Решение по дело №2269/2019 на Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ № 959

от 23.08.2019 град Сливен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, десети състав на двадесети осми август, две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание в следния състав:

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

 При секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 2269 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 Предявени са обективно съединени искове за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 5/01.04.2019 г. на управителя на ответното дружество за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на длъжността, която е заемала преди уволнението и за осъждане на работодателя за заплащане на обезщетение за времето, през което работника е останал без работа, поради незаконното уволнение.

Предявените искове намират правното си основание в чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ. Ищцата М.М.Г., ЕГН: ********** *** чрез адв. Я.Х. от САК твърди, че  на основание трудов договор № 8/07.04.2008 г. е започнала работа в ответното дружество на длъжност „инкасатор” по безсрочно трудово правоотношение. С допълнително споразумение по чл.119 КТ от 15.10.2015 г. и с допълнително споразумение от 15.04.2016 г. сключени между страните на основание чл. 314 и чл. 317 КТ във вр. с ЕР № 4853/13.10.2015 г. на ТЕЛК, съдържащо предписание за трудоустрояване, на ищцата считано от датата на второто споразумение й било предложено да продължи работа в качеството си на трудоустроено лице в съответствие със задължителните предписания на ТЕЛК на нова длъжност-„отчетник-приемчик водомери” на безсрочно трудово правоотношение, като същото било прието от ищцата. Твърди, че със Заповед № 5/01.04.2019 г. на управителя на ответното дружество ищцата била уволнена на основание чл. 325, ал. 1, т. 6 КТ, като не било конкретизирано основанието и й било предложено едновременно с уволнението да я трудоустрои на нова длъжност „чистачка” като ищцата отказва. Заповедта била издадена в нарушение на чл. 317 КТ и чл. 3 от Наредбата за трудоустрояване, тъй като работодателят й бил предложил да заеме нова длъжност „чистачка”, което предложение било отхвърлено от ищцата, тъй като не отговаряло на задължителните предписания на ТЕЛК, като по възникналия между страните спор следвало да се произнесат компетентните органи на медицинската експертиза, като тяхното разрешение било предварително условие за законосъобразността на заповедта за уволнение. Заповедта била незаконосъобразна, тъй като била издадена в нарушение на принципа за добросъвестност по чл. 8, ал. 1 КТ и единствената й цел била ищцата да бъде уволнена за да се заобиколи забраната на чл. 333, ал.3 КТ и да се преодолее специалната закрила предвидена за уволнението на основание в чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, тъй като основния мотив за уволнението на ищцата бил че същата била синдикален лидер и защитавала правата и интересите на работниците и служителите в предприятието.

Иска се от съда да се признае за незаконосъобразно уволнението извършено със заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 5/01.04.2019 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 6 КТ като издадена в нарушение на чл.317 КТ и чл. 3 от Наредбата за трудоустрояване или в условие на евентуалност като издадена при злоупотреба с право от работодателя и същото да бъде отменено, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „отчетник-приемчик водомери” в производствената структура „Водомерно звено” в район Сливен-град на ответното дружество, като й бъде присъдено обезщетение за времето през което е останала без работа в резултат на незаконосъобразното уволнение в размер на 865,66 лв. за периода от 01.04.2019 г. до 01.05.2019 г..

Претендират се и деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът-работодател депозирал отговор на исковата молба, с който счита претенциите за неоснователни. Твърди, че ищцата не била трудоустроена към момента на сключването на допълнителното споразумение от 15.10.2015 г., тъй като на 01.09.2015 г. трудоустрояването й било прекратено и точно поради тази причина било сключено допълнително споразумение между страните и същата било отново назначена на предходната й длъжност „отчетник-измервателни уреди-инкасатор”. Впоследствие същата е била представила  ЕР № 4853/13.10.2015 г. и е поискала да заеме овакантената длъжност- „отчетник-водомери”, която била определена за лица с намалена 50 и над 50 % работоспособност, а ищцата била имала по-малко намалена работоспособност. Работодателят се бил съгласил да сключи с ищцата допълнителното споразумение на 15.10.2015 г. поради производствена необходимост и не бил налице акт относно трудоустрояването на ищцата. С ново споразумение от 15.04.2016 г. ищцата продължила да заема тази длъжност без да бъде трудоустроена, тъй като към този момент бил липсвал трудоустроен кандидат, който да поиска да заеме тази длъжност. Срокът на трудоустрояването на ищцата бил изтекъл и същата не била аргументирала пред работодателя си правото си на трудоустрояване. Не били нарушени изискванията на чл. 317 КТ и на чл. 3 от Наредбата за трудоустрояване. Длъжността „отчетник приемчик-водомери” била определена по установения ред за заемане от лица с 50 % и над 50 % намалена работоспособност, а ищцата била с намалена работоспособност 21 %, а лицето което било искало да заеме длъжността било с 80 % намалена работоспособност. Не било налице и недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя по см. на чл. 8 КТ.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               

 От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Трудовото правоотношение между страните е възникнало по силата на трудов договор № 8 от 07.04.2008 г., като ищцата е приела да изпълнява длъжността „инкасатор” в ответното дружество.

Ищцата с допълнително споразумение от 15.10.2015 г. към трудов договор от 07.04.2008 г. е била на основание чл. 119 КТ преназначена на длъжност „отчетник-водомери”, а с допълнително споразумение от 15.04.2016 г. е била преназначена на длъжност-„отчетник-приемчик водомери.” Трудовото правоотношение между страните е било прекратено със Заповед № 5/01.04.2019 г. на управителя на ответното дружество на основание чл. 325, ал. 1, т. 6 КТ, считано от 02.04.2019 г. Видно от ЕР на ТЕЛК № 4853 от 13.10.2015 г. ищцата е била трудоустроена с определен процент на трайно намалена неработоспособност 21 %. Видно от ЕР на ТЕЛК № 1720 от 02.04.2018 г. ищцата е била трудоустроена с определен процент на трайно намалена неработоспособност 21 %. Видно от ЕР на ТЕЛК № 5331 от 20.11.2018 г. ищцата е била трудоустроена с определен процент на трайно намалена неработоспособност 20 %, като срокът на трудоустрояването й е три години, т.е. към момента на уволнението-02.04.2019 г. е притежавала качеството трудоустроено лице. Видно от писмото отговор на председателя на Националния синдикат „Защита” същият не дава своето предварително съгласие по чл. 333, ал. 3 КТ за дисциплинарното уволнение на ищцата, която е член на синдикалното ръководство в предприятието. Установи се от уведомлението на Националния синдикат „Защита” до управителя на ответното дружество, че ищцата е председател на синдикалната секция на синдиката. Видно от допълнителното споразумение от 02.04.2019 г. по трудов договор № 35/20.11.2014 г.  Д. Динева Стоянова е била преназначена на основание чл. 119 КТ на длъжност „отчетник-приемчик водомери” .Видно от протокола от заседанието на Комисията по трудоустрояване в ответното дружество на заседанието провело се на 28.01.2019 г. била определена една длъжност „отчетник-приемчик водомери” за заемане от трудоустроено лице. Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Станчева, която е колежка на ищцата и работи заедно с нея от 2008 г. и е синдикален член на синдикат „Защита”  и секретар и заместник председател на синдикалната секция било налице конфликт на интереси между ръководството на предприятието и техния синдикат, което се стремяло да ограничава неговата дейност и в КТД техният синдикат не бил фигурирал като страна. В качеството си на председател на синдикалната секция ищцата била влизала в конфликт с ръководството на предприятието. Имало натиск от страна на ръководството на предприятието по отношение на членовете и лидерите на този синдикат и на нея включително й били образувани дисциплинарни производства. Било образувано и дисциплинарно производство срещу ищцата и било търсено съгласие от ръководството на синдиката за дисциплинарното й уволнение. Счита, че уволнението на ищцата било свързано с нейната дейност като синдикален лидер.

Съдът кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка като кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.

Видно от представената по делото съдебно-медицинска експертиза служителката, която е била назначена на мястото на ищцата Д. Стоянова е било препоръчително да бъде трудоустроена на същото работно място при облекчени условия съгласно предписанията за противопоказните условия на труд изброени в т. 15 от ЕР № 2602 от 29.05.2018 г. Длъжността, която е заемала ищцата преди уволнението е била подходяща за нея и е била подходяща и за назначената на нейно място служителка. Предложената от работодателя на ищцата длъжност „чистач” не е била съобразена с оценката на риска на длъжността, както и с противопоказанията, посочени в т. 15 от ЕР № 5331/20.11.2018 г. и не била подходяща за нея съобразно с нейното здравословно състояние и общите характеристики на длъжността.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на Заповед № 5/01.04.2019 г. на управителя на ответното дружество, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда е основателен и следва да бъде уважен. Съображенията на съда са следните:

 В разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 6 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, когато длъжността е определена за заемане от бременна или от трудоустроен и се яви кандидат, който има право да я заеме.

Основанието по чл. 325, ал. 1, т. 6 от КТ се прилага за прекратяване на трудовия договор на работник или служител, който е назначен на длъжност, определена за заемане от бременна или от трудоустроен. На това основание може да бъде прекратен както срочен, така и безсрочен трудов договор, сключен с работник или служител, който към датата на прекратяването му не притежава качеството трудоустроен или не е установено състояние на бременност. Прекратяването на трудовия договор се налага, тъй като длъжността се заема от лице, което не е нито трудоустроено, нито е в състояние на бременност, и се яви кандидат, който има право да заеме длъжността (притежава качеството на трудоустроен или е бременна работничка или служителка).

Бременната работничка или служителка или трудоустроеният работник или служител се премества на длъжността, определена по чл. 309, ал. 4 и чл. 315, ал. 1 от КТ, а трудовият договор на работника или служителя, който заема тази длъжност, може да бъде прекратен от работодателя на основание чл. 325, ал. 1, т. 6 от КТ. 

При прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 6 от КТ закрилата при уволнение не се прилага.

 Съгласно пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за трудоустрояване работник или служител чиято длъжност впоследствие е била определена за трудоустрояване на бременна работничка и служителка или на работник и на служител с намалена правоспособност трудовото правоотношение се прекратява само когато не е възможно заемащия длъжността работник или служител да бъде преместен на друга подходяща работа. В този случай работодателят е длъжен да предложи на работника и служителя друга работа, ако има свободна длъжност подходяща за неговата професионална квалификация и която той се съгласи да приеме. При неизпълнение на посочените изисквания прекратяването на трудовото правоотношение е незаконно. Преместването се осъществява със съгласието на лицето.  Настоящият съдебен състав приема, че в настоящия случай работодателят не е изпълнил всичките изисквания предвидени в чл. 325, т. 6 КТ. По реда на чл. 315 от КТ се определят длъжности, които са подходящи за бременна жена или трудоустроен. При прекратяване на трудов договор в тази хипотези следва да бъдат налице следните предпоставки: да е сключен трудов договор с работник/ служител, който не попада към нито една от двете категории и да е налице работник от същото предприятие, който е трудоустроен или бременна служителка и поради това трябва да бъде преместен на такава длъжност.

Съдът намира, че трудоустроен е работник или служител с намалена работоспособност, който по предписание на здравните органи може да изпълнява възложената му работа при облекчени условия или друга подходяща работа, без вреда за неговото здраве. Предписанията за трудоустрояване се издават от здравния орган, който се произнася по медицинските въпроси за работоспособността и причините за нейното намаляване, а по определяне на подходящата работа или на подходящите условия на труд, както и за срока здравният орган се произнася с участието на работодателя. Предписанието на здравния орган е задължително както за работника, така и за работодателя независимо от това дали последният е участвал в производството по издаване на предписанието, тъй като работникът е работил при друг работодател или не е бил в трудово правоотношение към момента на освидетелстването. Когато при преосвидетелстване здравният орган продължава срока на предписанието, в издадения акт той посочва само промените в неговото заключение – новия срок, отпадането или появата нови заболявания, промяната на степента на неработоспособност, както и отпадането или необходимостта от нови предписания. Ако в решението за преосвидетелстване срокът е удължен, без да е посочено нищо за предписанията за трудоустрояване, те се считат продължени за определения нов срок. Предмет на спора за трудоустрояване по смисъла на чл. 3 от Наредбата за трудоустрояване може да има за предмет само дали предлаганата друга работа е подходяща. Такъв спор може да възникне, когато в решението на здравния орган не е посочена подходящата работа за трудоустрояване. Ако в решението на здравия орган е посочена друга подходяща работа, издаденото решение се изпълнява, но страните могат да искат здравният орган да измени или допълни предписанието си. В този смисъл е Решение №279/27.10.2015 по дело №327/2015 на ВКС, ГК, IV г.о.

Съгласно разпоредбата на чл. 314 от КТ работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи.

Според чл. 317, ал. 1 от КТ необходимостта от преместване или работа без преместване при облекчени условия, характерът на работата, условията на труд и срокът се определят по предписание на здравните органи, които са задължителни за работодателя и работника, а съгласно ал.3 на същата разпоредба работодателят е длъжен да премести работника в 7 дневен срок от предписанието.

Трудоустрояването на лица с намалена работоспособност се урежда с Наредба за трудоустрояване приета с ПМС № 72/1986 г., която предвижда в чл. 1, че предписанията за трудоустрояване се издават от лекуващия лекар, лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).

Съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредбата  при вземане на решение за издаване на предписание за временно трудоустрояване задължително участвуват предварително уведомените писмено от здравните органи представител/представители на работодателя, а при издаване на предписание за трудоустрояване на член-кооператор в производствена кооперация - представители на управителния съвет, които също подписват предписанията за трудоустрояване от лекуващите лекари или ЛКК. Ако те не се явят, здравните органи сами вземат решение за издаване на предписанието, в което посочват конкретно работно място или длъжност от списъка на работните места и длъжности за трудоустрояване.

Съгласно чл. 2, ал. 6 от Наредбата всяко предприятие е длъжно да вземе всички необходими мерки за приспособяване на работните места, определени за лица с намалена работоспособност.

Когато работникът счита, че предложената му от работодателя длъжност е несъвместима със здравните противопоказания за трудоустрояването му, той уведомява за това работодателя, отказвайки да заеме длъжността. В този случай възниква спор по смисъла на чл. 3, ал.1 от Наредбата за трудоустрояване, компетентен да се произнесе по който е единствено здравният орган, издал предписанието за трудоустрояване. Доколко предложената за трудоустрояване длъжност е подходяща за здравето на работника; дали вменените за длъжността трудови функции и създадените от работодателя условия на труд за изпълнението им са съобразени със здравните противопоказания е медицински въпрос от компетентност на ТЕЛК и НЕЛК, в чиято компетентност е и да изменят или допълнят предписанието за трудоустрояване – чл. 3, ал. 2 от Наредбата за трудоустрояване. До произнасянето им по спора, подлежащият на трудоустрояване работник не е длъжен да заеме предложената му от работодателя длъжност, а отказът му да заеме длъжността не е основание за уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ.

Извън компетентността на работодателя е да извърши сам преценка за съответствието на предложената длъжност със здравните противопоказания, нито такава преценка може да бъде извършена от гражданския съд в рамките на спора за незаконност на уволнението – компетентността е на здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване, чието решение, вкл. за изменение или допълване на предписанието за трудоустрояване подлежи на обжалване по административен ред. В този смисъл е Решение №35/06.03.2015 по дело №3483/2014 на ВКС, ГК, IV г.о.

 Ищцата към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е притежавала качеството „трудоустроено лице” и е заемала длъжност, която не се доказа да е била  определена от работодателя за заемане от трудоустроени лица, към момента на възникване на трудовото правоотношение на ищцата. Не е осъществена първата предпоставка от фактическия състав на основанието по чл. 325, т. 6 КТ, а именно длъжността определена за трудоустроено лице да бъде заета от лице, което не е било трудоустроено. В случая се е явил трудоустроен кандидат за тази длъжност, но тя вече е била заета от трудоустроено лице. Видно от протокола от заседанието на Комисията по трудоустрояване в ответното дружество на заседанието провело се на 28.01.2019 г. била определена една длъжност „отчетник-приемчик водомери” за заемане от трудоустроено лице.

Съдът, счита че ищцата към момента на уволнението си е притежавала качеството си трудоустроено лице, тъй като трудоустроен е работник или служител с намалена работоспособност, който по предписание на здравните органи може да изпълнява възложената му работа при облекчени условия или друга подходяща работа, без вреда за неговото здраве. Предписанията за трудоустрояване се издават от здравния орган, който се произнася по медицинските въпроси за работоспособността и причините за нейното намаляване, а по определяне на подходящата работа или на подходящите условия на труд, както и за срока здравният орган се произнася с участието на работодателя. Предписанието на здравния орган е задължително както за работника, така и за работодателя независимо от това дали последният е участвал в производството по издаване на предписанието, тъй като работникът е работил при друг работодател или не е бил в трудово правоотношение към момента на освидетелстването. В случая ищцата за първи път е била освидетелствана с ЕР на ТЕЛК № 4853 от 13.10.2015 г. , като това решение не се оспорва от ответната страна. Със следващите представени ЕР на ТЕЛК ищцата е била преосвидетелствана. Когато при преосвидетелстване здравният орган продължава срока на предписанието, в издадения акт той посочва само промените в неговото заключение – новия срок, отпадането или появата нови заболявания, промяната на степента на неработоспособност, както и отпадането или необходимостта от нови предписания. Ако в решението за преосвидетелстване срокът е удължен, без да е посочено нищо за предписанията за трудоустрояване, те се считат продължени за определения нов срок. Предмет на спора за трудоустрояване по смисъла на чл. 3 от Наредбата за трудоустрояване може да има за предмет само дали предлаганата друга работа е подходяща. Такъв спор може да възникне, когато в решението на здравния орган не е посочена подходящата работа за трудоустрояване. В случая съдът приема, че е налице такъв правен спор между ищцата и работодателя, тъй като не е посочено в ЕР на ТЕЛК за преосвидетелстване каква е подходящата длъжност на която да бъде назначена ищцата. Следвало е този спор да бъде разрешен от компетентните здравни органи преди работодателят да определи каква длъжност е подходяща за ищцата и да й я предложи да заеме. В този смисъл съдът намира за относима към настоящия правен спор цитираната от процесуалния представител на ищцата адв. Я.Х. от САК съдебна практика на ВКС- Решение № 706/22.12.2009 г. по гр.д. № 2688/2008 г. на ВКС и Решение № 431/17.01.2014 г. по гр.д. № 2968/2013 г. на ВКС съгласно която статут на „трудоспособен” работник или служител по см. на чл. 314 КТ придобива обективно всяко лице за което има издадено от компетентните здравни органи по чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване предписание за трудоустрояване. Съгласно Решение № 431 от 17.01.2014 г. по гр. д. № 869/2013 г., ІV г. о., Решение № 246 от 11.11.2015 г. по гр. д. № 1305/2015 г., ІІІ г. о., Решение № 443 от 24.03.2016 г. по гр. д. № 2569/2015 г., ІV г. о., Решение № 60 от 13.06.2017 г. по гр. д. № 3186/2016 г., III г. о. на ВКС закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ се прилага винаги щом с решение на ТЕЛК е определен процент трайно намалена работоспособност поради болест или трудова злополука и са посочени противопоказни условия на труд. Тази съдебна практика е приложима и към настоящия случай доколкото се касае до определяне на началния момент на възникване на качеството на трудоустроено лице. В ЕР на ТЕЛК № 4853 от 13.10.2015 г. е определен процент трайно намалена работоспособност поради болест или трудова злополука и са посочени противопоказни условия на труд.

 Дори и ако приемем защитната версия на ответната страна, че ищцата към момента на уволнението си не е била трудоустроено лице, тъй като не е била завършена процедурата по нейното трудоустрояване понеже не са представени по делото предписанията на ЛКК, към които препращат процесните ЕР на ТЕЛК, то тогава е налице хипотезата на параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за трудоустрояване когато работник или служител чиято длъжност впоследствие е била определена за трудоустрояване на бременна работничка и служителка или на работник и на служител с намалена правоспособност трудовото правоотношение се прекратява само когато не е възможно заемащия длъжността работник или служител да бъде преместен на друга подходяща работа. В този случай работодателят е длъжен да предложи на работника и служителя друга работа, ако има свободна длъжност подходяща за неговата професионална квалификация и която той се съгласи да приеме. При неизпълнение на посочените изисквания прекратяването на трудовото правоотношение е незаконно. Работодателят не е предложил подходяща за ищцата работа с оглед на здравословното й състояние, което се установи от представената по делото съдебно-медицинска експертиза. От представените по делото доказателства може да се направи извода, че длъжността, която е заемала ищцата е била обявена за заемане от лица с намалена правоспособност впоследствие след като вече е било възникнало трудовото правоотношение между страните. Видно от протокола от заседанието на Комисията по трудоустрояване в ответното дружество на заседанието провело се на 28.01.2019 г. била определена една длъжност „отчетник-приемчик водомери” за заемане от трудоустроено лице.

На следващо място в настоящия случай обаче, при лежаща върху ищеца доказателствена тежест се установи, че  извършеното уволнение на това основание е продиктувано единствено от целта на работодателя да уволни именно ищцата и то без да е необходимо предварително съгласие по чл.333 от КТ от ръководството на синдиката, чийто лидер на синдикална секция се явява ищцата и бяха ангажирани такива доказателства - свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка Станчева, от които се установява, че се упражнява натиск от работодателя по отношение на синдикалните дейци на националния синдикат „Защита” и се образуват срещу тях дисциплинарни производства, както и че дисциплинарно производство е била образувано и срещу ищцата, което не е довело до уволнението й, тъй като не е била дадено съгласие от ръководството на синдиката и писмото отговор на председателя на Националния синдикат „Защита”, с което същият не дава своето предварително съгласие по чл. 333, ал. 3 КТ за дисциплинарното уволнение на ищцата, която е член на синдикалното ръководство в предприятието. Също така се установи, че другият работник и служител, който е бил назначен на мястото на ищцата Д. Стоянова е трудоустроено лице с 80 % трайно намалена неработоспособност видно от ЕР № 2602 от 29.05.2018 г., в което се посочва, че заеманата от нея длъжност „отчетник измервателни уреди” не е противопоказана за нейните заболявания при спазване на противопоказните условия и в този смисъл е становището на Службата по трудова медицина. От тези доказателства може да се направи извода, че другото трудоустроено лице, което е било назначено на мястото на ищцата е било възможно да бъде трудоустроено на заеманата от него длъжност при облекчени условия на труд и не се е налагало да бъде преназначено на друга подходяща длъжност. С оглед на изложеното може да бъде направен извода, че всички действия на работодателя, които са правомерни по своя характер са били насочени към заобикаляне на специалната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, с която се ползват всички синдикални лидери.

 Искът за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, предявен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда е основателен и следва да бъде уважен. Основателността на този иск се поражда от основателността на предходния иск, предявен на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.

Искът за присъждане на обезщетение, предявен на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда във връзка с чл. 225, ал. 1 от същия кодекс е  основателен и следва да бъда уважен за сумата от  3545,84 лева. /след допуснато изменение на размера на иска/.

Установи се от представения от ищцата фиш, че размера на последното брутно трудово възнаграждение на ищцата е 886,46 лв. В настоящия процес се установиха предпоставките на този осъдителен иск, а именно, че ищцата в периода от прекратяване на трудовото правоотношение  02.04.2019 г. до приключване на съдебното дирене в първата инстанция -20.08.2019 г. или четири месеца не е била ангажирана по друго трудово правоотношение. Обстоятелството, че ищцата не е била в трудово правоотношение през определения период от  четири месеца се установи от констатациите по трудовата й книжка, както и от представена по  удостоверение от ТП на НОИ гр. Сливен.

На основание чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс на ищеца следва да бъдат присъдени и разноски по делото– 515 лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Следва да бъде осъден ответникът да заплати държавна такса  201,83 лева (по 30.00 лева за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда и   141,83 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от същия кодекс). На ответника не следва да бъдат присъдени сторени по делото разноски. Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 уволнението на  М.М.Г., ЕГН: ********** ***  за незаконно и ОТМЕНЯ Заповед № 5/01.04.2019 г. на управителя на ответното дружество „Водоснабдяване и Канализация-Сливен” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, за уволнение на основание чл. 325, т.6  от Кодекса на труда като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

  ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, М.М.Г., ЕГН: ********** ***  на длъжността -„отчетник-приемчик водомери” в „Водоснабдяване и Канализация-Сливен” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27.

 ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ „Водоснабдяване и Канализация-Сливен” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, ДА ПЛАТИ на М.М.Г., ЕГН: ********** *** сумата от  3545,84 лева - обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 02.04.2019 г. до 02.08.2019 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата.

 ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация-Сливен” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, да плати на М.М.Г., ЕГН: ********** ***, разноски по делото в размер на 515 лева .

 ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация-Сливен” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, да плати  по сметката на РС- Сливен, сумата от 201,83 лв., съставляваща държавна такса.

 На основание чл. 315, ал. 2 във връзка с чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс, решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от 23.08.2019 г.

 След влизане на решението в сила, да се изпрати съобщение на М.М.Г., ЕГН: ********** ***, по чл. 345, ал. 1 от Кодекса на труда, че може да се яви и да заеме длъжността, на която е възстановена в двуседмичен срок от получаването му. 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: