№ 368
гр. Сливен, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Елена Г. Христова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20242200500563 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 976/21.10.2024г. по гр.д.
№ 648/24 г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените
от П. Г. Г. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** срещу „Е.М.” ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** искови претенции с
правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че ищцата НЕ
ДЪЛЖИ на ответното дружество сумите, за които срещу нея е издаден на
18.09.2012 година изпълнителен лист по частно гражданско дело № 372/2012
по описа на РС-Котел и е образувано изпълнително дело № 829/2022 по описа
на ЧСИ Г.Г., рег. № ***, с район на действие ОС-Сливен, поради погасяване
на вземанията по давност и е осъдена П. Г. Г. да заплати на „Е.М.” ЕООД,
гр. София направените разноски по делото в размер на 200 лв.
Решението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното
производство.
Въззивницата атакува цитираното решение изцяло, като твърди, че
1
то е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Заявява, че за да
отхвърли претенциите съдът е приел, че от издаването на изпълнителния
лист на 18.09.2012г. до образуване на изпълнителното производство на
26.01.2017г. не е изтекъл общият 5 годишен давностен срок. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417 от ГПК не прекъсва
давността, а предприемането на действия по образуване на изпълнително
производство и връчване на заповедта на длъжника е станало около 5 години
след издаването й, тоест – при наличие на бездействие на кредитора. В
тежест на ответника е да докаже, че оспореното вземане не е погасено по
давност, датата на която вземането е станало изискуемо и обстоятелства,
свързани със спиране или прекъсване на давността, което ответникът не е
сторил. Не е проведено доказване, че вземането е станало изискуемо към
20.11.2011г., тъй като нямало плащания по договора. Поради това според
въззивницата следва да се приеме, че 5-годишната погасителна давност е
изтекла на 20.11.2016г. Освен това счита, че в случая не са извършвани
валидни изпълнителни действия по изп.д. № 56/2017г. на ЧСИ П.Г. до
прекратяване на делото на 14.10.2020г. През този период на длъжника не са
връчвани нито издадената заповед за изпълнение, нито е уведомена по чл. 99
ал. 3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията и съгласно чл. 99 ал.
4 от ЗЗД прехвърлянето няма действие спрямо нея, а действията на ЧСИ не
са валидни и не прекъсват давността.
Поради изложеното въззивницата моли да се отмени атакуваното
решение и вместо него да се постанови ново, с което исковете бъдат
уважени и се признае за установено, че тя не дължи на ответното
дружество описаните в исковата молба суми. Претендира разноски за двете
инстанции, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания за тази фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Въззиваемият счита, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно,
съобразено с установените фактически обстоятелства, постановено е при
спазване на материалния закон и без допуснати процесуални нарушения.
Правилно са отхвърлени исковете, тъй като първоинстанционният съд е взел
2
предвид всички осъществени факти и ги е привел към приложимите
материално правни норми, стигайки до обоснован извод, че не е изтекъл
петгодишният давностен срок за погасяване на вземанията му. Развива
подробна аргументация в тази насока, като прави анализ на събраните
доказателства и се позовава на съдебната и тълкувателна практика.
С оглед всичко изложено моли да се остави без уважение въззивната
жалба и да се потвърди атакуваното с нея решение като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като в условията на евентуалност – при уважаване на
въззивната жалба - прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з. въззивницата, редовно призована, не се явява и не се представлява,
с писмена молба, подадена от процесуален представител по пълномощие по
чл. 32 т. 1 от ГПК поддържа въззивната жалба, оспорва отговора и иска да
се отмени атакуваното решение, а вместо него да се постанови ново, с
което искът й бъде уважен. Претендира разноски за двете инстанции,
включително заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от
ЗА, представя списък по чл. 80 от ГПК.
В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон или пълномощие.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
3
Въззивната жалба е неоснователна по следните причини:
Паричното задължение на ищцата, правото на иск за което тя счита,
че е погасено по давност, произтича от сключен на 20.10.2011г. договор за
кредит между П. Г. Ф., като кредитополучател и "Банка ДСК“ ЕАД, гр.
София, като кредитодател, изпълнението на задължението по който е
обезпечено с договор за поръчителство от същата дата между поръчителя
П. Г. Г. /ищца в настоящото производство/ и банката-кредитор по договора
за кредит. Срокът на този договор е 120 месеца.
С оглед предвидените в него условия и срокове за погасяване на
месечните вноски и предвид наличието на клауза относно правото на
кредитора да обяви предсрочна изискуемост на цялото вземане, банката е
счела, че такава е настъпила на 07.03.2012г. и е подала заявление за издаване
на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на
11.09.2012г.
Съдът е уважил искането, приемайки, че е налице предсрочна
изискуемост на цялото парично задължение спрямо двете длъжници,
считано от 07.03.2012г., разпоредил е незабавно изпълнение със заповед №
254 от 11.09.2012г. и е издал изпълнителен лист от 18.09.2012г. срещу тях.
С договор за цесия от 10.12.2012г. банката-кредитор е прехвърлила
вземането си на друго лице – „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, което въз основа на посочения
изпълнителен лист е поискало образуване на изпълнително производство
срещу длъжниците с молба до ЧСИ от 26.01.2017г., в която е поискало
извършване на конкретни изпълнителни действия, като е посочило и
изпълнителен способ – запор на сметки в Банка ДСК на ищцата П. Г..
Образувано е било изп.д. № 56/2017г. на ЧСИ рег. № * КЧСИ - П.Г.,
който е изпратил запорно съобщение до тази банка на 27.01.2017г., като
едновременно с това е започнал проучвателни действия, изискал е редица
справки, изпратил е съобщения до НАП, както и ПДИ до двете длъжници,
към които били приложени копия от заповедта и изпълнителния лист.
Длъжницата П. Ф. е получила книжата лично, по отношение на ищцата П.
Г. ЧСИ е предприел действия по връчването им по реда на чл. 47 ал. 6 от
ГПК.
След извършване на съответните справки за имуществото на
последната, като е констатирал наличие на леки автомобили, на 31.03.2017г.
4
ЧСИ е изпратил запорно съобщение за налагане на запор върху тях, който
бил осъществен на 05.04.2017г.
Впоследствие ЧСИ констатирал настъпване на перемпция и прекратил
изпълнителното производство на 14.10.2020г., когато разпоредил и вдигане
на запорите.
С договор за цесия от 16.12.2020г. между „ОТП Ф.Б.“ ЕАД и „Е.М.“
ЕООД /ответник в настоящото производство/ първото прехвърлило на
второто портфолио с необслужвани вземания, произтичащи от договори за
кредити, сред които фигурира и вземането срещу ищцата и П. Ф..
Частният правоприемник „Е.М.“ ЕООД, въз основа на изпълнителния
лист от 18.09.2012г. поискал да се образува изпълнително производство
срещу двете длъжници и изп.д. № 829/2022г. на ЧСИ рег.№ *** на КЧСИ -
Г.Г. било образувано на 22.03.2022г. В молбата взискателят е поискал
прилагане на конкретни изпълнителни способи – спрямо длъжницата /ищца в
настоящото производство/ е поискал налагане на запор на сметките й в ОББ
АД, гр. София.
На 15.08.2023г. й е връчена покана за доброволно изпълнение, както и
уведомление за извършено прехвърляне на вземане по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.
На 15.08.2023г. е изпратено и запорно съобщение до третото лице –
ОББ АД.
Ищцата е предявила отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 от ГПК, твърдейки, че не дължи сумите, за които се
води изпълнително дело № 829/2022г., тъй като правото на принудителното
им събиране е погасено по давност. Счита, че общата 5 годишна давност е
успешно изтекла на 20.11.2016г. – преди образуване на първото изпълнително
дело, а по него не са извършвани валидни изпълнителни действия.
Видно от разпореждането за незабавно изпълнение и заповедта от
11.09.2012г. заповедният съд е приел, че спрямо двете длъжници е настъпила
предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит на
07.03.2012г., съгласно документите и извлеченията, представени от банка
ДСК ЕАД със заявлението по чл. 417 от ГПК, поради което от тази дата са
присъдени и обезщетенията за забава в размер на законовата лихва.
Така от тази дата – 07.03.2012г., започва да тече предвиденият в
закона 5 годишен давностен срок, след изтичането на който правото на
5
принудително удовлетворяване на кредитора се счита погасено.
Законодателят е предвидил в кои случаи и кои действия спират течението на
срока или го прекъсват и поставят в течение нов такъв, и в настоящия
случай съдът намира, че са се осъществили юридически факти, които са
попречили на успешното изтичане на давността до момента.
Преди изтичането на 5 годишния погасителен срок на 07.03.2017г., е
образувано изп.д. № 56/2017г. на 26.01.2017г., като с молбата си взискателят
„ОТП Ф.Б.“ ЕАД е посочил конкретен изпълнителен способ, който да бъде
приложен от ЧСИ спрямо ищцата, наред с исканията за извършване на
проучване на имуществото на длъжниците, и на 27.01.2017г. ЧСИ е
изпратил запорно съобщение до банка ДСК за налагане на запор върху
сметките й. Макар самото образуване на изпълнително дело да не прекъсва
давността, поискването от взискателя и извършването от СИ на
изпълнителни действия, я прекъсват. След 27.01.2017г. е започнала да тече
нова 5 годишна давност, която е била прекъсната с налагането на запор
върху леките автомобили на ищцата на 05.04.2017г. Настъпването на
перемпция и прекратяването на това изпълнително производство не
рефлектират върху течението на давностния срок за вземанията и той би
приключил успешно на 14.06.2022г. – тъй като сроковете по чл. 3 т. 2 от
ЗМДВИП, обнародван на 13.03.2020г., какъвто е процесният срок, спрели да
текат по време на извънредното положение, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването в ДВ на 13 май 2020 г. на
изменението му относно пар. 13 от ЗИД на ЗЗ, тоест - към петгодишния
срок по чл. 110 от ЗЗД следва да се добавят още 69 дни /периода между
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./
Преди това обаче отново са настъпили факти, годни да прекъснат
давността – на 22.03.2022г. кредиторът „Е.М.“ ЕООД е поискал образуване
на изпълнително производство срещу длъжниците /включително ищцата/ и в
молбата си е посочил конкретни изпълнителни способи, сред които налагане
на запор на сметки на ищцата в ОББ АД. С налагането на запора на
15.08.2023г. чрез изпращане на запорно съобщение до третото задължено
лице, новият давностен срок отново е прекъснат и е стартирал следващ
такъв.
Така към момента не е налице успешно изтекъл 5 годишен срок, поради
6
което вземанията, за които е образувано изпълнително производство за
принудителното им събиране от ищцата, не са погасени по давност.
Относно оплакванията, че за цедирането на вземането на ответника
„Е.М.“ ЕООД ищцата е уведомена едва през 2024г. при връчването на
договора заедно с ПДИ от ЧСИ Г.Г., следва да се посочи, че поначало,
доколкото ищцата не е извършвала плащания на предходен кредитор/цедент,
нейните права не са накърнени и този въпрос не рефлектира върху спора за
погасителната давност. Доколкото предмет на отрицателния
установителен иск е дали вземането е погасено по давност, останалите
изтъкнати доводи също са ирелевантни за този спор.
Поради всичко изложено отрицателният установителен иск по чл. 439
вр. чл. 124 от ГПК за недължимост на сумите поради погасяване по
давност на правото на принудително удовлетворяване се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като е достигнал до аналогични правни изводи, първоинстанционният
съд е постановил правилно и законосъобразно решение. Въззивната жалба е
неоснователна и не следва да се уважава, а атакуваният съдебен акт следва
да бъде потвърден, включително по отношение на разноските.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази
инстанция следва да бъде възложена на въззивницата, която следва да
понесе своите, както са направени и заплати на въззиваемия такива за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 976/21.10.2024г. по
гр.д. № 648/24 г. на СлРС.
ОСЪЖДА П. Г. Г. да заплати на „ЕОС М*“ ЕАД, гр. София
направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 200
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в
едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8