Решение по дело №16/2024 на Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 170

Разград, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - I тричленен състав, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и с участието на прокурора СЕВЕРИНА ЛЮБЕНОВА МОНЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИН МАРИНОВ канд № 20247190600016 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Национално ТОЛ управление (НТУ) към Агенция “Пътна инфраструктура“ (АПИ) срещу Решение № 186 от 10.11.2023 год., постановено по АНД № 482/2023 год. по описа на Районен съд – Разград. С него съдът е отменил издаденото от касатора Наказателно постановление (НП) № 001511 от 14.07.2023 год., с което на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП на Е. А. Ф. от с. Н., обл. Р. е наложена глоба в размер на 1800 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 7 ат ЗДвП изразяващо се в неплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че районният съд неправилно е приел, че обжалваното НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5, тъй като липсвало описание на извършеното от наказаното лице нарушение. Излагат се подробни доводи в подкрепа на твърдяното касационно основание, както и че извършеното нарушение, неговият автор и вината му са безспорно установени, поради което НП е законосъобразно. Касационният жалбоподател иска съдът да отмени обжалваното решение и да потвърди обжалваното НП, както и да му присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Е. А. Ф. не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград дава становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила въззивното решение. Излага доводи, че съдът следва да съобрази и с решението на СЕС.

Административен съд – Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

За да постанови решението си, районният съд приел за установено от фактическа страна че обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № 001511 от 10.02.2023 г., съставен срещу ответника по касационната жалба за това, че на 10.02.2023г. в 04:36 часа, управлявал извън населено място ППС с рег.номер * **** **, вид товарен автомобил, марка „Волво”, модел ФХ42Б3480СН, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, по път 2:206/02- Ушинци, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за което не е заплатена пътна такса съгласно чл.100, ал.1, т.2 от ЗП, с което е нарушил чл.139, ал.7 от ЗДвП“. Нарушението било установено на 13.02.2023г. на ГКПП Дунав мост, при преминаване напосоченото ППС и чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № 10231. Имало генериран доказателствен запис, както и снимков материал в подкрепа на изложените обстоятелства, а водачът Е. Ф. потвърдил, че той е управлявал ППС. Установено било, че ППС е собственост на „Филипов транс” ЕООД. За извършеното нарушение е заплатена такса по чл.10б, ал.5 от ЗП в размер на 133 лв.

При така приетото от фактическа страна, районният съд приел, че НП е незаконосъобразно, тъй като били нарушени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, Нарушението не било описано пълно от фактическа страна. Според районния съд обстоятелствата, при които било извършено нарушението не били формулирани изчерпателно и ясно, до степен да удовлетворят изискването за пълнота на обвинителната теза. Не било посочено, че ППС засечено по път 2:206/02 – Ушинци било управлявано от Е. Ф. На следващо място не било посочено, какво точно не е изпълнил наказаният водач с оглед разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. Наред с това е била заплатена и таксата по чл. 10б от ЗП.

Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно, но не по изложените съображения.

Директива 1999/62 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури е транспонирана с Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние (§ 2 от ДР на Наредбата), но в нея не са посочени съставите на административни нарушения, свързани с незаплащане на дължимите пътни такси и съответните санкции за тях. Същите са предмет на регулация от ЗДвП, поради което приложимите санкционни норми следва да се тълкуват и прилагат в съответствие с изискванията и целта на тази директива.

С оглед практиката на СЕС изразена в Решение на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени дела C-497/15 и C-498/15, Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело C-210/10 и др. в т.ч. и последното Решението на СЕС от 21.11.2024 год. по дело С-61/23 санкцията по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктура.

В цитираното решение Съдът на ЕС приема, че чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. По силата на чл. 633 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.

Нормата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, предвижда налагане на глоба в абсолютен размер – 1800 лева, за водач, който управлява ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. Така определения абсолютен размер на наказанието не допуска възможност съдът да извърши преценка и да определи наказание в рамките на санкционната норма, което да съответства на характера и тежестта на конкретното деяние. От друга страна с разпоредбите на чл. 27, ал. 4 и ал. 4 ЗАНН изрично е забранено да се определят наказания в по-лек вид или в по-нисък размер от посочените в закона. Налага се изводът, че според националното ни законодателство правоприлагащите органи нямат правомощие да определят подходящи санкции за конкретното нарушение, които да се явяват съразмерни в съответствие с изискването на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. Ето защо не е възможно тълкуване и прилагане на националния закон по начин, който да съответства на цитираната директива, поради което единственият изход е непропорционалната национална санкционна норма да не се приложи, защото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат. Това е единствено възможният способ, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените права на частноправните субекти.

Ето защо обжалваното пред районния съд НП е незаконосъобразно. Като е стигнал до същия извод и е отменил обжалваното НП макар и по различни съображения, Разградският районен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Разградският административен съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 186 от 10.11.2023 год., постановено по АНД № 482/2023 год. по описа на Районен съд – Разград.

Решението не подлежи на обжалване.