№ 16071
гр. София, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110109671 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба на ***, срещу Т. Д. С..
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът е клиент на
доставена топлинна енергия за битови нужди в качеството му на собственик
на топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***, абонатен № ***.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
При тези твърдения моли съда да признае за установено, че ответникът дължи
на сума от 751,14 лева – стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 10.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 159,14 лева –
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 24.04.2023 г., сумата от 36,12
лева – главница за услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2021 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 10.05.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 10,11 лева – мораторна лихва за период от
15.06.2020 г. до 24.04.2023 г. Претендира разноски за исковото и заповедното
производства, включително възнаграждение за юрисконсулт.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез особен представител по реда на
чл. 47 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, с който я оспорва като
неоснователна. Поддържа, че видно от представения като доказателство по
делото нотариален акт от 1997 г. ответницата Т. С. и съпругът й *** продават
на внучка си *** процесният недвижим имот, като си запазват пожизненото
право на ползване, от което може да се направи изводът, че ответницата не е
единствен ползвател на процесния недвижим имот и поради това не дължи
цялата сума. Посочва, че въз основа на представените като доказателства по
делото фактури и поради това, че ответницата дължи само половината от
стойността, дължимите от нея суми са в размер на 669,88 лв. Оспорва
претенцията за обезщетение за забава в размер на 159,14 лв. за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., като посочва, че въз основа на чл. 33, ал. 2 от
Общите условия ответницата е изпаднала в забава по отношение на
задълженията си по общата фактура № *********/31.07.2021 г., считано от
15.09.2021 г. При тези съображения моли за отхвърляне на предявените
искове.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът се представлява от
процесуален представител, който поддържа предявените искове.
Ответникът се представлява от назначения от съда особен представител,
който оспорва исковете.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД
и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца следните суми: 751,14 лева – стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 10.05.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата от 159,14 лева – мораторна лихва за период от 15.09.2020
г. до 24.04.2023 г., сумата от 36,12 лева – главница за услуга за дялово
разпределение за период от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 10.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 10,11
лева – мораторна лихва за период от 15.06.2020 г. до 24.04.2023 г.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. По иска за дялово разпределение следва да се докаже и
валидно облигационно отношение на етажната собственост, в която е
разположен процесния имот с ФДР по чл.139а ЗЕ, наличие на валидно
облигационно отношение между ищеца и ФДР по чл.139а ЗЕ и заплащане от
ищеца на ФДР на сумите за дялово разпределение за процесния период. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, в тежест
2
на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава (настъпване на падежа или изпращане на покана до длъжника – при
безсрочни задължения) и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
От представените по делото доказателствата се установява, че през
исковия период, процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е
доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна
енергия, отчетено от общия топломер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за собствени битови нужди. Видно от цитирания текст на закона,
облигационната връзка по доставяне на топлинна енергия между ответното
дружество и съответното физическо лице е предпоставена от наличие на
право на собственост или учредено вещно право на ползване.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР. Не
се представят доказателства, а и не се твърди ответникът да е възразил срещу
Общите условия, поради което следва да се счита обвързан от облигационно
правоотношение с *** при публично известни общи условия (Решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС).
От приетите по делото писмени доказателства, а именно – Нотариален
акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 ЗПИНМ, №*** г.,
съставен на *** г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
*** г. се установява, че *** и отв. Т. Д. С. са придобили правото на
собственост върху процесния имот, след което са се разпоредили с него в
полза на трето неучастващо по делото лице – тяхната внучка ***. Видно от
текста на т. 2 на НА от *** г., продавачите *** са си запазили пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху имота.
Следователно, в настоящия случай са налице различни правни субекти,
които едновременно притежават различни по обем вещни права върху
процесния имот – на собственост и на ползване. Обстоятелството, че трето,
неучатсващо по делото лице е титуляр на правото на собственост върху
отопляемия обект /носител на т.нар. "гола собственост"/ е ирелевантно за
конкретната му материалноправна легитимация по предявените искове за
стойността на доставената топлинна енергия, доколкото именно носителят на
вещното право на ползване упражнява правомощието да владее и ползва
имота, съответно е задължен за разноските, свързани с ползването му по арг.
от чл. 57 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗС, правото на ползване се
погасява със смъртта на ползвателя, ако то не е учредено за по-кратък срок.
Видно от приобщения по делото препис-извлечение от акт за смърт, издаден
въз основа на акт за смърт № *** г., единият вещен ползвател – *** е починал
3
на *** г., поради което единствен титуляр на вещното право на ползване е
именно ответника Т. Д. С.. С оглед изложеното, съдът намира за
неоснователно възражението на особения представител за намаляване с ½
задължението на ответницата.
Предвид горното, съдът намира, че е налице облигационно
правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял
топлинна енергия, а ответникът Т. Д. С., дължи заплащане на стойността на
ползваната услуга. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия
е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, е от значение
единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на
този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
От заключението на приетата в хода на производството по делото,
съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно и
компетентно изготвено и кредитира изцяло, се установява, че в процесния
имот В процесния имот е имало 4 броя радиатори с монтиран ИРРО
/индивидуален разпределител на разход за отопление/ в помещения: хол,
кухня и 2 стаи. За двата отоплителни сезона - 20/21 г. и 21/22г. уредите в
сградата са отчетени с мобилно устройство, като данните не се нанасят на
хартиен носител, а фигурират в изравнителните сметки, представени на в.л.
За периода, ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е
изчислена по формула приложена в Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на
база пълната отопляема кубатура 172 куб.м. съгласно списък с разпределение
на кубатурите в сградата, представен на в.л. За посочения период няма
изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището
са демонтирани на 08.01.2001 г.
Вещото лице е констатирало, че в процесния имот е имало поставен
един водомер за топла вода. За двата отчетни периода 20/21 г. и 21/22г.
показанието на водомера е 0,00 куб.м. За целия процесен период няма
изчислена ТЕ за БГВ.
За отоплителни сезони 21/22 г. и 22/23 г., т.е. за целия процесен исков
период - от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ищецът е начислил и съответно
фактурирал прогнозни задължения за процесния имот в общ размер на
сумата от 910,11 лв.
В изпълнение на дейността по топлинно счетоводство, ФДР *** е
изготвило за процесния период изравнителни сметки за стойността на
използваната топлинна енергия по действителен разход, съгласно, които е
налице сума за връщане в общ размер на 134,68 лв., т.е. задължението след
изравнителната сметка възлиза на сумата от 775,43 лв.
Вещото лице е констатирало, че всички суми за ТЕ, са без предишни
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
По делото е прието, без възражения от страните заключение на ССчЕ,
което съдът кредитира изцяло. Заключението на вещото лице, кореспондира
изцяло със заключението на приетата по делото СТЕ, по отношение на
начислените дължими суми, като вещото лице е достигнало до извод, че
размерът на начислените и неплатени суми за ТЕ възлиза на 751,14 лв., която е
занижена в сравнение с посочената от СТЕ сума от 775,43 лв. с оглед
4
изменението на данъчната ставка и цената на ТЕ /при годишно изравняване/.
По съвкупно изложените съображения и доколкото се установяват
всички елементи от фактическия състав на предявения иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, то същият
следва да бъде уважен, като основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действащата, както към момента,
така и към процесния период Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ гласи, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик
на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства
– Договор № *** г., протокол за проведено ОС на ЕС за избор на ФДР от
08.03.2002 г., ведно с приложен списък на етажните собственици, се
установява, че топлинното счетоводство на сградата е възложено на ФДР ***.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността
й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и
начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Следователно, доколкото се установи в настоящото производство, че
ФДР е осъществявало услугата дялово разпределение за процесния период по
възлагане от ищеца, с оглед на което за ответника е възникнало задължение за
заплащане на таксите за дялово разпределение. Съгласно заключението на
ССчЕ, за процесния период размерът на начислените и неплатени суми за
извършена услуга за дялово разпределение възлиза на сумата от 36,12 лв.,
поради което искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия на ищеца (в сила от 27.06.2016
г.), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за доставена
топлинна енергия, в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят. Продавачът начислява лихва за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал.2 от ОУ, а именно върху тези, начислени с
5
фактура за реално потребено количество топлинна енергия, определено на
база на изравнителните сметки (чл. 33, ал.4 ОУ). Съгласно чл. 33, ал.5 от
цитираните Общи условия, при забава в плащането на задълженията по чл. 33,
ал.2 от ОУ, клиентите заплащат обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за ТЕ.
Видно от неоспореното и прието по делото заключение на ССчЕ,
включително и разясненията на в.л. при изслушване в о.с.з., начислената и
претендирана от ищеца лихва в общ размер на сумата от 157,23 лв.,
представлява сбор от сумата от 66,24 лв. - лихва върху главницата от 751,14
лв., дължима за процесния период и 90,99 лв. – лихва върху главница по
фактура от 07.2020 г. за задължения за отоплителен сезон 2019/2020 г.,
начислена за периода 15.09.2020 г. – 20.12.2022 г. /датата на плащане на
просроченото задължение/. При това положение, съдът намира, че
предявеният иск за сумата от 157,23 лв. е основателен до сумата от 66,24 лв.,
до която следва да бъде уважен и съответно - отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер, доколкото обезщетението за забава в размер на 90,99
лв., е начислено върху вземане за главница за ТЕ /508,96 лв./, което не е
предмет на делото, дължимо за период извън процесния, но се претендира от
ищеца като обезщетение за забава върху процесните задължения, каквото не
е.
По отношение на задължението за заплащане на цена за услугата за
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение, поради
което акцесорния иск за лихва върху главницата за дялово разпределение за
сумата от 8,22 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част на исковете. Ищецът е
направил разноски в настоящото исково производство, които претендира
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, в общ размер на сумата от 1457
лв., от която: 175 лв. – д.т., 400 лв. – депозит на СТЕ; 400 лв., - депозит за
ССчЕ, 400 лв. – възнаграждение за особен представител на ответника и 100
лв. – възнаграждение за юрисконсулт (определено от съда). Пропорционално
на уважената част от исковете, в тежест на ответника следва да бъде
възложена сумата от 1 303 лв. В производството по ч.гр.д. № 24973/2023 г.,
разноските на ищеца възлизат на сумата от 75 лв., поради което
пропорционално, дължимата сума е в размер на 67,07 лв.
Ответникът не е направил разноски за производството, поради което
такИ. не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на чл. 422, ал.1, вр.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
6
150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Т. Д. С., с ЕГН **********
и адрес: ***, дължи на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, сумата от 751,14 лева (седемстотин петдесет и един лева и 14 стотинки)
– главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. за топлоснабден имот – ***, находящ се на адрес: ***, абонатен
№ ***, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 10.05.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 36,12 лева (тридесет и шест лева и 12
стотинки) – главница за услуга за дялово разпределение за периода от
01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху нея, считано от
10.05.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 66,24 лева (шестдесет и
шест лева и 24 стотинки) – мораторна лихва върху главницата за ТЕ,
начислена за периода от 15.09.2020 г. до 24.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за лихва, за разликата над сумата от 66,24 лв., до пълния предявен размер от
159,14 лв., както и изцяло иска за сумата от 10,11 лв. – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 15.06.2020 г. до
24.04.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Д. С., с ЕГН ********** и
адрес: ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, сумата в от 1 303 лв. (хиляда триста и три лева) - разноски за настоящото
исково производство и сумата от 67,07 лв. (шестдесет и седем лева и 07
стотинки) - разноски за производството по ч.гр.д. № 24973/2023 г. на СРС, 87
състав.
Решението е поставено при участието на ***, – трето лице-помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване, пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7