Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Каварна 27.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на първи март две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря Анастасия Митева,като разгледа докладваното от съдията НАХД № 8 по описа на КРС за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 549632-F579238/01.12.2020г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в Централно управление на Национална агенция по приходите ,с което на „****“ЕООД Булстат ****,седалище и адрес на управление: гр.**** улица „****“ № 2,представлявано от Д.Д.П. ЕГН **********,на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500/петстотин/ лева за нарушение на чл.27 ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Основният аргумент обективиран в жалбата на въззивника е ,че веднага след издавенето на АУАН в срока за депозиране на възражение,от страна на дружеството са предприети действия по отстраняване на несъответствието.В жалбата се твърди още,че за фикса не настъпват значителни и трудно поправими вреди,които да засягат пряко интересите на държавата,поради отразяването на реално извършените продажби,от които се определя дължимия налог.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява законовия представител,като заявява,че поддържа жалбата и излага аргументирано становище в подкрепа на искането си за отмяна на НП.Счита,че извършеното нарушение представлява „Маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Административнонаказващия орган,редовно призован,участва в производството чрез надлежно упълномощен процесуален представител,който счита обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено от съда.
Контролиращата страна-РП-Добрич-ТО гр.Каварна,редовно призована,не изпращат представител,не ангажира становище по жалбата.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните,Каварненски Районен съд,намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима,предвид обстоятелството,че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7/седем/ дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление,като е произвела със завеждането си своя волутивен и суспензивен ефект.
Видно от акт за установяване на административно нарушение № F579238 от 11.11.2020г. съставен от И.К.К.–на длъжност Старши инспектор по приходите в Национална агенция за приходите при ЦУ на НАП на 03.11.2020г. в 15.50ч. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на пар.1,т.41 от ПР на ЗДДС-Бензиностанция „****“ находящ се в гр.**** улица „****“ № 1,стопанисвана от „****“ЕООД с ЕИК: ****.
В хода на проверката е изведен междинен отчет от фискалната памет на монтирания в обекта ЕСФП Даниел плюс вер.3.5 KL с ИН на ФУ DL002119 и ИН на ФП 59002119 за периода 03.11.2020г. от който е видно,че дружеството отчита погрешно извършените продажби на пропан-бутан в бутилки за битови нужди различни от автомобилните от електронни везни в данъчна група „В“ относима за продажби на течни горива вместо в данъчна група „Б“ като за периода е отчетен оборот в размер на 13,400 литра на стойност 36,17 лева,изискана е и е представена декларация от представляващия дружеството.
Нарушението е открито на 03.11.2020г. и е документирано с Протокол за извършена проверка сер.АА № 0431025/03.11.2020г.ПИП сер.АА 0073789/18.07.2020г.Квалифицирано е като нарушение разпоредбите на чл.27 ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
АУАН е подписан от представляващия „****“ЕООД,като са отбелязани възражения в АУАН и е приложен сервизен протокол № 4001559/11.09.2020г. и писмено становище от „**** сервиз“ЕООД.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение от „****“ЕООД в което се изразява становище,че служителите на „****“ЕООД като ползватели на ЕСФП „**** сервиз“ЕООД не биха могли да извършат сами отчитането на продажбите в друга данъчна група,а това трябва да бъде извършено от оторизирания сервиз.
Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на „****“ЕООД Булстат ****,седалище и адрес на управление: гр.**** улица „****“ № 2,представлявано от Д.Д.П. ЕГН **********,на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500/петстотин/ лева за нарушение на чл.27 ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели-И.К.К. и П.С.Д.,както и от приложените по делото писмени доказателства: Наказателно постановление № 549632-F579238/01.12.2020г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в Централно управление на Национална агенция по приходите,акт за установяване на административно нарушение № F579238 от 11.11.2020г. ,Протокол за извършена проверка сер.АА 00431025/03.11.2020г.,Заповед ЗЦУ-1149/25.08.2020г.
При извършената служебна проверка съдът констатира,че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити,нарушението е описано пълно и ясно,с всички съставомерни признаци от обективна страна,включително са посочени и доказателствата които го потвърждават.Посочена е правилно нарушената правна норма в АУАН,а така също и санкционната норма в НП,предвид на което не е налице нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели И.К.К. и П.С.Д. ,които потвърждават фактическото извършване на нарушението,изясняват формата и естеството,датата на осъществяването му.Изнесените от тях данни,са в пълна корелация с писмените доказателствени източници,показанията им са безпротиворечиви,логични,поради което съдът ги счита за обективни и достоверни.В настоящото производство не се установиха данни за заинтересованост,под каквато и да било форма,от изхода на делото.
При служебна проверка за законосъобразност на НП от процесуалноправна страна,включително и такава относно редовността на АУАН,съобразно правомощията си и релевираните възражения с жалбата,съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения,които да обуславят неговата отмяна.Актовете са издадени от компетентен орган,спазена е установената за това форма и изискуеми реквизити на съдържанието им,съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в напълно редовно учредено и развило се,според процесуалните правила на ЗАНН административнонаказателно производство.Изложеното в АУАН и НП словесно фактическо описание на вмененото нарушение е в достатъчна степен конкретно,пълно и ясно,възпроизведени са твърдения за факти,които покриват основните съществени признаци на деянието,поради което позволяват неговата индивидуализация-обща с оглед датата и мястото на извършване и като административно нарушение в хипотезата на чл.27 ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС,отделно и като административнонаказателен състав по чл.185 ал.2 от ЗДДС,налице са и обективните елементи относно надлежната персонификация на правния субект-нарушител,съгласно правно-организационната му форма.В този смисъл не се поражда каквото и да е било съмнение,какво точно нарушение се твърди да е извършено от търговеца.Обективно налице са посочени ,както дата на извършване на нарушението,а и едва ли подлежи на коментар,според конкретната му форма,същата е тази на извършване на проверката,когато и е открито.Още повече,в конкретиката на случая АУАН е бил предхождан от Протокол за извършена проверка сер.АА 00431025/03.11.2020г.,в чието съдържание също фигурират вписани,сочените фактически обстоятелства и др. и същите могат да се ценят,като допълващи констатациите на АУАН.
От друга страна преценката за законосъобразността на НП,по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,досежно описанието на нарушението ,се свежда до това изложени ли са фактически твърдения за обективните признаци от състава на административното нарушение което според АНО е осъществено.И тъй като последното очевидно е сторено,в самия санкционен акт е налице и изрично позоваване на протокола от извършената проверка в обекта/цитиран е и номер/ няма как да се приеме,че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя и същият не е разбрал какво точно нарушение се твърди да е извършил,за което и се наказва.Именно този е критерият за преценка съществеността на допуснатото процесуално нарушение на правилата на ЗАНН.Ето защо,липсва каквото и да е било процесуално нарушение.
Материалната компетентност на органите-актосъставителя и тази на АНО издал процесното НП не се оспорва от жалбоподателя,същата и се доказва от приложената Заповед ЗЦУ-1149/25.08.2020г.По пряк аргумент от чл.193 ал.2 от ЗДДС-органите по приходите-инспекторите в ТД на НАП са оправомощени да съставят АУАН за нарушения по ЗДДС,от тук и вкл.подзаконовите актове по неговото приложение-Наредба № Н-18/06г. на МФ и др.данъчни закони.
Обжалваното Наказателно постановление решаващият съдебен състав намери за материалноправно законосъобразно.Същото е издадено при правилно приложение на материалния закон-ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства,както вярна е възведената правна квалификация на нарушението и приложена за същото е санкция,на съответното правно основание.
Материалноправната норма за нарушението на която нарушителят е привлечен към административнонаказателна отговорност е тази по чл.27 ал.4 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.Съгласно цитираната разпоредба в редакцията действала към датата на извършване на проверката и установяване на нарушението,при работа с ЕСФП и извършване на зареждания на пропан-бутан в бутилки за битови нужди от електронни везни,същите се регистрират и отчитат в данъчна група „Б“,като зареденото количество гориво се отчита в килограми.Тези продажби се програмират в ЕСФП в отделен департамент.
От събраните по делото доказателства безспорно се установяват релевантните факти,обуславящи съставомерността на деянието,а именно,че в хода на проверката е изведен междинен отчет,отчет от фискалната памет на монтирания в обекта ЕСФП Даниел плюс вер.3.5 KL с ИН на ФУ DL002119 и ИН на ФП 59002119 за периода 03.11.2020г. от който е видно,че дружеството отчита погрешно извършените продажби на пропан-бутан в бутилки за битови нужди различни от автомобилните от електронни везни в данъчна група „В“ относима за продажби на течни горива вместо в данъчна група „Б“ като за периода е отчетен оборот в размер на 13,400 литра на стойност 36,17 лева.
При така установените факти и предвид обстоятелството,че дружеството е регистрирало продажби в данъчна група „В“ относима за продажби на течни горива вместо в данъчна група „Б“ на цитираната в НП дата,то е направило същото в нарушение на чл.27 ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,поради което законосъобразно е била ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател за извършеното нарушение със санкция по чл.185 ал.2 вр.с ал.1 от ЗДДС,според която норма се предвижда налагане на имуществена санкция за юридическо лице ,което извърши или допусне извършване на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане.В случая е налице нарушение на подзаконов нормативен акт-Наредба № Н-18/2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата,които извършват продажби чрез електронен магазин,издадена въ-з основа на чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.Наложена е санкция по ал.1 на чл.185 от ЗДДС,тъй като извършеното нарушение не води до неотразяване на приходи/чл.185 ал.2 изр.2 от ЗДДС/.
Съдът не споделя възражението на въззивника,че извършеното нарушение представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Аргументът че извършеното нарушение не води до неотразяване на приходи,не може да бъде отчетено повторно като смекчаващо вината обстоятелство,тъй като то е взето предвид от АНО при определяне размера на санкцията,съгласно чл.185 ал.2 изр.2 от ЗДДС във връзка с ал.1 от ЗДДС.Не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство и това,че при обновяване на програмния продукт в обекта били отчетени погрешно извършените продажби на пропан-бутан в бутилки за битови нужди различни от автомобилните от електронни везни в данъчна група „В“ относима за продажби на течни горива вместо в данъчна група „Б“,т.е че е налице извинителна грешка.Отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана в качеството му на ЮЛ и въпросът за вината не подлежи на изследване,в това число и факта,че поведението на трето лице-което поддържа програмния продукт,е довело до извършване на нарушението.Дружеството като собственик на обекта и ползвател на експлоатираната в него ЕСФП Даниел плюс вер.3.5 KL с ИН на ФУ DL002119 и ИН на ФП 59002119,следва да извършва ръководство и надзор по тези дейности и да констатира допусната неточност,която да бъде отстранена своевременно,а не едва след извършване на проверката в обекта от контролните органи.Ако не е била извършена на 03.11.2020г. проверка от инспекторите на НАП е неясно колко още е щяло да продължи това погрешно отчитане на извършените продажби на пропан-бутан в бутилки за битови нужди различни от автомобилните от електронни везни в данъчна група „В“ относима за продажби на течни горива вместо в данъчна група „Б“.С оглед на всичко казано до тук,съдът намира,че настоящия случай е типичен за този вид нарушения и с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род,поради което и не може да се приеме, за маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Според настоящия съдебен състав наложената санкция в минимален размер е определена при отчитане на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства,като е даден превес на първите и е отчетено,че нарушението е извършено за първи път.С така определената санкция ще се постигнат и целите на чл.12 от ЗАНН.
При този изход на делото,основателна се явява претенцията на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.Искането е направено своевременно и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП-гр.София,която има статута на ЮЛ и към която е структурирано звеното Отдел „Оперативни дейности“-Варна,органът издал НП.С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН,възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ,съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП.В случая за защита в производство по ЗАНН-чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание,с разпит на двама свидетели и не е с фактическа и правна сложност.Поради това следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран Районен съд гр.Каварна в настоящия състав,след като извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 549632-F579238/01.12.2020г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в Централно управление на Национална агенция по приходите,с което на „****“ ЕООД Булстат ****, седалище и адрес на управление: гр.**** улица „****“ № 2,представлявано от Д.Д.П. ЕГН **********,на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500/петстотин/ лева за нарушение на чл.27 ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „****“ЕООД Булстат ****,седалище и адрес на управление: гр.**** улица „****“ № 2,представлявано от Д.Д.П. ЕГН **********, да заплати на Централно управление на Националната агенция по приходите разноски в размер на 80/осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: