Р
Е Ш Е Н И Е № 49/17.3.2022 г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети
състав, в публично заседание на девети март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст.Гюмлиева
и прокурор Рени Лефтерова, разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 327 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред Административен съд-Ямбол е образувано адм.дело № 276/2020 г. по искова молба на Ж.Й.С. ***, с
която се претендира да бъде осъдено Военно формирование-26030-с. Безмер, област
Ямбол да му заплати сумите 73443,57 лв., представляващо претърпени имуществени
вреди, вследствие на неполучено брутното трудово възнаграждение за периода от 29.04.2015
г. до 24.03.2020 г., мораторна лихва върху тази сума
в размер на 16733,04 лв. и законна лихва върху тях считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, през който период
незаконосъобразно не е бил допускан до работа, след като е обявена за нищожна Заповед
№ ЛС-19/16.04.2015 г. на Командира на военно формирование 26030-с.Безмер,
област Ямбол.
С решение № 55/22.03.2021 г. по адм.
дело № 276/2020 г. Административен съд-Ямбол е осъдил Военно формирование 26030-с.Безмер,
област Ямбол да заплати на Ж.Й.С. ***, чрез адвокат Д. Н. *** със съдебен адрес
***, * сумата от 970,53 лв., съставляващ размера на брутното му трудово
възнаграждение, представляващо
обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, за периода от 29.04.2015 г. до
26.05.2015 г., през който
незаконосъобразно не е бил допускан до работа, в резултат на обявена за нищожна
заповед № ЛС-19/16.04.2015 г. на Командира на военно формирование 26030- с.Безмер,
област Ямбол, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, като
до размера на 73443,57 лв. е отхвърлил исковата молба.
Решението в осъдителната му част не е оспорено и е
влязло в законна сила.
С решение № 12703/14.12.2021 г. по адм.
дело № 5134/2021 г. ВАС е обезсилил решение № 55/22.03.2021 г. по адм. д. № 276/2020 г. по описа на Административен съд-Ямбол,
в частта, с която е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение в
размер на 73443,57 лв., представляващо брутното трудово възнаграждение за
периода от 16.04.2015 г. до 24.03.2020 г. и е върнал делото за ново разглеждане
на същия съд в друг състав, като производството е образувано в настоящото дело.
Във връзка с мотивите на решение № 12703/14.12.2021 г.
по адм. дело № 5134/2021 г. на ВАС, е дадена
възможност на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба, като предяви
иска за обезщетение срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
В съответствие с направените от ищеца уточнения и
изразеното със становище рег.№400-1314/24.02.2022 г. съгласие, са конституирани
при условията на солидална отговорност като ответни
страни по делото Военновъздушните сили и Министерството на отбраната на
Република България.
При новото разглеждане на делото ищецът се явява лично
и с процесуалния си представител в съдебно заседание, като подържа претенцията
си с искане за уважаване изцяло и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответната страна Министерството на отбраната не
изпраща представител в съдебно заседание, като в писмен вид изразява становище,
че не следва да участва в процеса и производството по отношение на нея трябва
да бъде прекратено, а по същество, че претенцията е неоснователна.
Ответната страна Военновъздушните сили, чрез
представителя си в съдебно заседание заявява, че няма искане за повтаряне на
извършените при първоначалното разглеждане на делото процесуални действия,
оспорва исковата претенция като неоснователна и претендира за отхвърлянето й и
за присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък и
доказателства.
Участващия в процеса прокурор от Окръжна
прокуратура-Ямбол изразява становище, че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
С Договор за военна служа № 30/26.05.2010 г. ищецът Ж.Й.С.
е назначен на длъжност „завеждащ хранилище“ в секция „Авиационно-артилерийско
въоръжение“ („ААВ“) на отделение „Логистика“ във Военно формирование (ВФ) 26030-Безмер
за срок от пет години, който срок е изтекъл на 26.05.2015 г.
Със Заповед № К-518/17.08.2012 г. на Командира на ВВС,
поради наложено дисциплинарно наказание „Уволнение”, е прекратен договора за
военна служба на С., който е освободен от длъжност и от военна служба и
зачислен в резерва.
С Решение № 4089/18.06.2013 г. по адм.
дело № 8958/2012 г. на Административен съд-София град и Решение №
7047/27.05.2014 г. по адм. дело № 12168/2013 г. на ВАС
е отменена Заповед № К-518/17.08.2012 г. на Командира на ВВС.
Със Заповед № ЛС-25/24.07.2014 г. на Командира на
военно формирование 26030-с.Безмер, С. е възстановен на длъжност „завеждащ
хранилище“ в секция „ААВ“ в отделение „Логистика“, считано от 27.05.2014 г.
Със Заповед № ЛС-19/16.04.2015 г. командира на ВФ
26030-Безмер е прекратил договора за военна служба, освободил от длъжност и
военна служба и зачислил в запаса сержант С., поради това, че на 18.09.2014 г.
Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) отнема разрешението на С. за
достъп до класифицирана информация с ниво на класификацията „Поверително“,
което отнемане е потвърдено с Решение № 21-11/19.03.2015 г. на Държавна комисия
по сигурността на информацията (ДКСИ).
Заповед № ЛС-19/16.04.2015 г. на командира на ВФ
26030-Безмер е обявена за нищожна с Решение № 64/28.04.2017 г. по адм. дело № 51/2017 г. на ЯАС, влязло в законна сила на
10.06.2017 г.
Със Заповед № КВ-288/13.07.2017 г. на Министъра на
отбраната, считано от 10.06.2017 г. сержант Ж.С. е възстановен на заеманата
преди освобождаването му длъжност във ВФ 26030-Безмер, освободен е от заеманата
длъжност и е взет в разпореждане на министъра на отбраната по специален щат
А-918, като със същата заповед е оправомощен
командира на ВФ 26030-Безмер да назначи сержант С. на заеманата преди
освобождаването му длъжност, след издаване на изискващото се разрешение за
достъп до класифицирана информация на ниво „Поверително“.
Със Заповед №
ЛС-22/12.09.2017 г. на командира на ВФ 26030-Безмер договора за военна служба
на сержант С. е прекратен, същият е освободен от длъжност и от военна служба и
зачислен в запаса, считано от 26.05.2015 г. Заповедта е мотивирана с изтекъл
срок на договора за военна служба и обстоятелството, че в законоустановения
срок нито една от страните не е отправила предложение до другата за
удължаването му.
Заповед № ЛС-22/12.09.2017 г. на командира на ВФ 26030
- Безмер е обявена за нищожна с Решение № 98/15.05.2019 г. по адм. дело № 57/2019 г. на АС-Ямбол.
Със Заповед № КВ-116/17.03.2020 г. на Министъра на
отбраната по т.І е обявено Решение № 98/15.05.2019 г. по адм.
дело № 57/2019 г. на АС-Ямбол, по т.ІІ е отменена т.3 от Заповед №
КВ-288/13.07.2017 г. на МО, с която е оправомощен
командира на ВФ 26030-Безмер да назначи сержант С. на заеманата преди
освобождаването му длъжност, след издаване на изискващото се разрешение за
достъп до класифицирана информация на ниво „Поверително“ и по т.ІІІ е прекратен
договора за военна служба, освободен е от военна служба и е зачислен в запаса,
считано от 26.05.2015 г. сержант Ж. С.–взет в разпореждане по специален щат №
А-918 на министъра на отбраната, на работа и доволствие
във ВФ 26030-Безмер.
Като мотив е посочено, че срокът на договора за военна
служба на сержант С. е изтекъл на 26.05.2015 г. след като в законоустановения
срок по чл.66, ал.1 ППЗОВСРБ до 26.02.2015 г. нито една от страните не е
отправила предложение до другата за удължаване на срока му. Като правно
основание за разпореденото в т.ІІІ на заповедта са
посочени разпоредбите на чл.146, т.3, чл.161, т.3, чл.162, т.1а и чл.170, ал.1,
т.3 ЗОВСРБ, чл.66, ал.1 и ал.4 и чл.75, т.2 ППЗОВСРБ и във връзка с Решение №
98/15.05.2019 г. на АС-Ямбол по адм. дело № 57/2019
г.
С Решение № 95/25.06.2020 г. по адм.
дело № 88/2020 г. Административен съд-Ямбол отменя Заповед № КВ-116/17.03.2020
г. на Министъра на отбраната по жалба на Ж.С..
С решение № 1798/11.02.2021 г. по адм.
дело № 9274/2020 г. ВАС обезсилва Решение
№ 95/25.06.2020 г. по адм. дело № 88/2020 г. в частта
му, с която се отменя Заповед № КВ-116/17.03.2020 г. на министъра на отбраната
в частта ѝ по т. І и ІІ и прекратява производството по делото, отменя Решение
№ 95/25.06.2020 г. по адм. дело № 88/2020 г. в частта
му, с която се отменя Заповед № КВ-116/17.03.2020 г. на министъра на отбраната
в частта ѝ по т.ІІІ и отхвърля жалбата на С. срещу Заповед №
КВ-116/17.03.2020 г. на министъра на отбраната в частта ѝ по т.ІІІ.
Съгласно заключението на допуснатата
съдебно-икономическа експертиза, за периода от 29.04.2015 г. до датата на
подаване на исковата молба-24.03.2020 г. брутното възнаграждение на Ж.Й.С. е
73443,57 лева, а нетното възнаграждение е 66736,25 лв., като мораторната лихва за периода 29.04.2015 г.-24.03.2020 г.,
изчислена от 1-во число на месеца, следващ месеца за който се отнася
възнаграждението до 24.03.2020 г. върху брутното възнаграждение на С. е
16733,04 лв., а върху нетното му възнаграждение е 15205,27 лева.
Като доказателства в настоящото производство са приети
и приложени адм. дело № 88/2020 г. ЯАС, адм. дело № 9274/2020 г. ВАС, адм.
дело № 57/2919 г. ЯАС и адм. дело№ 116/2018 г. ВАС.
При така изяснената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглеждат по реда на глава единадесета от АПК.
Същите са допустими, но разгледани по същество са неоснователни
по следните съображения:
Нормата на чл. 203 АПК
регламентира, че гражданите и юридическите лица могат да предявят искове
за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Искът по глава единадесета от АПК е граждански и се
базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение
виновно или не са действали длъжностните лица.
Ето защо отговорността е обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Вредата може да бъде имуществена, когато се накърнява
имуществото, патримониума на правния субект – при
претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се засягат
сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и
страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 ЗЗД
дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост.
Доколкото реда на ЗОДОВ е специален, може да се
прилага единствено и само тогава, когато липсва друг процесуален ред за
претендиране на обезщетение за претърпените вреди.
За уважаването на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на
следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Изискването за кумулативност
на тези условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до
непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира
отговорността на държавата или общините по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от
ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди.
Исковите претенции предявени и подържани за времето от
29.04.2015 г. до 26.05.2015 г. са
неоснователни, т.к. с влязло в сила решение решение №
55/22.03.2021 г. по адм. дело № 276/2020 г.
Административен съд-Ямбол е осъдил Военно формирование-26030-с.Безмер, област
Ямбол да заплати на Ж.Й.С. сумата от 970,53 лв., съставляващ размера на
брутното му трудово възнаграждение, представляващо обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, за периода
от 29.04.2015 г. до 26.05.2015 г., през
който незаконосъобразно не е бил допускан до работа, в резултат на обявена за
нищожна заповед № ЛС-19/16.04.2015 г. на Командира на военно формирование
26030-с.Безмер, област Ямбол, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на сумата, и за този период ищеца не търпи имуществени вреди, за които да бъде
повторно обезщетяван.
За останалия претендиран
период претенциите са неоснователни, защото не е налице причинна връзка между
административните актове, обявени за нищожни със съдебните решения, и сочения за настъпил вредоносен резултат.
За да обоснове искането си ищецът твърди, че претърпените
имуществени вреди са в резултат на на неполучено
брутното трудово възнаграждение за периода от 29.04.2015 г. до 24.03.2020 г., през
който незаконосъобразно не е бил допускан до работа от Командира на военно
формирование 26030-с.Безмер, област Ямбол, след като е обявена за нищожна Заповед
№ ЛС-19/16.04.2015 г. на Командира на военно формирование 26030-с.Безмер,
област Ямбол, въпреки че в изпълнение на чл.172, ал.2 от ЗОВСРБ е подавал молби и многократно се е явявал във военното
формирование.
Спорен по делото се явява въпроса какви са правните
последици от обявяването за нищожна на Заповед № ЛС-19/16.04.2015 г. на
Командира на военно формирование 26030-с.Безмер, област Ямбол във вразка с Договор за военна служа № 30/26.05.2010 г. сключен
с ищеца Ж.Й.С..
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че Договор за военна служа №
30/26.05.2010 г., с които С. е назначен на длъжността „завеждащ хранилище“ в
секция „Авиационно-артилерийско въоръжение“ на отделение „Логистика“ във Военно
формирование 26030-Безмер е сключен за срок от пет години.
Съгласно чл.162, ал.1, т.1а от ЗОВСРБ договорът за
военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба,
без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения
срок.
Разпоредбата на чл.66, ал.1, т.1 и т.2 от ППЗОВСРБ
дава възможност не по-късно от 3 месеца преди изтичане срока на договора всяка
от страните по него може да отправи предложение до другата страна за
удължаването му с не по-малко от две години или до датата на навършване на
пределна възраст за съответното военно звание, като министърът на отбраната,
съответно оправомощеното от него длъжностно лице да
сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, отправя
предложение до военнослужещия, а военнослужещият подава рапорт чрез командира
(началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура,
в която служи, до министъра на отбраната или до оправомощеното
от него длъжностно лице да сключва договори за военна служба и допълнителни
споразумения към тях, съответно да удължава срока на договора.
От своя страна нормата на чл.66, ал.4 от ППЗОВСРБ
изрично предвижда, че ако нито една от двете страни не отправи предложение по
ал.1 до другата за удължаване на срока, договорът се прекратява с изтичането на
уговорения срок
В настоящия случай няма твърдения, а още по-малко индиции или доказателства, някоя от страните по Договор за военна
служа № 30/26.05.2010 г. в срока по чл.66, ал.1 от ППЗОВСРБ да е отправила
предложение до другата страна за удължаването му.
Независимо от това следва да се посочи, че самото
отправяне на предложение не задължава другата страна да го приеме, т.к. дори е
предвидена възможност за оттеглянето му, и не поражда правни последици докато
не бъде прието и не се сключи допълнително споразумение за удължаване срока на
договора за военна служба, като са без значение обстоятелствата по какви
причини това не се е случило.
Ето защо на основание чл.162, ал.1, т.1а от ЗОВСРБ и
доколкото не е бил удължен, срока на Договор за военна служа № 30/26.05.2010 г.
е изтекъл на 26.05.2015 г. и договора е прекратил правното си действие по
силата на закона, без да е необходимо издаването на нарочен акт.
Поради това Заповед № ЛС-19/16.04.2015 г. командира на
ВФ 26030-Безмер има констативно, а не конститутивно
действие и както издаването, така и обявяването й за нищожна не се отразява на
правоотношенията по този договор.
Последното се отнся и за Заповед
№ КВ-288/13.07.2017 г. на Министъра на отбраната и Заповед № ЛС-22/12.09.2017
г. на командира на ВФ 26030-Безмер, които се ирелевантни
по отношение действието и продължаване срока на Договор за военна служа №
30/26.05.2010 г.
В Тълкувателно решение № 2/2012 г. от 23 октомври 2012
г. Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска
колегия, е прието че при предявени искове за защита срещу незаконно уволнение
по срочен трудов договор, когато уволнението е признато за незаконно, но
междувременно - докато трае съдебния процес и преди постановяване на решението,
срокът на трудовия договор е изтекъл, искът за възстановяване на работа се
отхвърля, т.к. материалното потестативно право на
възстановяване на предишната работа на незаконно уволнения работник или
служител не съществува, а възстановяването на работа предпоставя
трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконното
уволнение. Посочено е, че с отмяната на дисциплинарното уволнение трудовото
правоотношение се възстановява такова каквото е съществувало между страните
преди уволнението, в неговата пълна идентичност, която обхваща всички права и
задължения, произтичащи от трудовото правоотношение преди неговото
прекратяване.
В този аспект към датата на влизане в сила на Решение
№ 64/28.04.2017 г. по адм. дело № 51/2017 г. на ЯАС,
с което е обявена за нищожна Заповед № ЛС-19/16.04.2015 г. на командира на ВФ
26030-Безмер, действието на Договор за военна служа № 30/26.05.2010 г. е било
прекратено, което в още по-голяма степен се отнася за датата на
постановяване на Решение № 98/15.05.2019
г. по адм. дело № 57/2019 г. на АС-Ямбол, с което е
обявена за нищожна Заповед № ЛС-22/12.09.2017 г. на командира на ВФ 26030-Безмер.
Ето защо след като към момента на постановяване на
решението, поради изтичане срока на договора, не съществува материалното
субективно преобразуващо право на възстановяване и дори със съдебно решение не
може да се възстанови на предишна работа работник или служител, при отмяна или
обявяване на нищожност на уволнението, то не може и ищеца да бъде възстановен
на заеманата длъжност при положение, че правоотношението вече не съществува на
основание изтичане срока на договора, което води до неоснователност на
предявените искове.
На следващо място предвид искането на Министерството
на отбраната да бъде заличено като ответна страна в процеса, съдът приема че
въпроса дали ответника, срещу когото е предявена исковата претенция, е
материално легитимиран да заплати претендираното
обезщетение или същото следва да бъде заплатено от друго лице, касае съществото
на спора и по него съдът дължи произнасяне с решението.
Следва да се посочи, че в рамките на исковото
производство съдът има задължение да дава указания на ищеца само във връзка с
надлежното упражняване на правото на иск, за да насочи иска си срещу ответник от
кръга на визираните в чл.205 АПК, т.е. юридическо лице, каквото е
Министерството на отбраната. Същевременно съдът няма задължение да напътства
ищеца кой е носител на пасивната материално-правна легитимация с оглед
предявената претенция, нито кой трябва да е ответник и това не се променя от
разпоредбата на чл.154, ал.1 АПК, че съда конституира страните служебно, която
е приложима при осъществяване на съдебен контрол върху административните
актове, но не в исковите производства за обезщетения, където се прилага ГПК.
В тази връзка разпоредбите на чл.6, чл.127, ал.1, т.2
и чл.228 ГПК очертават правна рамка, от която може да се направи заключение, че
при конституиране на страните съдът не може да действа служебно, което не се
променя и от вменените му с нормите на чл.7 и чл.171, ал.4 задължения, касаещи
служебното участие при разглеждане на гражданските спорове относно движението и
приключването на делото или до активността при попълване на делото с
доказателства, т.е. в нито една от хитезите в
исковото производство на съда не е дадена възможност да конституира по служебен
път ответници, срещу които ищецът не е насочил своята
претенция.
Понастоящем вредите се претендират като следствие на
това, че ищеца незаконосъобразно не е бил допускан до работа, след като е обявена
за нищожна Заповед № ЛС-19/16.04.2015 г. на Командира на Военно формирование
26030- с.Безмер, област Ямбол.
След като Военно формирование 26030-с.Безмер, област
Ямбол, чийто командир е издал административния акт, обуславящ дължимостта на претендираното
обезщетение, видно от становище рег.№400-1314/24.02.2022 г., е от състава на Военовъздушните сили, то предвид чл.205 АПК
материално легитимиран ответник е юридическото лице Военовъздушни
сили, а не Министерство на отбраната,
Това обстоятелство обуславя извода, че исковата
претенция насочена срещу Министерство на отбраната, което не е материално
легитимирано да бъде обвързано с търсеното от ищеца обезщетение, следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и по тези съображения.
С оглед въведения от ищеца предмет на спора и
базирането на претенцията на акт на командира на Военно формирование 26030-с.Безмер,
наведените доводи не се променят и от Заповед № КВ-288/13.07.2017 г. на
Министъра на отбраната, с която С. е
взет в разпореждане на министъра на отбраната по специален щат А-918, още
повече че с тази заповед същия считано от 10.06.2017 г. е възстановен на
заеманата преди освобождаването му длъжност във ВФ 26030-Безмер и едновременно освободен
от заеманата длъжност, при което не се променя срока или действието на Договор
за военна служа № 30/26.05.2010 г., нито възниква ново правоотношение,
пораждащо задължение за допускане до работа, респ. за обезщетяване на
претърпените имуществени вреди.
Предвид посоченото, липсата на един от задължителните
елементи на фактическия състав, а именно причинната връзка между обявения за
нищожен административен акт и вредоносния резултат, водят до неоснователност на
предявените искове, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото следва да се отхвърли
искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, както и да
се осъди същия да заплати на Военновъздушните сили сумата 104,10 лв.,
представляваща разноски за явяване в съдебно заседание съгласно приложените
списък на разноските и доказателства, доколкото ответната страна Министерство
на отбраната на Република България не е направила искане за присъждане на
разноски.
Независимо от изхода на делото следва да се отхвърли
искането на Военновъздушните сили за присъждане на разноски по формата на юрискосултско възнаграждение, т.к. разпоредбата на чл.10,
ал.2, изр. първо от ЗОДОВ предвижда, че ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът
осъжда ищеца да заплати разноските по производството. По аргумент от чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, разграничаващ видовете разходи в производството по ЗОДОВ на
„разноски“, „държавна такса“ и „възнаграждение за адвокат“, е наложена трайна
съдебна практика, че при отхвърляне на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ ищецът не е задължен за направените разходи от ответната страна за
адвокатско възнаграждение, респ. за юрисконсултско
такова.
Водим от горното, Я А С, пети административен състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Ж.Й.С. ***, чрез адвокат Д. Н. *** със съдебен адрес ***,
* ИСКОВЕ да бъдат осъдени при
условията на солидална отговорност Военновъздушните
сили и Министерство на отбраната на Република България да му заплатят сумите 73443,57 лв., представляващо претърпени
имуществени вреди, вследствие на неполучено брутното трудово възнаграждение за
периода от 29.04.2015 г. до 24.03.2020 г., мораторна
лихва върху тази сума в размер на 16733,04 лв. и законна лихва върху тях
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане,
през който период незаконосъобразно не е бил
допускан до работа, след като е обявена за нищожна Заповед № ЛС-19/16.04.2015 г.
на Командира на военно формирование 26030-с.Безмер, област Ямбол.
ОТХВЪРЛЯ
искането на Ж.Й.С. *** да бъдат осъдени Военновъздушните сили и Министерство
на отбраната на Република България да му заплатят направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА Ж.Й.С. *** да
заплати на Военновъздушните сили гр.София,
бул."Ген. Тотлебен" № 34 сумата 104,10 (сто и четири лева и десет ст.)
лева., представляваща разноски за явяване в съдебно заседание.
ОТХВЪРЛЯ
искането на Военновъздушните сили гр.София, бул."Ген. Тотлебен" № 34 да бъде
осъден Ж.Й.С. ***
да им заплати направените по делото разноски под
формата на юрискосултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ : /п/ не
се чете