Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.06.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №5402
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5402/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.”
ЕАД *** срещу решение №74275 от 21.04.2020 г постановено
по гр.д.№37819/18 г на СРС , 138 състав , с което са отхвърлени исковете на
въззивника с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за
установено , че А.Б.С. ЕГН ********** от гр.София му дължи сумата от 388,96лв.
- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г и по обща фактура №********** от
31.07.2014 г за ап.№13 в гр.София ж.к.********, ведно със законната лихва от
24.04.2017 г до заплащане на главницата ; сумата от 94,95 лева лихви за забава за периода 15.09.2014 г –
12.04.2017 г ; сумата от 49,15 лева за дялово разпределение за периода 01.05.2014
г. до 30.04.2015 г , ведно със законната лихва от 24.04.2017 г до заплащане на
главницата и сумата от 10,75 лева лихви за забава върху сумата за дялово
разпределение за периода 15.09.2014 г – 12.04.2017 г , за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№25014/17 г на СРС , 138 състав .
Въззивникът “Т.С.” ЕАД излага доводи за неправилност на
решението на СРС , тъй като с писмо рег.№578500-8227 от 08.11.2019 г на
Дирекция УССД на МВР е доказано , че ответникът е собственик на процесния имот
.
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба . Не е доказано от ищеца ответникът
да е собственик на процесния имот .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С.” ЕАД на 22.04.2020
г и е обжалвано в срок на 27.04.2020 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите
в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013
г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че ищецът не е представил доказателства
, че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот респ.че е потребител на топлинна енергия
по чл.153 ал.1 ЗЕ. Това не се установява от писмо рег.№578500-8227 от
08.11.2019 г на Дирекция УССД на МВР, като това писмо е извън удостоверителните
функции на издателя му . Няма данни и за откриване на партида по искане на
ответника .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Не
са представени от ищеца писмени доказателства по чл.153 ЗЕ , че ответникът има
вещни права върху имота . Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153 ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право
на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В случая няма данни ответникът да е подал молба за откриване на
партида . Писмо рег.№578500-8227 от 08.11.2019 г на Дирекция УССД на МВР е само
индиция , че ответникът може да е собственик на процесния имот , но ищецът не е предприел действия , за да
представи по делото съответните документи за собственост, например от архива на
СО . Освен това писмото е извън удостоверителните функции на издателя му ,
който няма право да удостоверява собственост върху държавни , още по-малко
върху частни имоти .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да бъде потвърдено.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №74275 от 21.04.2020 г постановено
по гр.д.№37819/18 г на СРС , 138 състав .
Решението не подлежи
на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.