РЕШЕНИЕ
№ 933
гр. Добрич, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20243230102339 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от Ж. Я. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ул. „****“ № 92, ет. 5, ап. 16 срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Студентски“,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, с която се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 15 000, 00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в травма на интраабдоминални органи
без данни за открита травма на корема, фрактура на ребро, причинени
вследствие на ПТП, настъпило на 26.10.2022 г., около 10, 50 часа на път III –
902 км 14, 5 до бензиностанция „Лукойл“ в посока с. Оброчище, Община
Балчик, предизвикан от Н. В. Г., ЕГН ********** при управление на лек
автомобил марка „***“, модел „**“, с рег. № ****, застрахован при ответника
със застрахователна полица BG/22/ 122003108025, ведно със законната лихва
от 10.01.2024 г. до окончателно изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 26.10.2022 г., около 10, 50 часа, на
път III – 902, 14, 5, непосредствено до бензиностанция „Лукойл“ в посока с.
Оброчище, Община Балчик, е настъпило пътнотранспортно произшествие.
Сочи се, че на процесната дата по главен път III – 902, от гр. Варна в
посока с. Оброчище се е движел управляваният от Н. Н. лек автомобил
„*******“, с рег. № ****. По същото време и със същата посока на движение
зад автомобила се е намирал и лек автомобил „*** **“, с рег. № ****,
управляван от Н. Г.. При достигане на пресечката за влизане в бензиностанция
1
„Лукойл“, Н. Н. е намалил скоростта на движение с оглед извършване на ляв
завой за влизане в бензиностанцията. В същия момент движещият се отзад лек
автомобил застига и удря в задната част лек автомобил „*******“, с рег. №
****. Вследствие на удара, управляваният от Н. Н. автомобил навлязъл в
лентата за насрещно движение и се е блъснал в насрещно движещият се лек
автомобил „****“, с рег. № ****, управляван от ищцата Ж. С..
Сочи се, че е съставен протокол за ПТП с пострадали лица № 445000-
2565/26.10.2022 г. Образувано е и досъдебно производство по пр.пр. №
4002/2023 г. по описа на Районна прокуратура Варна, което е приключило с
прокурорско постановление.
Излагат се твърдения, че Н.а Г. е причинила процесното ПТП, като
виновно е нарушила чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. На същата е съставен АУАН №
GA747717 и НП № 22-0445-001134.
Ж. С. е била откарА. в МБАЛ „Св. Марина гр. Варна“ АД.
Констатирано е, че вследствие на удара е получила телесни увреждания -
травма на интраабдоминални органи без данни за открита травма на корема,
фрактура на ребро. ИзписА. е на 28.10.2022 г. с препоръки за медикаментозно
лечение и хигиенно-диетичен режим. В следващите няколко месеца е
изпитвала силни болки в гръдната област и затруднение при дишане.
Налагало се е да приема болкоуспокоителни. Подчертава се, че С. е
прекарала продължителен период на легло, тъй като била трудно подвижна. В
това време не е успявала да върши домакинска работа. Отделно, всичко
преживяно се отразило неблагоприятно и на психиката – имала неспокоен
сън; сънувала кошмари; страхувала се да се придвижва с автомобил.
В исковата молба се заявява, че лек автомобил марка „***“, модел
„**“, с рег. № ****, е застрахован при ответника със застрахователна полица
BG/22/ 122003108025. Сочи се, че ищцата е подала застрахователна претенция
до застрахователя. Била е образувА. щета № 0000-1000-04-24-703, по която
ответникът е определил обезщетение в размер на 1500 лева.
Ищецът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адвокат
А. И., която поддържа исковата молба.
В законоустановения срок ответното дружество e депозирало отговор
на исковата молба, в който се твърди, че претенцията е неоснователна.
Ответникът счита, че елементите от правопораждащия фактически
състав не са доказани. Заявява, че представените с исковата молба
доказателства не удостоверяват съществени обстоятелства от предмета на
доказване. Според ответника, не става ясно каква е причината за настъпилия
удар между лек автомобил марка „***“, модел „**“, с рег. № **** и лек
автомобил „*******“, с рег. № ****. Отрича се нарушение на ЗДвП от стрА.
на Н. Г.. В тази връзка се твърди, че причина за настъпилото ПТП са
действията на водача на втория автомобил – Н. Н., който е предприел внезапно
спиране на пътното платно и забранена маневра „завой на ляво“.
Релевира се възражение за съпричиняване в размер от 80%. Настоява
2
се, че ищцата не е използвала обезопасителен колан, с което е нарушила чл.
137а от ЗДвП. Отделно е нарушила и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, защото не е избрала
скорост на движение, която да позволи да спре пред възникналото
препятствие.
Оспорват се всички твърдения от исковата молба досежно вида,
характера и степента на уврежданията, продължителността на оздравителния
период.
Прави се искане за отхвърляне на претенцията. Претендират се
разноски.
Пред първоинстанционния съд се представлява от адвокат С. Д.. В
хода на устните състезания процесуалният представител се придържа към
защитна позиция, заявена в отговора.
По делото е конституирано трето лице-помагач на стрА.та на
ответника – ЗД „Евроинс“ АД. Дружеството изпраща писмено становище, с
което оспорва претенцията по основание и размер. Въвеждат се твърдения, че
процесният инцидент е трудова злополука. Доколкото ищцата е получила
обезщетение от работодателя, не следва да бъде изплащано такова и от
застрахователя до размера на платената от работодателя сума. Третото лице-
помагач се противопоставя на твърденията на ответника, че водачът на лек
автомобил „*******“, с рег. № **** има вина за настъпилото ПТП.
Прави искане за отхвърляне на претенцията.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа стрА. следното:
С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че към 26.10.2022 г., лек автомобил марка „***“,
модел „**“, с рег. № ****, е застрахован при ответника ЗК „Лев Инс“ АД по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със
застрахователна полица BG/22/122003108025.
Установява се, че ищцата е подала претенция до ответника с №
306/10.01.2024 г. за сумата от 30 000, 00 лева, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди. С писмо от 31.05.2024 г. ответникът е
предложил на ищцата да заплати сумата от 1500, 00 лева с включено
съпричиняване в размер на 50 %.
По делото е представено Постановление на прокурор при Районна
прокуратура Варна, с което е прекратено досъдебно производство № 219/2023
г. по описа на Сектор „ПП“ ОД на МВР-Варна за престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „б“ от НК.
На Н. В. Г. е съставено Наказателно постановление № 22-0445-
001134/10.11.2022 г. за извършено нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП –
водачът на превозното средство не се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
3
По делото са събрани гласни доказателствени средства вследствие на
извършен разпит на свидетелите Н. В. Г. (участник в процесното ПТП), Т.И.С.
(съпруг на ищцата), Е.С. (майка на ищцата), Н. Н. (участник в процесното
ПТП),
Свидетелката Н. Г. разказа, че на 26.10.2022 г., преди 11, 00 часа, е
управлявала лек автомобил марка „***“, модел „**“, с рег. № **** с посока на
движение към град Добрич, с. Оброчище и с. Църква. Пред нея се е движел
таксиметров автомобил. Малко след с. Кичево, в близост до бензиностанция
„Лукойл“, таксиметровият автомобил е спрял и е включил ляв пътепоказател,
за да завие наляво към бензиностанцията. Същевременно свидетелката
настигнала таксиметровия автомобил, опитала се да избегне сблъсък и завила
надясно. Не успяла да предотврати контакта и го ударила в задната дясна част.
В този момент са се отворили въздушните възглавници на нейния автомобил.
Когато слязла от автомобила си, видяла, че таксиметровият автомобил се е
ударил в трети автомобил, който се е движел в платното за насрещно
движение.
По-късно на място са пристигнали полицейски служители, „Пътна
помощ“ и екип на „Бърза помощ“. Впоследствие е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение.
Свидетелят Т.И€ обясни, че в края на месец октомври 2022 г. е
получил обаждане от съпругата си Ж. С., която му казала, че е
катастрофирала, че е натрошена и не може да излезе от колата. Свидетелят
незабавно се е отправил към местопроизшествието, но не я е заварил там. От
полицията му казали, че е приета за лечение в МБАЛ „Света Анна“. В
болницата я е заварил на легло. Стенела от болка и говорела несвързано.
Питала какво е счупено, къде са личната карта и телефона. Казала му, че я
боли като диша. Т. И. заяви, че ищцата е прекарала две нощи в болницата.
През това време е изпитвала болка. Не е успявала да се обслужва сама. На
третия ден докторите казали, че има едно счупено ребро и две пукнати. При
изписването се е движела много бавно. Изпитвала е болки при всяко
движение. Наложило се е двадесетина дни да получава помощ при обличане и
обуване на обувки. Според свидетеля, сериозните болки са продължили около
три месеца.
Т. И. обясни, че до момента на инцидента ищцата е работила с него в
семейната фирма за озеленяване. Заради случилото се не е успяла да се върне
на работа до месец май 2023 г. При завръщането към служебните задължения
през месец май пак не е била пълноценна. Заяви, че ищцата работи към
момента на разпита, но отново изпитва болка. Свидетелят разказа, че около
два месеца е посещавала рехабилитатор. Изтъкна също, че след инцидента и
до настоящия момент се страхува да пътува с автомобил. Дори е мислила да
спира работа, защото дейността е свързА. с шофиране.
Свидетелката Е. С. разказа, че е научила за пътния инцидент два дни
по-късно. Ищцата не е споделила, за да не я притеснява. Когато са я
4
изписали от болницата, се е движела трудно. Изпитвала затруднения при
обличане и при обслужване в баня и тоалетна. Наложило се е свидетелката да
помага. Заради болките приемала и медикаменти. Това състояние е траяло
около два месеца. След това е продължила да изпитва болка в ребрата при
движение и вдишване. Свидетелката сподели, че ищцата се е върнала на
работа шест месеца след инцидента, а няколко месеца е изпитвала страх и е
избягвала да се вози в автомобил.
Свидетелят Н. Н. разказа, че през месец октомври 2022 г. е пътувал с
таксиметровия си автомобил „*******“, с рег. № ****, от град Варна към град
Шабла. Обясни, че е предприел маневра „завиване наляво“, за да влезе в
бензиностанция „Лукойл“. Свидетелят сподели, че е предприел маневрата на
разрешено за това място при прекъсната линия. Изчаквал е да се размине с
движещия се в насрещното платно автомобил на ищцата, когато свидетелката
Г. го е ударила в задната част с управлявания от нея автомобил. Вследствие на
сблъсъка автомобилът му е навлязъл в насрещното пътно платно и се е ударил
в автомобила на ищцата. Свидетелят си спомни, че Ж. С. е изпитвала силни
болки. Не е могла да слезе от автомобила. Слязла е едва след идването на
медицински екип.
Съдът счита, че показанията на свидетелите са достоверни в по-
голямата си част, поради което съдът ги възприема при формиране на
фактическите изводи. Не са достоверни единствено показанията на
свидетелката Г. в частта, в която заявява, че на местопроизшествието е имало
пътен знак, забраняващ завиването наляво към бензиностанцията.
Твърденията на свидетелката се опровергават от заключението по
комплексната съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, според което
водачът на „*******“, с рег. № **** е предприел маневра „завиване наляво“
при прекъсната линия и при отсъствие на знаци, забраняващи маневрата.
Поради тази причина показанията на свидетелката Г. не следва да бъдат
ценени от съда в коментирА.та част.
По делото е изготвена комплексна съдебно-автотехническа и
медицинска експертиза. От заключението и от изслушването на вещите лица
стА. ясно, че Ж. С. е получила следните увреждания, вследствие на
процесното ПТП от 26.10.2022 г.: счупване на шесто ребро в ляво аксиларно
(подмишнично) без разместване на фрагменти; контузия в областта на корема,
без увреждане на коремни органи; контузия в областта на ляво рамо без
видими травматични промени. Д-р Д. е установил, че ищцата е била
транспортирА. и настанена за наблюдение и лечение във втора хирургия на
МБАЛ „Св. Анна-Варна“. След проведени изследвания е предприето
медикаментозно лечение (с обезболяващи). Престоят е продължил два дни
като няма данни за настъпили усложнения, провеждА. физиотерапия или
рехабилитация. Според вещото лице, периодът на възстановяване при
установените контузии протича в рамките на две-три седмици.
Установен е следният механизъм на настъпване на процесното ПТП:
5
„На 26.10.2022 г. около 10.50 ч., по нът Ш-902, в посока от гр. Варна към с.
Оброчище, в участъка от пътя след Т-образното кръстовище с път III - 2902
и преди бензиностанция „Лукойл“ се е движел лекият автомобил „*******“
c peг. № В ******ВС управляван от Н. Т. Н. от гр. Шабла, който е пътувал
сам в автомобила си. Зад този автомобил, в същата посока се е движел
лекият автомобил „*******“ с per. № В *******ВМ управляван от Н. В. Г..
която също е пътувала сама в автомобила си. Произшествието е стА.ло
през светлата част на денонощието, при ясно слънчево време, добра
метеорологична видимост, при наличие на видима хоризонтална и
вертикална пътна маркировка. Пътната настилка е била асфалтова, суха,
запазена, без неравности и повреди по нея, прав, хоризонтален участък от
пътя в района на произшествието.
Когато лекият автомобил „**********“ c peг. № B *******BC е
наближил мястото на произшествието, водачът му е включил ляв
пътепоказател за да сигнализира, че ще продължи движението си в тази
посока, а когато е достигнал до подхода към бензиностанция „Лукойл“,
намираща се в ляво от платното за движение, той е спрял автомобила си за
да премине движещият се в този момент в противоположна посока в
лентата за насрещно движение товарен автомобил „******“ с peг. № СВ
********ВХ управляван от Ж. Я. С. от гр. Добрич, след което да продължи
движението си в посока наляво и да навлезе в територията на
бензиностанцията. Водачът на лекият автомобил „****** *“ с peг. № В
********ВМ Н. Г. е възприела спрелият пред нея лек автомобил
„**********“ c peг. № B ********ВС и e реагирала, като е задействала
спирачната система на автомобила си, но разстоянието между
управляваният от нея лек автомобил и спрелият пред него автомобила не е
било достатъчно да спре автомобила си преди да достигне до мястото на
удара между двата автомобила. При създалата се пътно транспортна
ситуация, в резултат на попадането на лекият автомобил „*************“
c peг. № B **********ВС в коридора на движение на лекият автомобил
„*********" c peг. № B ********BM е настъпил удар между предната лява
част на вторият автомобил и задната дясна част на купето на първият
автомобил. Удара между двата автомобила е настъпил в района на входа
към бензиностанция „Лукойл" и около средата на лентата за движение в
посока към с. Оброчище.
При удара с лекият автомобил „*****“ е peг. № В *** ВМ, в
резултат на придобитата кинетична енергия, лекият автомобил „*****" c
peг. № B **** ВС се е придвижил напред и понеже предните му колела са били
отклонени в ляво /водача му е имал намерение да навлезе на територията на
бензиностанция „Лукойл“/ извършвайки завой наляво е започнал да навлиза в
лентата за насрещно движение. Водача на движещият се в този момент в
противоположна посока, лентата за движение по посока гр. Варна товарен
автомобил „****" с peг. № СВ **** ВХ Ж. С. е възприела навлизащият в
лентата й за движение лек автомобил и е предприела маневра завой в дясно с
6
цел да избегне удара между двата автомобила. При създалата се пътно
транспортна ситуация, в резултата на взаимното пресичане на
траекториите на движение на лекият автомобил „*****" c per. № B **** ВС
и товарният автомобил „****" c peг. № CB **** ВХ е настъпил удар между
предната част на първият автомобил и предната лява част на купето на
вторият автомобил. Удара между двата автомобила е настъпил в района на
входа на бензиностанция „Лукойл“ и около средата на лентата за движение
в посока към гр. Варна.
В следствие на настъпилото пътно транспортното произшествие
са нанесени телесни увреждания на водача на товарният автомобил „****"
с peг. № СВ **** ВХ Ж. Я. С. и различни по вид повреди по трите
автомобила.“
Експертът Е. Ж. е изчислил, че към момента на удара лек автомобил
марка „***“, модел „**“, с рег. № **** се е движел със скорост от 60 км/ч, лек
автомобил „****“, с рег. № **** с около 60-70 км/ч, а лек автомобил
„*******“, с рег. № **** е бил спрял. Опасната зона на спиране на първия
автомобил е била 43, 45 м., на втория между 41, 74 м. и 52, 287 м., а на третия
9, 83 м пр и скорост от 20 км/ч. Установил е, че Н. Г. е предприела спиране на
автомобила си на разстояние от 26, 67 м. преди мястото на удара.
Според вещото лице, всички участници в процесното ПТП са имали
пряка видимост и не са съществували пречки, които да я ограничават.
Експертът е извел извод, че при конкретната фактическа обстановка Н. Н. и Ж.
С. не са имали техническа възможност да предотвратят възникналото ПТП.
Последната е била с поставен обезопасителен колан към момента на
инцидента. Вещото лице е приело, че причина за настъпване на процесното
ПТП е закъснението на Н. Г. да започне да спира автомобила си или
движението зад лек автомобил „*******“, с рег. № **** на разстояние по-
малко от необходимата минимална безопасна дистанция между двата
автомобила. Поведението на Г. не е било съобразено с конкретната пътна
обстановка.
Съдът намира заключението за обективно и ясно. Изготвено е от вещи
лица с необходимата квалификация, които в пълнота са отговорили на
поставените задачи. Поради тази причина съдът го възприема в цялост при
формиране на фактическите си изводи.
При тези фактически констатации съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В тежест на ищеца е да докаже следните предпоставки от фактическия
състав: деликтната отговорност – виновно противоправно поведение от
застрахования по отношение на ищеца при причиняване на застрахователното
събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат; вид и размер
на претърпените вреди; наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
7
делинквента и застрахователя – ответник.
Страните не спорят относно наличието на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и застрахователя – ответник. С доклада по
делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че към 26.10.2022 г., лек автомобил марка „***“, модел „**“, с рег. № ****, е
застрахован при ответника ЗК „Лев Инс“ АД по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица
BG/22/122003108025.
Елементите на деликтната отговорност бяха установени по
категоричен начин. Механизмът на процесното ПТП се установява от
заключението по комплексната съдебно-автотехническа и медицинска
експертиза и от показанията на свидетелите.
От приложения доказателствен материал се установи, че на
26.10.2022 г., около 10, 50 часа на път III – 902 км 14, 5 до бензиностанция
„Лукойл“ в посока с. Оброчище, Община Балчик, е настъпило ПТП,
предизвикано от Н. В. Г., ЕГН ********** при управление на лек автомобил
марка „***“, модел „**“, с рег. № ****. СтА. ясно, че автомобилът на
последната се е движел с около 60 км/ч, когато е застигнал и ударил в задната
част лек автомобил „*******“, с рег. № ****, управляван от Н. Н.. В момента
на удара последният не се е движел, бил е покой, като е бил включен левият
му пътепоказател, за да може да завие и да влезе в намиращата се от другата
стрА. на пътното платно бензиностанция „Лукойл“. Вследствие на удара
управляваният от Н. Н. автомобил е променил първоначалното си положение
и е навлязъл в пътната лента за насрещно движение. При навлизане в другата
пътна лента предната част на автомобила се е ударила в предната част на
насрещно движещия се лек автомобил „****“, с рег. № ****, управляван от
ищцата.
От заключението по комплексната експертиза се установи, че Н. Н. и
Ж. С. не са имали техническа възможност да предотвратят възникналото
ПТП. Такава е съществувала единствено за Н. Г. при съобразяване с
конкретната пътна обстановка и движението зад лек автомобил „*******“, с
рег. № **** на по-голямо разстояние от необходимата минимална безопасна
дистанция между двата автомобила. Оттук се извежда, че Н. Г. е нарушила
правилото на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, което гласи, че „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред
него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали
скоростта или спре рязко.“ Така е предизвикала процесното ПТП.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното. Доколкото липсват доказателства за оборване на презумпцията,
следва да бъде направен извод, че Н. Г. е причинила процесните
неимуществени вреди виновно.
По делото са налични множество медицински документи, доказващи
8
настъпилите вследствие на инцидента физически увреждания при ищцата.
Всички са коментирани от вещото лице д-р В. Д. в изготвеното заключение по
комплексната експертиза. Поради тази причина съдът не дължи
самостоятелен А.лиз на писмените доказателствени средства, доколкото може
да бъде използван експертният такъв на д-р Д..
Обезщетителната претенция за неимуществени вреди цели да
възстанови психическото равновесие на пострадалото лице, да компенсира
изпитаните отрицателни емоции. Съгласно чл. 52 от ЗЗД размерът на
обезщетението за търпените неимуществени вреди следва да се определи от
съда по справедливост. В т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. е посочено, че
справедливостта като критерий за определяне на размера на обезщетението на
неимуществени вреди не е абстрактно понятие. Попълването на този критерий
с конкретно съдържание предполага оценка на определени обстоятелства,
имащи значение за настъпването на вредите, респективно за размера на
обезщетението.
Такива първостепенни обстоятелства са вида на физическите
увреждания на пострадалия, психическите увреждания, техния интензитет и
продължителност. В настоящия случай стА. ясно, че вследствие на процесното
ПТП Ж. С. е получила следните увреждания: счупване на шесто ребро в ляво
аксиларно (подмишнично) без разместване на фрагменти; контузия в областта
на корема, без увреждане на коремни органи; контузия в областта на ляво рамо
без видими травматични промени.
Уврежданията са в гръдно-коремната област и в рамото. Болничният
престой на ищцата във втора хирургия на МБАЛ „Св. Анна-Варна“ е
краткотраен, продължил е два дни. Не е установено да са извършвани
оперативни интервенции на ищцата. Лечението се е изразявало в прием на
обезболяващи. Според вещото лице, периодът на възстановяване при
установените контузии също е краткотраен и протича в рамките на две-три
седмици. Не са констатирани настъпили усложнения.
Налице е незначително противоречие между показанията на
свидетелите Т. И. и Е. С., от една стрА., и заключението на д-р Д. в частта
относно продължителността на възстановителния период. Свидетелите
разказаха, че възстановяването е продължило два, три месеца, а според
експерта, то е продължило две-три седмици. Независимо от констатациите на
д-р Д., съдът дава вяра и на показанията на свидетелите Т. И. и Е. С.. Това
разрешение е оправдано, защото д-р Д. и свидетелите влагат различно
значение в думите „период на възстановяване“. Експертното становище се
основава на прогноза, съобразена с общото здравословно състояние на
пациента, възрастта му, вида на увреждането и др. обстоятелства, които обаче
не са конкретни. Показанията на свидетелите относно състоянието на ищцата
се основават на преките им впечатления от проявените от Ж. С. повтарящи се
оплаквания, анталгични движения и др. На тази основа може да бъде
заключено, че показанията допълват заключението на експерта. Релевантен за
9
размера на обезщетението за неимуществени вреди е възстановителният
период, за който свидетелстват Т. И. и Е. С.. Това е така, защото
обезщетението се съизмерява с всички страдания, неудобства и болки, които
са последица от инцидента, а не само със съпътстващите процеса на лечение,
предписано от лекар. След приключване на лечението ищцата е продължила
да се оплаквала от болки в гръдно-коремната област и се е нуждаела от чужда
помощ в ежедневието си. От показанията на двамата свидетели стА. ясно, че
състоянието е препятствало връщането на работа в продължение на шест
месеца.
При определяне на размера на дължимото обезщетение следва да бъде
отчетено и отражението на настъпилото ПТП върху психо-емоционалното
състояние на ищцата. От свидетелските показания се установи, че след
процесното ПТП ищцата не е искала да се вози в автомобил. В редките
случаи, когато се е налагало, е изпитвала страх и притеснение от евентуално
повторение на случилото се. Житейски логично е след такъв инцидент
споменът за преживените болки и негативни емоции да се връща често.
Трябва да бъде отчетено, че това състояние ще съпътства ищцата за дълъг
период от време, когато се налага да управлява или да се вози в автомобил.
Като съобрази всичко изложено дотук, съдът намира, че
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди от
процесното ПТП на 26.10.2022 г. следва да се определи в размер на 10 000, 00
лв.
Ответникът е релевирал възражение с правно основание по чл. 51, ал.
2 от ЗЗД.
Във връзка с направеното възражение за съпричиняване е негова
тежестта да докаже наличието на причинна връзка между настъпилото
увреждане и поведението на ищеца.
Ответникът не доказа твърденията си за неправомерно поведение на
ищцата, което да е допринесло за настъпване на процесното ПТП. Липсват
доказателства, от които да бъде направен извод, че Ж. С. се е движела с висока
скорост към момента на сблъсъка. Дори напротив, заключението на
комплексната експертиза по категоричен начин опроверга твърденията на
ответното дружество. Инж. Е. Ж. е отговорил на поставените въпроси, като е
посочил, че ищцата се е движела с около 60-70 км/ч, а уврежданията биха
били много по-сериозни, ако е била без обезопасителен колан.
В разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК законодателят установява
задължение за всяка стрА. да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. Оттук следва, че всяка стрА. носи доказателствена
тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. При
неуспешно проведено пълно и главно доказване на тези факти, съдът следва
да ги приеме за неосъществили се в обективната действителност и на тази
основа да постанови решението си. В този смисъл е и Решение № 25 от
27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г. на IV г.о. на ВКС. При положение, че
10
ответникът не представи доказателства, обосноваващи възражението му за
съпричиняване, следва да бъде направен категоричен извод за
неоснователност на същото.
Съдът счита, че предявеният осъдителен иск от Ж. Я. С. срещу ЗК
„Лев Инс“ АД следва да бъде уважен до размера на сумата от 10 000, 00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в травма
на интраабдоминални органи без данни за открита травма на корема, фрактура
на ребро, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 26.10.2022 г., около 10,
50 часа на път III – 902 км 14, 5 до бензиностанция „Лукойл“ в посока с.
Оброчище, Община Балчик, предизвикан от Н. В. Г., ЕГН ********** при
управление на лек автомобил марка „***“, модел „**“, с рег. № ****,
застрахован при ответника със застрахователна полица BG/22/ 122003108025,
ведно със законната лихва от 10.01.2024 г. до окончателно изплащане на
сумата.
В останалата част за разликата над 10 000, 00 лева до пълния
претендиран размер от 15 000, 00 лева, искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца и ответника трябва да бъдат
присъдени направените разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част
от иска.
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК, с който претендира
разноски в размер на 3662, 00 лева (1750, 00 лева адвокатско възнаграждение,
606, 00 лева държавна такса и банков комисион, 1306, 00 лева депозит за вещи
лица и банков комисион).
Ответната стрА. е представила списък по чл. 80 от ГПК, в който са
отразени разноски в размер на 1800, 00 лева – адвокатско възнаграждение в
размер на 500, 00 лева, депозит за вещи лица в размер на 1300, 00 лева.
Така, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 2441, 33 лева.
На основание чл. 78, ал. 3, в тежест на ищеца следва да бъдат
възложени разноски в размер на 600, 00 лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
да заплати на Ж. Я. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „****“ № 92,
ет. 5, ап. 16, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 10 000, 00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от травма на интраабдоминални органи без данни за открита
11
травма на корема, фрактура на ребро, причинени вследствие на ПТП,
настъпило на 26.10.2022 г., около 10, 50 часа на път III – 902 км 14, 5 до
бензиностанция „Лукойл“ в посока с. Оброчище, Община Балчик,
предизвикан от Н. В. Г., ЕГН ********** при управление на лек автомобил
марка „***“, модел „**“, с рег. № ****, застрахован при ответника със
застрахователна полица BG/22/ 122003108025, ведно със законната лихва от
10.01.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 10 000, 00 лева до пълния претендиран размер от 15 000, 00
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да
заплати на Ж. Я. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „****“ № 92, ет.
5, ап. 16, сумата от 2441, 33 лева – разноски по гр.д. № 2339/2024 г. по описа
на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА Ж. Я. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „****“
№ 92, ет. 5, ап. 16 да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Студентски“, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, сумата от 600, 00 лева – разноски по гр.д. №
2339/2024 г. по описа на Районен съд Добрич.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
стрА.та на ответника – ЗД „Евроинс“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
12