Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Враца,
28.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, шести състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1140 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са за разглеждане
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация-Враца” ЕАД гр.
Враца e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Н.Н.П.
за сумите от: 2742,90 лв. главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2016 г. до 30.06.2019 г.,
407,37 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 31.12.2016 г. до
28.11.2019 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 12.12.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото – 50,00
лв. юрисконсултско възнаграждение и 63,01 лв. държавна такса.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника, който е депозирал възражение по реда на чл. 414 ГПК. След указание до
заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди да е доставил топлинна
енергия през периода от 30.11.2016 г. до 30.06.2019 г. за отопление, битово
горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, за
жилище с адрес: гр. ***, ул. ”***” №***, вх. **, ап. ***, за която ответникът
не му заплатил дължимата цена в размер на 2742,90 лв. по процесната партида за
процесния период. Сочи още, че за периода от 31.12.2016 г. до 28.11.2019 г.
ответникът му дължи и сумата от 407,37 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата, считано от падежа на всяко отделно месечно
задължение. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така
както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът
оспорва предявените искове. Сочи, че прилага последната получена сметка от
ищцовото дружество, която е на стойност 18005,77 лева. Навежда, че е получавала
сметки на стойност 36 000 лева, 28 000 лева, 26 000 лева и др., които
е изпратила в Главна прокуратура на Република България, тъй като счита, че е
налице нередност при начисляването на сметките й, което следва да бъде
разследвано.
Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От
приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 4988/2019 г. по описа на РС
– гр. Враца, ГО, VI състав, се установява, че по депозирано от ищцовото
дружество заявление против ответника, е издадена Заповед № 3013/16.12.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 2742,90 лв. главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2016 г. до 30.06.2019 г.,
407,37 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 31.12.2016 г. до
28.11.2019 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 12.12.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото – 50,00
лв. юрисконсултско възнаграждение и 63,01 лв. държавна такса.
Срещу
издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срока по
чл. 414 ГПК, като след указание до заявителя, последният е депозирал искова
молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
По
делото са представени Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация Враца” ЕАД на потребители в гр. Враца, от чиито
заключителни разпоредби е видно, че същите са действали в процесния период.
От
приетия по делото договор за покупко-продажба на жилище срещу задължение за
гледане и издръжка № 158, том I, нот. дело № 297/1988 г. по описа
на Снежана Кленова – нотариус при РС Враца, се установява, че на 20.05.1988 г. ½
/една втора/ идеална част от процесния
имот, находящ се на адрес: гр. ***, ул. ”***” №***, вх. **, ап.
***, е
придобит от ответницата Н.Н.П..
Ищецът
е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответницата, в
която е отразено, че към 28.11.2019 г. дължимата главница по партидата за
процесния имот е в размер на 2742,90 лева за периода от 30.11.2016 г. до
30.06.2019 г. и лихва за забава в размер на 407,37 лева.
За
установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, представлява жилище с адрес гр. ***, ул.
”***” №***, вх. **, ап. ***, партида с аб. № 4967. Сградата е в режим на етажна
собственост и в нея е изпълнена сградна инсталация за отопление и битово горещо
водоснабдяване. Захранването с топлинна енергия се осъществява от абонатна
станция № 144. Посочено е, че нормативната уредба за начисление на количеството
енергия и за сградна инсталация е спазена. Посочено е, че в процесния период
дължимата цена на топлинна енергия възлиза на претендираната от
топлификационното дружество. Видно е от експертното заключение, че в процесния
период в процесния имот е разпределяна и начислявана топлинна енергия за
сградна инсталация – общи разходи на база отопляемия обем на имота по проект 149
куб. м.,за налична щранг лира и три броя отоплителни уреди без монтирани
разпределители /уреди за измерване на ТЕ от отоплителното тяло/. Посочено е, че
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване не е разпределяна и
начислявана в процесния период. Констатирано е, че в имота не е осигуряван
достъп, както и че са изготвяни изравнителни сметки, по които не са открити
подавани писмени възражения от абоната. Вещото лице е дало заключение, че
размерът на лихвите за забава от падежа на всяко месечно задължение до посочената
крайна дата преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е 407,17 лева за периода от 31.12.2016 г. до 28.11.2019 г.
Други
относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ:
За
основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно: 1. че процесният имот е бил топлофициран в
процесния период и че се намира в сграда в режим на етажна съсобственост,
присъединена към топлопреносната мрежа; 2. че за процесния период между ищеца и
ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на
топлинна енергия при общи условия, по което ответникът е имал качеството на
потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди; 3. че през
исковия период ищецът реално е доставил топлинна енергия до процесния недвижим
имот; 4. начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за
отопление на процесния имот, за битово горещо водоснабдяване и топлоенергия,
отдадена от сградната инсталация; 5. количеството и стойността на потребената
от ответника топлоенергия през исковия период.
През
процесния период относно облигационното отношение между страните приложение е
намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в
чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две трети
от собствеността в сградата – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да
декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за
клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл.
153, ал. 3 ЗЕ/.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-Враца“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. Враца, които се изготвят от „Топлофикация- Враца“ ЕАД и
се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и
един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. Ищецът е представил доказателства за
извършеното публикуване на процесните общи условия през 2008 г. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на
топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ.
С
Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по
Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, е извършено нормативното
тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва
качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с
качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на
ограниченото вещно право на ползване. С т. 1 от цитираното ТР окончателно се
очерта кръгът от лицата, които дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ. Това са собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, както и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, но само когато
между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето
на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи
цената й на топлопреносното предприятие.
От
събраните по делото доказателства се установява, че ½ идеална част от процесния
топлоснабден имот е придобит от ответниците чрез покупко-продажба срещу поето
задължение за гледане и издръжка през 1988 г. По делото не са представени
доказателства, установяващи наличието нито на вещно, нито на облигационно право
на ползване на останалата ½ идеална част от процесния имот от
ответницата.
С оглед събраните по делото доказателства се
установява, че предявеният иск е основателен до размера на ½ част, тъй
като ответницата е била собственик на ½ ид. част от процесния топлоснабден
имот през целия исков период, поради което е имала качеството потребител, респ.
клиент на топлинна енергия.
С
оглед гореизложеното, ответницата П. се явява клиент на топлинна енергия и
дължи заплащането на нейната стойност за посочения период до размера на доказаното
й право на собственост от имота, а именно – сумата от 1371,45 лв. ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението – 12.12.2019 г. до
окончателното погасяване на вземането. Останалите предпоставки за основателност
на предявения иск са доказани в производството, като от писмените доказателства
и заключението по СТЕ е установено, че процесният имот е бил топлоснабден в
процесния период и се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост,
присъединена към топлопреносната мрежа.
Неоснователни
са направените от ответницата възражения в отговора на исковата молба, касаещи
начислени от ищцовото дружество суми, доколкото те касаят претенции, различни
от процесната, както и други периоди на потребление.
За
горницата до пълния предявен размер от 2742,90 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За
основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи възникването на
главен дълг и момента, в който е настъпила неговата изискуемост.
Съгласно
чл. 32, ал. 1 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на
задължението си да заплаща топлинната енергия, купувачът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпването на
дължимата сума по сметката или в касите на продавача. Ето защо
ответникът дължи лихва върху месечните задължения съгласно издадените фактури,
считано от падежа на всяко отделно вземане. Непогасената сума от претендираната
лихва за процесния период е в размер на 407,17 лв. съгласно експертното
заключение, като предявеният иск следва да бъде уважен за ½ част от него
или за сумата от 203,59 лв. съобразно доказания притежаван от ответницата дял от имота. За горницата до пълния предявен
размер от 407,37 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С
оглед изхода на делото и направеното искане от ищеца, в полза на последния следва да се
присъдят направените
по делото разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ съдът определя първоначално юрисконсултско възнаграждение в полза на
ищеца по гр. дело № 268/2020 г. в размер на 100,00 лв. Ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 223,36 лева /от които държавна такса 48,36 лева,
юрисконсултско възнаграждение 50,00 лева и възнаграждение за вещо лице 125,00 лева/ съобразно уважената част от
предявените искове.
С
оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане
за разноски в размер на 113,01 лв. /държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение/, като съобразно уважената част от исковете в полза на ищцовото
дружество следва да бъде присъдена сумата от 56,50 лева /от които държавна
такса 31,50 лева и юрисконсултско възнаграждение 25,00 лева/.
На
основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът следва да посочи, че плащането може да
се извърши по банков път – по банкова сметка ***: ***, BIC: ***,
„УниКредит Булбанк“ АД.
При
горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Н.Н.П., ЕГН: **********, с адрес: ***
дължи на „Топлофикация – Враца“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9, представлявано от изпълнителния
директор Радослав Иванов Михайлов, следните суми, за които е издадена Заповед №
3013/16.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 4988/2019 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VI състав:
-
1371,45 лева на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ,
представляваща стойността на ½ част от потребена и незаплатена топлинна
енергия за периода от 30.11.2016 г. до 30.06.2019 г. за имот на адрес: гр. ***, ул. ”***” №***, вх. **, ап.
***, ведно
със законната лихва върху главницата от 12.12.2019 г. до погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата до пълния предявен размер от 2742,90
лева като неоснователен;
-
203,59 лева на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху главницата
за периода от 31.12.2016 г. до 28.11.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата до пълния предявен размер от 407,37
лв. като неоснователен;
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК Н.Н.П., ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация – Враца“ ЕАД, ЕИК
********* сумата от 223,36 лева, представляваща разноски пропорционално на уважената част от
предявените искове в производството по гр. дело № 1140/2020 г. по
описа на РС Враца, както и сумата от 56,50 лева, представляваща разноски пропорционално на уважената
част от сумите в
производството по ч. гр.
д. № 4988/2019 г. по описа
на РС – гр. Враца.
На
основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът ПОСОЧВА,
че плащането може да се извърши по банков път – по банкова сметка ***: ***, BIC: ***,
„УниКредит Булбанк“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: