Решение по дело №163/2024 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: 97
Дата: 1 юли 2024 г. (в сила от 1 юли 2024 г.)
Съдия: Анета Милчева Петкова
Дело: 20241300500163
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. В 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:В.Й.М.

В.Р.Г.
при участието на секретаря И.С.К.
като разгледа докладваното от А.М.П. Въззивно гражданско дело №
20241300500163 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от П.А.С. ЕГН
**********, като майка и законен представител на малолетното дете К. К. В. ,ЕГН
********** чрез адв. Р. Р. –ВАК, гр. В. , - пълномощник против Решение №24/09.01.2024 г.
по гр. дело № 2156/2022 г. на ВРС, в частта над уважения размер от 233,25 лева до
предявения размер -500 лева, както и в частта, в която е отхвърлен предявения иск за
издръжка за минало време. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано, поради необсъждане от съда на всички факти и обстоятелства по делото.
Излага се, че неправилно и необосновано ВРС е приел, че за издръжката на
малолетното дете са необходими общо 400 лв., като ответникът следва да заплаща
минималния размер на издръжката по закон, а именно 233,25 лв., а остатъка да се осигурява
от майката.
Относно нуждите на детето жалбоподателят поддържа, че детето е ученичка втори
клас, като нужните средства за задоволяване на базовите и потребности - храна режийни
разходи, облекло обувки значително са подценени от ВРС и определените на 400 лв. общо
били крайно недостатъчни.
1
Съдът не бил обсъдил като аргумент при определяне на нуждите на детето, че
допълнително има разходи във връзка с обучението за учебни помагала и пособия и други
разходи. По делото били събрани доказателства , че малолетното дете има и заболяване -
логопедичен проблем и посещава логопед, като месечно средствата необходими за логопеда
възлизат на 180 лв. Също така във връзка с образованието и проблеми по математика и
български език се налагали допълнителни частни уроци в размер на 100 лв т.е. само във
връзка с лечението и обучението на детето били необходими около 280 лв месечно, без
режийните и без базовите нужди свързани с храна и облекло. С оглед на увеличаването на
минималната работна заплата от началото на настоящата година са нараснали и цените на
частните уроци и таксите при логопеда. Посочва се в жалбата , че месечната издръжка
определена от съда в размер на 233,25 лв., дължима от ответника не стигала дори да покрие
нуждите средства във връзка с лечението и обучението на детето, и не съответствала на
потребностите на същото.
Относно възможностите на ответника: при преценката на тези възможности ВРС се е
спрял само на факта, че ответника е декларирал, че като управител и собственик на
охранителна фирма се осигурява на минималната работна заплата. Извън вниманието на
съда са останали събраните доказателствата по делото, че бащата притежава няколко
недвижими имоти , както и леки коли т.е. стандартът му на живот е доста по- висок от този
минимален деклариран доход.
С оглед на изложеното моля, да измените решението в обжалваната част и уважите
иска за издръжка в пълния размер.
Относно иска за издръжка за минал период - 1 година преди завеждане на исковата молба
ВРС е отхвърлил иска изцяло в претендирания размер от 500 лв. месечно за 1 година преди
завеждане на исковата молба, като е приел , че дължимата издръжка за минал период е в
размер на минималната по закон, съответно 162,50 лв. за периода от 17.10.2021 до
17.04.2022 и съответно 177,50 лв. за периода от 17.04.2022 до 17.10.2022 г. или общо 2040
лв., а ответникът бил изплатил за периода 02.11.2022 до 05.04.2023 г. издръжка в общ размер
от 3900 лв. т.е изплатил по- висок размер от издръжката в размер на 1 /4 от МРЗ.

Иска се от съда да отмени обжалваното решение и уважи изцяло предявения иск.
Прави искане за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника
по жалбата К. В. К..

В проведеното открито съдебно заседание въззивницата не се явява, същата се
представлява от процесуалният си представител-адв.Р.Р., която поддържа жалбата и
пледира за уважаване на жалбата.

2
Въззиваемият не се явява. Пълномощникът му в предоставения срок е представил
писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли да бъде
потвърдено обжалваното решение. Не претендира разноски по производството.

В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Пред ВРС е образувано производство по предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК от П.А.С.., ЕГН
********** с адрес: гр. В. против К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В ..
Твърди се, че страните са родители на детето К. К. В., родено от съвместното им
съжителство. Страните не живеят съвместно от 2017 г. - 2018 г. От тогава до настоящия
момент ищцата полага грижи по отглеждане и възпитание на детето, подпомагана от
родителите си. Детето е ученик в ОУ „Л. К. гр. В.. Детето страда от въведеното в исковата
молба заболяване. Разходите по отглеждане и възпитание на детето са увеличени с оглед
нуждата от образование и лечение. Ответната страна е едноличен собственик и управител на
четири търговски дружества, които упражняват дейност. Ответната страна има задължение
за издръжка към един низходящ.
Иска се да бъде постановено решение, с което да предостави упражняването на
родителските права върху детето К. К. В. на майката, бащата да бъде осъден да заплаща
издръжка на детето в съответните размери, както и да бъде присъдена издръжка на детето от
бащата за минало време. Искат се и направените в производството разноски.
От ответната страна е постъпил писмен отговор. Оспорва обстоятелствата на които се
основават исковете. Не оспорва иска с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК. Оспорва
исканите размери на месечни издръжки. Твърди за задължение за плащане на издръжка на
друго негово малолетно дете. Сочи на заплащане на издръжка на детето К. К. В. за минало
време.
Пред настоящата инстанция страните не спорят по установената фактическа
обстановка от първоинстанционния съд, а именно, че: П.А.С.. и К. В. К. са живели на
семейни начала от лятото на 2012 г. От съжителството им е родена малолетната К. К. В.,
родена на 25.11.2015 г. в гр. В.. Семейството е живяло на адрес: гр. В. до месец декември
2018 г. През месец декември 2018 г. бащата се изнесъл от семейното жилище и се преместил
да живее на адрес: гр. В. Там живял около една година. След раздялата майката и детето
останали да живеят в семейното жилище. През 2019 г. се преместили да живеят в жилище,
собственост на А.Г., дядо по майчина линия на детето, на адрес: гр. . В същото време
ответникът К. В. К. заживял на семейни начала с друга жена и от съжителството им се
3
родило детето К. К. К., роден на 17.06.2021 г. От социалния доклад се установява, че
връзката между бащата и детето К. не е прекъсвана. Виждат се често. Детето постоянно
гостува на баща си. Детето К. е ученик в ОУ „Л. К.“ гр. В втори клас. Детето К. има
логопедичен проблем, затруднява се при изговарянето на определени звуци. От около три
години К. посещава логопедичния кабинет на С.Г. - три, четири пъти седмично. Майката
заплаща такса за 30 минути по 15.00 лева или общо 180.00 лева. Видно от представената по
делото езиково- говорна характеристика на детето от логопед С.Г., същото е с логопедична
диагноза изоставане в езиково-говорното развитие. Детето посещава 3 - 4 пъти седмично
частен учител по математика и български език и литература, тъй като изпитва затруднения
по тези предмети. За частните уроци майката заплаща по 10.00 лева на час. Майката работи
на трудов договор от месец юни 2023 г. като хигиенист към фирма „Б.“ гр. В на четиричасов
работен ден, с работно време от 08.00 до 12.00 часа, с месечно възнаграждение в размер на
400.00 лева. Подпомага се от Д „СП“ - В. на основание чл. 7 от ЗСПД в размер на 50.00 лева.
Майката се подпомага и от родителите си. Бащата работи като управител на фирма „С. 7“,
на осемчасов работен ден с възнаграждение в размер на минималната работна заплата.
Жилищните условия и при двамата родители са подходящи за отглеждане на детето. Бащата
е изплащал парични суми на майката за издръжка на детето за периода от 02.11.2022 г. до
05.04.2023 г. в общ размер на 3900.00 лева съгласно заключението на вещото лице, което е
прието по делото и не е оспорено от страните.

С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд
намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага
материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове
и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само
посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на
чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от
10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към
нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася
служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
4
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото - само за
приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба
основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество и при така установената по делото
фактическа обстановка въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните
съображения:
По силата на чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите непълнолетни
деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Тази издръжка е безусловна и се дължи независимо от доходите на
родителя. Издръжката е необходима за задоволяване на базови ежедневни потребности на
детето от храна, облекло, отопление, както и нуждите на дете на неговата възраст от
средства във връзка със задоволяване на индивидуалните физически, интелектуални и
емоционални нужди.
По отношение на претендираната издръжка за минало време, съдът намира, че
първоинстанционното решение следва да се потвърди. ВРС е приел, че ответникът е
следвало да заплаща издръжка на малолетното си дете за минало време в размер на 2040,00
лева, изчислено на база на минималната работна заплата. По делото е установено, че
бащата е подпомагал майката ежемесечно със суми, като за исковия период е заплатил общо
3900 лева. Предвид на това искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли като
такъв.
При определяне на издръжката на детето на страните съдът следва да изходи от това,
че ищецът се грижи и за друго малолетно дете, както и че майката полага непосредствените
грижи за детето. Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от
каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството "ненавършило
пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин -
например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи
от имоти, семейни добавки и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които
рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се предполага. В
настоящия случай детето К. е на 9 годишна възраст, ученичка във втори клас и нуждите й са
5
обичайни за деца на неината възраст. В конкретният случай нуждите на детето са свързани с
разходи за храна, дрехи, обувки, и учебни помагала, разходи за лекарства при необходимост,
като не са ангажирани доказателства за извършени разходи в тази насока, медицински
грижи, културни потребности, развлечения. По делото са представени доказателства за
логопедичен проблем на детето К.–езиково –говорна характеристика и карта за логопедично
изследване за периода 2021-2022 г. За ориентир на нужната издръжка на детето Н. следва да
се приеме минималния размер на издръжката, визиран в чл. 142, ал. 2 СК - минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Считано от 01.01.2024г. минималната работна заплата е в размер на 933 лв. определена с
ПМС №193/12.102023г., следователно минималната издръжка е в размер на 233,25лв. От
представения пред първата инстанция социален доклад не се установява наличие на данни за
наличие на хронични или други заболявания при детето. По делото на са ангажирани
доказателства и не са доказани повишени разходи във връзка с лечение.
По тези съображения окръжният съд приема оплакванията във въззивната жалба за
неоснователни, като възприема изцяло изложените в обжалваното решение мотиви, които се
основават на събраните по делото доказателства и нормативната уредба залегнала в СК,
поради което обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и
обосновано. На основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.

По отношение на разноските пред въззивната инстанция.
С оглед изхода на спора на въззивната страна не се следва присъждането на разноски.
По изложените съображения, В.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 24/09.01.2024г., постановеното по гр.д. №2156/2022г.
по описа на Районен съд – В..

На основание чл.280,ал.3,т.2 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6