвид изложеното в
полза на процесуалния представител на ответника – адв. И. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
следва да се присъди възнаграждение в размер на 400 лв. (изчислено съобразно чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в редакцията й към момента на сключване на договор за
2
правна защита и съдействие).
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „**********“ ЕАД, ЕИК *********** със седалище и
адрес на управление: гр. ******, ул. „********“ № 23 Б, срещу Й. Я. Й., ЕГН **********, с
адрес: гр. ******, общ. *********, ул. „********“ № 21, вх. Б, ет. 8, ап. 47, иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 6,75 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до
28.10.2022 г., за недвижим имот, находящ се в гр. ******, общ. *********, ул. „********“ №
21, вх. Б, ет. 8, ап. 47, която лихва е начислена върху главница за дялово разпределение в
размер на 31,92 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. и за която сума на 20.12.2022
г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
65564/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА „**********“ ЕАД, ЕИК *********** със седалище и адрес на
управление: гр. ******, ул. „********“ № 23 Б, да заплати на адв. Н. И. И., на основание чл.
38, ал. 2 ЗА сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна защита на ответника Й. Я. Й. в производството.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „*****“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3