ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 26.09.2019г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и шести септември
2019г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело № 572 по описа за 2019
година:
Предявена е искова
молба от М.М.А. против „БКС – ХРИСТО НАНЕВ” ЕООД София и „ГРИЙН ПАРТНЪРС” АД
София, съдружници в ДЗЗД „ГРИЙН ПАРТНЪРС – БКС” София.
Ответникът „БКС –
ХРИСТО НАНЕВ” ЕООД София е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Ответникът „ГРИЙН
ПАРТНЪРС” АД София е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Съдът
като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявения иск е допустим,
намира че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че
следва да приеме като доказателства по делото, представените писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение
на предмета на спора.
С оглед правилно
изясняване на делото от фактическа страна съдът счита, че следва да уважи
искането на ищеца за назначаване на съдебно-медицинска експертиза и за
допускане на гласни доказателства, като с оглед на обстоятелството, че
ответниците не са участвали при първоначалното събиране на тези доказателства
свидетелите и вещото лице следва да бъдат отново изслушани.
Следва да бъде
указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и
обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените
от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва да бъде
указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна
и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се
обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните документи: Декларация за
трудова злополука; Разпореждане №22685 от 31.10.2018г. на НОИ София-град; Талон
за медицинско изследване №29 от 29.10.2018г.; 7 бр. Амбулаторни листове - №604
от 30.10.2018г., №470 от 31.10.2018г., №483 от 05.11.2018г., №634 от 08.11.2018г.,
№655 от 20.11.2018г., №563 от 21.11.2018г. и №1663 от 20.12.2018г.; 5 бр.
Болнични листове - №Е20182732815 от 17.10.2018г., №Е20181509457 от
05.11.2018г., № Е20183050326 от 21.11.2018г., № Е20183050397 от 10 12 2018г. и № Е20181941564; Заповед №2476 от 09.01.2019г; Справка
от Регистър БУЛСТАТ; декларация за трудова злополука, обяснение от
26.10.2018г.; обяснение от 17.10.2018г.; копие от Книга за проведен инструктаж,
копие от лично трудово досие на ищеца, съдържащо 10бр. документи представени
под опис;
УКАЗВА на ищцата М.М.А.
за съдебно заседание да представи амбулаторен лист
№4365/17.10.2018г. и
Протокол от 24.10.2018г. за разследване на трудова злополука.
ДОПУСКА съдебно-медицинска
експертиза, която да даде отговор на въпросите, поставени от ищеца в исковата
молба с вещо лице Е.Н.Б., който да се призове на с.з. за повторно изслушване на
експертизата.
ДОПУСКА
събирането на гласни доказателства относно посочените обстоятелства, като ДОПУСКА
в качеството на свидетели лицата М. В.Х. и З.С. А..
УКАЗВА
на ищцата да осигури свидетелите за с.з.
УКАЗВА на страните,
че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните
към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за
възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към Министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на
страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба,
са следните: Ищецът М.М.А.
твърди в исковата си молба, че в периода 31.08.2018г.
до 09.01.2019г. работила по трудов договор като метачка в ДЗЗД „ГРИЙН ПАРТНЪРС
- БКС" със съдружници „БКС – ХРИСТО НАНЕВ” ЕООД София с процент на участие –
0,01 и „ГРИЙН ПАРТНЪРС” АД София 9с процент на участие – 99,99.
Със Заповед №2476 от 09.01.2019г. на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ (по
взаимно съгласие) трудовото й правоотношение било прекратено, считано от
09.01.2019г.
Твърди
също, че на 17.10.2018г., около 10:00 часа, в гр. Стара Загора, на ул.Цар И.
Шишман, на тротоара до ПМГ „Гео Милев” Стара Загора, докато била на обичайното
си работно място и изпълнявала трудовите си задължения по почистване на
тротоарните площи от падналите от дърветата листа, претърпяла инцидент -
спънала се в един от харарите (големи чували, в които работниците събират
падналите от дърветата листа), загубила равновесие и паднала на земята, при
което получила счупване на пета метакарпална кост на дясната ръка и рана в
областта на петия (малкия) пръст на същата ръка.
За
инцидента работодателят подал в ТП на НОИ София-град Декларация за трудова
злополука с изх. №299 от 24.10.2018г., заведена в ТП на НОИ с вх. №1028 от
26.10.2018г. и по която било образувано Досие №22685. Описаната фактическа
обстановка се потвърждавала и от данните, посочени в Декларацията. Работодателят
обаче посочил, че вследствие на злополуката по чл.55, ал.1 от КСО ищцата
получила рана на пръст, без увреждане на нокти, като в последствие се е
установило, че всъщност освен раната при инцидента М.А. получила и счупване на
пета метакарпална кост на дясната ръка. В Декларацията се сочело, че няма
свидетели на случилото се, но при извършеното от ТП на НОИ разследване на
злополуката било установено като свидетел лицето Йорданка Русева Димова. С
Разпореждане №22685 от 31.10.2018г., издадено от ТП на НОИ - София-град,
декларираната злополука била приета за трудова такава по чл.55, ал.1 от КСО,
като се сочело, че инцидентът е станал по време и по повод на извършваната
работа - при изпълнение на служебните задължения пострадалата получила открита
рана на пръст/и на дясната ръка, без увреждане на ноктите. Няма данни в
предвидения от закона срок посоченото Разпореждане да е било обжалвано от
ответника.
След
злополуката ищцата изпитала силна болка и ръката й започнала бързо да отича. Отишла
за преглед в Спешния травматологичен кабинет, като два дни била лекувана за
получения травматичен оток. Поради получената травма на ищцата бил издаден
Болничен лист № Е20182732815 от 17.10.2018г., съгласно който била в отпуск от
17.10.2018г. до 30.10.2018г. поради претърпяна трудова злополука, като й била
поставена диагноза: Открита рана на прьст/и на ръката без увреждане на ноктите.
Тъй
като болките на М.А. не отшумели, с Талон за медицинско изследване №29 от
29.10.2018г., лекарят насочил ищцата към специалист ортопед-травматолог и към ЛKK. Съгласно Амбулаторен лист
№604 от 30.10.2018г., на 17.10.2018г. при падане пациентката е травмирала
дясната си ръка в областта на китката. Пострадалата изпитала остра болка,
налице бил бързо нарастващ оток. М.А. е била прегледана в Спешен
травматологичен кабинет и била лекувана два дни за травматичния оток. Поради
персистиране на болката се явила за нов преглед, при който лекарят установил
палпаторна болка върху дясната гривнена става, ограничени и болезнени движения,
затруднен захват. Установени били рентгенови данни за фрактура на пета
метакарпална кост, без дислокация. Установено било също, че е наложена е
гипсова лонгета за 20 дни-до 08.11.2018г. Лекарят насочил ищцата към ЛKK с молба за продължаване на
временната нетрудоспособност с 20 дни. Поставена била основна диагноза:
Счупване на друга метакарпална кост.
От
Амбулаторен лист №470 от 31.10.2018г., било видно, че при извършен преглед е
установено, че ищцата продължава да изпитва ограничени и болезнени движения в
травмираната ръка. Поставена била основна диагноза: Счупване на друга
метакарпална кост. Извършена била експертиза на работоспособността на ищцата,
като с Решение №477 от 31.10.2018г. на ЛКК към „АСМПФТР - МЦ ЦВЯТКО БОЯДЖИЕВ"
ЕООД на М.А. бил издаден Болничен лист № Е20181509443, съгласно който била в
отпуск от 01.11.2018г. до 20.11.2018г.
От
Амбулаторен лист №483 от 05.11.2018г., било видно, че се анулира Болничен лист
№ Е20181509443 поради техническа грешка по вина на пациента и с Решение №490 от
05.11.2018г. на ЛКК и на М.А. бил издаден нов Болничен лист № Е20181509457 от
05.11.2018г., съгласно който ищцата била в отпуск от 31.10.2018г. до 19.11.2018г., поради претърпяна трудова злополука,
като й била поставена диагноза: Счупване на друга метакарпална кост.
От
Амбулаторен лист №634 от 08.11.2018г., било видно, че М.А. е посетила
специалиста за контролен преглед за сваляне на поставената й шина, като се
оплаквала от продължаваща болка. При извършения преглед били установени
палпаторна болка върху дясната гривнена става, ограничени и болезнени движения
и затруднен захват. Поставена била основна диагноза: Счупване на друга
метакарпална кост. Лекарят предписал терапия с Мобилат гел, външно и дал указания
за провеждане на рехабилитация в домашни условия.
От
Амбулаторен лист №655 от 20.11.2018г., било видно, че ищцата посетила лекаря за
преглед поради персистиране на болката. Специалистът установил палпаторна болка
върху дясната гривнена става, ограничени и болезнени движения, затруднен
захват, както и наличие на лек оток. Поставена била основна диагноза: Счупване
на друга метакарпална кост. На ищцата била предписана терапия с Мобилат гел,
външно, дадени били указания за провеждане на рехабилитация в домашни условия и
М.А. е насочена към ЛКК за продължаване на временната нетрудоспособност с 20
дни.
От
Амбулаторен лист №563 от 21.11.2018г. било видно, че ищцата посетила ЛКК за
експертиза на работоспособността. При извършен преглед са установени ограничени
и болезнени движения. С Решение №570 от 21.11.2018г. на ЛКК към „АСМПФТР - МЦ
ЦВЯТКО БОЯДЖИЕВ" ЕООД на ищцата бил издаден Болничен лист № Е20183050326
от 21.11.2018г., съгласно който М.А. била в отпуск от 20.11.2018г. до 09.12.2018г.
поради претърпяна трудова злополука, като й е поставена диагноза: Счупване на
друга метакарпална кост.
С
Болничен лист № Е20183050397 от 10.12.2018г., издаден от ЛКК към „АСМПФТР - МЦ
ЦВЯТКО БОЯДЖИЕВ" ЕООД след взето Решение №648 от 10.12.2018г., на ищцата бил
отпуснат отпуск от 10.12.2018г. до 19.12.2018г. поради претърпяна трудова
злополука, като й била поставена диагноза: Счупване на друга метакарпална кост.
От
Амбулаторен лист №1663 от 20.12.2018г., издаден от д-р Лена Новачкова -
специалист по вътрешни болести и професионални заболявания, било видно, че ищцата
била с травма на ръката от месец октомври 2018г. При извършения преглед М.А. се
оплаквала от болка и изтръпване на дясната ръка. Лекарят установил болезнени
движения на дясната ръка. Извършена била експертиза на работоспособността, като
с Решение №1676 от 20.12.2018г. на ЛКК към „МЦ I - СТАРА ЗАГОРА" ЕООД на
ищцата бил издаден Болничен лист № Е20181941564, съгласно който била в отпуск
от 20.12.2018г. до 29.12.2018г. поради претърпяна трудова злополука, диагноза:
Счупване на друга метакарпална кост.
Така,
вследствие на получената травма при претърпяната на 17.10.2018г. трудова
злополука, М.А. била в болнични поради временна нетрудоспособност за периода от
17.10.2018г. до 29.12.2018г., или общо 74 дни. През целия този период от време
изпитвала значителни трудности в самообслужването си, като най-голям е бил
интензитетът на търпените болки и страдания през първия месец след инцидента. В
продължение на 20 дни А. носила гипсова лонгета на контузената ръка. Тъй като
травмата, която ищцата е получила е на дясната й ръка, която при нея е водеща, ищцата
не можела да върши голяма част от ежедневните дейности за една домакиня - не е
можела да сготви на семейството си, да изчисти дома си. Ищцата изпитвала и
затруднения да се обслужва сама, не можела да натоварва дясната си ръка, имала
проблеми със захвата. За всички тези дейности била подпомагана от своите
близки. Дългият период от време, през който М.А. изпитвала болки и имала
ограничени движения в областта на дясната гривнена става, повлиял негативно и
върху психиката й. Същата започнала да се чувства като непълноценен човек, тъй
като почти нищо не е можела да свърши сама. Сочи, че към настоящия момент все
още не се е възстановила напълно от получената травма и продължава да изпитва
болки и страдания.
На
09.01.2019г. трудовото правоотношение между ищцата и ответника било прекратено
по взаимно съгласие, което обаче не променяло факта, че злополуката от
17.10.2018г. е трудова и отговорността за обезщетяване на причинените в
резултат на тази злополука вреди следва да се понесе от работодателя.
Ищцата
счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.200 от КТ,
предполагащ обезщетяването на вреди от работодателя, а именно: наличие на
трудово правоотношение между пострадалия работник и ответника към момента на
настъпване на злополуката; безспорно установена злополука с характер на трудова
такава; настъпило в резултат на злополуката увреждане; претърпени неимуществени
вреди от увреденото лице; причинна връзка между вредите и злополуката.
Обективната отговорност на работодателя произтичала от валидното трудово
правоотношение. Заявява, че в конкретния случай не е допринесла по никакъв
начин за настъпването на злополуката.
Моли
съда да постановите решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в счупване на пета
метакарпална кост на дясната ръка и рана в областта на петия (малкия) пръст на
същата ръка, както и преживени душевни болки и страдания и негативни емоции, в
резултат на претърпяната от ищцата трудова злополука на 17.10.2018г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 17.10.2018г. - датата на увреждането, до
окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.
Ответниците „БКС –
ХРИСТО НАНЕВ” ЕООД София и „ГРИЙН ПАРТНЪРС” АД София, съдружници в ДЗЗД „ГРИЙН
ПАРТНЪРС – БКС” София представят
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който вземат становище, че не
оспорва факта, че между страните е възникнало трудово правоотношение по силата
на сключения на 31.08.2018г. трудов договор, като ищцата се е задължила да
изпълнява задълженията на длъжност „Сметосъбирач".
Оспорват
изложените твърдения, че вследствие на падането при извършване на дейността по
сметосъбиране, ищцата е претърпяла такава травма, която едва след 14 дни се
оказала счуване на костта на дясната ръка. Сочат, че представените доказателства
пораждали основателно съмнение по отношение на причинно-следствената връзка
между настъпилата на 17.10.2018г. злополука и констатираното по-късно счупване.
Заявяват,
че липсва първичният медицински документ, а именно амбулаторен лист
№4365/17.10.2018г., с който първоначално била установена травмата, получена
вследствие падането. Считат, че наличието на първичния документ би могло да
даде по-ясна представа за първоначалното състояние при претърпения инцидент и
развилата се в последствие травма.
Възразяват,
че липсват доказателства за проведеното лечение във връзка с твърдението на
ищцата, че след злополуката отишла в спешния травматологичен кабинет, като два
дена била лекувана за травматичния оток. Данни за това се съдържали единствено
в болничния лист, от който обаче не можели да се черпят сведения за лечението,
а следващият документ бил талон за медицинско изследване от дата 29.10.2018г. с
искане за преглед.
Заявяват,
че за инцидента на 17.10.2018г. с ищцата ,работодателят подал декларация до ТП
на НОИ след както установил фактическата обстановка, а именно, че по време на
престиране на работна сила ищцата се спънала, в резултат на което паднала и
наранила пръст на дясната си ръка, без увреждане на ноктите. Тези констатации
били възприети и от длъжностното лице, издало разпореждане №22685/31.10.2018г.,
по силата на което претърпения от ищцата инцидент на 17.10.2018г. е приет за
трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО. От съдържанието на разпореждането било
видно, че трудовата злополука се изразява в получаване на открита рана на
пръста на дясната ръка без увреждане на ноктите, а не в травматологично увреждане, счупване на пета
метакарпална кост на дясната ръка, което е предмет на настоящото производство. В
тази връзка ответниците оспорват твърденията относно травматичния резултат от
настъпилия инцидент на 17.10.2018г. и наличието на взаимовръзка между трудовата
злополука и констатираната седмици по-късно фрактура и считат исковата
претенция за недоказана. Считат също, че предявявайки иск за обезщетение на
неимуществени вреди в резултат на претърпяна трудова злополука, ищцата се
опитва да се домогне до финансови облаги за сметка на ответника.
Ответниците
уточняват, че лицето Йорданка Русева Димова не се явява свидетел на
злополуката, а в обхвата на трудовите си задължения на дата 18.10.2018 г.
единствено е приела болничния лист на пострадалата. Самата ищца потвърдила, че
няма свидетели на претърпения инцидент.
Считат,
че до злополуката се е стигнало в резултат на проявена от страна на ищцата
груба небрежност още повече, че на пострадалата били проведени няколко вида
инструктажи (начален, на работното място, периодичен) за безопасност на труда,
което било удостоверено с подписа й в съответните инструктажи и книги. Съгласно
писмени обяснения на пострадалата, самата тя лично допринесла за претърпения
инцидент, като не проявила внимание при изпълнение на възложените й задачи. Ако
беше съобразила поведението си с правилата за безопасност, които и най -
нехайния човек в подобна ситуация би съобразил, злополуката нямало да е налице.
Молят
съда да приеме, че пострадалата е проявила груба небрежност, с което е станала
основна и единствена причина за настъпването на телесната повреда в хипотезата
на чл.201 ал.2 КТ - съпричиняване.
Оспорват
изцяло и размера на предявения иск за обезщетяване на неимуществените вреди,
тъй като намират, същия за прекомерно завишен. Сочат, че размерът на обезщетението
за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно чл.212 КТ, във връзка с чл.52 ЗЗД, но понятието „справедливост" не е абстрактно,
а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които
имат значение за размера на обезщетението -
Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС.
Счита, че при определяне на размера на обезщетението следва да се преценят
освен конкретните факти и обстоятелства, а също така да се отчете и наличието
на съпричиняване на вредоносния резултат (Р. № 68
от 01.03.2010 г.
по
гр.
д. № 3456/2008 г.), като се редуцира съобразно приноса
на пострадалия - в този смисъл Р. № 1026
от 18.12.2009 г. по гр. д.№ 4001/2008г., Р. № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. №
387/2010г. на ВКС.
Считат,
че ищцата М.А. с нехайното си поведение до голяма степен е допринесла, както за
настъпване на инцидента, съответно за телесното увреждане, вероятно и за
последвалото влошаване на здравословното й състояние. Съгласно представения
болничен лист №Е20182732815 oт 17.10.2018
г., поставената диагноза била открита рана на пръст на ръката без увреждане на
ноктите, като ищцата не е претърпяла нито оперативно болнично лечение, нито
каквато и да е била интервенция, назначения режим на лечение бил домашен.
Обезщетяването на неимуществени вреди следвало да се определи при преценка
характера на увреждането, в резултат на инцидента от 17.10.2018г., съобразно разпореждане
№22685/31.10.2018г., а именно получаване на открита рана на пръста на дясната
ръка без увреждане на ноктите, а не в
травматологично увреждане, счупване на пета метакарпална кост на дясната ръка;
степента на претърпените болки,страдания и неудобства, като се отчита
поведението и приноса на пострадалия в съответствие с критериите за
справедливост и указанията на ППВС № 4/1961 г.
Считат
за неправилно ангажирането на обективната, безвиновна отговорност на
работодателя за претендираната сума, а предявения иск за неоснователен и
недоказан. В условията на евентуалност, молят съда да намали размера на
обезщетението, като отчете наличието на груба небрежност от страна на
пострадалия, Считат, че имуществената отговорност следва да бъде редуцирана с
приноса на пострадалия, като се позовават на практика на ВКС. Претендират
направените по делото разноски.
Изложеното по-горе
дава основание предявения иск да се квалифицира с правно основание чл.200 от КТ. В производството по чл.200 от КТ в тежест на ищеца
е да докаже наличието на травматично увреждане; функционалната връзка на
увреждането с работата по трудовото правоотношение; специфичният резултат от
травматичното увреждане – временна или трайна неработоспособност; причинна
връзка между травматичното увреждане и настъпилата неработоспособност.
В производството по чл.200 от КТ в тежест на ответника е да докаже
възраженията си, в т.ч. и възражението по чл.201 ал.2 от КТ, че ищеца е
допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност.
НАСРОЧВА делото за 05.11.2019г. от 10,00ч., за която дата да се
призоват страните и вещото лице.
ПРЕПИС от
настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
На ищеца да се
връчи препис от писмените отговори на ответниците и приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: