№ 698
гр. Бургас, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело
№ 20212120106562 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. ДР. М. против „Сдружение
„Бургаски морски клуб““ Сдружение (за краткост Сдружението), с което е предявен
установителен иск по чл.124, ал.4, изр.1 от ГПК за неистинност на протокол-решение от
проведено на 28.05.2020 г. общо събрание на „Сдружение „Бургаски морски клуб““
Сдружение относно авторството на подписа на протоколчика М.Д. М..
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който се
твърди, че искът е недопустим, а в условията на евентуалност – неоснователен.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа иска. Преди
съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният
представител на ищцата депозира писмено становище, с което моли съда да уважи иска и да
присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда отхвърли
иска.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието копие от протокол-решение на СНЦОП „БУРГАСКИ МОРСКИ
КЛУБ“, ЕИК – *********, според който документ на 28.05.2020 г. е проведено такова
събрание, което е председателствано от С-С Г.Г., а за протоколчик е избрана М. ДР. М.
(ищцата по делото). Протоколът носи подпис на председател и протоколчик. По делото е
прието и копие от списък на присъстващите на ОС на СНЦОП „БУРГАСКИ МОРСКИ
КЛУБ“, проведено на 28.05.2020 г., в който всеки присъстващ изписва собственоръчно
имената си, ЕГН и се подписва. Считано от 05.06.2020 г. управител на сдружението е
П.К.М., а не С-С Г.Г., като смяната е гласувана на общото събрание на сдружението,
проведено на 28.05.2020 г. На 05.06.2020 г. е обявен и нов устав, приет също на общо
събрани на сдружението.
На 21.07.2021 г. е подписан приемо-предавателен протокол, който удостоверява, че
на същата дата М.М. предава на П.М. папка (розова) с документи и фактури, свързани с
дружеството „***“ ООД.
1
На 13.09.2021 г. на ищцата е връчена нотариална покана от П.К.М., в качеството си
на управител и съдружник в „***“ ООД, с която я кани да върне противозаконно отнети от
нея вещи, а именно: служебен телефон марка „Айфон“, отнет на 09.08.2021 г.; от търговски
обект „***“, собственост на „***“ ООД, 3 папки с дружествени документи, сред които
договори на дружеството с контрагенти и доставчици на стоки и услуги, нотариални актове
за собственост и други.
Отново на 13.09.2021 г. на ищцата е връчена нотариална покана от П.К.М., в
качеството си на управител и съдружник в „***“ ООД, с която я кани незабавно да върне
всички дружествени документи и книжа, които е изнесла, в интервала 18.15 часа – 18.30
часа на 14.07.2021 г. от офиса на „***“ ООД, търговски обект „***“, а именно: папка с
разходни фактури на „***“ ООД и други дружествени документи.
На 23.09.2021 г. П.К.М. подава писмено сведение до полицията, че на 14.07.2021 г. в
интервала 18.15 часа – 18.30 часа от офиса на „***“ ООД са изнесени дружествени
документи и книжа без знанието и разрешението му като управител на посоченото
дружество, а именно: папка с разходни фактури; папка с нотариални актове; папка плажни
обекти; папка с документи на СНЦ „Бургаски морски клуб“. Твърди се, че документите са
взети неправомерно от М.М., с която са в процедура на развод. Твърди се, че сведението се
подава с „такова закъснение“, поради невъзможност да се установи липсата на всички
папки. По заявлението е образувана преписка по описа на II РУ на МВР – Бургас.
На 14.10.2021 г. на ищцата е връчена нотариална покана от П.К.М., в качеството си
на управител и съдружник в „***“ ООД, с която я уведомява, че счита нарушенията от
14.07.2021 г. и от 09.08.2021 г. за такива във вреда на дружеството, поради което свиква
извънредно заседание на ОС на съдружниците, което да вземе решение по предложение за
изключване на съдружника М.М. и за уреждане на имуществените последици от
изключването й.
По делото е прието удостоверение, издадено от началник сектор „БДС“ към ОДМВР
– Бургас, от което е видно, че М. ДР. М. е напуснала територията на Република България
през ГКПП „Аерогара София“ на 11.09.2019 г. и е се е завърнала в България отново през
същия ГКПП на 22.06.2020 г.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-почеркова експертиза:
подписът срещу „Протоколчик“ в протокол-решение на Общото събрание на СНЦОП
„Бургаски морски клуб“ от 28.05.2020 г. не е положен от М. ДР. М.; подписът в списък на
присъстващите на общото събрание на СНЦОП „Бургаски морски клуб“ от 28.05.2020 г. в
графата „подпис“ – срещу № 6, не е положен от М. ДР. М.; ръкописният текст с изписаните
имена „М. ДР. М.“ – срещу № 6 в същия списък не е изпълнен от М. ДР. М.. В съдебно
заседание експертът заяви, че е изследвал цветно копие на документите. Той уточни, че
натискът е само един признак и дори да беше изследвал този признак, отново щеше да
констатира различия в графиката и в щриха на подписа. Господин Щ. е категоричен, че
подписът и ръкописният текст не са изпълнени от ищцата.
С определение от съдебно заседание, проведено на 13.12.2021 г., на основание чл.190
от ГПК съдът задължи Сдружението да представи в срок до следващото заседание
оригинали на следните документи: покана за свикване на ОС на 28.05.2020 г., протокол-
решение от ОС, проведено на 28.05.2020 г. и списък на присъствалите лица на ОС,
проведено на 28.05.2020 г. Указано е на страната, че при непредставянето им без
уважителна причина, съдът ще приеме, че страната създава пречки за установяване на
факти, които подлежат на доказване по делото. Процесуалният представител на ответника
твърди, че не може да изпълни указанията на съда, тъй като документите не се намират в
държане на Сдружението и същите следва да се изискат от прокуратурата. На 04.03.2022 г.
по делото постъпва информация от РП – Бургас, че по преписката (изпратена и от
полицията) няма приложени оригинали на следните документи: покана за свикване на ОС на
28.05.2020 г. на сдружението, протокол-решение от ОС на 28.05.2020 г. на сдружението и
списък на присъствалите лица на ОС на сдружението, проведено на 28.05.2020 г.
2
Свидетелите Т.Д.Б. и С-С Г.Г. посочват в показанията си, че не са присъствали на
общото събрание на Сдружението на 28.05.2020 г.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и на заключението на вещото лице по
назначената съдебно-почеркова експертиза. Съдът не кредитира показанията на свидетелите
Т.Д.Б. и С-С Г.Г., защото те не изясняват факти от предмета на доказване, а именно дали
протокол-решение от проведено на 28.05.2020 г. общо събрание на „Сдружение „Бургаски
морски клуб““ Сдружение е неистински документ в частта относно авторството на подписа
на протоколчика М. ДР. М..
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Според т.1 от Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
5/2012 г., ОСГТК недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124,
ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на
влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в
който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.
193, ал. 1 ГПК. Процесната хипотеза не е сред посочената, но това не означава, че съдът не
изследва наличието на правен интерес от предявения иск – в този смисъл Определение №
409 от 21.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 975/2016 г., III г. о.
Правен интерес от иска по чл. 124, ал. 4 ГПК страната има само, ако истинността на
документа има значение за други правоотношения между страните – в този смисъл Решение
№ 124 от 18.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 783/2012 г., IV г. о. Преценката за наличие на
конкретен правен интерес се извършва служебно от съда и се извежда от фактическите
твърдения на ищеца, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права, като искът е
допустим и преди завеждането на друг иск за защита на правата – аргумент от Решение №
24 от 23.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2543/2017 г., III г. о.
Ищцата твърди, че в резултат на документа, чиято истинност се оспорва, са
извършени промени в обстоятелствата, които подлежат на вписване в Търговски регистър, а
именно – нов управител и нов устав на сдружението – аргумент от 18, ал.1 – ал.3 от
ЗЮЛНЦ, което се доказа по делото.
Според разпоредбата на чл.29 от Закон за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (за краткост Закона), всяко лице, което има правен
интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или
недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство. В този
смисъл при успешно проведен иск по чл.124, ал.4, изр.1 от ГПК, ищцата би имала интерес да
предяви впоследствие и иск по чл.29 от Закона – аргумент от Определение № 604 от
30.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 348/2015 г., II т. о. И Определение № 334 от 30.05.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 2610/2014 г., I г. о.
Ето защо ищцата има правен интерес от предявяване на иска.
Протоколът от общото събрание на сдружението е частен свидетелстващ документ
(аргумент от Решение № 375 от 28.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1347/2011 г., IV г. о.).
Съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали,
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица. Частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена
сила. В случая обаче ищцата претендира, че документът е неавтентичен, защото не е
подписан от нея, т.е. атакува неговата формална доказателствена сила. Задължението на
оспорващия да изключи при условията на пълно и главно доказване всяко съмнение във
възможността подписът да е негов, произтича от процесуалното му положение на ищец по
предявен установителен иск за неистинност на документ.
Според определение № 112 от 6.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1168/2013 г., I г. о.
понятията истински или неистински документ, които чл. 124, ал. 4 от ГПК използва, са
същите, с които законът си служи при инцидентното оспорване на истинността на документ
3
/чл. 193 и чл. 194 от ГПК/ и при преценката кои документи могат да бъдат оспорени.
Доказателствената тежест да установи неистинността на документа носи ищцата, като са
допустими всички доказателствени средства – чрез сравняване с други безспорни
документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица – аргумент от цитираното
определение и от Решение № 113 от 4.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 759/2012 г., IV г. о.
Според Определение № 421 от 18.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1455/2010 г., IV г. о.
автентичността на подпис не може да бъде установена чрез изследването на копие от
документа с почеркова експертиза, защото техническото изследване не може да изключи
фотомонтажа, но обратното е възможно, неавтентичността на подпис може да бъде
установена чрез изследването на копие от документа с почеркова експертиза.
Ето защо, съдът може да се позове на заключението на вещото лице по назначената
съдебно-почеркова експертиза, макар експертът да е работил само по копие, и да приеме за
доказано, че положеният подпис срещу протоколчик в протокол-решение на общо събрание
на Сдружението от 28.05.2020 г. не е положен от ищцата, т.е. документът е неистински
(неавтентичен).
Според решение № 91 от 1.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5960/2014 г., IV г. о., което
се цитира от ответника, заключението на съдебно-графологичната експертиза, изследвала не
оригинала на документа, а негово копие, винаги ще е основано на вероятни предположения,
но не и на категорична констатация за авторството на оспорения документ. Съдът не
споделя застъпената в това решение теза, че съдебно-графологичната експертиза е
единственото доказателствено средство, с което може да се докаже оспорването на
автентичността на документа, тъй като тя противоречи на цитираните по-горе съдебни
актове на ВКС.
В процесния случай категоричната констатация, че подписът, положен в документа,
не е изпълнен от ищцата, се извлича както от заключението на вещото лице по съдебно-
почерковата експертиза, така и от обстоятелството, че към дата 28.05.2020 г. ищцата не е
била в България – аргумент от удостоверение, издадено от началник сектор „БДС“ към
ОДМВР – Бургас. Следователно М. физически не е присъствала в гр. Бургас в 10.00 часа на
28.05.2020 г., поради което няма как да е подписала протокола от общото събрание в
качеството й на протоколчик.
На последно място, отсъствието на оригиналния документ създава за оспорващия
обективни пречки за провеждане на пълно и главно доказване на оспорената автентичност
на представения в заверен препис документ. По делото не се установи оригиналът на
документа да се намира у ищцата, макар в полицията да има образувана преписка за това.
Твърденията на представляващия дружеството ответник са, че липсват документи, свързани
с друго дружество, а именно „***“ ООД. Едва на 23.09.2021 г., повече от два месеца след
14.07.2021 г., когато се твърди, че ищцата е „отнела противозаконно“ документи, се твърди,
че сред тях има и документи на Сдружението, без обаче да се конкретизират какви. След
като и РП – Бургас посочва по същество, че не е открила оригиналите на документите, сред
които е и атакуваният, т.е. те са изгубени, в тежест на ответника е да докаже, че документът
е истински – аргумент от Решение № 79 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 628/2009 г., II т.
о. Ответникът не ангажира доказателства, че към дата 28.05.2020 г. ищцата е в България и то
в гр. Бургас, респективно, че лично е положила подписа си под документа в качеството на
протоколчик.
С оглед изложеното искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищцата. Тя е представила
списък по чл.80 от ГПК, като претендира като разноски заплатената държавна такса, депозит
за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева, като ответникът е
възразил на основание чл.78, ал.5 от ГПК против размера на последното като прекомерен.
Тъй като предявеният иск е неоценяем, минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 600 лева – аргумент от чл.7, ал.1, т.4 от Нареба № 1 от 9.07.2004 г. за
4
минималните размери на адвокатските възнаграждения (за краткост Наредбата).
Процесуалният представител на ищцата има право и на допълнително възнаграждение в
размер на 300 лева, тъй като по делото са проведени 5 открити съдебни заседания –
аргумент от чл.7, ал.9 от Наредбата. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
поради което съдът намира за справедливо адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лева и той следва да бъде присъден. Предвид изложеното, ищцата има право на разноски в
размер на 1235 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото по предявен от М. ДР. М., ЕГН –
**********, против „СДРУЖЕНИЕ „БУРГАРСКИ МОРСКИ КЛУБ““ Сдружение, ЕИК –
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Възраждане, № 15, иск с
правно основание чл.124, ал.4 от ГПК, че протокол-решение на общо събрание на
„СДРУЖЕНИЕ „БУРГАРСКИ МОРСКИ КЛУБ““ Сдружение, ЕИК – *********, от
28.05.2020 г. е неистински (неавтентичен) документ, тъй като подписът след протоколчик в
документа не принадлежи на М. ДР. М., ЕГН – **********.
ОСЪЖДА „СДРУЖЕНИЕ „БУРГАРСКИ МОРСКИ КЛУБ““ Сдружение, ЕИК –
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Възраждане, № 15, да заплати
на М. ДР. М., ЕГН – **********, сумата от 1235 (хиляда двеста тридесет и пет) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5