Р Е Ш Е Н И Е № 16
Гр.Разград,
13. 07. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският окръжен
съд в публично заседание на двадесет и пети
юни през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Съдия:
Анелия Йорданова
при
секретаря Н. Р., като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова т. д. № 151 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Исковете са с правно основание чл. 231, ал. 1 във вр. с чл. 230, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр.
с § 22 от ПЗР от КЗ.
Постъпила е искова молба от
К.С.Б. *** против „Дженерали
застраховане“ АД гр. София. Ищцата твърди, че на 07.
09. 2017 г. била настанена за профилактика и рехабилитацзия в Балнеохотел
„Стряма“ – Баня, находящ се в гр. Баня. На 11. 09. 17
г. паднала в стая № 207, ет. 2 на хотела
и счупила външен /латерален/ малеолус на десен
крак. Наложила се имобилизация за 2 месеца. От тогава не може да упражнява
трудовите си функции като „Специалист с контролни функции/ Ръководител отдел“ в
„Кауфланд България“ ЕООД. Твърди също така, че от
тогава не може да се придвижва свободно, а ползва 2 бр. патерици. Изпитва силни
болки и понастоящем, приема обезболяващи средства, изпитва и битови неудобства.
Към момента на причиняване на вредата имала сключена групова застраховка
Договор № 014001014000/ 12. 09. 14 г.
със ЗАД „Виктория“, чийто правоприемник е ответникът. След отправено
искане до последния, била преведена на ищцата сумата 243, 82 лв. Ищцата твърди,
че вследствие на уврежданията са й причинени неимуществени вреди в размер на
25 000 лв. и имуществени в размер на 133, 78 лв. Моли съда да постанови
решение, с което на осн. чл. 441,
ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД да осъди
ответника да й заплати застрахователно обезщетение в размер на 25 000 лв.,
за причинените й неимуществени и 3713, 78лв. за
причинените й имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на увреждането до окончателно й изплащане.
В срока по чл. 367 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника „Дженерали застраховане” АД. По същество
излага становище, относно неоснователност и недоказаност на исковете. Не
оспорва наличието на настъпило застрахователно събитие, както и наличието на
претърпени вреди и на причинно - следствена връзка между евентуално настъпилите
вреди и застрахователното събитие. Твърди, че процесната
застраховка представлява застраховка „Злополука“ и“ Заболяване“ по смисъла на т.1 и т. 2 от Раздел II от
Приложение № 1 към КЗ. ЗАД „Виктория“,чийто
правоприемник е ответника не е имало лиценз за извършване на животозастраховане, а само за имуществено
застраховане. По отношение на процесния застрахователен договор, следва да се прилага
отменения КЗ – чл. 238, съгл. § 22 от ПЗР на КЗ. С оглед на това, при
настъпване на застрахователно събитие, застрахователят заплаща застрахователна
сума, каквато е договорена за покритите рискове, а не обезщетение за
неимуществени вреди. Застрахователната сума, която се дължи на ищцата е в
размер на 243, 82 лв., вкл. и разходите и е заплатена на ищцата.
Постъпило е Искане, което има
характер на допълнителна искова молба, с което се оспорват изложените
обстоятелства от ответника.Твърди, че отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД и застрахователят отговаря за
причинените от него вреди при същите условия.
Ответникът не е депозирал
допълнителен писмен отговор.
Съдът, като прецени твърденията и
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, че на 07. 09. 2017 г. ищцата била
настанена за профилактика и рехабилитацзия в Балнеохотел
„Стряма“ – Баня, находящ се в гр. Баня. На 11. 09. 17
г. паднала в стая № 207, ет. 2 на хотела
и счупила външен /латерален/ малеолус на десен
крак. Наложила се имобилизация за 2 месеца. Ищцата е представила Протокол за
извършени услуги по профилактика и рехабилитация № **********/ 12. 09. 2017 г.
, издаден от „Балнеохотел „Стряма“ - Баня с посочени
дата на постъпване 07. 09. 17 г. и дата на напускане 12. 09. 17 г. , Служебна
бележка от същия балнеохотел, изх. № 4188 2017 г. ,
че на 11. 09. 2017 г. по време на
балнеолечение паднала в стаята – 207, ет. 2 и травмирала десен глезен. По
постъпило от ищцата Искане до ответника „Дженерали
застраховане“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди от злополуката е образувана при последния преписка № *********. Приложени са 4 бр. болнични листи
за временна неработоспособност на ищцата за времето от 12. 09. 17 г. до 25. 09.
17г.; от 26. 09. 17 г. до 25. 10. 17
г.; от 26. 10. 17 г. до 14. 11. 17 г. и
от 15. 11. 17 г. до 14. 12. 17 г. с поставена диагноза „Счупване на външен
/латерален/ малеолус“, издадени от „Медицински център
– д-р Велкови“ ООД, извлечение от разплащателна сметка с титуляр К.С.Б. за
извършено плащане от ответника на 11. 12. 2017 г. на сумата 243, 82 лв.
Ответникът е представил
застрахователен договор № 01400101400001/ 12. 09. 14 г. сключен от
„Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД гр. София със ЗАД „Виктория“, чийто
правоприемник е, Общи положения към застрахователен договор № 01400101400001/ 12. 09. 14 г , подписани от
страните и неразделна част от договора, Общи условия на застраховки „Злополука
и заболяване“ на ЗАД „Виктория.
С исковата молба ищцата е представила
ф-ра № 361/ 14. 09. 2017 г. за закупени подмишечни
патерици 2 бр. на обща стойност 40 лв. , ф-ра №
**********/ 29. 09. 17 г. и касов бон за закупен медикамент Хелти
реновакс еферв на стойност
25, 98 лв., касов бон за закупени медикаменти на 13. 09. 17 г. на стойност 40,
35 лв., касов бон за закупени медикаменти от 16. 10. 17 г. на стойност 27, 45
лв. За
тези суми ищцата не е обезщетена от ответника, тъй като според
твърденията му, изложени в писмения отговор не представляват медицински
разходи. Патериците представляват помощни средства, а реноваксът
е хранителна добавка – двата разхода не са покрити от застраховката.
В хода на съдебното производство ищцата твърди, че
е извършена смяна на тазобедрена става и
представя фактура № **********/ 30.01. 2018 г.
на стойност 3480 лв. с посочено основание за плащане „Доплащане за
двуполюсна тазобедрена ендопротеза с керамична глава“,
ф- ра № **********/ 05. 02. 2018 г. на стойност 100
лв. за рехабилитация след тазобедрено ендопротезиране. По искане на ищцата е допуснато изменение
на иска за обезщетение на имуществените
вреди от 133, 78 лв. на 3713, 78 лв. , поради наложилата се смяна на
тазобедрената става.
Според назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза, извършила проверка на приложените медицински документи и преглед на
ищцата, в резултат на претърпения инцидент на 11. 09. 2017 г. е получила счупване на външния
глезен на десния крак; оток и кръвонасядане в дясната
глезенна област; ограничени и болезнени движения на
десния долен крайник; спонтанна и палпаторна
болезненост в областта на външния глезен. Счупването обуславя трайно
затруднение в движението на десния долен крайник за срок от един месец. При оздравителния процес без усложнения срока
за имобилизация за фрактура на глезена е 4-6 седмици,
като работоспособността се възстановява след 2-3 месеца. След счупването не
може да се постигне пълно възстановяване на функцията на десния глезен.
Получената травма и продължителното обездвижване е свързано с болка и
затрудняване в движението на дясната тазобедрена става, довело до
необходимостта от ендопротезиране. Налице е
причинно-следствена връзка между счупването на глезена и смяната на тазобедрена
става.
По делото е разпитан като свидетел Б. Б.-син на
ищцата. Твърди, че закарал майка си в с. Баня в рехабилитационния
център и му направило впечатление, че стаята била доста мокра. На 11. 09. 17
г. преди обяд ищцата му се обадила да му
съобщи, че се подхлъзнала в стаята, паднала и си счупила крака. Около 45 дни
след това й помагали постоянно, не можела да се къпе, да отиде до тоалетна, била
неработоспособна. Наложило се да й бъде сменена тазобедрената става, като
платила над 3000 лв. за това.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове на осн. чл.
231,
ал. 1 във вр. с чл. 230, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. с § 22 от ПЗР от КЗ за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди.
Страните
не спорят, че на 11. 09. 17 г. ищцата е претърпяла злополука, която е
застрахователно събитие, предмет на застрахователен договор № 01400101400001/ 12. 09. 14 г. сключен от
„Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД гр. София със ЗАД „Виктория“, чийто
правоприемник е ответникът. Последният не оспорва и наличието на претърпени вреди
и на причинно- следствена връзка между евентуално настъпилите вреди и
застрахователното събитие. Увреждането, което е получила ищцата вследствие на
злополуката - счупване на външния глезен на десния крак се установява и от
заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза. Спорът
между страните е дали подлежат на
обезщетение според застрахователния договор неимуществени вреди, причинени от
злополуката и имуществените вреди – закупени патерици и медикаменти на стойност
133, 78 лв. и смяната на тазобедрена
става на стойност 3480 лв., рехабилитация след смяната – 100 лв.
Застрахователен
договор № 01400101400001/ 12. 09. 14 г. сключен от
„Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД гр. София със ЗАД „Виктория“ в Раздел
I има
за предмет организиране и изпълнение на комбинирана туристическа застраховка на
чуждестранни и български граждани, настанявани в собствени или наети средства
за подслон от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, съгласно приложените
Общи условия за застраховка „Злополука и заболяване“ на компанията. Правното
основание за сключване на договора е чл. 231, ал. 1 от КЗ /отм./ и със
сключването на този вид договор застрахованият предварително уговаря със
застрахователя при настъпването на дадено събитие да бъде изплатена от
последния /лично на застрахования или на трето лице/ определена сума пари. Тези
застраховки нямат пряко обезщетително действие,
доколкото при проявлението на съответното застрахователно събитие не се дължи
компенсирането на настъпилите вреди в размера, в който са причинени, а плащане
на изначално уговорена сума /арг. от чл. 238, ал. 1 КЗ
(отм.). В този смисъл е необосновано твърдението
на ищцата, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие и
застрахователят отговаря за причинените от него вреди при същите условия.
Отговорността на ответника – застраховател в случая произтича от сключения
договор за застраховка, по който ищцата е трето ползващо се лице по смисъла на
чл. 22, ал. 1 ЗЗД и може при настъпване на застрахователния риск да предяви
претенциите си пряко към застрахователя, но не е функционална на деликтната отговорност, както в други случаи отговаря
застрахователя и не може да бъде разширявана, извън уговореното в сключения
договор. Според уговореното между страните по договора - Раздел III, т. 4.2
и 4.6 , застрахователят е поел отговорност за заплащане на застрахователна сума за
„медицински разноски, вследствие злополука“, до 3 000 евро, „Временна
нетрудоспособност от злополука, настъпила до един месец от датата на злополуката
и повторно до три месеца от датата на събитието“ 1 500 евро. Отговорността на застрахователя по характер е
имуществена, тъй като отговаря за заплащане на определена застрахователна сума
в договора при настъпване на застрахователния, затова няма обезщетителен
характер за неимуществени вреди. Предвид изложеното, предявения от ищцата иск
за заплащане на сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от претърпяната злополука на 11. 09. 2017 г. е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Според Раздел III, т. 4.1 от договора, определянето размера на застрахователната
сума се извършва според Общи положения, които са неразделна част от договора. В
Раздел I, т. 6 от
Общите половия страните по договора са уговорили, че при временна
нетрудоспособност вследствие злополука, настъпила първоначално до един месец и
повторно не по-късно от три месеца от датата на злополуката, застрахователят
следва да изплати по 1% от застрахователната сума за риска, за всяка започната
седмица след третата и с максимум до деветата седмица включително. Определена по този начин,
застрахователната сума се дължи най-много за шест седмици.
Ищцата е ползвала отпуск
за временна неработоспособност за времето от 12. 09. 17 г. до 25. 09.
17г.; от 26. 09. 17 г. до 25. 10. 17
г.; от 26. 10. 17 г. до 14. 11. 17 г. и
от 15. 11. 17 г. до 14. 12. 17 г. , т. е 14 седмици. Застрахователната сума, която
й се дължи за 6 седмици е по 1% от 1500 евро за всяка седмица -15 евро или 90
евро за 6 седмици. При курс за 1 евро 1,95 лв. , й се дължи сумата 175, 95
лева. За този период, в който ищцата е била с временна нетрудоспособност от
злополуката ответникът й е заплатил сумата 176, 02 лв., заплатил й е и сумата
67, 80 лв. за медицински разноски или общо сумата 243, 82 лв.
По отношение претенцията на
ищцата, че е налице застрахователно покритие за заплатените от нея 2 бр. подмишечни патерици на стойност 40 лв. , медикамента Хелти реновакс еферв на стойност 25, 98 лв., медикаменти, за които са
представени касови бонове от 13. 09. 17 г. за 40, 35 лв. и от 16. 10. 17 г. за 27, 45 лв. или на обща
стойност 133, 78 лв. , съдът приема, че е основателна. От писмените
доказателства се установява, че разхода
за купуване на медикамента „Калцикинон“, за
което са представени касови бонове е във връзка с лечението на счупване на глезена,
тъй като е предписан с рецептата, издадена от лекуващия лекар д-р Борисов /л.
16/. По отношение на разходите за закупуване на медикаменти ответникът е
оспорил, че не дължи разхода за медикамента
Хелти реновакс еферв, тъй като представлява хранителна добавка, но не
оспорва, че е направен във връзка с лечение на увреждането от злополуката. Не
оспорва, че са относими към лечението, нито пък че са
извършени разходите за закупени
медикаменти, за което ответницата е представила фискални бонове. Според Раздел III, т. 4.2 от договора,
застрахователят е поел отговорност за заплащане на застрахователна сума за медицински
разноски, вследствие на злополука. Патериците са помощни средства, както твърди
ответника, но са медицинско изделие и разходите от ищцата за закупуването им са
направени вследствие на злополуката, поради което са покрит риск от
застрахователя. Направените разноски за медикамента Хелти
реновакс еферв също се дължат, въпреки, че са хранителна добавка.
Според уговореното в Раздел
I,
т.2 от Общите условия към застрахователния договор, възстановяват се до
установения лимит реално извършените медицински разходи вследствие злополука,
за медицински и терапевтични средства, преглед, изследвания, хирургическа
интервенция и в този смисъл медикамента е разход за терапевтични средства.
По отношение на претенцията на
ищцата за заплащане на сумата 3480 лв.
на двуполюсна тазобедрена ендопротеза и за
сумата 100 лв. за рехабилитация след тазобедрено протезиране,
съдът приема, че е допустима и по същество основателна. От представените фактура
№ **********/ 30.01. 2018 г. на стойност
3480 лв. и ф- ра № **********/ 05. 02. 2018 г. за 100
лв. е видно, че разходите са направени от ищцата в хода на настоящото съдебно производство. С
представянето на фактурите за извършени разходи след предявяване на иска не е
въведено ново основание, което да променя характера на иска, тъй като ищцата
претендира след изменението на иска същото, което претендира с исковата молба
без да изменя юридическия факт, от който произтича - застрахователно обезщетение от злополука, но
в по-висок размер. Освен това следва да се вземе предвид и че според чл. 147,
ал. 1, т. 2 от ГПК до приключване на съдебното дирене страните
могат да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които
са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях. С
оглед на това, като взе предвид, че новите възникнали обстоятелства не въвеждат
ново основание, съдът приема, че е налице изменение на петитума,
поради което изменението на иска е допустимо. По същество претенцията на ищцата
е основателна. Според разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Заключението
на назначената съдебно-медицинска експертиза е, че е налице причинно-следствена
връзка между счупването на глезена и смяната
на дясна тазобедрена става. Заключението на експертизата не е оспорено
от ответника, същото е обективно, пълно и компетентно, поради което съдът го
приема като доказателство. Ответникът не е оспорил и истинността на
представените от ищцата фактури, отнасящи се до смяната на тазобедрената става
и следва да се ценят като доказателство за извършените разходи. Според Раздел III, т. 4.2 от договора и Раздел
I,
т.2 от Общите положения към него, застрахователят дължи извършени медицински разходи за медицински средства, преглед, изследвания,
хирургическа интервенция, поради което стойността на тазобедрената ендопротеза в размер на 3480 лв. и сумата сумата 100
лв. за рехабилитация /терапевтично средство/
имат застрахователно покритие.
Застрахователят се е задължил в тези случаи за заплащане на
застрахователна сума до 3 000 евро, която е с левова равностойност 5865
лева. От тази сума следва да се приспадне сумата 243, 82 лв. , която вече е
заплатил на ищцата и застрахователното покритие е до размера на сумата 5621, 18
лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата по изложените
съображения разходите й за 2 бр. подмишечни патерици на стойност 40 лв., за закупени медикаменти,
общо на стойност 133, 78 лв., за
заплатена двуполюсна тазобедрена ендопротеза на
стойност 3480 лв. и 100 лв. за рехабилитация или на обща
стойност 3 713, 78 лв. , за която ответникът е поел отговорността със
сключения застрахователен договор. Предявеният от ищцата иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за размера от 3 713, 78 лв. следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва. Законната лихва върху сумата 133, 78 лв. следва да бъде присъдена
от 20. 12. 2017 г. Не са представени от ищцата доказателства кога е представила
пред застрахователя документи, установяващи застрахователното събитие и с оглед
на това и за изтичането на 15-дневния срок, съгл. чл. 238, ал. 3 от КЗ /отм./ в
който е следвало да се извърши плащането, поради което съдът приема, че
ответникът е изпаднал в забава от момента на извършване на плащане на сумата
243, 82 лв. на 20. 12. 2017 г. За извършения медицински разход за сумата 3580
лв. ответникът е уведомен на 06. 06. 2018 г.
и е изпаднал в забава на 22. 06. 2018 г. , поради което от този момент
дължи законна лихва върху тази сума.
Предвид
изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищцата съразмерно с уважената част от исковете
разноските по делото, заплатени за държавна такса и депозит за вещо лице в
размер на 167, 88 лв.
Повереникът на ищцата претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.
Според чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатското
възнаграждение е в размер на 1391, 41 лв.
Съразмерно с уважената част на исковете, ответникът дължи на повереника на ищцата сумата 179, 96 лв. за адвокатско
възнаграждение. Ответникът също претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Минималното, според тарифата такова е 1391, 41 лв., съразмерно
с отхвърлената част от исковете му се дължи на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК от ищцата сумата 1211, 44 лв.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ гр.
София 1504, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, ЕИК 030269049 на осн.
чл. 231,
ал. 1 във вр. с чл. 230, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. с § 22 от ПЗР от КЗ да заплати на К.С.Б. ***,
ЕГН ********** сумата
3 713, 78 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за медицински разходи, произтичащи от претърпяна от ищцата злополука на 11. 09. 2017 г. в Балнеосанаториум „Стряма“ -
Баня на основание Застрахователен договор № 01400101400001/
12. 09. 14 г. сключен от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД гр. София
със ЗАД „Виктория“, ведно със законната лихва върху сумата 133, 78 лв.,
считано от 20. 12.
2017 г., както и със законната лихва върху сумата 3580 лв. , считано от 22. 06.
2018 г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от К.С.Б. ***,
ЕГН **********
против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ гр. София 1504, бул. „Княз Александър Дондуков“
№ 68, ЕИК ******** на осн. чл. 231,
ал. 1 във вр. с чл. 230, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. с § 22 от ПЗР от КЗ за заплащане на сумата 25 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
произтичащи от претърпяна от ищцата злополука
на 11. 09. 2017 г.
в Балнеосанаториум „Стряма“ - Баня на основание Застрахователен договор № 01400101400001/ 12. 09. 14 г. сключен от
„Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД гр. София със ЗАД „Виктория“,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ гр. София 1504, бул.
„Княз Александър Дондуков“ № 68, ЕИК ********* на осн. чл. 231,
ал. 1 във вр. с чл. 230, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. с § 22 от ПЗР от КЗ да заплати на К.С.Б. ***,
ЕГН **********
сумата 167, 88лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ гр. София 1504, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 68, ЕИК ********* да заплати на адвокат
Емилия Събева от Адвокатска колегия
Разград сумата 179, 96 адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА К.С.Б. ***,
ЕГН ********** да заплати
на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ гр. София 1504, бул. „Княз Александър Дондуков“ №
68, ЕИК *********9 сумата 1211, 44 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненския апелативен съд.
СЪДИЯ:
НР