РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 16.07.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на петнадесети юли две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от
съдията Банкова гр.дело №7376 по описа за 2019година и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от “Т.П.”
ЕАД-Плевен против Д.А.Г..Твърди се, че ответникът, като собственик/ползвател на топлоснабден имот,
находящ се в ***, е клиент по смисъл
на чл.153 ЗЕ. Твърди се, че е предоставена топлинна енергия за периода 01.10.2016г.-30.04.2017г.,
която не е заплатена и чиято цена
възлиза на 347,39лв. Твърди се, че дължи и лихва за забава за периода 02.12.2016г.-16.07.2019г.
в размер на 44,14лв. Твърди се, че по повод заявление по чл.410 от ГПК в полза
на ищеца е издадена заповед спрямо него за посочените суми по ч. гр.д.№4850/19г.
на ПлРС.Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства: ответникът
е абонат на “Топлофикация-Плевен”ЕАД, което е доставчик на топлинна енергия. Твърди
се, че е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от
ЗЕ.Посочва се, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове за
потребителя на ТЕ важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150, ал.
1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен,
които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се одобряват от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник
и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди
се, че ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а,
ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от "Т.П." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен
от 2007 и приложени по делото, публикувани във в-к “Нощен труд” бр.
13-14.12.2007г. и в-к “Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че в раздел VII от
ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл, 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, задължението на абоната за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че тъй като не е заплатена сумата от ответника,
е подадено заявление по чл.410 от ГПК и е издадена заповед по ч. гр.д.№4850/2019г.Твърди
се, че ответникът не е открит и по разпореждане на съда на осн. чл. 415 от ГПК и са предявени искове за съществуване на вземането,
поради което моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи посочените в заповедта суми и направените
по делото разноски.
За ответника, назначения особен представител у
е оспорил качеството на ползвател на имота.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните, намира
за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№4850/2019г. по
описа на ПлРС е, че от страна на дружеството като доставчик на топлинна енергия
е подадено заявление по реда на чл.410
от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед №2777/24.07.2017г. спрямо Д.Г.
за сумата от 347,39лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода 01.10.2016г. до 30.04.2019г., лихва върху главницата в размер на
44,14лв. за периода от 02.02.2016г. до 16.07.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на молбата 23.07.2019 г. до окончателното
изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 25лв. –
държавна такса и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Вземането произтича от следните обстоятелства: ответникът е
длъжник на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, тъй като е ползвана топлинна
енергия за посочения период, в посочения в заявлението недвижим имот, без да
заплати горепосочената сума.
В срок кредиторът е предявил иск за посочените суми.
Спорен по делото е въпросът абонат ли е ответникът, като собственик/
ползвател, реално ли е ползвал имота и дължи ли заплащане на ползвана
топлоенергия.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми.
От представените от доказателства, се установява,
че ответникът , който е станал собственик на имота по силата на договор за
дарение –НА№32, том.6, д.№1032/06.06.2010г., е учредил пожизнено право на
ползване на *** Г..Последният е направил
отказ от учреденото право на ползване с нотариално заверена декларация от 16.08.2010г., като единствен ползвател е останала
***.Съгласно чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда- ЕС, присъединена към абонатна станция са клиенти на топлинна енергия.При
това положение не се установява, че
ответникът живее на посочения адрес и е ползвал топлинна енергия, тъй като за него
остава само голата собственост, а реално носителят на вещното право на ползване
е бил фактическият потребител.
Съдът намира, че по делото остана недоказано
качеството на потребител/клиент на топлинна енергия на ответника,поради което
предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Исковете с правно
основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явяват акцесорни по
отношение на предходните и с оглед неоснователността на същите, следва да бъде
отхвърлени също като неоснователни и недоказани.При това положение не следва да
се присъждат и разноските по заповедното производство и в настоящето
производство. С оглед този изход на процеса, не следва да обсъжда останалите
доказателства и възражения.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК *** против Д.А.Г., ЕГН**********, искове с правно
основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на следните суми: сумата от 347,39лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2016г. до 30.04.2019г., лихва
върху главницата в размер на 44,14лв. за периода от 02.02.2016г. до
16.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
молбата 23.07.2019 г. до окончателното изплащане на същата, за които суми и издадена заповед
по чл.410 от ГПК №2777/24.07.2019г. по ч.гр.д.№4850/2019г. по описа на ПлРС,като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :