РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 765 / 27.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в
открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и
първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА и участието на
прокурора ПАУН САВОВ, като разгледа докладваното от съдия Петров к.н.а. дело №691
по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по жалба на от Д.А.М., ЕГН **********,***,
с посочен съдебен адрес ***., оф. 3 адв.
И., срещу Решение № 278 от 11.05.2021 г., постановено по а.н. дело № 1330 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2020г., с която е
потвърдено Наказателно постановление № 19-0340-002121 от 17.01.2020 г.
на Началник Районно управление Септември към Областна Дирекция на МВР,
Пазарджик, с което на М., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата са наложени административни наказания глоба в размер на
от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като на
основание Наредба №1з-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение са отнети 10 контролни точки.
Възражения се субсумират в извода, че
атакуваният съдебен акт е нищожен, постановен в нарушение на материалния закон
и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Поддържа се, че разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, изисква управлението на
нерегистрираното МПС да е извършено умишлено, като в случая е безспорно, че
водачът не е знаел за прекратената регистрация на управляваното от него МПС, а незнанието
на фактически обстоятелства, които принадлежат към състава на нарушението,
изключва умисъла за извършването му. Крайното становище на жалбоподателя е,
че извършеното от М. деяние не покрива
субективната страна на административно нарушение, поради това, че липсват
каквито и да е било доказателства за това той да е знаел или да е могъл да
узнае, че МПС е със служебно прекратена регистрация.
Иска се отмяна на постановеното съдебно решение
и съответно, като съответно се отмени процесното наказателно постановление.
Иска се да бъдат присъдени сторените разноски по производството.
3. Ответното Районно управление Септември към ОД
на МВР, Пазарджик е на становище, че касационната жалба е неоснователна.
Поддържат се изцяло фактическите констатации и
правните съображения изложени в първоинстанционното съдебно решение. Иска се то
да бъде оставено в сила. Възразява се по отношение на претендирания от жалбоподателя
адвокатски хонорар.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че в случая осъществяването
на административното нарушение от страна на М. е несъмнено установен факт, а
определеното за него наказание е справедливо. Счита се, че касационната жалба е
неоснователна.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Районен съд Пазарджик е бил сезиран с жалба, предявена от М., срещу НП
19-0340-002121 от 17.01.2020 г. на Началник РУ Септември към ОД на МВР,
Пазарджик, с което нему, за нарушение на чл.140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
175, ал. 3, пред. първо от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в
размер на 200,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 75718
от 20.07.2019г., съставен от К.
Н., на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР, Пазарджик, РУ Септември. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното:
На 20.07.2019 г. в 10:27 часа в с. Ветрен дол,
на ул. “Първа“ в посока към с. Братаница, Д. А. М. управлява собствения си товарен
автомобил „Мерцедес 311 CDI Спринтер“ с рег №***, като
МПС е с прекратена регистрация от Сектор „Пътна полиция“ РДВР Пловдив на
02.05.2019 г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, като МПС не е регистрирано по
надлежния ред след промяна на собствеността. Акта е връчен на неговия адресат
на 20.07.2020г., без заявени възражения.
7. Описаните в АУАН факти, обстоятелства и
правна квалификация на деянието са изцяло възприети от наказващия административен
орган, който е приел за установено, М. е извършил противоправно деяние,
изразяващо се в това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред. Съответно, на основание чл. 175, ал. 3, пред. първо от ЗДвП са наложени
процесните административни наказания.
8. В хода на първоинстанционното съдебното
производство, като доказателства са били приобщени :
- Заповед № 81212 – 515 от 14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи с която са определени органите по осъществяване
на контролна дейност по ЗДвП, като на основание чл. 186 и чл. 189, ал. 1 и ал.
12 от Закона за движението по пътищата са определени полицейските органи, на
които са предоставени правомощия да издават наказателни постановления за
нарушения на Закона за движението по пътищата, като в т. 2.8 от същата са
посочени началниците на районни управления при ОДМВР – на обслужваната
територия. ;
- Справка от която е видно, че относно
процесното моторно превозно средство, служебно е вписан договор за продажба на
01.03.2019 г., а на 02.05.2019 г. е прекратена служебно регистрацията му ;
- Справка за регистрацията на МПС от която е
видно, че същото е с първоначален
собственик В. Й. и с последващ собственик Д.М. ;
- Справка за нарушител/водач Д.М., от която е видно, че свидетелство за
управление на МПС, категория „В“ е било издадено на М. на 29.01.2001г.,
съответно за категория „ВЕ“ на 05.08.2013г., като за този период спрямо него са
издадени четири наказателни постановления и осем електронни фиша;
- Договор с нотариално удостоверени подписи от
01.03.2019 г. за покупко – продажба на товарен автомобил „Мерцедес 311 CDI
Спринтер“ с рег №***, сключен между В. Й., като продавач и Д.М., като купувач;
- регистрационен талон за товарен автомобил
„Мерцедес 311 CDI Спринтер“ с рег. №***, с дата на регистрация 24.07.2019 г.;
- Постановление № 2880/2019 от 15.012.2020 г. на
Районна прокуратура Пазарджик, с което е прекратено досъдебно производство №
278/2019г. по описа на РУ Септември, образувано за престъпление по чл. 345, ал
2 от ЗДвП.
В съдебно заседание е бил разпитан съставителя
на акта за административно нарушение, който е пояснил обстоятелствата при които
е било установено нарушението.
9. За да потвърди Наказателното постановление,
районния съд е приел за несъмнено установени фактите, така както са отразени в
обстоятелствената част на наказателното постановление. За неоснователно е
прието възражението на жалбоподателя, че в наказателното постановление, не било
посочено кое е точното място на извършване на нарушението, доколкото в същото
ясно е записано населеното място в което е осъществено управлението на
автомобила, дори с конкретизация за улицата, като е без значение за състава на
нарушението, пред кой административен адрес водача е спрян за проверка. За
неоснователно е прието и възражението, че не било посочено, за която точно от
хипотезите на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП става реч. Според решаващия съд, не
представлява съществено процесуално нарушение липсата на изрично цифрово
упомената хипотеза на нарушената законовата разпоредба, при пълно и ясно
описание с думи на конкретното нарушение, тъй като в този случай не са
засегнати правата на нарушителя да разбере в какво е обвинен и да организира
адекватна защита.
Според съда, след извършването на покупката на
процесния автомобил на 01.03.2019г., М. е имал задължение в едномесечен срок,
т.е. до 01.04.2019 г., да регистрира превозното средство на свое име, съгласно изискването
на чл. 3, ал. 1 от Наредба №1-45 от 24.03.2000 г. Това обаче, той не сторил до изтичане
на двумесечния срок по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, поради което регистрацията на
автомобила била служебно прекратена на 02.05.2019 г.
В
решението са развити пространни разсъждения за правното естество на
отношенията, които са регулирани с въпросната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
За неспорен е приет факта, че жалбоподателя не е
знаел за прекратената служебно регистрация на автомобила до момента на
извършване на процесната проверка, но е посочено, че незнанието на закона не
извинява противоправното деяние. Посочено е, че съобразно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, за
разлика от престъпленията, които според чл.11, ал.4 от НК са наказуеми само в
предвидените от закона случаи.
Счетено е, че при определяне размерите на
санкциите, наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за
индивидуализацията на административните наказания като е отчел тежестта на
нарушението, както и че нарушението е извършено за първи път.
ІV. За правото :
10. Според нормата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП(действащата понастоящем
редакция от ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.), приобретателят на
регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
Нарушението на това материалното правило за
поведение е възведено в състав на административно нарушение по чл. 180, ал. 2,
т. 1, предл. последно от ЗДвП, според който наказание глоба от 20,00лв. до
50,00лв. се налага на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство,
който в определения срок не съобщи по местоживеене на службата за регистрация
за придобитата собственост.
Съответно, според правилото на чл. 140, ал. 1,
изр. първо от ЗДвП(действащата
понастоящем редакция от ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Нарушаването на това правило е обявено за наказуемо
с административно наказание по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП според
който текст, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
11. Очевидно е, че изпълнителните деяния на
двете нарушения са съвършено различни. За да осъществи състав на нарушение по
145, ал.2 от ЗДвП, задълженото лице
трябва в срок до един месец да не предприеме действие по регистриране на
придобито превозно средство в съответната службата за регистрация на пътни
превозни средства. Сиреч, материалното правило за поведение е за определено
действие, а нарушаването му се осъществява, чрез бездействие.
Съответно, за да се наруши забраната за
допускане по пътищата, отворени за обществено ползване, само на моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани по надлежния ред,
възведена в чл. 140, ал. 1, пр. първо от ЗДвП, задълженото лице трябва да управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В този
случай изпълнителното деяние се осъществява с действие, при дължимо по закон
бездействие.
12. В този контекст, трябва да се отбележи, че
съобразно определението по §2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства – „Регистрация“ е административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен
номер.
Според чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., собственикът
е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в
определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или
прекратяване на регистрацията.
13. Това ще рече, че след валидно осъществена
промяна на собствеността върху превозното средство и непредприемане на действия
от страна на новия собственик в срок до един месец да регистрира придобитото
превозно средство в съответната служба за регистрация, същото следва да бъде
квалифицирано като моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред, по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Казано с други думи,
статуса „не регистрирано по надлежния ред моторно превозно средство“ е пряка
последица от неизпълнение в срок на задължението по 145, ал.2 от ЗДвП. Принципа „Ignorantia legis non
excusat“ налага, приобретателя на моторно превозно средство, което той не е
регистрирал по реда и в срока по 145, ал.2
от ЗДвП, да знае, че това превозно средство не е регистрирано по
надлежния ред и съответно не е снабдено
с административно разрешение да участва в пътното движение. Сиреч, нерегистрирането на превозното
средство по реда на 145, ал.2 от ЗДвП,
само по себе си е пречка, то да бъде управлявано по пътищата, отворени за
обществено ползване. Ясно е при това положение, че последващото служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл. 145, ал. 15 от ЗДвП
и чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., не променя по никакъв начин, възникналата вече недопустимост,
същото превозно средство да бъде управлявано по пътищата, отворени за
обществено ползване. Ето защо, ирелевантен по отношение на нарушения като
процесното е факта, дали служебното прекратяване на регистрацията на автомобила
е съобщена на собственика и дали административния орган има задължение да
съобщава това обстоятелство.
14. С оглед конкретиката на текущия казус обаче,
трябва да се съобрази, че според чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Закона не съдържа нито нарочна дефиниция, нито
пък някакви други указания, какво точно съдържание се влага в понятието „маловажен
случай“. Несъмнено е обаче, че определянето на едно нарушение като маловажен
случай, има за последица изключване на административно наказателната
отговорност за неговото извършване.
15. Правилото на чл. 11 от ЗАНН сочи, че по
въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността,
формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на
общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда
друго.
Съответно, според чл. 93, т. 9 от НК – „Маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид
16. Както
се посочи в предходния раздел от настоящото решение, според представената Справка
за нарушител/водач(л.14
по а.н.д. №1330/2019г.), за
двадесет годишния период, през който
жалбоподателя е правоспособен водач, спрямо него са били съставени едва четири
акта за установяване на административни нарушения и съответно, са били издадени
четири наказателни постановления и са били съставени осем фиша за неособено съществени нарушения по чл.
97, ал. 3, чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 ; чл. 21, ал. 1, чл.
70, ал. 3 от ЗДвП.
На следващо място, периода през който Пешков е
пропуснал да извърши надлежна пререгистрация на придобития от него автомобил е
около 3 месеца, регистрацията на МПС е извършена непосредствено след
констатиране на нарушението. Не се твърди и не се установява, този пропуск на
задълженото лице, да е станал причина за извършването или да е създал някакви
предпоставки за извършването на някакви други административни нарушения или
престъпления. Не се твърди и не се установява автомобила да е с нередовен идентификационен номер (VIN) или пък
да е бил придобит от М. или неговия праводател по неправомерен начин.
Следва също така, да бъде отчете и отказа на
Районна прокуратура Панагюрище, да образува наказателно производство по
отношение на жалбоподателя за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.
17. При това положение, макар в случая формално
да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед посочените
по-горе факти и обстоятелства, деянието разкрива по–ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Ето защо налагането на глоба и лишаването от
право да управлява МПС дори в минимално предвидения в нормативния акт размер от
200,00лв. и за срок от 6 месеца, се явяват несъразмерно тежки наказания, спрямо
степента на обществената опасност на деянието.
Това налага обжалваното решение и потвърденото с
него постановление да бъдат отменени.
V. За разноските :
18. констатираната основателност на жалбата,
налага на М. да бъдат присъдени сторените разноски по производството. Те
съобразно представения списък се констатираха в размер на 300,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 278 от 11.05.2021 г., постановено
по а.н. дело № 1330 по описа на Районен
съд Пазарджик за 2020г., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0340-002121 от 17.01.2020 г. на Началник Районно управление
Септември към Областна Дирекция на МВР, Пазарджик, с което на Д.А.М., ЕГН **********,***,
за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, на
основание чл. 175, ал.3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата са наложени
административни наказания глоба в размер на от 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, като на основание Наредба №1з-2539 от
17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение са отнети 10 контролни точки.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР Пазарджик, да заплати на Д.А.М., ЕГН **********,***, сумата от
300,00(триста)лв., представляваща направени от последния разноски по
производството.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : (П)
ЧЛЕНОВЕ : 1. (П)
2. (П)