Решение по дело №321/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. А. М., гражданин на Сирия, против Решение № 4599/20.03.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата са развити доводи, че обжалваното решение било незаконосъобразно. Твърди се, че действително имало период от време, през който не пребивавал на разрешения му адрес в РПЦ-Харманли, но намерението му не било да изостави бежанското си производство в Република България, тъй като тогава гостувал на негови познати сънародници с вече предоставен статут в [населено място] и не бил напълно наясно с крайните негативни последици от отсъствието на указания му адрес. Счита се, че нарушението не било толкова съществено, че да се налага да бъде санкциониран с правната последица за прекратяване на производството по ЗУБ, което означавало преграждане на възможността да получи международната закрила, от която се нуждаел за защита на своя живот. С явяването на назначеното и проведено от интервюиращия орган интервю жалбоподателят недвусмислено заявил желанието си за закрила в България. От друга страна, интервюиращият орган разполагал със справки относно обстановката в Сирия, от които можел да бъде направен извод, че съществувала реална опасност за живота му и че не би могъл да се върне в страната си по произход.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение № 4599/20.03.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС.

Ответникът по жалбата – Председател на ДАБ при МС, чрез процесуалния представител – юрисконсулт Ю. Д., счита, че тя е неоснователна, като излага подробни съображения за това в писмени бележки, поради което моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С 2 бр. Молби от 31.10.2023 г. и от 14.11.2023 г. до ДАБ при МС А. А. М. е поискал закрила от Република България.

На 15.11.2023 г. той е регистриран с Регистрационен лист рег. № УП 32374/15.11.2023 г. с имена А. А. М., гражданство - Сирия, етническа принадлежност - , роден на [дата]. в Сирия, [населено място], обл. , със същия постоянен адрес, професия – общ работник, образование - начално, религия - ,  професия – хлебопекар, образование начално, семейно положение - неженен, без документи за самоличност.

На същата дата жалбоподателят е подал декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и за даване на съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за статут с приемни в ДАБ при МС, съставена му е ЕВРОДАК дактилоскопна карта, и е настанен в РПЦ – [населено място].

С покана от 15.11.2023 г. жалбоподателят е уведомен, че на 11.01.2024 г. следва да се яви за интервю, а според констативен протокол с рег. № УП 32374/21.11.2023 г., А. А. М. не се е явил за провеждане на насроченото интервю.

От докладни записки вх. № 7816/24.11.2023 г., вх. № 8035/07.12.2023 г. и вх. № 253/30.01.2024 г. на ст. специалист в отдел ПНСД при РПЦ Хасково се установява, че жалбоподателят е сред лица напуснали центъра и в неизвестност от 21.11.2023 г., завърнали се в него на 07.12.2023 г. и напуснали го отново на 26.01.2024 г.

Oт Протокол с рег. № УП 32374/11.01.2024 г. се установява, че на 11.01.2024 г. е проведено интервю с А. А. М., с цел да се изяснят причините, поради които той е напуснал страната си и е подал молба за закрила в Република България, в което е посочил, че потвърждава всички данни, заявени от него при регистрацията. Споделил е, че бил роден в [населено място], обл. Халеб и живял там до 2018 г., а след това се преместил в [населено място] заради войната в Сирия, като от там заминал нелегално за Турция и след 16-дневен престой тръгнал за България. В България влязъл на 17.10.2023 г. нелегално с група от 3 човека, скрити в товарен влак, след което били арестувани. В Сирия работел в строителството и селското стопанство, като там били неговите брат и сестра. Посочил е още, че бил арабин, а относно изповядваната религия - мюсюлманин сунит, както и че турците не харесвали сирийците. Разказал е, че напуснал Сирия заради войната, като сраженията продължавали и до сега. Освен това икономическото положение било много лошо, че нямало ток, вода, нямало и работа. Сочи и че не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС, не подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава. Жалбоподателят не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава, не членувал в политическа партия или организация, нямал проблеми с властите в страната си, в т.ч. и заради религията или етноса си, не бил заплашван и не било упражнявано насилие спрямо него. Не искал да се връща в Сирия, тъй като нямал нищо, а подал молба за закрила в Република България, защото тя не била расистка държава, имала много добро отношението към сирийците за разлика от Турция, и искал да подреди живота си тук.

Протоколът от проведеното интервю е подписан от жалбоподателя, от интервюиращ орган и от присъствалия преводач, като накрая е отразено и че текстът му е проведен на разбираем за чужденеца арабски език, без да са съществували комуникативни пречки, добре разбира смисъла му и няма възражения по него.

В писмо с рег. № М-2049/12.01.2024 г. на Директора на Специализирана дирекция „М“ на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано в РПЦ [населено място] към ДАБ-МС като А. А. М., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

В административната преписка по издаването на оспорения акт е приобщено като доказателство и Справка вх. № ЦУ-1982/12.12.2023 г. на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Сирийска арабска република.

Със становище рег. № УП 32374/11.03.2024 г. на младши експерт в РПЦ – Харманли, се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 4599/20.03.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. М..

На 27.03.2024 г. оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, а жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 27.03.2024 г.

В хода на съдебното производство са приети като писмени доказателства и представените от ответника – Справка вх. № ЦУ-812/11.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Сирийска арабска република, молба-декларация от 29.03.2024 г. на А. А. М. за разрешение да пребивава на друг адрес и договор за наем на недвижим имот от 25.03.2024 г. между него и „Орбелос БГ“ ЕООД.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 3 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно Председател на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение № 4599/20.03.2024 г. съдържа фактически и правни основания за издаването му. В тази връзка е уместно да се отбележи, че административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставен нито статут на бежанец, нито хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдил както сочените от чужденеца данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход - Сирия. Обективираните в решението му мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва международна закрила.

Oт приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, се установява, че производството по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ е образувано с регистрирането на А. А. М. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила. Същият е регистриран в ДАБ при МС и е информиран писмено на разбираем за него език за процедурата, която ще се следва, за неговите права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ за изискване на писмено становище на Държавна агенция "Национална сигурност". На следващо място, установява се и че е проведено интервю от компетентен интервюиращ орган, отразено в нарочен протокол, преведен на интервюираното лице от преводач на разбираем за него арабски език и подписан от всички участници. В законоустановените срокове интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ при МС, който от своя страна в съответствие с чл. 73 ЗУБ също обективно и безпристрастно е разгледал молбата, като първо е извършил преценка за предоставяне на статут на бежанец, а след това и преценка за предоставяне на хуманитарен статут, обективирани в процесното решение. От съдържанието му не се установява административният орган да е пропуснал да изследва заявените от молителя факти от бежанската му история. Напротив, всички те, както и ситуацията в държавата му по произход, са подробно обсъдени и анализирани.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Понятието "преследване" е дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от с.з., като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, която би довела до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1-3. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а и самият той не е заявил конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Ето защо преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, са напълно обосновани. Нещо повече, изрично е заявил, че спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на произход - Сирия. Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането й, е общата обстановка на несигурност в страната заради войната и влошеното икономическо положение. В действителност жалбоподателят не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти, в т.ч. и по етнически или религиозни причини в Сирия. Член на неговото семейство няма признат в Република България статут на бежанец, което изключва възможността да му се предостави деривативен такъв статут съгласно чл. 8, ал. 9 ЗУБ. При това положение изводът на административния орган за неоснователност на искането на А. А. М. за предоставяне на статут на бежанец се явява законосъобразен.

Необосновано, обаче е прието, че в случая не били налице и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Това е така, защото този извод е направен при несъобразяване с разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, съгласно която при произнасяне по молбата за статут следва да се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя.

За да се отхвърли молбата в тази ѝ част, в решението се сочи, че въз основа на информация, обективирана в Справка вх. № МД-1982/12.12.2023 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ относно актуалното положение в Сирия, се потвърждават основателните опасения на жалбоподателя за неговия живот в страната му на произход, но независимо от това се приема, че били налице сериозни основания да се счита, че кандидатът е оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея.

Настоящият съдебен състав намира така направената преценка за едностранна и непълна, поради което и неправилна.

Вярно е, че не се установява от събраните по делото доказателства, в държавата си по произход жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а тава е сериозна индиция, че няма да понесе такива посегателства и при завръщането си там. От друга страна, липсват твърдения и данни за наличието на обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Административният орган е извършил правилна преценка и относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, които са приложими при по-обща опасност, а именно тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Същите са формулирани като условия за предоставяне на субсидиарна закрила и в чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно задължителното му тълкуване с Решение от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 на СЕС съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Такова съществуване може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Тази концепция за "пълзящата скала" кореспондира с позицията на ЕСПЧ, че само в изключителни случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото, където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там би било в нарушение на чл. 3 ЕКПЧОС, без да е необходимо да се доказва, че то се намира и в специфичен риск.

В съответствие с информацията относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска арабска република, съдържаща се в представените по делото справки на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС, административният орган е приел, че поради наличието на вътрешен въоръжен конфликт в държавата си по произход Сирия, молителят с основание се страхува за живота си и че не може да се очаква да се установи в друга нейна част, където да ползва трайна и ефективна закрила.

За да достигне до неправилния извод, че жалбоподателят негласно е оттеглил или се е отказал от молбата си за закрила, ответникът се е позовал на чл. 28 от Директива 2013/32/ЕС на Европейският парламент и съвет, относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (Директива). Според цитираната разпоредба, когато съществува сериозно основание да се счита, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея, държавите-членки гарантират, че решаващият орган взима решение за прекратяване на разглеждането на молбата или, при условие че решаващият орган смята молбата за неоснователна след подходящото й разглеждане по същество в съответствие с член 4 от Директива 2011/95/ЕС я отхвърля. Държавите-членки могат да допуснат, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си за международна закрила или се е отказал от нея, по-конкретно когато се установи, че: а) той не отговаря на исканията да предостави информация по същество за своята молба по смисъла на член 4 от Директива 2011/95/ЕС или не се е явил на личното интервю в съответствие с членове 14-17 от настоящата директива, освен ако кандидатът представи в разумен срок доказателство, че отсъствието му е било по независещи от него обстоятелства или б) той е избягал или е напуснал без разрешение мястото, където живее, или е бил задържан, без да се свърже с компетентния орган в разумен срок, или не е спазил в разумен срок задължението си да се явява редовно пред органите или други задължения за контакт, освен ако кандидатът не докаже, че това се дължи на обстоятелства извън неговия контрол.

В конкретният случай явно административният орган е приел, че е налице предпоставката на горепосочената б. "б", тъй като А. А. М. бил напуснал без разрешение мястото, където е настанен да живее, видно от Докладна записка с вх. № 253/30.01.2024 г. на РПЦ-Харманли и не били известни обстоятелства, който са му попречили да стори това и които са били извън неговия контрол.

Най-напред е уместно да се отбележи, че в ЗУБ също са уредени хипотези на изрично или мълчаливо оттегляне на молбата за международна закрила от кандидата – чл. 15, ал. 1, т. 5, респ. чл. 15, ал. 1, т. 1-4 ЗУБ, като законодателят ни е предвидил прекратяване на производството, без да е регламентирана изрично възможност органът да се произнася с решение по същество на спора. Т.е. възприета е първата от двете възможни алтернативни хипотези относно акта, с който следва да се произнесе. Следователно, ако ответникът е считал, че е налице оттегляне на молбата за закрила, е следвало да прекрати административното производство, а не да се произнася с нарочен акт, с който отказва хуманитарен статут на кандидата.

Дори да се приеме, че административният орган може да се позове пряко на чл. 28, пар. 1, б. "б" от Директивата, същият отново не е имал основание само въз основа на факта, че молителят е напуснал РПЦ-Харманли да приложи предвидената в тази норма фикция, а именно че е налице негласно оттеглена молба за закрила. Това е така, защото от нейния текст следва, че извод за негласно оттегляне на молба за закрила може да бъде направен само след като компетентният орган спази предвиденото процедурно изискване - да изиска от кандидата да представи в разумен срок доказателства за причините наложили напускането му, респ. че причините се дължат на обстоятелства извън неговия контрол, като решението му за отхвърляне на молбата при наличието на това обстоятелство може да се вземе само, ако органът е считал, че същата е неоснователна. По делото не се спори, а и от атакуваното решение е видно, че органът е възприел молбата на А. А. М., в частта й за предоставяне на хуманитарен статут, за основателна, като от него не са били изисквани и на същия не е била предоставена възможност да обясни напускал ли е и по какви причини РПЦ-Харманли, респ. да ангажира доказателства в тази връзка.

За пълнота на изложението следва да се посочи и че от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин жалбоподателят да е напуснал мястото, където живее, извън рамките на един разумен срок. Това е така, защото в мотивите си ответникът не е посочил датите или периода, през които е счел, че А. А. М. е напуснал РПЦ-Харманли, като се е позовал само на приложената по делото Докладна записка с вх. № 253/30.01.2024 г. на РПЦ-Харманли. В същата е отбелязано, че молителят е в неизвестност от 26.01.2024 г., а самата тя е изготвена на 30.01.2024 г., т.е. четири дни по-късно. Безспорно е, че той, както и другите настанени лица в РПЦ-Харманли са на свободен режим, поради което може необезпокоявано да влиза и излиза от там. По делото няма данни, от които да е видно кога, как и по какъв начин е бил търсен жалбоподателя на мястото, на което живее, по какъв начин е установено, че той към този момент не пребивава в РПЦ-Харманли, както и с каква продължителност е този период. Още повече, че такива твърдения не са изложени и в оспореното решение. От друга страна следва да се съобрази, че жалбоподателят се е явил пред администартивния орган за провеждане на интервю, получил е лично процесното решение и лично е подал жалба срещу него.

Ето защо следва да се приеме, че отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут е постановен при неспазване както на общото правило на чл. 35 АПК, както и на специалната разпоредба на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото би могло да повлияе върху съдържанието на акта, след като не са изяснени и преценени всички относими факти за случая, а това от своя страна е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваното решение в частта, с която се отказва предоставянето на хуманитарен статут на А. А. М. е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а преписката – върната на административния орган за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Жалбата против Решение № 4599/20.03.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС в частта, с която му се отказва предоставянето на статут на бежанец е неоснователна, респ. в тази част то се явява законосъобразно издаден административен акт, поради което направеното му оспорване следва да бъде отхвърлено.

Страните по делото не претендират разноски, поради което съдът не следва да се произнася по тяхната дължимост в настоящото производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 4599/20.03.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет в частта, с която на А. А. М., гражданин на Сирия, роден на [дата]. в Сирия, с ЛНЧ*********, с адрес: РПЦ [населено място], [жк], се отказва предоставянето на хуманитарен статут.

ИЗПРАЩА преписката на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за ново произнасяне по молбата на А. А. М., гражданин на Сирия, роден на [дата]. в Сирия, с ЛНЧ ***********, с адрес: РПЦ [населено място], [жк], за предоставяне на хуманитарен статут, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. М., гражданин на Сирия, роден на [дата]. в Сирия, с ЛНЧ ********, с адрес: РПЦ [населено място], [жк], против Решение № 4599/20.03.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет в частта, с която му се отказва предоставянето на статут на бежанец.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.