Р Е Ш Е Н И Е
№ 372
гр.Стара Загора, 31.01.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и четвъртагодина в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
при секретаря Стефка Христова, като разгледа докладваното
от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело
№ 771 по описа за 2023 г, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба от С.А.С. от гр. Казанлък против Решение № 2153-23-47 от 20.11.2023г на
Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против
Разпореждане № **********/29.09.2023 г. на ръководител ПО при ТП НОИ Стара
Загора за отказ да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението и
потвърденото с него разпореждане поради противоречието им с материалния закон.
Според жалбоподателя неправилно административният орган не е зачел стажа му по
време на изпълнение военната служба като първа категория труд с оглед
изпълняваната работа като помощник-машинист.
Изложени са доводи, че приложената отменена законова разпоредба следва
да бъде тълкувана в духа на равенство пред закона и еднакво третиране на
лицата. По изложените съображения е направено искане за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което положеният от жалбоподателя труд по време на
изпълнение на задължителна военна служба за периода от 25.11.1987г до
26.12.1989г да бъде зачетен като първа категория ведно с всички последици от
това. Претендира се и присъждане на разноските по делото.
Ответникът по жалбата -
Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител
по делото юрисконсулт И. оспорва жалбата. Поддържа, че според законодателството
времето на редовната военна служба на мъжете се зачита като стаж от трета
категория. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Със заявление вх. № 2113-23-1427 от 16.06.2023 г. жалбоподателят е поискал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и вьзраст на основание чл.69б, aл. 1 от КСО като е представил
документи за придобит осигурителен стаж в България от първа категория - 9
години, 9 месеца и 1 ден, от втора категория 24 години, 6 месеца и 12 дни и от трета
категория – 2 години, 3 месеца и 2 дни /Удостоверение № 205/28.12.1983 г.; УП-3
1682/14.04.2014 г.; УП-3 527/17.04.2014 г.; УП-3 39/09.03.2015 г.; УП-3
12-18-399/25.07.2023 г.; Писмо вх. № 2113-23-1427#3 от 17.07.2023 г.; УП-3
38/18.07.2023 г.; УП-3 101/03.08.2023 г. – л.23 и сл/.
Представил е също трудови книжки № 6 и № 6а, както и
военна книжка № 28506 с отразена редовна военна служба за периода от
26.09.1987г. до 28.12.1989г на длъжност „помощник-локомотивен машинист“, които са
му върнати /л.56/.
С Разпореждане № **********/ 29.09.2023г на ръководителя ПО при TП НОИ, гр. Стара Загора на жалбоподателя е отказано да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст като е прието, че общият му осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, е 49 години, 2 месеца и 5 дни, а стажът от първа категория е 9 години, 9 месеца и 1 ден. Изрично е посочено, че няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО, нито на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.68, ал.1-3 от КСО. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора. С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 2153-23-47/ 20.11.2023г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е отхвърлил като неоснователна подадената от С. жалба и е потвърдил Разпореждане № **********/ 29.09.2023г на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Стара Загора. От фактическа страна обжалваният акт се основава на обстоятелството, че осигурителният стаж на жалбоподателя от първа категория е 9 години, 9 месеца и 1 ден. Не е зачетено за осигурителен стаж от първа, а от трета категория времето на военната служба от 2 години и 3 месеца и 2 дни при прилагане разпоредбата на чл.81 от ППЗП /отм/. Прието е, че С. не отговаря на условията на чл.69б, ал.1 и ал.2, нито на тези по чл.68, ал.1 иал.2 от КСО за осигурителен стаж и възраст, поради което пенсия не може да му бъде отпусната и обжалваното разпореждане е законосъобразно постановено.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на
тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното от правна страна:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения срок по
чл.118, ал.1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата на С.С. е неоснователна.
Обжалваното Решение
№ 2153-23-47/ 20.11.2023г. е постановено от материално и териториално
компетентния административен орган по смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б. „а” от КСО - Директор на ТП на НОИ Стара Загора, при спазване на императивните
законови изисквания за форма и съдържание на акта. Съдът не констатира
допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат
квалифицирани като съществени такива и основание за отмяна на постановеното
решение по чл.146, т.3 от АПК.
Процесното Решение и потвърденото с него Разпореждане на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ Стара Загора са издадени при правилно приложение на материалния закон относно претенцията на С. за признаване на периода от 25.11.1987г до 26.12.1989г като действителен стаж от първа категория. Съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО, по която жалбоподателят иска да упражни право на пенсия, до 31.12.2023г лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при условие навършени 54 години за мъжете и сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Между страните по делото няма спор относно фактите, а и се установява от събраните писмени доказателства, че в периода от 26.09.1987г. до 28.12.1989г жалбоподателят е отбивал редовна военна служба, по време на която е изпълнявал длъжността „помощник-локомотивен машинист“. Спорният по делото се свежда до това дали времето от 25.11.1987г до 26.12.1989г, както е посочено в жалбата, следва да се зачете като осигурителен стаж от първа категория и да се прибави към признатия от административния орган такъв от същата категория от 9 години, 9 месеца и 1 ден. Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия. Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 26.09.1987г. до 28.12.1989г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31.12.1999 г. разпоредби. До 31.12.1999 г. е в сила Правилникът за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.1967г, отм. ДВ бр. 39 от 7.04.1998 г., в сила от 1.01.2000 г.), който определя съответните длъжности, производства и предприятия, трудът на които се причислява към съответните категории. В § 2 от ПМС № 75/1998 г. за отменяне на ПКТП е предвидено, че трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата.
Наборната служба е задължителна и действителна служба във въоръжените сили според чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ /обн., изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. от 27.02.1996 г/. В този специален закон няма разпоредба относно категорията стаж за прослуженото време на наборна служба. Съгласно действащата към 26.12.1989г. разпоредба на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите ППЗП (обн., Изв., бр. 5 от 17.01.1958г., отм., бр. 21 от 17.03.2000 г., в сила от 1.01.2000 г) в редакцията му след изменение с ДВ, бр. 102 от 1967 г, изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от трета категория. В изр.2 е предвидено само времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи редовната си военна или трудова служба след 9 септември 1944 г., се зачита за трудов стаж от съответната категория. По силата на чл. 6 от ПКТП /отм./ първа категория труд се зачита при трудов стаж 15 години и възраст 52 години за мъжете и 47 години за жените относно лица, полагали труд на изчерпателно посочени длъжности, като длъжността „помощник-локомотивен машинист“ е включена с допълнение ДВ, бр. 10 от 1990 г, следователно по правилото на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО е неприложима към процесния период, изтекъл на 28.12.1989г.
Предвид посочената нормативна уредба съдът намира, че няма законова опора искането на жалбоподателя времето на наборната му служба да бъде прието за осигурителен стаж от първа категория. Обратен извод не може да бъде извлечен чрез тълкуване или правоприлагане по аналогия от изр.2 на чл.81 от ППЗП, както твърди жалбоподателят. Нормата се прилага само за изрично предвидените в нея хипотези и разширителното й тълкуване е недопустимо. Употребеното в чл.81 ал.2 от ППЗП понятие „работа“ не е в смисъл на възмездно полагане на труд, а в смисъл на изпълнение на почетното задължение за служба в защита на Отечеството, което се е реализирало по различни начини, включително чрез престиране на усилия за постигане на резултати, аналогични на изискуемите по трудови задължения. С оглед на това неприложима е и разпоредбата на чл.67 от ПКТП /отм/, според която трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда.
Неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че положеният от него труд е от първа категория по специален закон, който дерогира общия, предвиждащ трета категория. Той не посочва кой закон счита за специален и кой за общ, но ако за специален се приеме Правилникът за категоризиране на труда при пенсиониране /отм/, както вече беше отбелязано, чл.6 в благоприятната за жалбоподателя редакция /с включена длъжност „помощник-локомотивен машинист“/ не е приложим в случая. ППЗП също не допуска времето на наборната му служба да бъде от първа категория. От друга страна, отбиващите редовната си военна служба не полагат труд по трудово правоотношение, независимо от длъжността, която са изпълнявали в армията. Очевидно само особено тежките условия на работата в подземните мини и рудници са предпоставка за приравняване между отбиващите наборната си военна или трудова служба и работещите по трудово правоотношение. Изричното отделяне на тази категория не противоречи на принципите за равенство на гражданите през закона и недискриминация доколкото отчита специфични особености на конкретно изпълняваната воинска длъжност.
Ето защо настоящият съдебен състав
счита, че изслужената от С. редовна военна служба от 26.09.1987г. до 28.12.1989г.
законосъобразно не е зачетена от ответника като стаж от първа категория. Не е
спорно, а и от доказателствата по делото е видно, че по отношение на жалбоподателя не се установява кумулативното наличие на елементите
от фактическия състав на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
никоя от възможните хипотези на чл.68 и чл.69б от КСО. Поради това жалбата
срещу решението на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което е потвърдено
разпореждане на ръководител ПО при ТП НОИ за отказ да му бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК , съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.С. ЕГН **********
*** против Решение № 2153-23-47 от 20.11.2023г на Директора на ТП на НОИ Стара
Загора, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № **********/29.09.2023
г. на ръководител ПО при ТП НОИ Стара Загора, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаване
на страните пред ВАС.
СЪДИЯ :