Решение по дело №2878/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 225
Дата: 5 февруари 2021 г. (в сила от 5 февруари 2021 г.)
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20203100502878
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. Варна , 03.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100502878 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „ОТП Факторинг България“ЕАД със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2, срещу решение
№3673/03.08.2020г., постановено по гр.д. № 1469/2019г. на ВРС, с което въззивното дружество е
осъдено на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД да заплати на Ю. М. К. сумата от 400лв., претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по изпълнително дело №20107110400835 по описа на ЧСИ Д.Янкова, както и
разноски в размер на 350лв., на основание чл.78 ГПК.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност,
неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно
приложение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че от събраните по делото
доказателства не се установява, че е осъществен фактическият състав на деликтната отговорност.
Твърди, че към момента на конституиране като взискател по делото, „ОТП Факторинг“ЕАД е
притежавало валидно вземане, което впоследствие е погасено по давност. Дружеството не е
отправяло искания за предприемане на изпълнителни действия след датата на настъпване на
перемцията и след погасяването на вземането по давност, поради което не са налице
противоправни действия от негова страна. Не е налице и претърпяна от ищеца вреда, която да е в
причинна връзка с действия или бездействия на взискателя, извършени в изпълнителното
производство. Претендира се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявеният иск
като неоснователен. В условие на евентуалност, ако се приеме, че са налице вреди в следствие на
противоправно поведение на ответника, моли искът да се отхвърли като неоснователен за
разликата над 60лв., до претендирания размер от 400лв. Претендира присъждане на разноските по
делото
В предвидения срок по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба, с който
Ю. М. К. оспорва доводите в нея, като излага други, с които обосновава осъществен фактически
състав на непозволеното увреждане. Твърди, че от събраните по делото доказателствата се
1
установяват всички предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на дружеството. Моли,
обжалваното решение като правилно и законосъобразно да се потвърди. Претендира и присъждане
на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата
на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от Ю. М. К. срещу „ОТП
Факторинг България“ЕАД, осъдителен иск за обезщетение от непозволено увреждане с правно
основание чл. 49 вр. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 400 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтекли от непозволено увреждане на
имуществото – платено адвокатско възнаграждение за защита и съдействие по изп.д. №
20107110400835/2010г. на ЧСИ Д.П.Я., които са в причинна връзка с действия на служители на
ответното дружество по повод, поддържане висящността на принудителното изпълнение по
посоченото изпълнително дело, и непредприемането на действия по прекратяването му, въпреки
наличието на предпоставки за това, с което за ищеца са произтекли вреди, изразяващи се в
плащане на адвокатско възнаграждение за организиране на защитата си.
Изложени са следните фактическите твърдения: на 29.01.2010г. срещу ищеца е инициирано
заповедно производство по заявление на „Банка ДСК“ЕАД, като по образуваното ч.гр.д. №
1372/2010г. по описа на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК № 813/02.02.2010г. и изпълнителен лист, с който ищецът е осъден
да заплати на „Банка ДСК“ЕАД описаните в заповедта парични суми. Въз основа на
изпълнителния лист, по молба на заявителя и разпореждане на ЧСИ Д.П.Я., рег. № 711, на
17.06.2010г. срещу ищеца е образувано изп.д. № 20107110400835. За защита на своите права и
интереси по това дело, ищецът упълномощил адвокат, с който сключил договор за правна защита
и съдействие от 06.03.2018г., по който заплатил исковата сума под формата на адвокатско
възнаграждение. С влязло в сила решение по гр.д. № 4627/2018г. по описа на ВРС е прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на „ОТП Факторинг България“
ЕАД изпълнение по издадените заповед и изпълнителен лист, предмет на изпълнение по изп.д. №
20107110400835 поради погасено по давност право на принудително изпълнение на кредитора. Ето
защо и вследствие на образуването и непрекратяването на изпълнителното дело, ищецът понесъл
вреди под формата на плащане на възнаграждение на адвокат. Отправил в тази връзка искане за
осъждане на ответника да му заплати исковата сума.
Ответникът е оспорил иска по основание, с доводи за липса на виновно и противоправно
причиняване на вредите. Навел твърдения, че към датата на конституирането му като взискател по
изпълнителното дело, дружеството е притежавало валидно вземане, подлежащо на принудително
изпълнение, което в последствие е било погасено по давност, поради което не е налице
противоправно поведение от страна на ответника. Оспорва също, че ищецът е претърпял вреди,
както и причинно следствена връзка между противоправно поведение на ответника и настъпването
на вреди, под формата на разноски за осъществена защита по изпълнителното дело. Твърди също,
че реална правна защита по изпълнителното дело не е и осъществена. Моли искът да се отхвърли
като недоказан по основание. Евентуално, възразява по размера на претендираното
възнаграждение като прекомерен.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява,
че по ч.гр.д. № 1372/2010г. по описа на ВРС са издадени заповед за изпълнение № 813/02.02.2010г.
по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 11.06.2010г. в полза на „Банка ДСК“ЕАД срещу
Ю.К.., както и, че по този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20107110400835
по описа на ЧСИ Д.П.Я.. На 05.06.2013г. като взискател по делото е конституиран „ОТП
Факторинг България“ЕАД поради прехвърляне на вземането с договор за цесия.
Като писмено доказателство по делото е прието копие на договор за правна помощ и
2
консултантско съдействие от 06.03.2018г., видно от съдържанието на който Ю. М. К., като
възложител възложил, а адв. Кремена Танева, като консултант се е задължила да води и
осъществява процесуално представителство на интересите на първия по изп.д. № 835/2010г. по
описа на ЧСИ Д.П.Я.. Съгласно чл. 3 /1/ от договора, страните уговорили възнаграждение в размер
на 400 лв. – адвокатски хонорар, заплатено изцяло в брой в деня на подписване на договора.
С молба от 28.03.2018г. Ю.К. представил договора за правна помощ по изпълнителното
дело № 835/2010г.
Представено е Решение № 4556 от 13.11.2018г. по гр.д. № 4627/2018г. по описа на ВРС, с
което на основание чл. 439 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Ю.
М. К. не дължи на „“ОТП Факторинг България“ЕАД сумите по изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 1372/2010г. на ВРС, въз основа на който е образувано изп.д. № 20107110400835/2010г. по
описа на ЧСИ Д.П.Я..
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа.
Отговорността по чл. 49, ал. 1 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; има
обезпечително-гаранционна функция; не произтича от вината на лицето, което е възложило
работата. Възникването на тази отговорност е обусловена от установяване на следните
предпоставки: че натовареното лице е причинило вредата на пострадалия противоправно и
виновно, и то при или по повод на възложената му работа. В случаите, когато пострадалият е
допринесъл за настъпването на вредите, приложение ще намери разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД.
В конкретния случай, деликтната отговорност на ответното дружество е обоснована с
твърдение за причиняване на вреди от противоправното поведение на негови служители във
връзка с воденето на изпълнителното производство за принудително събиране на вземане,
въпреки, че вземането е било погасено по давност.
Не се спори между страните, а и от данните по приложеното изпълнително дело се
установява, че изп.д. № 20107110400835/2010г. по описа на ЧСИ Д.П.Я. е образувано по молба на
представител на „Банка ДСК“ЕАД на 17.06.2010г., въз основа на изпълнителен лист издаден по
ч.гр.д. № 1372/2010г. по описа на ВРС, както и че последното извършено по него изпълнително
действие под формата на насрочване на опис и оценка на движими вещи на ищеца е от 23.05.2012г.
Към датата на образуване на изпълнителното производство и предприемане на
изпълнителни действия, както и към момента на конституиране на ответника като взискател е било
налице валидно и подлежащо на принудително събиране вземане. Не се твърди и не са
представени доказателства за извършено плащане от страна на длъжника- ищец в настоящото
производство, поради което и извършените от взискателя действия насочени към събиране на
вземанито по принудителен ред не са противоправни. Инициираното изпълнително производство
от посоченият в изпълнителния лист кредитор, може да бъде прекратено в случай, че не е поискано
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години /чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК/.
Прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция настъпва по силата на закона,
а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Във всички случаи на
прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените
запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право. В този смисъл е и даденото
задължително разрешение в т. 10 от ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС.
Неизвършването на действия от взискателя в рамките на посочения в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
процесуален преклузивен срок, съответно прекратяването на изпълнителното производство по
отношение на длъжника по силата на закона, не съставлява отказ от изпълнение, нито води до
погасяване на материалното право. Бездействието на взискателя за осъществяване на изпълняемото
право и настъпилото по право прекратяване на изпълнителното производство на основанието по
3
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, не води до извод за отпадане на условията за допустимост на
изпълнителното производство, нито, че са настъпили обстоятелства, водещи до погасяване на
надлежно установено материално право, или до погасяване на правото за принудително
изпълнение. Право на взискателя е да насочи изпълнението или да инициира извършването на
последващи изпълнителни действия в рамките на даден изпълнителен способ. Реализирането на
това право и проявеното бездействие, водещо до приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, не
съставлява виновно и противоправно поведение на кредитора/взискател/, като за него не
съществува законова пречка да инициира ново изпълнително производство. В този смисъл по
делото не се установява противоправно поведение- действие или бездействие на служители на
дружеството, като елемент от фактическия състав на отговорността при възлагане на работа по чл.
49 от ЗЗД.
Не се установява и причинна връзка между деянието и вредата, като елемент от
фактическия състав на деликтната отговорност. Причинната връзка е зависимост, при която
деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или
бездействие на деликвента. В случая, изпълнителното производство е прекратено поради
перемпция по право на 23.05.2014г. Вредата под формата на намаляване на имуществената сфера
на ищеца чрез плащане на възнаграждение на адвокат е настъпила на 06.03.2018г., когато видно от
представения договор е извършеното плащане по него. Релевантното за последицата по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК бездействие на взискателя е това в периода от 23.05.2012г.-23.05.2014г. След
настъпилата перемпция на 23.05.2014г., изпълнителното производство е прекратено по право,
поради което последващото поведение /действие/бездействие/ на взискателя е без правно значение
за изпълнителното производство. Ето защо реализираните от ищеца/длъжник по изпълнението
разноски за адвокат 4 години след прекратяване на принудителното производство не са в пряка
причинна връзка с поведението на взискателя.
В обобщение, ВОС приема, че в конкретния случай не са налице елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД: имуществените вреди за
ищеца под формата на платено възнаграждение на адвокат не са в пряка връзка с виновно и
противоправно поведение на бездействие на лицата, на които ответното дружество е възложила
работа по водене на изпълнително производство за събиране на парично вземане. Предявеният на
това основание иск е недоказан по основание и следва да се отхвърли.
Поради несъвпадане на изводите на въззивния съд, с тези на първоинстонционния съд,
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане за разноски, ответникът
по жалбата следва да бъде осъден да му заплати направените разноски за двете съдебни инстанции
в общ размер на 225лв., от които 200лв. юрисконсултско възнаграждение общо за двете съдебни
инстанции, на основаниеи чл. 78, ал. 3 и чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПрП и 25лв. платена
държавна такса за въззивно обжалване.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 3673/03.08.2020г., постановено по гр.д. № 1469/2019г. на ВРС
, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. М. К., ЕГН ********** иск с правно основание чл.49 ЗЗД за
осъждане на „ОТП Факторинг България“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление, гр.София, бул.“Ал.Дондуков“ №19, ет.2, да заплати сумата от 400лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение по изп.д. № 20107110400835 по описа на ЧСИ Д.П.Я., рег.№711.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Ю. М. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
4
„ОТП Факторинг България“ЕАД, ЕИК ********* сумата от 225 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение и държавна такса за въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5