№ 376
гр. София, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анна Ненова
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Анна Ненова Търговско дело №
20211100901648 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
327, ал. 1 от ТЗ, и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 120 от ЗОП.
Ищецът „АТС Б..“ ООД твърди, че дружеството е било изпълнител по
Договор № 80-09-207/23.10.2018г. с предмет „Периодични доставки на
хартия, тонери, канцеларски материали и офис консумативи за нуждите на
С.У. „******* обособени позиции“, сключен с ответника в качеството му на
възложител, на основание чл. 112, ал. 1 от ЗОП и в изпълнение на Решение №
РД 40-150/27.10.2018г.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора възложителят е възлагал, а
изпълнителят е приемал да извърши периодична доставка на хартия, тонери,
канцеларски материали и офис консумативи за нуждите на университета по
обособена позиция № 2, съгласно Техническа спецификация – Приложение №
1, както и Техническо и Ценово предложение на изпълнителя (Приложения №
2 и № 3), неразделна част от договора. Място на изпълнение на договора е
било франко сградите на ответника в гр. София и страната, посочени в чл. 3,
1
ал. 2 (чл. 3, ал. 1 от договора).
На 17.04.2019г. в изпълнение на задълженията по договора ищецът е
доставил за нуждите на Медицински факултет артикули - консумативи за
лазерни устройства с марки LEXMARK, TOSHIBA и BROTHER, на обща
стойност 79 524. 96 лева с ДДС, конкретно индивидуализирани в исковата
молба по наименование, код, количество, единична и обща цена. За
доставката и предаването на артикулите, в изпълнение на чл. 9 от договора, е
бил съставен приемо-предавателен протокол № ********** от 17.04.2019г.,
подписан от представители на двете страни. Съгласно чл. 10 от договора
доставката се е считала изпълнена от страна на изпълнителя след подписване
от възложителя на приемо-предавателния протокол без забележки.
За извършената доставка, изпълнена качествено и в срок, получена и
приета без възражения от възложителя, е била съставена и издадена фактура
№ ********** от 17.04.2019г., като във фактурата, при спазване на
изискванията на Закона за счетоводството, са били посочени вида на
доставените артикули, техния брой, единична и обща цена. Фактурата е била
включена в дневника за продажбите и справка – декларация по ДДС.
Страните са договорили заплащане на всяка доставка и съгласно чл. 4,
ал. 9 от договора възложителят е бил длъжен да заплати доставените
артикули в български лева по банков път в срок от 60 календарни дни от
датата на представяне на придружително писмо с приемо-предавателен
протокол, подписан от страните или техни оправомощени представители, и
фактура в оригинал.
На основание чл. 19, ал. 2 от раздел Х “Санкции при неизпълнение“ от
договора при забава на възложителя за изпълнение на задълженията му за
плащане, същият е заплащал на изпълнителя неустойка в размер на 0.5% от
дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 5% от размера на
забавеното плащане.
Към настоящия момент не са налице плащания по посочената фактура
въпреки многократните разговори и покани, включително писмо за
потвърждение на отчети с изх. № 3649/21.10.2020г., и ищецът иска да бъде
осъден ответникът да заплати сумата от 83 501. 21 лева, от които 79 524. 96
лева главница, за която е била издадена фактура № ********** от
17.04.2019г., и 3 976. 25 лева неустойка за неизпълнение по договора, със
2
законната лихва от деня на подаване на исковата молба (11.08.2021г.) до
пълно изплащане на задължението и с присъждане на направените по делото
разноски.
Още с първоначалния отговор ответникът С.У. „С.К.О.“ оспорва
исковете като неоснователни и също иска присъждане на направените
разноски.
Не оспорва, че между страните има валидно облигационно отношение
по Договор № 80-09-207/28.10.2018г.
Възразява, че издадената фактура с приемо-предавателния протокол не
са достатъчно основание за възникване на задължение за заплащане на цената
при извършване на доставката. Не е изпълнено уговореното по договора
документите да бъдат надлежно заведени с придружително писмо в
деловодството на ответника, като задължението за плащане е възниквало в
този момент и е трябвало да бъде изпълнено в 60-дневен срок от представяне
на документите в цялост. Липсва надлежно регистриране на фактурата и
приемо-предавателния протокол в отдел „Секретариат и деловодство“, стаи
114-115 в Ректората на университета, и това води до несъстоятелност и
недоказаност на претенцията. Претендираната сума се явява неизискуема.
В чл. 11 от договора страните са предвидили минимално съдържание
на протокола, а от представения от ищеца протокол е видно, че липсват
реквизити, от наличието на които зависи преценката на неговата пълнота и
коректност. Липсва посочване на предмет на договора и номер, под който
той е изведен в деловодството на възложителя.
Излагат се обстоятелства във връзка със справката по чл. 366 от ГПК.
По изложените съображения ответникът оспорва и претендираната
неустойка за забава в размер на 3 976. 25 лева като акцесорно задължение.
С допълнителната си искова молба ищецът е изложил, че има
придружително писмо, прието от ответнтика с негов № 72-00-
878/07.05.2019г. С писмото са били представени оригинал на фактурата и
приемо-предавателен протокол. С допълнителното искова молба са изложени
и конкретните обстоятелства по изпълнената заявка – доклад на проф.д-р Л.
3
С. – декан на Медицинския факултет, относно доставката на материали и
консумативи. Заявката е била изпълнена, за което са били съставени приемо-
предавателният протокол и фактурата.
В допълнителния си отговор ответникът поддържа възраженията,
оспорванията и правните си доводи във връзка с изискуемостта на цената по
доставката и забавата си.
По-конкретно сочи, че не се установява към представеното
придружително писмо да е бил приложен и приемо-предавателният протокол.
По предявените искове:
Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и
в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:
Ищецът е търговско дружество с предмет на дейност покупка на стоки
или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или
обработен вид, продажба на стоки от собствено производство, търговско
представителство и посредничество и др., както и изобщо извършване на
всякакъв вид дейности и услуги, търговски по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ.
На основание чл. 112, ал. 1 от ЗОП и в изпълнение на Решение № РД-
40-150/27.09.2018г., на 23.10.2018г. между страните е бил сключен Договор
№ 80-09-207 с предмет „Периодична доставка на хартия, тонери, канцеларски
материали и офис консумативи за нуждите на С.У. „******* обособени
позиции“, с който ответникът, като възложител, е възложил, а ищецът, като
изпълнител, е приел да извършва периодичните доставки за нуждите на
университета по обособена позиция № 2 (артикули), по Техническа
спецификация – Приложение № 1, както и Техническо и Ценово предложение
на изпълнителя (Приложения № 2 и № 3), неразделна част от договора и в
съответствие с изискванията на договора.
Доставките са се извършвали по заявки на възложителя. Договорът е
4
бил със срок 24 месеца или до достигане на общата крайна стойност на
договора – 319 014. 79 лева с ДДС. Заплащането на всяка доставка се е
извършвало на база приемо-предавателен протокол, подписан от страните или
техни оправомощени представители, и съдържащ видовете, количеството,
партидните номера на доставените артикули, тяхната единична и обща цена,
представена фактура оригинал, съдържаща данни за доставката, както и
всички необходими реквизити – чл. 4, ал. 8, вр. чл. 11 от договора.
Заплащането от ответника се е извършвало по банков път в срок от 60
календарни дни от датата на представяне на придружително писмо с приемо-
предавателен протокол и фактура в оригинал (чл. 4, ал. 9 от договора).
Изпълнителят е бил длъжен да представи придружителното писмо с
протокола и фактурата в отдел „Секретариат и деловодство“, стаи 114 и 115
на Ректората на университета (чл. 4, ал. 10 от договора).
Доставката се е считала да изпълнена от страна на изпълнителя след
подпис на приемо-предавателния протокол без забележки.
Съгласно клаузата на чл. 19, ал. 2 от договора от 23.10.20218г., при
забава на възложителя за изпълнение на задълженията му за плащане по
договора, той е заплащал на изпълнителя неустойка в размер на 0.5% от
дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 5% от размера на
забавеното плащане.
Договорът от 23.10.2018г. е представен по делото, както и неговото
съществуване и съдържание не е спорно между страните.
По заявка на ответника, на 17.04.2019г., за нуждите на Медицински
факултет, са били доставени артикули по смисъла на сключения между
страните договор - консумативи за лазерни устройства от различни търговски
марки (LEXMARK, TOSHIBA и BROTHER), на обща стойност 79 524. 96
лева с ДДС.
За доставката е бил съставен приемо-предавателен протокол №
********** от 17.04.2019г., както и издадена данъчна фактура № **********
от 17.04.2019г. с посочване на наименованието на отделния артикул, код,
мярка, количество, единична цена и стойност, при начислен на отделен ред и
ДДС.
Фактурата (оригинал) е била входирана при Ректората на ответника на
5
07.05.2019г.
Не се установява представителна власт на лицето, подписало
протокола от 17.04.2019г. за ответника, но при признатото от него
осчетоводяване на издадената фактура, извършените от негово име действия
по приемане на доставените артикули следва да се считат потвърдени (чл. 42
от ЗЗД), допълнително изготвеното от ищеца писмо за потвърждение на
разчети (вх. № 72-00.2039/20.10.2020г. на ответника), в което, на втори ред, е
била посочена фактурата от 17.04.2019г. и по което ответникът не е възразил,
въпреки предупреждението на ищеца, че ако в срок от получаване на писмото
не се получи възражение по размера на задълженията, ищецът ще счита, че
салдото се потвърждава. Съответствието на представения по делото протокол
от 17.04.2019г. с оригинала е било проверено по реда на чл. 183 от ГПК по
делото.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното:
Страните по делото са обвързани от договора за обществена поръчка от
23.10.20218г., сключен след проведена процедура за възлагане на обществена
поръчка при определянето в процедурата на ищеца за изпълнител с
възложител ответникът. Договорът е уреден в ЗОП и сключен в
приложение на действалата към датата на сключване негова редакция – като
възмезден писмен договори между възложителя и изпълнителя с предмет
доставка на стоки (чл. чл. 3, ал. 1, т. 2). За всички неуредени въпроси във
връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договора са се
прилагали разпоредбите на ТЗ и ЗЗД (чл. 120 от ЗОП), включително общите
правила относно договорите и специалните разпоредби относно договора за
търговска продажба, каквито по същественото си съдържание е договорът
между страните.
В изпълнение на договора от 23.10.2018г. ищецът е доставил стоки -
консумативи за лазерни устройства, при което ответникът дължи уговорената
цена – 79 524. 96 лева с ДДС. Предявеният иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 120 от ЗОП за заплащане на тази сума е основателен
и следва да бъде уважен.
6
Без значение е дали лицето, получило стоките, съгласно издадения
приемо-предавателен протокол, е било изрично овластено от законния
представител на ответника за получаването им, както е било уговорено по
договора от 23.10.2018г., щом издадената в удостоверение на доставката
данъчна фактура е била осчетоводена при ответника, а стоките – заприходени
като получени от висшето учебно заведение. Действията са с характер на
потвърждение по смисъла на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, приложима
към ответника. Ответникът не е търговец и чл. 301 от ТЗ не е приложим към
него, но твърдението на ищеца за потвърждаване приемането на стоките от
ответника, по изложеното, е основателно. Осчетоводяването на издадената
фактура по доставката при ответника е и признание за получаване на стоката
и дължимост на нейната цена. Възражението на ответника за липса на
представителна власт на лицето, подписало приемо-предавателния протокол е
неоснователно. Допълнително е и писмото на ищеца за потвърждение на
разчети, получено от ответника на 28.10.2020г.
За изпълнение на задължението на ответника за заплащане на цената по
доставката по договора е бил уговорен срок - 60 календарни дни след
представяне на документите, удостоверяващи изпълнението на цялата
доставка – придружително писмо заедно с фактура и приемо-предавателен
протокол, удостоверяващи приемане на всички количества на доставката по
места, подписани от представители на изпълнителя и възложителя.
В случая още през месец май 2019г. ищецът е входирал издадената от
него фактура при ответника в Ректората, така както е било уговорено, и
срокът от 60 календарни дни за плащането е изтекъл. Действително от страна
на ищеца не се установява да е бил представен и протоколът от 17.04.2019г.,
но по това непредставяне ответникът не е възразил, а е осчетоводил
издадената и получена фактура, при което и не може да се приеме, че
задължението за плащане не е изискуемо. Възражението на ответника в този
смисъл е неоснователно. Тълкуване на договора между страните в този
смисъл би противоречало на чл. 20 от ЗЗД. Същевременно приемо-
предавателният протокол от 17.04.2019г. е с надлежните реквизити, без да се
установява друг договор между страните или друга доставка, с които да се
създаде объркване, както и по изрично искане на ответника документът е бил
представен по делото в оригинал. Т.е. безспорно е неговото съществуване.
7
С изтичане на 60 календарни дни от входирането на фактурата
ответникът е бил в забава за плащане на сумата по доставката от 79 524. 96
лева, при което е дължима и уговорената неустойка за забава – 3 976. 25 лева
в максималния уговорен процент по чл. 19, ал. 2 от договора от 23.10.2018г.
Предявеният иск по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 120 от ЗОП, също е
основателен, а като акцесорни - и исковете за лихва за забава от датата на
исковата молба – 11.08.2021г. (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД), върху присъдените суми.
По разноските
Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски по
списък по чл. 80 от ГПК.
Установява разноски за платена държавна такса по исковата молба от
3 340. 05 лева, от които са претендирани 3 200 лева по списъка, както и 3 450
лева разноски за адвокат (при претендирани 3 500 лева по списъка).
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
страната са дължими установените и претендирани разноски от общо 6 650
лева – 3 200 лева от претендираната държавна такса и 3 450 лева от
установените разноски за адвокат.
От ответника е възразено, че платеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Възражението е неоснователно.
Минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения е незначително по-
високо и не би могло да се обоснове прекомерност.
При изхода на делото разноски на ответника по чл. 78, ал. 3 от ГПК не
са дължими.
Воден от горното съдът
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.У. „С.К.О.“, с БУЛСТАТ ******* и със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“*******, да заплати на „АТС Б..“ ООД, с ЕИК
******* и със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“,
ул.*********, сумата от 83 501. 21 лева (осемдесет и три хиляди петстотин и
един лева и двадесет и една стотинки), от които, на основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 120 от ЗОП, 79 524. 96 лева, неплатена
цена с ДДС за доставка по Договор № 80-09-207 от 23.10.2018г. с предмет
„Периодична доставка на хартия, тонери, канцеларски материали и офис
консумативи за нуждите на С.У. „******* обособени позиции“, за която
доставка е бил съставен приемо-предавателен протокол № ********** от
17.04.2019г., както и издадена данъчна фактура № ********** от
17.04.2019г., както и, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 120 от ЗОП,
3 976. 25 лева неустойка за забава по чл. 19, ал. 2 от договора, със
законната лихва за забава от 11.08.2021г. до окончателното плащане на
сумата от 83 501. 21 лева, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от
6 650 лева (шест хиляди шестстотин и петдесет лева) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9