РЕШЕНИЕ
Номер 17921.11.2020 г.Град гр. Видин
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВидинII-ри въззивен граждански състав
На 21.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:С.С.
Членове:Г.Й.
Д. М. В.
като разгледа докладваното от С. Ж. С. Въззивно гражданско дело №
20201300500352 по описа за 2020 година
Делото е образувано по въззивна жалба на В. П. В. чрез
адв. Б.В. против Решение №585 от 27.01.2020г. по гр.д. №1095/19 на ВРС.
Жалбоподателят счита,че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно.Твърди,че детето е живяло при него и
родителите му през по-голямата част от живота си.Твърди,че майката няма
собствено жилище,живее на квартира,работи на пълен работен ден и това
намалява възможностите за възпитанието и развитието на детето.Счита,че
може да осигури всички грижи необходими за отглеждането и възпитанието
на детето,което да отглежда с новото си семейство,с доведеното му братче и
новороденото им дете. Иска от съда да отмени първоинстанционното
решение и уважи изцяло предявеният от него иск с правно основание
чл.127,ал.2 СК с произтичащите от това последици.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответницата
П. Л. Г. е подала писмен отговор чрез адв. М.В съдебно заденаие лично и чрез
адв. М.В. оспорва жалбата и иска да се потвърди първоинстанционното
решение. Изтъква,че са налице всички условия за правилното отглеждане на
детето,то е записано и учи в гр. В.,първокласник е,а работното време на
майката позволява тя да се грижи пълноценно за него.Счита
първоинстанционното решение за правилно и постановено в интерес на
1
детето.Претендира разноски по производството
От данните по делото във връзка с оплакванията по
жалбата съдът приема за установено следното:
Установено е по делото ,че страните по делото са родители
на детето П. В. П. ,роден на **г.Страните са живели във фактическо
съжителство от 10.09.2010г.и не са имали сключен граждански брак,а от м.
януари 2016г. не живеят заедно.Установено е,че детето страда от
заболяване,което е диагностицирано първоначално като бронхит,а в
последствие като астма .Бащата работи като шофьор на ТИР и пътува,а
майката преди е работила в читалището в гр. К.,а сега в Общината в гр. В.
През 2018г. майката е претърпяла злопулука-счупила си е глезен,което е
затруднило придвижването й и е взето решение детето да остане при бабата-
майка на бащата в гр. К.,където е посещавало детска градина.Сега детето е
ученик в първи клас и посещава училище в гр. В.,където живее с майка си на
квартира. Майката е подпомагана в грижите за детето от баща си.Детето
поддържа добри емоционални отношения и с двамата си родители,с баба си и
дядо си по бащина и майчина линия,както и със съпругата на баща си и
нейното дете,което е посочено в изготвените социални доклади пред първата
инстанция.битовите условия и при двамата родители са подходящи за
отглеждането на детето.Бащата е сключил граждански брак на 21.10.18г. с
М.И. ,с която имат дете,родено на 05.09.2019г.
От събраните пред първата инстанция гласни доказателства
се потвърждава описаната фактическа обстановка.
С обжалваното решение ВРС водейки се от интересите на
детето е предоставил упражняването на родителски права върху детето на
майката като е определил дължимата месечна издръжка за бащата и режим на
лични контакти..
Пред втората инстанция не са събирани нови
доказателства.
При тази фактическа обстановка съдът достигна до
следните изводи:
2
Хипотезата на чл.127,ал.2 СК предвижда съдът да
определи кой от двамата родители да упражнява родителски права
,местоживеенето на детето,режим на лични контакти и размер на дължимата
издръжка,когато родителите които не живеят заедно не могат да постигнат
съгласие по тези въпроси.
Родителите на детето П. са разделени от м. януари 2016г.
като детето до този момент е живяло с родителите си в гр. К.,а след това с
майка си в гр. В. на квартира,като за един определен период от време е било
при баба си в гр- К.,поради невъзможност на майката по здравословни
причини да се грижи за него.От миналата година детето живее с майка си в
гр. В.,посещавало е детска градина,а след това е записано в първи клас в
училище в гр. Видин.Майката е подпомагана в грижите по детето от баща си
и неговата приятелка.Детето се вижда редовно с баща си и новото му
семейство и майката не възпрепятства контактите на детето с роднините по
бащина линия.
Като материална база и условия и двамата родители са в
състояние да осигурят нормалана и добра среда за отглеждането и
възпитанието на детето.Относно родителския капацитет на двамата родители
социалните служби и първоинстанционният съд са приели,че и двамата
притежават такъв.
При определяне кой от двамата родители да упражнява
родителските права съдът следва да се води единствено и само от интересите
на детето.Към настоящият момент то живее с майка си като му е осигурена
спокойна и защитена среда. Изхождайки от данните по делото и настоящото
развитие и положение на нещата съдът приема,че за детето е най –добре да
остане в средата ,в която се намира и в момента.Детето е записано и посещава
училище в гр. В. и няма сериозни причини,които да налагат изменение в
начина му на живот,а напротив,това само би довело до стрес и емоционална
нестабилност в развитието му. Правилно ВРС е преценил,че родителските
права следва да бъдат упражнявани от майката. Видно от данните по делото
майката не създава пречки детето им да поддържа отношения с баща си и
новото му семейство,което спомага за правилното му развитие и поддържане
на емоционална връзка с другия родител.
3
Няма никаква причина майката да бъде ограничена в
упражняване на родителските права и те да бъдат предоставени на бащата.
Бащата е този,който пътува и не е постоянно в страната,а той има да се грижи
за още две деца-Майката е постояннжо с детето си,осигурила е необходимите
битови условия и грижи за отглеждането му и е демонстрирала висок
родителски капацитет.Безспорно в интерес на детето е да бъде отглеждано от
майка си като и занапред на бащата са осигурени възможности за поддържане
на лични отношения с него.
Твърденията на жалбоподателя,че на детето не са
осигурени добри условия за отглеждане не се потвържадават от данните по
делото.
По изложените съображения въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на ВРС да бъде
потвърдено.Жалбоподателят следва да заплати на ответната по жалба страна
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 600лв.-адв.
възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №585 от 27.01.2020г. по гр.д.
№1095/19 на Видински районен съд.
ОСЪЖДА В. П. В. ,ЕГН ********** от гр.К.,ул.“***“№**
да заплати на П. Л. Г. ,ЕГН ********** от гр. В.,ж.к. „**“,бл.*,вх.*,ет.*,ап.**
направените от нея разноски пред въззивната инстанция в размер на 600лв.-
адв. възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните .
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5