Решение по дело №5095/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5505
Дата: 30 май 2022 г.
Съдия: Гергана Иванова Кратункова
Дело: 20221110105095
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5505
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110105095 по описа за 2022 година
Ищецът ИВ. Н. К. е предявил срещу ответника „Н.С.“ЕАД кумулативно обективно
съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно на уволнението му и неговата
отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) на основание чл.344,ал.1,т.2 за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е на основание чл.344,ал.1,т.3 вр.
чл.225 ГПК сумата от 1000лв. частичен иск от иск в общ размер от 18600лв. обезщетение за
оставане без работа за периода от20.12.2021г. – 20.06.2022г. Ищецът твърди, че между него
и ответната Дирекция съществува трудово правоотношение, по силата на което заемал
длъжността „Специалист вътрешен контрол“ по силата на трудов договор № РД13-
25/03.04.2017г. Твърди, че на 04.05.2017г. е сключено допълнително споразумение към него
и е бил преназначен на длъжност Стажант „Вътрешен контрол“. На 07.10.2019 - с
Допълнително споразумение трудовото правоотношение е променено и той бил назначен на
длъжността Специалист „Вътрешен контрол“ с място на работа „Н.С.“ЕАД клон Ч.. С
Допълнително споразумение от 14.05.2020г. трудовото правоотношение е променено и
ищецът бил назначен на длъжност „Специалист вътрешен контрол „ – Старши-звено, като
длъжностната характеристика е утвърдена на 19.06.2017г. На 20.12.2021г. трудовото
правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл.328,ал.1т.6 със Заповед №РД11-
278/20.12.2021г. поради липса на сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор“.
Твърди се, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като за ищецът не съществува
задължение да притежава сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор“. Твърди, че в
дружеството и към настоящия момент работят лица на същата длъжност, които също не
притежават цитирания сертификат, поради което се приема че такъв не се изисква за заемане
на длъжността. Иска се отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение със следващите се от това правни последици, както и присъждане на
обезщетение за оставане без работа в посочения в исковата молба период. Претендира
разноски
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът дава становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск и твърди, че уволнението е законосъобразно и излага
подробни съображения за това. Не оспорва обстоятелството че между страните е
съществувало трудово правоотоншение, което е допълвано и изменяно с допълнителни
споразумения /ДС/ както следва: ДС № 13-68/04.05.2017г„ с което ищецът преминава от
1
длъжност „Специалист Вътрешен контрол“ на длъжност „Стажант вътрешен контрол“ , със
същия код по НКПД и се променя мястото му на работа в „Н.С." ЕАД клон Ч.. Не е спорно и
обстоятелството, че ищецът не притежава сертификат „Вътрешен одитор в публичния
сектор“. Ответникът твърди, че още при сключване на трудовия договор са били въведени в
нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация за заеманата
работа. Сочи, че през целия период на трудовото правоотношение ищецът не е придобил
изискуемия сертификат, като след изтичане на законовоустановения двугодишен срок за
снабдяването му с такъв е настъпило и цитираното в уволнителната заповед пректарително
основание. Подробно аргументира позицията си, касаеща законосъобразното прекратяване
на трудовото правоотношение с ищеца. Претендира разноски.
За съвместно разглеждане в производството е прието възражение за прихващане
въведено от ответника с изплатените на основание чл.220,ал.1 КТ сума в размер на
9164,40лв.
Съдът, след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото,
приема за установено следното от фактическа страна:
He е спорно между страните, а и от представения по делото Трудов договор № РД13-
25/03.04.2017 г. се установява, че ищецът е бил в трудово правоотношение с „Н.С.” ЕАД,
като е бил назначен е на длъжност :“Специалист Вътрешен контрол", Код по НКПД
24116010. Към трудовия договор е приложена и длъжностна характеристика за длъжността
„Специалист Вътрешен контрол", утвърдена на 31.03.2017 г. и връчена на ищеца на
03.04.2017 г. В раздел V – Изисквания на длъжността - т.1.4 е посочено, че за заемането и се
изисква наличие на сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор“ – на основание
чл.19, ал.2, т.4 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор.
Не е спорно между страните, че ищецът не притежава сертификат „вътрешен одитор
в публичния сектор“.
Установява се от приложения по делото фиш за изплатеното трудово
възнаграждение, че същото възлиза на сумата от 3164лв., като ищецът претендира такова в
размер на 3100лв.
От представените доказателства се установява че, трудовото правоотношение
между страните допълвано и изменяно, както следва:
- с допълнително споразумение ДС № 13-68/04.05.2017г„ ищецът преминава
от длъжност „Специалист Вътрешен контрол“ на длъжност „Стажант вътрешен контрол“ ,
със същия код по НКПД и се променя мястото му на работа в „Н.С." ЕАД клон Ч.. На
03.07.2017 г. на ищеца е връчена ДХ за длъжността „Специалист „Вътрешен контрол“,
утвърдена на 19.06.2017 г.
- на 07.10.2019 г. с ДС № РД 13-25/07.10.2019 г. трудовият договор с ищеца е
44
изменен като същият преминава от длъжност „Стажант вътрешен контрол на длъжност
„Специалист вътрешен контрол.
- на 14.05.2020 г., с ДС № 13-20/14.05.2020 г., ищецът преминава на длъжност
„Специалист Вътрешен контрол - Старши звено" и му е връчена ДХ за длъжност
„Специалист „Вътрешен контрол-старши-звено“.
- със Заповед № РД-11-278/20.12.2021 г. трудовото правоотношение между
страните е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ.
Приложен по делото е протокол от заседание на Съвета на директорите на
„Н.С.“ЕАД видно от което по предложение на Изпълнителния директор е утвърдено нов
проект на длъжностно разписание в което е създадено звено „Вътрешен контрол“ с код по
НКПД 4419 3007. Мотивите изложени от Изпълнителния директор се обосновават, с обхвата
Закона за вътрешния одит в публичния сектор, който се простира върху търговските
дружества с държавно участие.
Със Заповед №ЧР 12-54/31.03.2017г. е изменено действащото щатно
2
разписание в „Н.С.“ ЕАД, като същото е в сила от 01.04.2017г. В същото липсва звено
„Вътрешен одит“.
Звено „Вътрешен одит“ е създадено впоследствие, което се потвърждава от
щатно разписание от 26.04.2021г. Видно от същото кодът по НКПД на длъжността
„Вътрешен одитор“ и на длъжността „Вътрешен контрол“ съвпада.
Представени са заповеди за прекратяване на трудови правоотношения с други
служители заемащи същата като ищцовата длъжност, на соченото основание – чл.
328,ал.1,т.6 КТ - липса на сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор.
Приета по делото е и длъжностна характеристика на длъжността „Вътрешен
одитор“ – на л.66 от делото.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите С.Д. – бивш Изпълнителен директор на „Н.С.“ЕАД и И.Х.Ц. – бивш Главен
счетоводител на „Н.С.“ЕАД.
Свидетелката Динева заявява, че ищецът е бил ръководител на звеното за
„Вътрешен контрол“, което звено има основна функция да контролира процесите в „Н.С.“
ЕАД. т.е. той е на пряко подчинени на Изпълнителния директор, като в задълженията му се
е включвала проверка по клоновата структура на дружеството. Заявява, че повечето
служители работещи в звено „Вътрешен контрол“ са с изнесени работни места и извършват
проверки на място както по сигнали, така и инцидентни, така и регулярни, които ни влизат в
плановете, най-вече с доставката на основната ни услуга - вода за напояване и другата ни
дейност - отводняването. Свидетелката заявява, че съгласно Закона за вътрешния финансов
контрол и Закона за вътрешния одит трябва да имаме звено за вътрешен одит и това е по
закон, но вътрешният одитор обаче има съвсем различни функции от вътрешния контрол. За
одитора има задължение да притижаване на сертификат за вътрешен одитор, отделно от
това има задължение за изготвяне на годишен план, може да се възложи и за консултиране
от изпълнителния директори или от ръководителя на самото ведомство, министерство или
организация. Те имат план да следят самата система на дружеството - следи за плащане на
фактури, дали са начислени правилно лихвите, дали ако са платили по-рано са им начислени
отстъпки. Следи одитните ангажименти, които той дава, той дава за увереност на
ръководството, както всеки един вътрешен одитор за увереност за изпълнение на целите,
които са заложени и в самата бизнес програма и в бизнес план.
Сочи, че вътрешния контрол е съвсем различна дейност, като тя няма нищо
общо със счетоводната документация проверявана от вътрешния одитор. Той е на място и
контролира процесите по изпълнение на договорите на клиентите. Те обикалят и са мобилна
група. Твърди, че няма нормативни изисквания за създаване на звено вътрешен контрол.То
се създава само и единствено по желание на ръководителя. Заявява че, мотивите за
разкриване на звеното вътрешен контрол са, че в качеството си на изпълнителен директор
свидетелката искала да има контрол в цялата страна, във всички клонове, контрол на
управителите, защото управителите все пак се избират от съвета на директорите и
отговорността я носи изпълнителния директор, дали се изпълняват функциите по клоновете.
Като най-важното нещо би контролът на земеделските производители. Свидетелката твърди,
че длъжността „Вътрешен контрол“ няма нищо общо с длъжността „Вътрешен одитор“ и
Категорично няма нужда да има сертификат за изпълняване на длъжността специалист
„Вътрешен контрол“.
Свидетелката Ценова заявява, че е била единственият служител в структурата
на „Н.С.“ЕАД, който е имал коментирания в процеса сертификат „Вътрешен одитор в
публичния сектор“. Заявявва, че ищецът г-н К. е работел като специалист „Вътрешен
контрол“. Твърди, че не са и известни мотивите за създаване на звеното „Вътрешен
контрол“. Заявява, че звено „Вътрешен контрол“, проверява извършени неправомерни
действия или правейки проверка предотвратява такива, като тази дейност не е одитна.
Твърди, че за служителите в този отдел изисквания за образование няма.
Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са ангажирани.
3
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл.344,ал1,т.1 КТ.
В разглеждания случай трудовото правоотношение на ищеца К. е било прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Според посочената разпоредба, работодателят може да
прекрати трудовия договор, когато работникът или служителят не притежава необходимото
образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Съдът приема, че
процесната заповед е мотивирана, доколкото в нея ясно, точно, пълно и разбираемо са
посочени причината за уволнението й, а именно - че не притежава сертификат „Вътрешен
одитор в публичния сектор“ съгласно нормативно установените изисквания в чл.19, ал.2,т.3
и 4 от ЗВОПС.
Основанието на чл.328 ал.1 т.6 КТ е свързано с липсата на необходимото образование
или професионална квалификация за изпълняваната работа. Те са установени като
изисквания за съответната работа. Изразяват се в определена степен и вид завършено
образование /средно, полувисше, висше, по точна определена специалност (напр. право,
медицина, икономика)/, респективно в професионална квалификация, без която съответната
работа не може да се изпълнява /напр. компютърна грамотност, владеене на чужд език, на
стенография и др./. Тези изисквания се предвиждат в нормативните актове, в длъжностните
характеристики или следват от тях. Когато са определени в нормативен акт, няма пречка
работодателят да въведе и нови, предвид нуждите на предприятието, стига те да не влизат в
противоречие с нормативно разписаните и той да е действал добросъвестно /реш.
№.192/14.06.2013 по г.д.№.680/12, ГК, IV ГО на ВКС/. Изискванията имат изричен и
формален /официално установен/ характер и могат да бъдат изменяни с оглед нуждите на
работата /напр. предвид промените в характера й, внедряване на техника и нови технологии,
вътрешно разпределение на организацията на труда и др./.Работодателят безспорно може да
прекрати едностранно трудовия договор на работника на горното основание, когато при
сключването му той е отговарял на първоначалните изисквания за съответната работа, но
предвид настъпили впоследствие промени в тях, вече не ги удовлетворява. Тогава, когато
работникът не е имал изискуемото образование или професионална квалификация още при
сключването на договора, работодателят би могъл да прекрати законосъобразно трудовото
правоотношение с него на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ само когато изискването за
образование и квалификация е било предвидено в нормативен акт. Неправилно би било в
този случай да му се отказва възможността да прекрати трудово-правната връзка на горното
основание, доколкото поставянето на съществуващите изисквания е извън волята му. В този
случай без значение е и причината, поради която при назначението той е пренебрегнал
установените в нормативен акт изисквания /в този смисъл е и постановеното по реда
на чл.290 ГПК решение №.134/17.06.2013 по г.д.№.1041/12г. на ВКС, Трето ГО.
Безспорно в длъжностната характеристика за Специалист „Вътрешен контрол –
Старши“ в раздел V, т.1.4 е посочено изискване за притежаване на такъв сертификат.
Същото е било известно на страните при сключване на трудовия договор, доколкото същото
се установява от представения по делото на л. 37 Трудов договор и находящата се на л.39 от
делото длъжностна характеристика. Известно на страните е било обстоятелството, че
ищецът К. нито е притежавал, нито се е сдобил в последствие със сочения серитификат,
поради което е бил преназначаван и на длъжността стажант „Вътрешен контрол“. Не е
спорно между страните, че независимо от обстоятелството, че ищецът не е представил
процесния сертификат, е бил преназначен отново на длъжността „Специалист вътрешен
контрол“ от която длъжност е бил уволнен с процесната уволнителна заповед.
Спорният между страните въпрос по делото е дали е налице нормативно определено
изискване за притежаване на сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор“ за лица
заемащи длъжност Специалист рескпективно Старши специалист в звено „Вътрешен
контрол“ в ответното дружество. Отговорът на този въпрос следва да бъде даден след анализ
на длъжностната характеристика на Специалист „Вътрешен контрол – Старши“, както и
останалият събран по делото доказателствен материал.
4
Видно от представеният по делото Протокол от заседание на Съвета на
директорите на „Н.С.“ЕАД от 30.03.2017г. по предложение на Изпълнителния директор е
утвърдено нов проект на длъжностно разписание в което е създадено звено „Вътрешен
контрол“ с код по НКПД 4419 3007. Мотивите изложени от Изпълнителния директор се
обосновават, с обхвата Закона за вътрешния одит в публичния сектор, който се простира
върху търговските дружества с държавно участие. Следва да се има предвид, че
изпълнителен директор на ответното дружество изложил цитираните мотиви е именно
свидетелката Динева – разпитана по делото.
Разпоредбата на чл.19 ЗВОПС касае лица заемащи длъжността „Вътрешен
одитор“. Действително без значение е наименованието на длъжността, а естеството на
правата, задълженията и работата, която изпълнява служителят“, поради което
обстоятелството че длъжността се нарича „Специалист вътрешен контрол“ или „Вътрешен
одит“ не е от значение.
Не е спорно по делото, че по отношение на ответното дружество е приложим
Закона за вътрешния одит в публичния сектор, действащ към момента на възникване на
трудовото правоотношение и ищеца, както и че в длъжностната му характеристика е било
налично изискване за притежаване на посочения по-горе сертификат. Законосъобразността
на ищцовото уволнение е предпоставена от това дали изискването за сертификат „Вътрешен
одитор в публичния сектор“ е нормативно изисуемо за длъжнстта „Вътрешен контрол“ или
не, доколкото ако същото не е нормативно предвидено, работодателят се е съгласил
изначално да назначи на длъжност лице без такъв сертификат, като и да променя трудовото
правоотношение с него, с ясното съзнание, че лицето не отговаря на всички заложени
изисквания за заемане на длъжността.
По своята същност вътрешният контрол представлява система, която се състои от
контролна среда и процедура, които имат за цер да подпомогне организацията да постига
своите цели. От друга страна вътрешният одит е дейност, извършвана от професионалисти,
която цели да гарантира ефективността на системата за вътрешен контрол, внедрена в
организацията.
Контролът играе роля за възможно най-добро използване на ресурсите и увеличаване
на печалбата в дружеството, доколкото по-голяма част от дейностите се извършват чрез
компютри, физически лица и друго оборудване, което изисква периодичен преглед, за да се
гарантира, че ресурсите се използват оптимално. Обичайно е дейностите по вътрешен
контрол и вътрешен одит да се използват взаимозаменяемо, но съотношението им е като
общо към частно и имат съществени различия.
Вътрешният контрол се отнася до методите и процедурите, прилагани от
ръководството за контрол на операциите, за да подпомогне постигането на бизнес целите.
Вътрешният одит се позовава на програмата за одит, приета от фирмата, за преглед на
финансовата и оперативната му дейност от страна на одитора. Контролът се осъществява в
хода на извършване на съответната дейност, а одитът се извършва след приключването й.
Целта на контрола е да осигури съответствие на работата със заложените цели и политики
на работата, а целта на одитната дейност е да се извърши проверка на вече изпълненото за
грешки и несъответствия.
Вътрешният контрол може да се разбира като система, разработена, внедрена и
поддържана от ръководството на дружеството, за да се гарантира постигането на целите,
засягащи ефективност на операциите, защита на активи, предотвратяване и разкриване на
измами и грешки, точност и пълнота на финансовата отчетност, спазване на съответните
закони.
Вътрешният одит се дефинира като непредубедена, рационална гаранция и
консултантска функция, разработена от ръководството, за да се контролира дейността на
организацията. Тя включва редовен и критичен анализ на функциите на дадена организация,
с цел да се препоръчат подобрения. Тя е насочена към подпомагане на членовете на фирмата
да изпълняват отговорностите си по ефективен начин.
5
Обхватът на вътрешния контрол е по-широк от обхвата на вътрешния одит, тъй
като първият включва последния, в този смисъл съдът приема, че няма пречка за
изпълняване на длъжността „ Специалист вътрешен контрол“ работодателят да е въвел
изискване за притежаване на сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор“, но за
заемането на такава длъжност не са налице нормативни изисквания.
При горната констатация, доколкото не е спорно, че ищецът е назначен на
длъжността без да притежава необходимия сертификат, и работодателя те приел той да я
изпълнява без него, прекратяването на трудовото правоотношение на соченото основание е
незаконосъобразно. Такива са и постановките на Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021
г. по тълк. д. № 4 / 2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Правото произтича от уважаване на иска за отмяна на уволнението и безсрочност на
трудовото правоотношение или неизтекъл срок/ ненастъпило условие, за който/ което е
сключен срочния трудов договор. В тежест на ищеца е да докаже, че уволнението му е
признато от съда за незаконно и е отменено, а в тежест на ответника е да докаже, че
законосъобразност на уволнението или че трудовото правоотношение е срочно и е
настъпил срокът/условието, под който е сключен трудовия договор.Както беше посочено
по - горе, искът по чл.344, ал.1, т.1 за отмяна на уволнението следва да бъде уважен. Видно
от представения по делото трудов договор, ищцата е заемала длъжността "Специалист
вътрешен контрол -старши - звено " по безсрочно трудово правоотношение. В този смисъл
няма данни за определен срок или условие, под които да е сключен процесният трудов
договор и искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ следва да бъде уважен, като ищецът следва да бъде
възстановен на длъжността "Специалист вътрешен контрол -старши - звено " .
По иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Ищецът твърди да е останала без работа в резултат от незаконното уволнение за
процесния период, като в о.с.з., проведено на 16.05.2022г., е представил за сведение на
съда в оригинал трудовата си книжка - официален удостоверителесправка за действащи
трудови договори издадена от НАП на същата дата. От същата се установява, че ищецът е
останал без работа по по трудово правоотношение към момента на приключване на
устните състезания пред настоящата съдебна инстанция. Следователно искът по чл.344,
ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ подлежи на уважаване до посочената дата -16.05.2022г.
Брутното трудово възнаграждение, получено от ищцата за последния пълен отработен
месец преди уволнението, е в размер на 3100 лв., която следва да бъде използвана при
определяне на размера на обезщетението за оставане без работа за периода от 20.12.2021г.
до 16.05.2022г. /четири месеца и 26 дни/ или това е сумата 15000 лв.
При този изход на правния спор, съдът следва да пристъпи към релевираното в
процеса в условието на евентуалност възражение за прихващане. Доколкото на ищцата е
заплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл.220, ал.1 КТ в размер на
9164,40лв., възражението се явява основателно. При заявено възражение за прихващане,
двете насрещни вземания се погасяват до размера на по - малкото от тях. В случая е налице
съдебно възражение за прихващане, направено при условие, че предявеното вземане на
ищцата бъде уважено, поради което и установеното вземане на ищцата от 15000 лв. следва
да бъде намалено с 9164,40 лв., при което искът се явява основателен до размера от
5835,60 лв. Искът с пр. кв. чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ следва да бъде отхвърлен
частично като погасен чрез прихващане с посоченото вземане на ответника, и до пълния
предявен размер от 18600 лв. и периода от 17.05.2022г. до 20.06.2022г. като неоснователен.
Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за производството в размер на 2400лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, като ответникът прави възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Доколкото ищецът не е посочил разделно претендирания хонорар по всеки от
6
исковете съдът приема, че за всеки от трите иска се дължи адвокатско възнаграждение в
размер на 800лв., като това прави всеки един от исковете малко над минимума предвиден
в наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, респективно прави
неоснователно и възражението за прекомерност на адвокатския хонорар.
При горната констатация, по първите два иска се дължи адвокатско възнаграждение
в пълен размер, а по иска с правно основание чл.225,ал.1 КТ съразмерно на уважената част
от исковете – 250,99лв. Общият размер на адвокатското възнаграждение е в размер на
1850,99лв.
Ответникът има право на своевременно поисканите разноски, като доколкото
същият е представляван от юрисконсулт в производството му се дължи възнаграждение
съобразно разпоредбата на чл.78,ал.8 ГПК определимо от съда. С оглед фактическата и
правна сложност на спора и предприетите процесуални действия съдът определя същото в
размер на 300лв., като съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът дължи сумата
от 205,88лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата по делото държавна такса
в размер на 393,42 лв. по уважените искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ уволнението на ИВ. Н. К., с ЕГН **********, с адрес: *** извършено на
основание чл.328, ал.1, т.6 КТ със Заповед № РД11-278/20.12.2021г. на Изпълнителния
директор на „Н.С.“ЕАД, ЕИК ***, с адрес:***“ *,*
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ ИВ. Н. К., с ЕГН **********,
на длъжността "Специалист вътрешен контрол-старши-звено" при ответника „Н.С.“ЕАД,
ЕИК ***, с адрес:***“ *,*.
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ „Н.С.“ЕАД, ЕИК ***, с
адрес:***“ *,* ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Н. К., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 5835,60
лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение от 20.12.2021г. до 16.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от
01.02.2022г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от
18600 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ както
следва: за сумата 3600 лв. и за периода от 17.05.2022г. до 20.06.2022г. като неоснователен,
и за сумата 9164,40 лв. като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на „Н.С.“ЕАД,
ЕИК ***, с адрес:***“ *,*, за заплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестие
по чл.220, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА „Н.С.“ЕАД, ЕИК ***, с адрес:***“ *,* да заплати н ИВ. Н. К., с ЕГН
**********, с адрес: *** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1850,99 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважените искове.
ОСЪЖДА ИВ. Н. К., с ЕГН **********, с адрес: ***ДА ЗАПЛАТИ на „Н.С.“ЕАД,
ЕИК ***, с адрес:***“ *,*, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 205,88 лв. представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърления иск.
ОСЪЖДА „Н.С.“ЕАД, ЕИК ***, с адрес:***“ *,*, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 393,42 лв. по бюджетната сметка на Софийския районен
съд, представляваща държавна такса по уважените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок, който на основание чл.315, ал.2 ГПК тече от 30.05.2022г.
7
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8