Р Е Ш
Е Н И Е
№ 150
гр.
Шумен , 01.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в
публичното съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в
състав:
Председател: Р.Хаджииванова
при секретаря П.П. и в присъствието на прокурора Д.Арнаудов, като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова гр.дело №103 по
описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.5 от
ЗЛС във вр. с чл.336 и сл.
от ГПК.
В молбата си до съда ищцовата
страна – М.Г., зам.окръжен прокурор при ШОП излага, че ответницата Г.Д.С. страдала от психично
заболяване:”Параноидна шизофрения”,
по повод на което била
водена на диспансерен учет към психиатричните служби от 1999г. и многократно хоспитализирана и лекувана в ДПБ”Ц.б.” на задължителен принцип. Заболяването й протичало с дезорганизирано поведение, налудни мисли за злонамереност,
за отравяне и др., водещи до
психотично мотивиран отказ от храна,
течности и медикаменти. Когато отказвала прием на медикаменти
се затваряла в себе си, не
контактувала с никого, ставала агресивна към близките си,
бягала от дома и скитала по
улиците, пресичала неправилно и създавала опасност за движението.
Ходела да се разхожда по
магистралата, с което поставяла в опасност живота и здравето си. Същата не
била в състояние да поддържа и личната
си хигиена. Влизала в банята и се поливала с вода без да съблича
дрехите си, а след това си
лягала с мокрите дрехи и се завивала.
Слагала боклуци в съдовете със сготвената
храна за семейството. С. познавала парите, но не можела
да си прави
сметка. Когато ходела да получава
отпуснатата й инвалидна пенсия се подписвала
на картона, но отказвала да
вземе парите, или искала да
ги вземе, но без да
се подпише на картона. Не
комуникирала с никой от съседите си,
като се случвало
с месеци да не разговаря с родителите и сестра си. Изложените обстоятелства
обосновавали извода, че поради заболяването,
от което страда, ответницата не била в състояние
за се грижи
за своите работи и защитава интересите си. Предвид изложеното моли, ответницата да бъде поставена
под пълно запрещение.
Ответницата не взема конкретно становище по основателността на
претенцията. В съдебно заседание заявява, че желае мъжът й, а не баща
й да й стане попечител.
Заключението на представителя на ШОП е, че ответницата следва да бъде
поставена под пълно запрещение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Съгласно представената
по делото медицинска документация /епикриза №569/2013г., етапна епикриза
№992/29.01.2015г.2014г., Г.Д.С. е с диагноза “Параноидна
шизофрения”, като същата се води на диспансерен учет
в КДО Ш. от 1999г.. Била е с многократни хоспитализации
по повод на дезорганизирано поведение, налудни мисли
за злонамереност, отравяне, водещи до психотично
мотивиран отказ за храна, течности и медикаменти.
От заключението на съдебно-психиатричната
експертиза, се установи, че С. страда от „Параноидна
шизофрения, параноидно-халюцинаторен синдром, пристъпно протичане. Промяна на личността.” При извършения
преглед на ответницата се установило, че същата била психомоторно видимо
спокойна, амимична, мрачна, дистантна,
студена, подозрителна; в ясно съзнание, ориентирана цялостно; емоционално парабулична, липсвал съответен емоционален резонанс, дистантна; установявал се вербален контакт, но била
предпазлива и подозрителна, дискретна към преживяванията си; мисловният процес
бил с нормален темп, асоциативно халтав, на моменти паралогичен,
с богати налудности от параноидния
кръг. Същата отричала ВПР, била абсолютно некритична към заболяването; волево парабулична, подтиково улеснена, импулсивна. Паметта и интелектът й били
болестно трансформирани, като в личностовата сфера се
отчитала промяна в шизофренен стил – загуба на
енергичен потенциал и странно поведение с белези на личностов
регрес, социално отдръпване и отстрояване, промяна в качеството на живот в регресивна
посока, странно поведение, изолация и т.н. Катамнезното
проследяване сочело непрекъснат ход на заболяването, без пълноценни ремисии, независимо от семейната подкрепа и редовно
провежданата терапия, както и тежка социална дезадаптация.
Динамиката на боледуването била с
тенденция към хронифициране на заболяването с персистираща и резистентна на лечение психопатологична
симптоматика и постепенно оформяне на все по-задълбочаваща се личностова промяна.
В
този смисъл е и уведомлението от ДПБ-с.Ц.б.,
изх.№176/29.01.2015г., съгласно което ответницата се
водела на диспансерен отчет към КДОС-Ш. с диагноза “Параноидно
шизофрения”. Същата била на стационарно лечение в болницата двадесет пъти, като
последните шест хоспитализации били през периодите:
11.02.2006г.-03.07.2006г., 29.09.2006г.-06.02.2007г.,
04.10.2012г.-30.10.2012г., 26.11.2012г.-18.03.2013г.,
24.06.2013г.-11.11.2013г., 07.03.2014г.-01.07.2014г.. Съгласно отразеното в представените
епикризи, почти всичките й хоспитализации били по
силата на съдебни решения, постановени на основание Закона за здравето, на
задължителен принцип.
В съдебно заседание разпитаните свидетели Др.С./баща
на ответницата/, Д.С./сестра на ответницата/ и Г.С. заявиха, че С. не можела да се грижи сама за
себе си - поведението й било странно и
повлияно от непрекъснати внушения.
Всяка година около 4 месеца
престоявала в психиатрично заведение, като след излизането си оттам и
приемането на медикаментни била адекватна, но след
това преустановявала приема на лекарства и отново изпадала в кризи, от които
излизала само след ново продължително лечение в психиатричната болница. По
време на тези кризи не знаела какво прави, като включително хвърлила нож срещу
баща си. Не разговаряла с никого, преставала да се храни и говори, занемарявала
личната си хигиена. Имало случаи в които слагала боклуци в храната на баща си, влизала да се къпе с дрехи в банята. Не си
вземала пенсията и отказвала да пазарува. Излизала нощно време и не се връщала.
Полицаи я били засекли по магистралата. С.
нямала приятели, не съжителствала с мъж и не поддържала връзка с такъв/каквито са твърденията й в съдебно заседание/. Имала
приятел, но преди около 15 години. Създавала проблеми при вземането на пенсията
си, като искала да взема дължимата й сума, без да се подписва. Не искала да се подписва и във връзка с
уреждането на документацията по повод смъртта на майка й. Въпреки, че майка й
починала на 10.05.2015г. С. твърдяла, че същата й е в гр.В.
и не е починала, а е жива. Съгласно
показанията на свид Д.С., майка им ходила в гр.В. при брат си да си търси работа, но това било преди
около 10 години.
Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, С. страда от душевно
заболяване, по смисъла на чл.5 от ЗЛС.
Тъй като същото се характеризира с фундаментални и строго специфични нарушения
в мисленето и възприятията, в емоциите и волята, при запазена яснота на
съзнанието и интелектуални възможности, то възможността на ответницата да
възприема, анализира, оценява и правилно да реагира на фактите и
обстоятелствата от действителността била нарушена и е налице пречка тя да се
грижи сама за своите нужди и отговорности.
Отчитайки нарушаване качествено на всички сфери на психичния живот, хода
на заболяването - непрекъснат, констатираната
личностова промяна, независимо от провежданото
лечение, както и изразена трудова, семейна и социална дезадаптация,
вещото лице е дало становище, че С. не би могла пълноценно да се грижи за своите
работи и защитава интересите си, съответно да преценява своите действия. В
съдебно заседание експертът заявява, че това се дължало на естеството на нарушенията
при психичните сфери и тяхната дълбочина. Започналата личностова
промяна при ответницата била много тежка и в перспектива щяла да става все
по-дълбока. Налудната
й система правела функционирането й невъзможно. С. не била и критична към
заболяването си.
С оглед изискванията на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът се запозна със
състоянието на ответницата лично. Въпреки проведеното последно четиримесечно лечение/същата е изписана в края на м.март
2015г./, отговорите на С. са повлияни от различни възприятия, неотговарящи на
действителността - че баща й искал да я заведе в болница да й режат главата, че
живее на съпружески начала с мъж от около 15г., че майка й е жива и е в гр.В. и др.. Същата е напълно некритична към състоянието си,
за което свидетелстват и множеството й настанявания, повечето по ЗЗ. Не може
непрекъснато да приема лекарства по своя воля и да си ги закупува. Налице е
дълбоко разстройство в мисленето и емоциите й. Въз основа на непосредствените
си впечатления и съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира,
че ответницата поради страданието си не е годна да оценява житейските ситуации,
лишена е от възможността самостоятелно и пълноценно да се грижи за своите работи и да защитава
интересите си. Налице са медицински и юридически критерии, които налагат
поставянето й под пълно запрещение.
Предявеният иск е основателен и
доказан и следва да се уважи.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ под пълно запрещение
Г.Д.С. с ЕГН********** ***.
Препис от решението след влизането му в законна сила да се изпрати на
община Шумен.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд-гр.В. в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ::