Решение по дело №1500/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260107
Дата: 1 септември 2020 г. (в сила от 1 септември 2020 г.)
Съдия: Диана Иванова Асеникова-Лефтерова
Дело: 20202100501500
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

                     №IV-238

 

01.09.2020 г., гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в открито заседание на трети август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

 

            при секретаря Ваня Д., като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1500 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. 

Образувано е по въззивна жалба на С.С.К., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адвокат Киселичков, против Решение № 560 от 11.02.2020 г. по гр. д. 5678/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на въззивника, че дължи на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ 260, представлявана от Петя Николова Димитрова и Милена Ивайлова Ванева, (при условията на солидарна отговорност с „Ем-Си 2008“ ЕООД, ЕИК ********* и Бойка Христова Христова, ЕГН **********) сумата от 15 000 лева – главница по запис на заповед от 18.09.2008г., платим на предявяване, част от общата сума от 30 000 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 14.01.2016г., до окончателното изплащане, което вземане е предмет на заповед за незабавно изпълнение № 74/15.01.2016г. на БРС по ч. гр. дело № 159/2016 г.

Във въззивната жалба са изложени доводи, че е необходимо записът на заповед да бъде предявен за плащане на авалиста, за да бъде реализирана неговата отговорност.  Оспорва се изводът на съда, че е  без  значение  дали  е  налице  редовно  предявяване  на  записа на заповед на авалиста, щом е налице предявяване на  издателя. 

Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира за присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество „Юробанк България“, чрез пълномощника адвокат Димитрова, която оспорва жалбата и излага доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Поддържа се, че процесният запис на заповед е редовно предявен на издателя, като непредявяването на ефекта на издателя в срок не води до отпадане отговорността на издателя и авалистите, а до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица – джирантите и техните авалисти. Излагат се съображения, че предявяване на издателя, без предявяване на авалиста, предпоставя настъпила изискуемост на задължението по записа на заповед и за авалиста.

Въззиваемото дружество моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира за присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по наведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност приема следното:

С процесния запис на заповед, издаден на 18.09.2008 г., издателят „Ем Си 2008“ ООД се е задължил безусловно да заплати при предявяване на ценната книга на „Юробанк И Еф Джи България“ АД сумата от 30 000 лева, ведно с годишна лихва в размер на 10, 60 % върху тази сума, считано от датата на издаване на записа на заповед. Посочено е, че записът на заповед може да бъде предявен за плащане в срок до 18.10.2015 г., което е допустимо съгласно разпоредбата на чл. 487, ал. 1, изр. 3 ТЗ, и че е платим без разноски и протест. Ответникът-въззивник С.С.К. е авалирал записа на заповед при условията, при които е издаден.

Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че процесният запис на заповед е предявен на издателя „Ем-Си 2008“ ЕООД от поемателя „Юробанк България” АД (правоприемник на „Юробанк И Еф Джи България“ АД) чрез залепване на нотариална покана на вратата на адреса на дружеството, където не са намерени действащ офис и служители и никъде по пощенските кутии или звънци е нямало обозначение за дружеството. С оглед на това и на основание чл. 50 ЗННД вр. чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК записът на заповед се счита редовно предявен на 03.08.2015 г., т. е. в срока за предявяване за плащане, посочен в записа на заповед – до 18.10.2015 г.

Безспорно е също, че записът на заповед не е бил надлежно предявен на авалиста С.С.К. в срока за предявяване за плащане, посочен в записа на заповед – до 18.10.2015 г.

Неоснователни са доводите на въззивника, че е необходимо записът на заповед да бъде предявен за плащане на авалиста, за да бъде реализирана неговата отговорност. Авалистът отговаря както длъжника, считано от момента на изискуемост на задължението, противопоставим на длъжника, а това е моментът на предявяване на менителничния ефект за плащане на длъжника. Поради това предявяването на ефекта на авалиста единствено би обусловило отговорността му за забава. Предявяване на издателя, без предявяване на авалиста, предпоставя настъпила изискуемост на задължението по записа на заповед и за авалиста. В този смисъл е постановена трайна съдебна практика на ВКС (Определение № 45 от 13.01.2014 г. по ч. т. д. № 2880/2013 г. на I т. о. на ВКС, Решение № 206 от 06.04.2015 г. по т. д. №3701/2013г., II т. о. на ВКС, Определение № 349 от 04.05.2012 г. по ч. т. д. № 135/2011 г., II т. о. на ВКС, Решение № 113 от 12.07.2017 г. по т. д. № 640/2016 г., I т. о. на ВКС), която се споделя и от настоящия съдебен състав. Ето защо, ако записът на заповед с падеж на предявяване е предявен на издателя в посочения в него срок, то не е необходимо предявяване на записа за плащане и на авалиста, за да се реализира неговата отговорност.

Ето защо не е налице твърдяното от въззивника основание за отхвърляне на предявения срещу него иск, който се явява основателен. Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззиваемото дружество има право на разноски. Процесуалното представителство на въззиваемата страна в настоящото производство се е осъществило чрез упълномощавана не адвокатско съдружие „Фронтекс Лигъл Сървисис“, но по делото не са представени доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, поради което разноски не следва да бъдат присъждани съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС.

С оглед цената на частично предявения иск от 15 000 лева, с който се претендира установяване на вземане по абсолютна търговка сделка, решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК, поради което е окончателно. 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 560 от 11.02.2020 г. по гр. д. 5678/2019 г. на Районен съд – Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.