№ 519
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Цветан Ив. Колев
Петър Стоицев
при участието на секретаря Таня Т. Митова
в присъствието на прокурора А. Б. Н.
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100600967 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 12.02.2020г., постановена по НОХД № 12058/2018г. по
описа на СРС, НО, 105 състав съдът е признал за виновен подсъдимия Т. В. Е.
за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3
от НК за това, че на 23.12.2017г., в гр.София, при управление на МПС, след
извършване на маневра завИ.е на ляво, нарушил правилата за движение по
пътищата - чл.65 от ЗДвП „При движение в пътна лента покрай спиращо,
спряло или потеглящо пътно превозно средство от означена с пътен знак
трамвайна, тролейбусна или автобусна спирка, водачът на нерелсовото пътно
превозно средство е длъжен своевременно да намали скоростта, за да може в
случай на необходимост да спре“ при движение покрай потеглящо пътно
превозно средство - автобус от масовия градски транспорт не намалил
скоростта, за да може в случай на необходимост да спре и не проявил
внимание, и предпазливост към Е. С. И., пресичаща пътното платно, не
пропуснал преминаващата през пътното платно пешеходка, като не спрял и по
непредпазливост й причинил средна телесна повреда и го е оправдал по
обвинението деянието да е извършено на пешеходна пътека, както и да е
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.116, чл.119, ал.4 и чл.120,
ал.1, т.2 от ЗДвП.
Срещу присъдата, в оправдателната й част, са постъпили протест и
жалба от частния обвинител, в които се излага становище за неправилност и
1
необоснованост на присъдата. От въззивната инстанция се иска да отмени
присъдата в оправдателната й част и да постанови нова, с която подсъдимият
да бъде признат за виновен.
В съдебно заседание представителят на СГП и на частния обвинител
поддържат протеста и жалбата, по изложените в тях съображения.
Защитникът на подсъдимия пледира за постановяване на решение, с
което да се потвърди първоинстанционната присъда.
Подсъдимия се солидаризира със становището на защитника си.
Софийски градски съд, Наказателно отделение, VІ въззивен състав, като
съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
присъдата, намира за установено следното:
Обжалваната първоинстанционна присъда е постановена при допуснати
съществени отстраними нарушения на процесуалните правила по смисъла на
чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, което налага нейната отмяна и връщането на
делото на СРС за ново разглеждане от фазата на съдебното заседание.
Диспозитивът на присъдата не съответства на изискванията на чл.305,
ал.4, вр. чл.301, ал.1, т. 1 от НПК. Най-същественото изискване, поставено от
процесуалния закон към постановената присъда е конкретния отговор на
въпросите, посочени в чл.301, ал.1, т.1-12 от НПК и същият следва да е ясен,
непротиворечив и еднозначен, тъй като именно диспозитивът обективира
волята на правораздавателния орган по обвинението, с което е сезиран. В
конкретния случай постановената присъда от СРС, НО, 105 с-в страда от
пороци при произнА.нето, правещи неясна формираната воля на съда, което
води до неразбираемост на постановеното с присъдата. С обжалваната
присъда СРС, 105 с-в е признал подсъдимия Е. за виновен за извършено
престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК за това,
че на 23.12.2017г., в гр.София, при управление на МПС, след извършване на
маневра завИ.е на ляво, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.65
от ЗДвП „При движение в пътна лента покрай спиращо, спряло или
потеглящо пътно превозно средство от означена с пътен знак трамвайна,
тролейбусна или автобусна спирка, водачът на нерелсовото пътно превозно
средство е длъжен своевременно да намали скоростта, за да може в случай на
необходимост да спре“ при движение покрай потеглящо пътно превозно
средство - автобус от масовия градски транспорт не намалил скоростта, за да
може в случай на необходимост да спре, както и че не проявил внимание и
предпазливост към пешеходката Е. С. И., което нарушение е визирано в
чл.116 от ЗДвП, но също така подсъдимият Е. е оправдан по обвинението да е
извършил нарушение по чл.116 от ЗДвП.
Първостепенният съд е допуснал е съществено процесуално
нарушение, тъй като едновременно е постановил осъдителен и оправдателен
диспозитив по отношение на нарушението по чл.116 от ЗДвП, което води до
неяснота относно волята на съда.
С оглед изложените съображения, въззивният съд намира, че за да
бъде преодоляно допуснатото съществено процесуално нарушение,
първоинстанционната присъда следва да бъде отменена в нейната цялост и
2
делото следва да се върне за ново разглеждане в първоинстанционния съд от
друг съдебен състав - от стадия на съдебното заседание.
Воден от горните съображения и на основание чл. 335, ал. 2. вр. чл.
348, ал. 3, т.1 НПК, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда на Софийския районен съд, НО, 105 състав
от 12.02.2020г., постановена по НОХД № 12058 по описа за 2018г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС от стадия
съдебно заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3