МОТИВИ към присъда № 260004
по НОХД № 45/2020 г.
Подсъдимата К.С.Ю., р. на *** г. в гр. Кърджали, живуща ***, българско
гражданство, с основно образование, безработна, неомъжена, осъждана, с ЕГН **********
е обвинена, за това, че
На 18.11.2019 г. в с. Белополци,
общ. Ивайловград, противозаконно присвоила чужди движими вещи – пари- сумата от
450 лв., собственост на А.С.Х. ***, които владеела – престъпление по чл. 206,
ал.1 от НК.
В съдебно
заседание подсъдимата се явява лично и с адв. В.К. ***
– служебен защитник. Дава обяснения, в които признава вината си. Съжалява за
случилото се и моли съда да й наложи минималното наказание.
Съдът, след
като прецени фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
признати от подсъдимата и подкрепящи се от събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 18.11.2019
г. в с. Белополци, постр. А.Х. дала дебитната си
карта на подсъдимата заедно с „пин“ – кода, за да й изтегли намиращата се по
картата сума, която очаквала да има в резултат на полагащи й се детски надбавки
и социална помощ за отопление. Вечерта същия ден подсъдимата й върнала
дебитната карта и „пин“ – кода заедно с 50 лв., като й казала, че това е била
наличната сума по картата. На 22.11.2019 г., постр. Х.
получила заповед с която й се отпускала сумата от 465.90 за отоплителен сезон
2019/2020 г. Отивайки в гр. Крумовград и опитвайки се да изтегли парите,
установила, че по картата няма наличност. Постр. Х.
заедно с мъжа с когото живее на семейни начала – св. Г.Р. *** – св. Ш.И. и й
обяснили случилото се. На 25.11.2019 г., св. И. извикала подс.
Ю. и мъжа с когото подсъдимата живеела на съпружески начала – св. Ш.Д..
Подсъдимата й казала, че имало само 50 лв. по картата на пострадалата. Св. И.
се обадила в социални грижи, окъдето й казали, че
имало превод по сметката на пострадалата. Тогава св. И. посъветвала
пострадалата и мъжа й да отидат в банката и да проверят. Била образувана
проверка по случая, а впоследствие и досъдебно производство. От приложената
разпечатка от банковата сметка на пострадалата е видно, че на 18.11.2019 г. е
имало постъпление в р-р на 465.90 лв. и 40 лв. или общо 505.90 лв. От
разпечатката и от официална справка от Банка ДСК – ЦУ – Управление Сигурност е
видно, че на същата дата е била изтеглена сумата от 500 лв., на два пъти по 400
и по 100 лв. в рамките на две минути от АТМ D0010804 от офис на Банка ДСК в гр.
Крумовград, като предварително е била извършена проверка по баланса на
сметката.
На
30.06.2020 г., подс. Ю. при проведена беседа със св. И.И. ***, в рамките на ОИМ по образуваното Досъдебно
производство по случая признала, че е изтеглила сумата от 500 лв. от дебитната
карта на пострадалата Х., като обяснила постъпката си с това, че парите й били
необходими за да си плаги вноските по взет заем за
който нямала пари.
На
26.07.2020 г., подс. Ю. отишла при св. И. и си
признала, че тя е изтеглила парите. Помолила св. И. да й посредничи да върне
150 лв. на пострадалата.
Не се
доказаха по безспорен и категоричен начин твърденията, че мъжа с когото подсъдимата живее на съпружески
начала – св. Ш.Д. е дал на ръка 200 лв. на мъжа с когото постр.
Х. живее на семейни начала – св. Г.Р. на автогарата в Крумовград. В показанията
си св. Д. бърка дни, месеци и дати. Ето защо съдът не кредитира това твърдение.
Св. Г.Р.
отрича да са му давани и да е получавал такава сума. Проведената в с.з. очна
ставка между свидетелите Д. и Р. не даде категоричен резултат.
В своите
обяснения, подс. К.С.Ю. изразява съжаление за случилото
се. Имала нужда от пари, тъй като имала заем, а мъжът й не работел и получавала
единствено 150 лв. детски надбавки.
От
Справката за съдимост се установява, че подсъдимата е осъждана за престъпление
по чл. 197, т.3, вр. чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20,
ал.2 от НК. Деянието е извършено през м. юни 2013 г., а присъдата е влязла в
сила на 17.01.2020 г., т.е. след извършване на деянието по настоящото
производство.
От
Характеристиката се установява, че подсъдимата живее на съпружески начала без
брак. От това съвместно съжителство има пет деца на възраст между две и десет
години. Занимава се с домакинство и тютюнопроизводство. Разчита на социални
подпомагания. Има криминалистическа и съдебна
регистрации, няма данни за извършени прояви по смисъла на чл.2, ал.1 от УБДХ,
по ЗЗДН и по ЗЗДет.
По описания
по-горе начин подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна
престъпния състав на текста на чл. 206, ал. 1 от НК, а именно: на 18.11.2019 г.
в с. Белополци, общ. Ивайловград, противозаконно присвоила чужди движими вещи –
пари- сумата от 450 лв., собственост на А.С.Х. ***, които владеела.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимата е съзнавала
противоправното си поведение и е целяла настъпването
на противоправните последици.
При определяне
на наказанието на подсъдимата и базирайки се на двата основни принципа –
законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени следното:
- въпреки, че обществената
опасност на деянието не е от висока степен и е по – ниска в сравнение с други
престъпления против собствеността като напр. кражба и грабеж, то користната цел
повишава степента на обществена опасност на деянието.
- обществената опасност на извършителя
също не е от висока степен, но следва да има предвид, че това е второ извършено
от нея деяние, свързано с престъпления против собствеността.
Осъдителната присъда на
подсъдимата по чл. 197, т.3, вр. чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20,
ал.2 от НК, макар и влязла в сила след извършване на деянието по настоящото
производство, следва да се отчете като отегчаващо вината й обстоятелство.
Смекчаващи вината й обстоятелства
са нейните самопризнания, фактът, че е възстановила част от обсебената сума на
пострадалата и показаното от нея разкаяние.
Мотивите за извършване на
деянието – незачитане на правовия ред, неприкосновеността на личната
собственост и желанието й за обогатяване по лесен начин.
Съдът отчита и социалния и
обществен статус на подсъдимата, както и обстоятелствата, че участва в обгрижването и отглеждането на пет малолетни деца
За така извършеното деяние по чл. 206, ал.1 от НК, на подсъдимата следва
да се определи наказание, съобразено с обществената опасност на деянието и
дееца при преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и наказанието „Лишаване
от свобода" се определи малко над най-ниския предел от 1 година, предвиден
в чл. 206, ал. 1 НК, като предвид преценка на всички обстотятелства
в съвкупност, наказанието „Лишаване от свобода“ следва да се определи и наложи
в размер на 1 година и 6 месеца.
Тъй като така определеното
наказание "Лишаване от свобода" е за срок от 1 година и 6 месеца,
съдът намира, че за постигане целите на наказанието и поправяне на подсъдимото
не е необходимо ефективно да се изтърпява наказанието, а изпълнението на същото
следва да се отложи за срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Съдът счита така определеното
наказание по вид и размер за справедливо,
съобразено с извършеното и отговарящо на целите на личната и генерална
превенция.
По отношение на предявения и
приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство граждански
иск от пострадалата против подсъдимата за сумата от 300 лева - обезщетение за
претърпени от нея имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимата
престъпление, ведно със законната лихва от датата на увреждането 18.11.2019 г.
до окончателно изплащане на сумата, съдът намира , че предвид постановената по
отношение на подсъдимия присъда, същия се явява основателен, и доказан до
пълния му предявен размер, тъй като това е невъзстановената сума до общия
размер на обсебването от 450 лв.
Предвид разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, съдът намира, че следва да уважи гражданската
претенция, предявена от тъжителя против подсъдимия за сумата от 300 лв. Върху така определеното обезщетение съдът
присъди и законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане.
При определяне размера на
уважения граждански иск, съдът се съобрази с неговата съразмерност и
справедливост спрямо извършеното деяние.
Наред с това, следва подсъдимия
да заплати на пострадалата разноските направени по делото, а именно 400 лв.
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: