Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………………/…………………..…, гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева-Димитрова, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 42 по описа
за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на И.Д.Р. ***, ЕГН **********, подадена
чрез адв. С.С.А. против НП
№ 436а-297/08.10.2020год. на Директора на ОД на МВР Варна, с което му е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 300лв. на
основание чл. 209а, ал.1 от ЗЗ.
В жалбата си въззивникът сочи,
че в хода на адм. наказателното производство били
допуснати нарушения на процесуалните правила – АУАН не бил предявен и връчен на
въззивника, а в НП не била посочена датата на която бил съставен АУАН. Сочи, че
в НП не било конкретизирано предложението от цитираната норма, което било
нарушено, както и че обстоятелствата описани в АУАН и НП били непълни, неточни
и не отговаряли на действителната фактическа обстановка. Нарушена била
разпоредбата на чл. 57, ал.1 ,т.5 от ЗАНН, АУАН и НП не били издадени от
компетентен орган. Навежда твърдения и за нарушение на материалния закон като
сочи, че описано в НП нарушение било обективно и субективно несъставомерно, а в
условията на евентуалност че било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли
НП да бъде отменено като отправя искане и за присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, е се явява. Същият се представлява от упълномощен защитник,
който във фазата по същество моли НП да бъде отменено на основанията изложени в
жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
За въззиваемата страна, редовно
призована, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от
ю.к. К.Лукова, които същата изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. В случай,
че жалбата бъде уважена и се иска присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение моли да бъде присъдено такова в минимален размер.
Варненска районна прокуратура,
редовно уведомена за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 10.04.2020год., въззивникът
се намирал в Приморски парк в гр.Варна. На същата дата свидетелите Р.Ч. и Д.Д., и двамата служители на Общинска полиция – ОД на МВР
Варна изпълнявали служебните си задължения. Същите установили в парка
въззивника, който бил седнал на пейка и му извършили проверка. На място на
въззивника било обяснено, че е извършил нарушение и св. Ч. му съставил АУАН
бл.№ 0002240/10.04.2020год. в който посочил че същият е нарушил разпоредбата на
чл. 209а, вр. чл. 63, ал.1 от ЗЗ, тъй като стои на
пейка в Приморски парк – тихата алея под летния театър с което не изпълнявал
въведените с т.1 от Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020год. на МЗ
противоепидемични мерки да не посещава паркове.
Актът бил надлежно предявен за
подпис на въззивника, който отказал да го подпише в това число и в частта на
разписката. Отказът на въззивника да се подпише в акта бил удостоверен с
подписа на св. Д..
В срока по чл. 44 от ЗАНН
писмени възражения срещу акта не постъпили и на 08.10.2020год., въз основа на АУАН, било издадено атакуваното НП, с
което административнонаказващият орган възприел изцяло фактическите констатации
в акта. В НП АНО приел, че следва да наложи санкция на въззивника за това, че
на 10.04.2020г. се на пейка в Приморски парк на тихата алея под Летен театър в
нарушение на въведена забрана за посещение на паркове, градски градини, спортни
и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места с което не
е изпълнел въведени със Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020год. на Министъра на
здравеопазването противоепидемичните мерки по чл. чл.63, ал.1 от ЗЗ, с което е
нарушил чл.209а, ал.1 от ЗЗ. АНО изложил и мотиви, защо счита, че случаят не
попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН и на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ
наложил на въззивника адм. наказание глоба в размер
на 300лв..
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, както писмени, така и гласни, а именно свидетелски
показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, 2бр. докладни
записки, заповед на Директора на ОД на МВР-Варна № 365з-1952/24.03.2020год., Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването, които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Като логични и незаинтересовани
от изхода на делото, съдът кредитира показанията на св. Ч., които е очевидец на
нарушението. Същият с необходимата конкретика посочи фактите, имащи значение за
установяване на обективната обстановка по делото. Същият сочи, че лично е
възприел че въззивникът е бил седнал на пейка в Приморски парк в приморски парк
когато е имало забрана изобщо да се посещават паркове.
В подкрепа на показанията на св.
Ч. са и показанията на св. Д.. Макар и същият да заявява, че няма ясен спомен
за конкретния случай (за какво точно нарушение е бил съставен АУАН дали за
неносене на маска или за това че се намира в Приморски парк) след предявяване
на акта заявява че потвърждава написаното в него. Сочи, че въззивникът е бил в
Приморски парк и актът е съставен на място. Заявява, че на въззивникът е било
обяснено за какво се съставя акта и той в него присъствие е отказал да го
подпише.
В подкрепа на свидетелските
показания са и двете приложени към АНП докладни записки – едната изходяща от
св.Ч. и другата М. Иванов. В същите ясно са описани фактите при които е било
установено нарушението и какво точно е било установено.
Писмените материали приложени
към АНП съдът кредитира, тъй като те са непротиворечиви и кореспондират с
установената фактическа обстановка по делото.
Съдът, предвид становището на
страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срок, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за
разглеждане по същество.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган - Директора на ОД на МВР-Варна, съгласно
правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
АУАН е съставен от полицейски
орган в ОД на МВР-Варна- мл. инспектор в Общинска полиция при ОД на МВР-Варна,
оправомощен съгласно заповед № 365з-1952/24.03.2020г. на Директора на ОД на
МВР-Варна. Съдът намира, че процесният АУАН е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно приложената
по делото № 365з-1952/24.03.2020г., видно от която на държавните служители с
полицейски правомощия от ОД на МВР – Варна е възложено да съставят АУАН по чл. 209а от ЗЗ.
По делото не се спори, а и видно от разпита на св. Ч., същият е служител на ОД
на МВР – Варна, разполагащи с полицейски правомощия, доколкото работи като
инспектор в ОП при ОД на МВР-Варна.
В тази връзка съдът не споделя
наведеното в жалбата възражение, че АУАН И НП били издадени от некомпетентен
орган.
Административнонаказателното производство
е образувано и протекло в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
При проверка на атакуваното НП и АУАН въз основа на който същото е издадено, съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено. Действително в АУАН и НП не са посочени доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Според настоящия съд обаче това нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на правото на защита на наказания субект. Няма спор в теорията и съдебната практика, че правото на защита се осъществява срещу фактите, а не срещу изброени доказателства. Отделен е въпроса, че в случая нарушението е било установено и лично възприето от самия актосъставител и на практика няма и какви доказателства да бъдат описани в НП. Ясно и недвусмислено в АУАН и НП е посочено в какво се състои административнонаказателното обвинение, а именно, че въззивникът се е намирал в Приморски парк, с което не е изпълнил противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра, като в АУАН и НП е цитирана и съответната заповед. В НП ясно е посочен и № на АУАН въз основа което се издава както и датата на неговото съставяне.Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение за допуснато такова нарушение състоящо се в невръчване на АУАН. Видно от АУАН в същия действително липсва подпис на нарушителя. Горното обаче е резултат от отказа на въззивника да подпише АУАН, както и разписката удостоверяваща връчването му, като изцяло е спазена процедурата предвидена в ЗАНН за тези случаи. Отказът е удостоверен с подписа на свидетел, в чието присъствие е направен. В горната насока са както показанията на св. Д., така и приложената към АНП докладна записка. При положение че сам въззивника отказва да подпише акта и да получи екземпляр от него, няма как същия да черпи позитиви от собственото си недобросъвестно поведение. Отделен е въпроса, че видно от съдържанието на въззивната жалба въззивникът явно се е запознал със съдържанието на акта доколкото в нея се сочи, че в АУАН не била отразена действителната фактическа обстановка, АУАН не бил издаден от компетентно лице и пр.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от
2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) ЗЗ при възникване на извънредна епидемична
обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на
територията на страната или на отделен регион. С Решение (Обн.
- ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на
Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република
България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило
извънредно положение върху цялата територия на Република България, като
съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме всички
необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията
от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република
България. В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на
здравеопазването е издал заповеди във връзка с овладяване на извънредната
епидемична обстановка, които впоследствие са многократно изменяни. Така
министърът е издал Заповед №
РД-01-124/13.03.2020г., в т.1 от която заповед е въведена посочената в АУАН и в
НП противоепидемична мярка, а именно преустановява на посещенията на паркове,
градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити
обществени места. В цитираната заповед изрично е посочено, че мерките важат до
тяхната отмяна. С последваща заповед № РД-01-239 от 26.04.2020год. предходната
заповед е изменена в частта на т.1 като тоталната забрана за посещение на
паркове и градини е преустановена като се допуска такова посещение при стриктно
спазване на изчерпателно посочени в заповедта противоепидемични мерки – носене
на предпазни маски, спазване на дистанция и т.н. Със заповед № РД-01-263 от
14.05.2020год. пък е прекратено изцяло действието на първоначалната заповед - Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г.. Към момента на съставяне на АУАН, обаче тази заповед
е била в сила и същата създала задължения и непосредствено е засегнала права,
свободи и законни интереси на неопределен брой лица. Т.е. към дата 10.04.2020г.
когато въззивникът е бил установен на пейка в Приморски парк заповедта е била
действаща.
Заповед № РД-01-143/20.03.2020г., многократно изменена
и допълнена, а впоследствие отменена със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. на
Министъра на здравеопазването е издадена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона
за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение
от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение. Същата носи
белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК (в този смисъл
- Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. №
3873/2020 на Върховния административен съд; Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд). Процесната заповед не урежда абстрактни правила за
поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила за
COVID епидемии, а има за цел да уреди възникналата ситуация покрай настъпилата
актуална пандемия с COVID-19. В тази връзка следва да се посочи, че всички
заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като общи административни
актове, в хипотезата на чл. 73 от АПК, който изрично позволява да се издаде общ
административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане, какъвто
неотложен случай безспорно е настъпилата пандемия. АПК не предвижда обявяване
на ОАА в Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с
тяхното приемане и оповестяване. Съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да
се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на
нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване
на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от
разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в
производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на
акта се оповестяват съображенията за издаването му. Заповедите на Министъра на
здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота
и здравето на гражданите на територията на страната като същите са оповестени
чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на НОЩ,
както и на страницата на Министерство на здравеопазването, където се намират и
понастоящем. По делото не е спорно, че процесната заповед е обявена в интернет,
на страницата на МЗ, поради което съдът намира, че същата е породила правно
действие.
Съгласно чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020г.) действащ към 10.04.2020год. за каквото нарушение е ангажирана отговорността на въззивника който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000лв. Видно от нормата тя съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило. От материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства – показанията на свидетелите Ч. и Д., както и от приложените към АНП докладни записки, се установява по безспорен начин, че на 10.04.2020 г. по време на действие на въведеното с посочената по-горе заповед задължение до неопределен кръг от лица да не посещават паркове, градски градини и т.н., жалбоподателят се е намирал в Приморски парк в гр.Варна. С оглед на изложеното се налага извода, че въззивникът е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, /в сила към 09.04.2020 г. и напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други деяния от същия род, което налага извода, че същото представлява
административно нарушение, а не престъпление по смисъла на чл. 355 от НК. В
същото време обаче съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения
които охранява ЗЗ и по-конкретно посочените разпоредби по време на обявеното
извънредно положение, имащо за цел неразпространение на заразата и опазване
живота и здравето на гражданите, процесното деяние не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка
съдът напълно споделя изложения в тази насока извод на
административнонаказващия орган. Правилно е било преценено, че с оглед
характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може
да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите
граждани, свързана с разпространение на пагубен за човечеството вирус и
обявената глобална пандемия. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от същия вид,
поради което и същото не може да бъде квалифицирано като "маловажен
случай" по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Безспорно
около две седмици след датата на нарушението заповедта е била изменена като
посещението на паркове и градини е станало допустимо при спазването на
определени изчерпателно посочени мерки. Сам по себе си този факт обаче не може
да определи случая като маловажен. Още повече, че по делото не са налице
каквито и да било доказателства които да установят наличието на обективни
причини за несъобразяване на поведението на въззивника с въведените за всички
граждани на територията на страната мерки. В горната насока е налице и
константна практика на АС Варна – Решение № 189/16.02.2021год. по КНАХД №
2685/2020год.; Решение № 476/15.04.2021год. по КНАХД № 266/2021год.; Решение №
636 от 13.05.2021год. по КНАХД № 651/2021год.; Решение № 475/15.04.2021год. по
КНАХД № 601/2021год. и др. Нещо повече според разбирането на настоящия съд
приложението на чл. 28 от ЗАНН за точно това нарушение, свързано с нарушаване
на противоепидемични мерки въведените в условия на глобална пандемия, би
породило единствено и само чувство за безнаказаност и би стимулирало
извършването на подобни нарушения, което впрочем се и наблюдава повсеместно.
В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че
въззивникът е извършил нарушението за което е санкциониран с процесното НП и
това е доказано по безспорен и категоричен начин. АНО е дал правилна
квалификация на извършеното нарушение и е наложил на въззивника следващото се
за него наказание, което определил в предвидения за това деяние минимум от 300
лева. Последното изключва обсъждане на въпроса за изменение на наказанието,
съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН, която не допуска
определяне на наказанието под предвидения минимален размер.