Р Е Ш Е Н И Е
№ 931/23.5.2022г..
гр. Пловдив, 23.05.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXV състав, в публично съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ЗЛАТАНОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Златанова адм. дело № 1879
по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „ССПБ Тракия“ ЕООД, ЕИК по булстат *********,
със седалище и адрес на управление: с. Ахматово, ЖК „Стопански двор“, ул.
„Първа“ № 1, представлявано от Й.А.К., против Ревизионен акт № Р-16001610067609-091-001/05.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП
гр. Пловдив, потвърден с Решение № 312/06.07.2020 г. на директор на дирекция
“Обжалване и данъчно - осигурителна практика” (Д „ОДОП“) гр. Пловдив, с който
са определени допълнителни задължения за ДДС за периода 15.10.2015 г. –
31.03.2019 г. и 01.07.2019 – 31.12.2019 г. в общ размер на 26340.66 лв. и лихви
в размер на 4 650.40 лв. и за корпоративен данък за 2018 г. в размер на
1 230.08 лв. и лихви – 136.99 лв.
Жалбоподателят
оспорва РА и иска неговата отмяна. В жалбата се посочва, че изводът на
ревизиращия екип, че горивото не е използвано за дейността на дружеството е
необосноват, а исканите документи за
извършени превози по конкретен маршрут, които не са представени, не са
основание за отказ от данъчен кредит, тъй като не може да бъде конкретизиран
маршрут с пътен лист при обработка на земеделска земя. По отношение на
отказания ДК по фактури, издадени от „Сика 99“ ООД се
твърди, че независимо че в хода на ревизията са представени множество
документи, имащи връзка със случая, същите не са коментирани, в резултат на
което са формирани неправилни извод Жалбоподателят не е съгласен и с останалите констатации в РА, без да
посочва обаче конкретни доводи в тази насока. Като поддържащи жалбата, подробни
доводи, се излагат от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно
заседание. Претендират се разноски по делото.
Ответникът
по жалбата – директор на дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния
си представител е на становище, че жалбата е неоснователна, като излага
подробни аргументи в представената защита. Претендира разноски.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от
директора на Д „ОДОП“ - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок,
налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Началото на ревизионното производство е
сложено със Заповед № Р-16001619006760-020-001/22.10.2019
г. (л.620, т.3), издадена от началник сектор на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и с предмет прилагане на ЗДДС за данъчен период от 01.07.2019 г. – 30.09.2019
г. и от 15.10.2015 г. до 31.03.2019 г. и ЗКПО за периода от 05.08.2013 г. –
31.12.2018 г. Определен е краен срок на ревизионното производство до три месеца,
считано от датата на връчване на ЗВР, което е сторено по електронен път на 25.10.2019
г. (л.622, т.3). С последващи Заповед за изменение на
ЗВР № Р-16001619006760-020-002/24.01.2020
г. (л.616, т.3) и № Р-16001619006760-020-003/21.02.2020 г. (л.610, т.3) срокът
на ревизията е удължен до 25.03.2020 г.
Ревизията е възложена от надлежно
упълномощен с правата по чл.112 ал.1 и чл.113 ал.3 от ДОПК орган по приходите.
Съставен е Ревизионен доклад № Р-16001619006760-092-001/08.04.2020 г. (л.38, т.1), в срока по
чл.117 от ДОПК. Против констатациите в РД е депозирано възражение вх. № 70-003972/22.04.2020 г. (л.35, т.1) и в
срока по чл.119 ал.3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, е издаден и процесният РА (л.24, т.1), редовно връчен по електронен път
на 05.05.2020 г. (л.34, т.1).
Поради
изложеното съдът приема, че оспореният
административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това
материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е
облечено в изискваната от закона форма и е постановено в рамките на преклузивния срок по чл.109 от ДОПК.
По Закона за данък върху добавената стойност
Ревизията по
ЗДДС обхваща данъчни период от 01.07.2019 г. – 30.09.2019 г. и от 15.10.2015 г.
до 31.03.2019 г. С Протокол КД73, серия АА № 1573019/26.02.2020 г. (л.126, т.1)
са присъединени всички доказателства и от извършена предходна ревизия по ЗДДС
за период от 01.04.2019 г. – 30.06.2019
г., приключила с РА № Р-16001618000563-091-001/31.08.2018 г. Извършените в хода
на ревизионното производство процесуални действия са подробно описани в РД на
стр. 16-18 от същия (л.45-гръб – л.46-гръб, т.1).
Основни дейности, извършване от ЗЛ
за ревизирания период са: - отглеждане на тютюн, търговия с амониев нитрат и
услуги със селскостопанска техника.
По фактите:
А. Отказан
данъчен кредит на основание чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС.
„ССПБ Тракия“ ЕООД е упражнило
правото си на приспадане на данъчен кредит /ДК/ по фактури с предмет на
доставки различни видове горива, издадени от „Шел България“ ЕАД, „ОМВ България“
ООД, „Лукойл България“ ЕООД, „Нис петрол“ ЕООД, „Мастър
бест“ ЕООД, „Севи ойл“ ЕООД, „ДБ Консултинг сървисес“ ЕООД, „Трайднет Варна“
ЕООД, „Еко България“ ЕАД и др., подробно описани на стр. 57-79 от РД (л.66 –
л.77, т.1), на обща стойност 57 422.96 лв. и ДДС общо в размер на
11 484.54 лв.
С ИПДПОЗЛ №
П-16001619118419-040-001/11.07.2019 г. (л.258, т.2) от „ССПБ Тракия“ ЕООД е
поискан механизъм и справка за получени, изразходвано и изписано гориво по
отчетения пробег. Поискани са норми за разход на гориво по видове обработки на
отглежданите култури, писмени обяснения относно това, дали дружеството
притежава съдове за съхранение на гориво.
С вх. № 70-00-7585/19.07.2019 г. (л.261,
т.2) е представено обяснения, че дружеството не притежава съдове за съхранение
на гориво. Тъй като основната дейност на фирмата била производство и обработка
на тютюн, закупеното гориво се използвало изключително за обработка на площите.
Разходната норма на декар обработваема площ била между 6-8 л./дка за една оран.
При този вид дейност площите се обработвали минимум три пъти, без другите
операции като брануване, редосеялки, поливане, борба с болестите и др. Не е
представена справка за получено, изразходвано и изписано гориво. Представена е
обяснителна записка за изразходваните горива и смазочни материали (л.441, т.2)
От представените счетоводни справки е
установено, че горивото не е заприходено като
наличност по материалните сметки на дружеството, след като на база пътен лист и
разходна норма да бъде отчетено като разход за гориво по счетоводна сметка 601
– Разходи за материали, а регулярно, стойността на всяка фактура е била
отнасяна директно на разход в деня на нейното издаване, като съответно е упражнявано
правото на приспадане на ДК в пълен размер, чрез отразяването на фактурите в СД
и дневниците за покупки на съответните данъчни периоди.
Наред с горното, установено е, че
фактурите за горива са плащани в брой. От прикрепените фискални бонове, издадени
от ЕСФП е констатирано, че част от фактурите са издадени на една и съща дата,
като е зареждано малко количество /до 30 л./ и през къс интервал от време.
Ревизиращият екип е посочил извадка в табличен вид на стр. 83 - 90 от РД (л.79
–л.82-гръб, т.1) от която е видно, че: към ф-ра №
**********/11.03.2019 г., издадена от "Мастър бест“ ЕООД, са прикрепени 8 бр. Фискални бонове за заредено
дизелово гориво в интервала от 10:56 до 13.04 ч; към ф-ра
№ **********/24.03.2019 г., издадена от същото дружество, са прикрепени 2 бр.
фискални бонове /съответно от 17:58 ч. и 18:17 ч/ и 11 бр. фискални бонове от
22.03.2019 г. в интервала от 09:31 до 17:06 ч. и пр.
От извършено справка в ИМ на НАП е
констатирано, че дружеството е имало наето по трудово правоотношение едно-единствено
лице, и то след 02.02.2019 г. на длъжност полевъд. За
периода от м.04. до м.08.2019 г. управителят Й.К. се е осигурявал като
изпълнител по договор за контрол и управление, с осигурителен доход 1 100 лв.,
а от м.09.2019 г. като самоосигуряващо се лице с
избран осигурителен доход от 3 000.00 лв.
Изпратено е ИИДДКО №
Р-16001619—5168-032-001/25.10.2019 г. до ОД на МВР – Пловдив, сектор „КИАД“, с
което е поискана информация за лицето Й.А.К., по-конкретно извършвало ли е пътувания
в чужбина през периода от 01.01.2013 г. до момента.
Получен е отговор с вх. № 13-002127/30.10.2019 г., от което е формиран извод,
че К., за периода от 01.09.2018 г. – 31.12.2018 г., в който са издадени
фактурите за горива през 2018 г., управителят на „ССПБ Тракия“ ЕООД от 122
календарни дни е пребивавал в България само 47 дни. В този период не е имало
наети лица в дружеството. За периодите след 01.01.2019
г. управителят К. също многократно е напускал страната и е пребивавал в
чужбина, а именно: - от общо 90 дни в периода 01.01.2019
г. – 31.03.2019 г. същият е бил в България само 9 дни; от общо 91 дни в периода
01.04.2019 г. – 30.06.2019 г. К. е пребивавал в България само 18 дни.
При така описаната фактическа
обстановка, от анализа на събраната информация и присъединените документи,
органите по приходите са приели, че закупеното гориво по фактурите, подробно
описани в РД, не е доказано, че е за нуждите на икономическата дейност на
дружеството, поради което на основание чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС е отказано
правото на приспадане на ДК в общ размер на 11 484.54 лв. по процесните фактури.
В хода на съдебното производство е
изслушана и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за изготвянето на която вещото лице е използвало
всички приложени по делото документи, както и допълнително представени такива.
По отношение на съставените статии за осчетоводяването на гориво като директен
разход по икономически елементи, експертизата счита, че не е погрешно, но
следва да бъде подкрепено със съответните първични документи за изразходваното
гориво – пътни листове или пътни книжки за всички използвани от дружеството
превозни средства. В експертизата се уточнява, че няма значение дали горивото е
осчетоводено през материална сметка или като директен разход, ако за сумата на
разхода е съставен първичен счетоводен документ, който да послужи да основа на
съставената счетоводна статия и стойността на разхода е надлежно изчислена.
Конкретно за случая експертът сочи, че счетоводните статии за осчетоводяването
на горивата са коректни и не противоречат на ЗСч или приложимите стандарти, но
липсва основанието на което са съставени, а именно разходно-оправдателни
документи. В този смисъл, изводът на вещото лице е, че в отчетността на „ССПБ Тракия“
ЕООД през 2018 и 2019 г. горивото се отразява като разход по икономически
елементи още с въвеждането на фактурата, без да се заприхождава
зареденото количество гориво на склад. Експертът, също така, е установил, че
всички процесни фактури за гориво са осчетоводени
през 2018 и 2019 г.; първичните счетоводни документи, на база на които са
съставени счетоводните записвания да фактури, които отговарят на изискванията
на първичните счетоводни документи, визирани в ЗСч, като издадени от външен
получател. Наред с това, вещото лице е установило, че е налице счетоводно
отразяване на всички фактури по описаните в заключението сметки, като горивото
е отразено като разход по икономически елементи, приключен със с/ка 611 – разходи за основна дейност на дружеството. За
разхода на гориво за 2019 г. на вещото лице са представени пътни листове,
подробно описани в табличен вид в експертизата, като сочи, че за 2018 г. такива
не са представени. Въз основа на представените пътни листове за 2019 г. е
определен и разхода на гориво по транспортни средства, отново представени в
табличен вид. Пак в табличен вид са представени и фактурите за закупено гориво
по стойности от различните доставчици по видове и количества за 2018 и 2019 г.,
при което е формиран извод, че зареденият бензин за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. е 8 801.18 литра, като не
са представени документи за разхода на горивото за същия този период. Посочено
е изразходваното гориво за селскостопанската техника – дизел за период
16.12.2018 г. – 30.12.2019 г. – 26 814.58 литра, или общо изразходен дизел
по пътни листове 11 522.92 литра заредена газ на 10.09.2019 г. – 39.49
литра, като няма документи за изразходване на газ през 2019 г. Във връзка с
закупеното и изразходвано гориво, експертизата е посочила подробно ППС, с които
разполага дружеството, като са посочени в табличен вид и договорите, с които ППС-тата са наети под наем, както и взетите под аренда
земеделски земи. С експертизата е установено и, че през 2018 и 2019 г.
дружеството е реализирано приходи от продажба на тютюн, включително и на такъв,
допълнително преработен, като в счетоводните регистри, не само реализираната
печалба, но и останалите счетоводни операции са надлежно извършени по
съответните сметки – 701 – Приходи от продажба на продукция, 702 – Приходи от
продажба на стоки, 123 – Печалби и загуби от текущата година.
Съдът кредитира ССчЕ
в тази й част, като коректно изготвена, отговаряща на поставените й задачи.
В съдебно заседание на 06.04.2022 г. е
изслушана и приета без възражения и съдебно агротехническа експертиза /САТЕ/,
за изготвянето на която вещото лице е използвало приложените по делото
документи, вкл. копия от КККР с данни от КРНИ /скица/ и снимков материал.
В експертизата се сочи, че през
ревизирания период дружеството-жалбоподател е земеделски производител, който е
отглеждал селскостопанска едногодишна култура – тютюн, техническа култура и
средният разход на гориво - дизел за
отглеждане на същата, свързано с оран, торене, прибиране на реколтата и др. е
26.4 л./дка. Сочи се също така, че МЗХ е разработило Методика за определяне на
индивидуалните годишни квоти във връзка с прилагане на схема за държавна помощ
„Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван
в първичното селско стопанство. Като се е базирал на тази методика, експертът е
посочил, че, в случая, в първичното селско стопанско производство – основни
технологични процеси – отглеждане на техническа култура – тютюн, определените
средни разходни норми на дизелово гориво за механизирани дейности по култури
групи култури за една година в литри за 1 ха – среден разход на гориво литри/ха
е 69.0 или 6.9 л./дка дизел, като това са минимални ставки, върху които
държавата подпомага земеделските производители.
В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че така посочените ставки са хипотетични, поради липса на
технологична карта, тъй като МЗХ не поддържа, но по принцип самите земеделски
производители са задължени по принцип да направят съответните проби и да
установят колко е разходът им на гориво.
Съдът кредитира тази част от
експертизата, доколкото същата категорично твърди, че за редицата агромероприятия, свързани с отглеждането на тютюна е
необходимо гориво за селскостопанската техника. В останалата част, съдът не
кредитира заключението, тъй като същото е изградено на предположения.
В съдебно заседание на 06.04.2022 г. е
разпитано като свидетел лицето А.Н.А., който по отношение на спора в тази част,
сочи, че през 2018 – 2019 г. е работил като механик в „ССПБ Тракия“ ЕООД и по
това време в стопанския двор на с. Ахматово, където е базата на дружеството са
се извършвали доста дейности – събаряне на стари навеси, подравняване, за да се
направи площадка, и за това са използвали багер, камиони, валяци. През същия
период фирмата е отглеждала тютюн, който се е отглеждал, освен в с. Ахматово, и
в с. Джебел, с. Новаково, с.Богданица. Имало няколко вида трактори и комбайн,
които ги карали той и още две момчета. Горивото било докарвано от двама братя –
Ч.ви, във варелчета с кранчета и туби, намиращи се
в бусове, и от
тях, с маркуч зареждали тракторите. Зареждали или от Хасково или от Момчилград,
където било по-евтино, и пътували всеки ден до различните бази. Поливането на
културата ставало с 3-цолови помпи, като една помпа – за цял ден, може да
изгори 25-30 л. бензин. Свидетелят сочи, че цялото зареждане се извършва на
полето или в базата; няма никакъв вариант за зареждане на бензиностанция, тъй
като тази техника не може да пътува по републиканската мрежа.
По основателността на жалбата в тези
части.
По
ЗДДС.
А./ Правото на
приспадане на ДК по фактурите, издадени от няколко доставчици с предмет –
различни видове горива – дизел, бензин, газ, за 2018 и 2019 г. е отказано, на
основание чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС във връзка с незаконосъобразно формирани изводи относно посочените процесни фактури за покупка на стоки, като несвързани с
икономическата дейност на дружеството. Същите са изградени на база подробно
посочените по-горе доводи, които са опровергани от представените по делото
доказателства, чийто анализ ще бъде направен по-долу.
Съгласно сочения текст, (действаща
редакция, ДВ, бр.88 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), правото на приспадане
на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69
или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки
или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
В случая, безспорно е установено,
включително и с констатация в РД, че „ССПБ Тракия“ ЕООД, през 2018 г. и 2019 г.
е стопанисвало и обработвало наети под наем земеделски земи, с които е
упражнявало селскостопанска дейност – отглеждане на техническа култура тютюн.
Установено е, че през същия този период, дружеството е разполагало и с
наета селскостопанска техника, подробно
описана в ССчЕ, и приета без възражения от страните. Също
безспорно е установено, че през този период е отчело приходи от продажби на
тютюн в размер на 101 358.25 лв., а през 2019 г. – в размер на
51 541.60 лв., което е обстоятелство от важно значение за спора.
Каза
се по-горе, по административната преписка е приложена обяснителна записка за
изразходваните горива и смазочни материали от дружеството във връзка с
експлоатацията на селскостопанската техника по обработката на тютюна, както и е
приложена справка за собствени/наети ППС, от която се установява, че колесни трактори и два броя микробуси са използвани за
дейността на фирмата; налични са договори за наем на двата микробуса,
селскостопанската техника, както и договори за наем на друга строителна
техника, подробно описани в ССчЕ.
Предвид изложеното, се налага изводът
че, за да бъде засадена, отгледана техническа култура тютюн и събрана реколтата
от него, следва да бъдат извършени редица агромероприятия,
които не могат да бъдат осъществени без съответната техника – колесни трактори, фрези, сеялки, поливни съоръжения, ППС за
транспорт на тютюна. Съответно, за задвижване на тази техника е необходимо
гориво. При положение, че дружеството не разполага със собствени съдове за
съхранение на горива, напълно логично е, такова да се доставя за земеделските машини
чрез други съдове, които в случая, предвид коментираните фискални бонове за
закупуване на гориво в малки количества, в кратки интервали от време, налагат
извода, че това е осъществявано най-вероятно с туби за временен пренос на
горива. Въпросните съдове за горива – туби, производствено са в разфасовки от
порядъка на 20 - 30 л.
В този смисъл, нелогичен е изводът на
ревизиращия екип, че зареждането на горива в малки количества и в кратки
интервали от време е нетипично, и не доказва, че същите са използвани за
дейността. Контролът от НАП, върху продажбите на горивата, чрез фискалните
устройства, в бензиностанциите е в реално време, и всеизвестно е, че технически
е невъзможно да започне зареждане резервоар на нов клиент или друг съд за
гориво, докато сумата за вече зареденото гориво не е заплатена. Това изискване,
принцип на работа е безспорно ясен на органите на данъчната администрация,
поради което съдът намира за неправилен изводът в тази насока, че зареждането
по този начин с горива не доказва, че същото е използвано за икономическата
дейност на дружеството. Напротив, точно тези фискални бонове са свидетелство, и
при липсата на собствени съдове за съхранение на горива, се използват съдове - туби,
с които горивото се доставя директно до техниката, на съответното поле, нива,
лозе и пр.
Въпросните доставки - покупки на горива
са надлежно отнесени и в съответните счетоводни регистри – СД по ЗДДС и
дневници за продажби и покупки и на двете страни по облагаемите доставки, т.е.
налице е водене на редовно счетоводно отчитане дейността на дружеството.
Предвид изложеното, съдът намира за
неправилен изводът на органите на приходната администрация, че тези горива не
са използвали за икономическата дейност на „ССПБ Тракия“ ЕООД. Горното се
подкрепя и от приетите без възражения от страните ССчЕ
и САТЕ, в частта за горивата, където изводът на експерта по ССчЕ
е категоричен, че счетоводните статии за отчитане на горивото са коректни и не
противоречат на ЗСч или приложимите стандарти, както и, че същите са
осчетоводени по с/ка 601 – Разходи за материали,
аналитична сметка „Гориво“ чрез дебитиране на с/ка 611 – Разходи за основна дейност, където горивото е
отразено по икономически елементи още с въвеждането на фактурата, без да се заприхождава зареденото количество горива на склад. Такъв е
и изводът на вещото лице по САТЕ, което категорично сочи, че за обработката на
земеделските площи са необходими големи количества гориво.
Съдът намира, че не следва да бъде
взет предвид констатацията на ревизиращия екип, че дружеството не разполага с
кадрови ресурс за изпълнение на дейностите по отглеждане на тютюн, още повече,
че и в РД изрично се отбелязва, че за 2018 и 2019 г. са реализирани приходи от
продажба на земеделска продукция – тютюн. В случая, известна практика е начинът,
по който се набират работници за селското стопанство, за строителните дейности
и др. подобни – без трудови договори, почасово, и при заплащане на ръка. Това
обстоятелство обаче, няма отношение към правото на приспадане на данъчен
кредит. Същото има свързаност само и единствено по въпросите на трудовото
законодателство, за което съответният работодател носи административно-наказателна
отговорност, но не и за последствие отказ на правото на приспадане на данъчен кредит.
В подкрепа на изложеното са показанията
на свид. А., които съдът кредитира, като коректни и
безпристрастни, кореспондиращи изцяло на събраните по делото доказателства, и
който е категоричен, че за извършване на всички дейности по отглеждането на
тютюна е имало работници.
При липсата на основание да се
приеме, че процесните доставки на горива съотносими за целите на извършваните от дружеството
облагаеми доставки, то законосъобразна от негова страна е претенцията за
признаване ползване правото на приспадане на ДК от същите. Липсват обективни
основания, да се приеме че посочените първични счетоводни документи са
създадени, единствено и само, с цел да бъде отчетен разход по тях, а оттам, и
не са налице основания за приложението на разпоредбата на чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС за осъществените доставки.
Предвид изложеното съдът намира, че
РА в тази част следва да бъде отменен, като неправилен и незаконосъобразен.
По фактите:
Увеличение на счетоводния финансов
резултат за 2018 г. на основание чл26 т.1 и т.2 от ЗКПО.
При същата фактическа обстановка при
ревизията е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на
дружеството за 2018 г. по реда на чл.26 т.1 и т.2 от ЗКПО. С отразени разходи
за гориво в размер на 10 550.68 лв.
Предвид факта, че не са представени
пътни листове и не е документално доказано изписването на разходите за гориво
за 2018 г.; не са представени доказателства как е изписано горивото, използвано
ли е за целите на икономическата дейност на дружеството; не са налице
доказателства, които ад обективират движението на
превозните средства с конкретни водачи през съответния маршрут и изразходването
на определено количество гориво, няма командировъчни заповеди с посочени
конкретни задачи, свързани с дейността на дружеството, е прието, че отразеният
разход не е документално обоснован, поради което е извършено увеличение на
счетоводния финансов резултат за 2018 г. по реда на чл.26 т.1 и т.2 от ЗКПО.
По основателността на жалбата в тази част.
Съгласно чл.26 т.1 и т.2 от ЗКПО, не се
признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността и разходи,
които не са документално обосновани по смисъла на този закон.
Предвид изложеното по отношение
незаконосъобразността на РА в частта за отказан ДК на основание чл.70 ал.1 т.2
от ЗДДС за доставките на горива по фактури, издадени от множество доставчици,
съдът намира, че РА е незаконосъобразен и в частта по ЗКПО, с която е увеличен
счетоводния финансов резултат на дружеството за 2018 г. на база извода, че
закупеното гориво не е за нуждите на икономическата дейност на дружеството и
отразеният разход не е документално обоснован, поради което оспореният
административен акт, в тази си част, следва да бъде отменен, като неправилен и
незаконосъобразен.
По фактите:
Б. „ССПБ Тракия“
ЕООД е приспаднало пълен ДК по фактура № **********/01.01.2019
г. на стойност 325.50 лв. и ДДС – 66.50 лв., издадена от „Технополис България“
ЕАД, с предмет на доставка – телевизор „LCD 32LK500B“.
Закупеният телевизор е заведен като
ДМА.
На основание чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС
във връзка с чл.69 ал.1 т.1 от с. з. е отказано правото на приспадане на ДК за
м.01.2019 г. в размер на 66.50 лв. по процесната
фактура за закупен телевизор, тъй като, естеството на извършваните от
дружеството облагаеми доставки – производство и продажба на тютюн и амониев
нитрат не предполага използването на телевизор за осъществяване на тази
дейност.
По
основателността на жалбата в тази част.
Конкретни доводи относно
незаконосъобразността на РА в тази насока не се сочат.
Не се представят и доказателства,
които да опровергаят изводите на приходната администрация в тази насока, при
което безспорно се установява, че телевизорът не представлява ДМА, свързан с
икономическата дейност на дружеството.
Съгласно чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС,
когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от
регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за
стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е
доставил или предстои да му достави, о както се посочи по-горе, според чл.70
ал.1 т.2 от с. з., правото на приспадане на данъчен кредит не е налице,
независимо че са изпълнени условията на чл.69 или 74, когато стоките или
услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от
икономическата дейност на лицето.
Ето защо, съдът намира РА в тази
част за правилен и законосъобразен.
По Закона за данък върху добавената
стойност.
По фактите:
Отказан
ДК на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС в размер на 8 813.34 лв. по 13 бр.
фактури, с предмет на доставка: - „Частично плащане за разработка на проект за
фуражна кухня“, издадени от „Сика 99“ ООД през
периода м.10.2015 – м.12.2015 г. на стойност 44 066.66 лв.
„ССПБ Тракия“ ЕООД, в качеството му на
възложител, е сключило договор № 0670/30.09.2015 г. със „Сика
99“ ООД , с ЕИК *********, изпълнител, с предмет: „Разработка на проект по част
„Технологична“ за фуражна кухня да сочни фуражи с капацитет до 5ш/ч в парцел
/имот/ III – 321.324, кв. I, с. Ахматово, обл. Пловдив“.
Предметът на договора е описан в „Техническо задание № 0670-1 /Приложение № 1/.
Органите по приходите сочат, че в техническото задание обхватът на работите по
част „технологична“ са посочени 3 подобекта: - подобект „Фуражна кухня с
административно-битов тракт“, с РЗП около 500 кв. м.; подобект „Бункери за
изходни суровини“ – 4 бр. и подобект „Бункери за готова продукция“ – 2 бр.
Съдържанието на проектните разработки включва: - част „Технологична“ за фуражна
кухня с капацитет до 5т/ч; консултации в процеса на изготвяне на техническото
задание за проектиране; оказване на съдействие на възложителя за получаване на
изходни данни и документи за проекта и одобряването му от контролните
инстанции. За изпълнението по договора, възложителят заплаща на изпълнителя
сумата от112 500.00 лв. и ДДС 22 500.00 лв. в следния ред: - 50%
авансово и 50% при предаване на работата. Срокът за изработка на проекта е до
три месеца след подаване на всички изходни данни и след извършване на авансово
плащане.
Представен е окончателен приемо-предавателен протокол № 0670-1/02.12.2015 г.,
съгласно който, изпълнителят е изпълнил изцяло задълженията си по договор №
0670/30.09.2015 г. за разработка на проект по част „Технологична“ за фуражна
кухня с капацитет до 5т/ч и прилежащо складово стопанство. Възложителят няма
претенции към изпълнителя. Изпълнителят е предал 4 екземпляра от проектната
документация.
Констатирано е, че по счетоводни данни,
стойността на въпросните 13 бр. фактури е отнесена по счетоводна сметка 402 –
Доставчици по аванси“. Въпреки, че е налице приемо-предавателен
протокол /ППП/ за свършена работа по договора, не е налице издадена фактура за
окончателно плащане, нито има данни да е извършено такова до края на
ревизирания период /31.12.2019 г./ По счетоводни данни въпросният договор не е
изпълнен, макар че е представен ППП. Въпреки, че в протокола е посочено, че на
ЗЛ са предоставени 4 екземпляра от проектната документация, дружеството не е
представило екземпляр от същата на ревизиращия екип. По счетоводни данни
платените суми продължават да стоят по счетоводна сметка „Доставчици по аванси“
и е налице съществена разлика между договорената /135 000.00 лв./ и платената
сума /52 880.00 лв./ по въпросния договор.
Изпратено е искане за извършване на
насрещна проверка № Р-16001619006760-141-001/10.12.2019 г. до ТД на НАП –
София, офис „Витоша“ за „Сика 99“ ООД. Получен е ПИНП
№ П-22221719209845-141-001/06.01.2020 г. (л.402, т.1). В протокола е отразено,
че „Сика 99“ ООД потвърждава, че е издало на „ССПБ
Тракия“ ЕООД обследваните фактури, като прилага заверени копия на същите.
Потвърждава, че са платени по банков път. Представя копие на договора и ПППП за
приемане на свършената работа, които са идентични с тези, представени от РЛ. Не
са представени никакви доказателства, нито писмени обяснения относно това, кои
са лицата от „Сика 99“ ООД конкретните работи –
имена, ЕГН, трудови договори, по какъв начин и чрез кои лица са установени
контактите, как е определена цената на изготвените проекти, как и по какъв
критерий фирмата е била избрана за доставчик, ресурсна обезпеченост за
осъществяването на доставките, оборотна ведомост за периода 01.10.2015 г. –
31.12.2015 г., предходен доставчик.
От ревизираното лице са изискани
допълнителни документи и писмени обяснения с цел установяване на
обстоятелството дали въпросният проект е реално изпълнен и извършени ли са последващи облагаеми доставки. В отговор, управителят на
„ССПБ Тракия“ ЕООД твърди, че дружеството е избрано по интернет Проектът е
разработен с цел участие за финансиране по мярка 4.2. „Инвестиции в
преработка/маркетинг ва селскостопански продукти“,
мярка 4. „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР 2014 -2020 г., обявена от
МЗХГ. В РА се сочи, че представляващият дружеството не отговаря на въпросите
относно това на какъв етап е изграждането на фуражната кухня, не представя
документи, свързани с изграждането и въвеждането в експлоатация на проекта, в
т. ч. разрешителни за строеж, извършени разходи за СМР, прлотоколи
за въвеждане в експлоатация.
В хода на ревизията е изпратено искане
за представяне на документи до общ. Садово, откъдето е изискано да се представи
разрешително за строеж, ако има такова издадено на „ССПБ Тракия“ ЕООД във
връзка с изграждането на фуражна кухня за сочни фуражи в с. Ахматово. Получен е
отговор – писмо вх. № 06-00-1570/13.01.2020 г. (л.430, т.2), че няма такова
издадено разрешително за строеж.
При така описаната фактическа
обстановка, ревизиращият екип е прие, че нито от страна на доставчика, нито от
страна на ревизираното лице са представени надлежни доказателства, които да
установят по безспорен начин, че между „Сика 99“ ООД
и „ССПБ Тракия“ ЕООД има реално предоставяне на услуги, декларирани от РЛ, чрез
посочването на спорните фактури в СД и дневниците за съответните данъчни
периоди. Освен това, фактурираните услуга от „Сика
99“ ООД не са използвани за икономическата дейност на „ССПБ Тракия“ ЕООД.
Инвестиционен проект „Фуражна кухня с капацитет до 5ш/ч и прилежащо складово
стопанство в УПИ III- 321.324, кв. Iс. Ахматово, не е реализиран. На
дружеството и до момента не е издадено разрешение за строеж. Стойностите по
фактурите, издадени от „Сика 99“ ООД са отразени в
счетоводството на предприятието като аванси, предоставени на доставчици, които
4 години след издаване на фактурите от „Сика 99“ ООД
не са приключени. Според органите по приходите, извършените през ревизираните
периоди облагаеми доставки от „ССПБ Тракия“ ЕООД – производство и търговия с
тютюн и търговия с амониев нитрат по никакъв начин не са свързани с предмета на
доставките по фактурите от „Сика 99“ ООД, поради
което е налице хипотеза, в която доставчикът „Сика
99“ ООД е начислил неправомерно данък без да са извършени облагаеми доставки на
„ССПБ Тракия“ ЕООД.
Предвид горното и на основание чл.70
ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.69 ал.1 т.1 във връзка с чл.25 ал.2 и чл.235 ал.6
от с. з. е отказано правото на приспадане на ДК в общ размер на 8 813.34
лв.
Според ССчЕ
всички процесни фактури, издадени от „Сика 99“ ООД са осчетоводени през 2015 г. Първичните
документи, на база на които са съставени счетоводните записвания са фактури.
Издадените фактури отговарят на изискванията на ЗСч, като издадени към външен
получател. Установено е също така, че представените от „Сика
99“ ООД документи отговарят на наличните по делото документи – фактури,
дневници по ЗДДС и банкови извлечения. От всички представени документи
експертизата е установила, че дружеството-изпълнител разполага с всички процесни фактури, издадени на „ССПБ Тракия“ ЕООД в
екземпляр копие. Фактурите са осчетоводени в регистрите на дружеството с
идентични счетоводни статии по дебита на сметка 411 – Клиенти срещу кредита на
с/ка 412 – Клиенти по аванси с верните данни по
първичните документи.Посочени са и конкретните осчетоводявания по дати и
размер. Експертът е констатирал, че осчетоводените суми отговарят на сумите по
банкови извлечения на „Сика 99“ ООД, представени на
експертизата. Констатирано е също така, че съгласно счетоводните справки на „Сика 99“ ООД към 31.12.2015 г. фактурите за аванс, издадени
на „ССПБ Тракия“ ЕООД, не са трансформирани в приходи, т.е. не е издадена
окончателна фактура и авансите не са приключени от страна на доставчика. От
представените дневници за продажби и уведомления за подадени отчетни регистри
по ЗДДС експертизата е установила, че процесните
фактури, издадени от „Сика 99“ ООД на „ССПБ Тракия“ ЕООД са включени в
дневниците за продажби на дружеството–доставчик в месеца на тяхното издаване и
са отразени с верните параметри на първичните документи. Фактурите участват във
формирането на резултата по ЗДДС на „Сика 99“ ООД за
месеците на издаването им. След анализ на нормативната уредба, посочена в ССчЕ и предглед на
документацията, експертизата счита, че заплатените разходи на „Сика 99“ ООД за изработка на технологичен проект за фуражна
кухня на „ССПБ Тракия“ ЕООД са част от допустимите разходи, съгласно Наредба №
20/27.102015 г. на МЗХ.
По основателността на жалбата в тази част.
Упражнено е
право на приспадане на ДК по 13 бр. фактури, издадени от „Сика
99“ ООД с предмет на доставки: - частично плащане на услуга – разработка на
проект за фуражна кухня с капацитет 5т/ч на стойност 44 066.66 лв. и ДДС
8 813.34 лв. НАП твърди, че данъкът по тези облагаеми доставки е начислен
неправомерно и не е налице право на приспадане на ДК, тъй като приема, че само
от формална страна, изискванията на закона са спазени: - издадени фактури и
извършени плащания – извлечения от банкова смета на изпълнителя, и облагаемите
сделки са симулативни, като в действителност не е
извършена услуга по проекта.
Съдът намира тези изводи за
неправилни и незаконосъобразни. Какви са аргументите на настоящия състав за
това?
На първо място, има сключен договор
за възлагане № 0670/30.09.2015 г. (л.406, т.2) с изпълнител „Сика 99“ ООД и предмет на изработка: проект на фуражна
кухня с общ капацитет 5т/ч.
На второ място, правилно стойността
на фактурите, издадени от „Сика 99“ ООД, е отнесена
по счетоводна сметка 402 – Доставчици по аванси и това, че липсва фактура за
окончателно плащане, не е аргумент за симулативност
на доставката. Това е така, защото задължението за издаване на такава фактура е
на изпълнителя по договора и в съответствие с изискванията на ЗСч и
счетоводните стандарти. Жалбоподателят
правилно е осчетоводил платените от него суми и не ги е въвел на разход, поради
липса на издаване на окончателна фактура.
Горното се потвърждава и от ССчЕ, според която доставките от „Сика
99“ ООД, които представляват аванси, експертизата счита, че са коректно
отразени по счетоводни данни, тъй като не са налице документи за приключване на
проекта и извършване на финално плащане по него.Фактурите са подробно описани в
експерлтизата, като вещото лице е посочило, че съставените
счетоводни статии показват, че фактурите са осчетоводени като аванс от
доставчик и към 31.12.2015 г. жалбоподателят няма неплатени задължения към „Сика 99“ ООД, като доставчик, но авансите по с/ка 402/1 – Доставчици по аванси остават неприключени и към
31.12.2015 г. Сочи се също така, че по същество, авансовата фактура отразява
само получени парични средства, а тя не е разход. Предмет на процесните фактури е „частично плащане за разработка на
проект за фуражна кухня“, което отговаря на съставените счетоводни записвания.
На трето място, за приетата работа
има съставен и подписан протокол № 0670-1/-2.12.2015 г. (л.408, т.2) между
страните. Разминаването в стойностите на договора – 112 500.00 лв. и тези
по издадените фактури – 44 066.66 лв., и двете без ДДС, не е основание за
отказ на правото на ползване на ДК по тях. Констатираната разлиса
не е изследвана от НАП за изясняване на нейния произход. Същата може да се
основава на последваща договореност между страните
във връзка с намаление на обема, в хода на изпълнение на проектирането и е
изменено облигационното отношение между двамата контрагенти. Независимо, че
липсват писмени договорки в тази насока, от събраните по делото доказателства
се установява, че фуражната кухня, в първоначалното задание (л.407-гръб, т.2) и
в договора е с капацитет до 5 т/ч, докато изработените и представени проекти са
за такава до 2т/ч. (л.474 и следв., т.4).
На следващо място, изработените и
заверени на 15.01.2016 от общ. Садово и
представени проекти за фуражна кухня с производителност 2т/ч., са съгласувани с
всички специалисти, като част „технология“ е разписана от инж. Г.М.,
представляващ „Сика 99“ ООД, като за всички тях по
делото са приложени съответните удостоверения за пълна проектантска
правоспособност.
В този смисъл необосновани се явяват
изводите на органите на приходната администрация, че изпълнителят „Сика 99“ ООД не е представил доказателства за кадрови
ресурс за изпълнение на договора.
На следващо място, в писмо-отговор
до съда изх. № 02-1100/107#2/29.03.2021 г.
на ДФ „Земеделие“ се посочват 60 броя документи, представляващи – формуляри,
удостоверения, решения, оферти, договори, нотариални актове, скици, счетоводни
документи и пр., изготвени и подадени във фонда не само от РЛ, но и от
най-различни държавни институции, юридически и физически лица, подадени още със
заявлението за подпомагане № 16/04/2/0/005623 от 18.12.2015 г., което
обстоятелство, изключва всякаква възможност за симулативно
упражняване на правото на приспадане на ДК.
Всички посочени документи са представени на ДФ „Земеделие“, орган на
изпълнителната власт със заявка за участие в проект за подпомагане на „ССПБ
Тракия“ ЕООД. В края на писмото недвусмислено се заявява, че: „… заявлението е разгледано до етап
извършена окончателна оценка на критериите за подбор, съгласно Приложение № 7
към чл.28 ал.8 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. изм. и доп., бр.69 от
02.09.2016 г., в сила от02.09.2016 г. и е оценено с 25 точки. Към настоящия
момент ДФ „Земеделие“ не се е произнесъл със заповед за одобрение или отказ за
финансиране на заявлението за подпомагане…“.
На следващо място, необосновани се
явяват изводите на органите на данъчната администрация по отношение липсата на
разрешително за строеж, издадено по отношение на „ССПБ Тракия“ ЕООД Видно от представените по делото
доказателства се установява, че общ. Садово е издала Разрешение за строеж №
4/27.01.2016 г. (л.653, т.3) на Я.И.Илиев, в качеството му на възложител по НА
№ 139/20022 г., договор за покупко-продажба на НИ – държавна земя от 29.10.2007
г. и договор за покупко-продажба на НИ – държавна земя № 17/21..03.2013 г., за
имот, за който има сключен договор за наем със „ССПБ Тракия“ ЕООД, със седалище
с Ахматово, да извърши строителство на: - база за преработка на растителна
селскостопанска продукция – фуражна кухня с капацитет до 5 т/ч. Наличен е и НА
за учредяване на право на строеж № 126, том I,,
рег. № 137, дело № 117/2016 г. (л.648, т.3) с който Я.И.Илиев учредява право на
строеж на „ССПБ Тракия“ ЕООД за
посочения по-горе имот, за изграждане на процесната
база за преработка на растителна продукция. Като се е ограничил само и
единствено с проверка в общ. Садово за издадено разрешително за строеж на
дружеството-жалбоподател, без да изследва в задълбоченост въпроса, ревизиращият
екип е нарушил разпоредбата на чл.5 от ДОПК, предвид изложеното във
възражението срещу РД (л.35, т.1) в тази насока.
Необоснован се явява изводът на ревизиращия екип, че
извършените през ревизираните периоди облагаеми доставки от „ССПБ Тракия“ ЕООД
– производство и търговия с тютюн и търговия с амониев нитрат по никакъв начин
не са свързани с предмета на доставките по фактурите от „Сика
99“ ООД. Видно от представените още с административната преписка от ДФ
„Земеделие“ документи с писмо изх. № РД-12-02-2163-2/02.12.209 г. (л.159, т.1),
в което изрично се посочва, че „ССПБ Тракия“ ЕООД е регистрирано като
земеделски стопанин в Регистъра на земеделските стопани на 28.02.2014 г., с последващи заверки – 27.02.2015 г., 23.02.2016 г.,
27.02.2017 г., 01.03.2018 г. и 07.03.2019 г.
Отделно от това, при извършената
служебна проверка в ТР на АВ за актуалното състояние на дружество към
30.07.2020, приложено на корицата на т.3 от настоящото дело, се установя, че
предмет на дейност на дружеството е: производство, преработка и търговия на
селскостопанска продукция с цел продажба в страната и чужбина в първоначален,
преработен или обработен вид; внос и износ на селскостопански продукти; продажба
на стоки, собствено производство; организиране на всички видове разрешени
производства и услуги в областта на селското стопанство и промишлеността;
външна и вътрешна търговия; маркетингова и рекламна дейност; търговски
представителства в страната и в чужбина; търговско посредничество, спедиционна, превозваческа,
транспортна, както и всякакъв друг вид дейности, сделки и услуги, незабранени
от закона. Или иначе казано, ограничаване дейността на дружеството само в
рамките на ревизирания период (2013 – 2019 г.), както се сочи в РД на стр.2 от
същия (л.38-гръб, т.1): „6. Извършвана
дейност – През ревизирания период „ССПБ Тракия „ е осъществявало дейност –
отглеждане на тютюн, търговия с амониев нитрат и услуги със селскостопанска
техника“. Т.е. от така изложеното се установява безспорно, че „ССПБ Тракия“
ЕООД е земеделски стопанин, който достатъчно дълго време се занимава със
селскостопанска работа и видно от събраните по административната преписка
доказателства е отглеждал различни култури – пшеница, слънчоглед, тютюн, което
напълно обосновава решение за инвестиции в преработка на селскостопанска продукция.
Подобен извод от страна на ревизиращия екип е индиция
за формално събиране и обследване на доказателства, което е нарушение на основни
принципи на данъчното право, а именно чл.3 и чл.6 от ДОПК.
Необоснован е и изводът на ревизиращия
екип по отношение липсата на доказателства за изграждането и въвеждането в
експлоатация на проекта, извършени разходи за СМР, протоколи за въвеждане в
експлоатация, предвид факта, че в конкретния случай се касае до изработка само
и единствено на проект аз фуражна кухня, а не до изграждането й.
В подкрепа на горното е и посоченото в
писмото на ДФ „Земеделие“, че проектът очаква своето одобрение или отказ, което
опровергава извода на приходния орган, че твърденията на жалбоподателя, че: „… предстоят следващи стъпки по изпълнение
на проекта … и все още проектът е в процес на изпълнение“, са неверни.
Така опровергана е развитата в
административния акт теза, че по посочените фактури се касае до доставка на
услуги, които не са свързани с икономическата дейност на дружеството през
ревизирания период, както и, че доставчикът „Сика 99“
ООД е начислил неправомерно данък без да са извършени облагаеми доставки на
„ССПБ Тракия“ ЕООД. Тази теза се опроверга, както от събраните по делото
доказателства, така и от приетата без възражения от ответната страна ССчЕ.
Предвид изложеното съдът намира, че
жалбата в тази част се явява основателна и, като такава, следва да бъде
уважена, а РА в тази му част – отменен.
По фактите.
Извършена корекция на приспаднат ДК на
основание чл.79 от ЗДДС във връзка с установени липси.
С Протокол обр.
Кд 73 № 1573019/26.02.2020 г. (л.126, т.1) са присъединени доказателства от
досието на „ССПБ Тракия“ ЕООД, събрани в хода на ревизията, приключила с РА №
Р-16001619005168-091-001/05.02.2020 г., сред които е и протокол обр. Кд 73 № 1573013/17.12.2019 г. (л.253, т.1), с който е
документирано посещение на ревизиращия екип на 17.12.2019 г. в обект на „ССПБ
Тракия“ в с. Ахматово, общ. Садово, Стопански двор, при което са установени
фактически наличности на стоково-материални запаси на дружеството. При
посещението са установени налични материални запаси – амониев нитрат в торби от
по 50 кг- 51 бр. или общо 2 550 кг амониев нитрат. Торбите с амониевия
нитрат се съхраняват в навес, представляващ бивш кантар в стопанския двор на с.
Ахматово. Управителят на „ССПБ Тракия“ ЕООД писмено е декларирал, че към онзи
момент – 17.12.2019 г., дружеството няма други налични материални запаси. Управителят
сам е декларирал, че няма други обекти, в които дружеството за съхранява стоки.
Установени са липси на 78.65 тона амониев нитрат на стойност 29 881.38 лв.
Протоколът е подписан от Й.К., като възражения в тази насока не се излагат.
Същевременно, съгласно представените с
вх. № 70-00-15253/16.01.2020 г. материален аналитичен регистър на дружеството,
сметка 302/1 – Материали – амониев нитрат за периода от 01.01.2019
г. – 31.12.2019 г., крайното салдо по сметката към 31.12.2019 г. е 81.2 тона
амониев нитрат на стойност 30 850.20 лв. Налице е разлика в размер на
78.65 тона, между счетоводната и фактическата наличност на амониев нитрат,
установено при посещението в обекта.
Формиран е извод, че за установените
липси, на основание чл.79 ал.1 и ал.4 от ЗДДС, РЛ е следвало да начисли ДДС
през м.12.2019 г. в размер на 5 976.28 лв., което представлява ползвания
ДК по фактури от м.05. и м.06.2019 г., издадени от „Агро
Виктория лес“ ЕООД.
Предвид обстоятелството, че „ССПБ
Тракия“ не е съставило протокол и, съответно, не го е включило в дневника си за
продажби, нито за м.12.2019 г., нито в следващ период до издаване на спорния
РА, органите по приходите са начислили допълнително ДДС за данъчен период
м.12.2019 г., в размер на 5 976.28 лв.
Във връзка с горните констатации ССчЕ е описала подробно фактурите, издадени от „Агро Виктория Лес“ ЕООД на „ССПБ Тракия“ ЕООД за доставка
на амониев нитрат, при което, по счетоводни документи е установила, че през
2019 г. са заприходени 418.65 тона амониев нитрат, от
тях 311 тона са продадени и 26.45 тона са вложени за наторяване. По счетоводни
данни, към 31.12. 2019 г. са налични 81.20 тона амониев нитрат.
Или иначе казано, установеното от
експертизата напълно кореспондира с установеното от ревизиращия екип.
По основателността на жалбата в тази
част.
Хипотезата на чл. 79 от ЗДДС е приложима
при установяване на следните елементи от фактическия състав: приспадане на
данъчен кредит от регистрирано лице за произведена, придобита или внесена от
него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на
стоката. В конкретния случай се твърди установяване на липси. За да бъде
установен фактическият състав на разпоредбата е необходимо действителното
наличие на всички негови елементи. В случая, т. нар. установяване на липси, е
законосъобразно. В производството са изложени аргументи досежно
приложението на чл.79 от ЗДДС. Наличието на "липси" е фактическо
положение, при което конкретни стоки, определени по вид и количество, които са
осчетоводени като налични, не се намират физически в патримониума
на ревизираното лице, т. е. били са физически налични и към определен момент
физически липсват. В конкретния случай са налице доказателства, подкрепени и от
констатациите по ССчЕ, че стоки на обща продажна
стойност 29 881.38 лв., представляващи 78.65 тона амониев нитрат, са били
физически доставени и налични в активите на ревизираното лице. Налице са данни,
че ревизираното лице е използвало данъчен кредит за придобиването на стоки на
посочената обща продажна стойност. На следващо място, налице са данни, че
жалбоподателят не разполага с други складове, и са налични само 2 550 кг
амониев нитрат, представляващ 51 бр. торби, вместо 81.2 тона, както е по
счетоводни данни и за същата тази стока е начислен ДДС.
Съдът счита, че в случая ревизиращият
екип е доказал всеки един от елементите на правнорелевантния
факт за приложението на чл.79 от ЗДДС, а именно липсата на стоки във физическо
и стойностно изражение в счетоводния и правния смисъл на понятието. Извършен е анализ
на събраните доказателства.
От своя страна, чл.79 ал.4 от ЗДДС
гласи, че начисляването на данъка по ал.1 – 3 се извършва в данъчния период,
през който е възникнало съответното обстоятелство, чрез съставяне на протокол
за определяне размера на дължимия данък и отразяването му в дневника за
продажбите и справка-декларацията за този данъчен период.
Липсата на стоките в склада на
жалбоподателя е констатирана на 17.12.2019 г., видно от протокол обр. Кд 73 № 15733013 от 17.12.2019 г. за извършена
проверка. В тази връзка е взето предвид и, че до издаване на РА, ревизираният
субект не е начислил данък за установените липси на стоки в срока по чл.79 ал.4
от ЗДДС и чл.66 ал.3 от Правилника за прилагане на закона за данък върху
добавената стойност за установените липси.
Корекцията се извършва в данъчния
период, през който са възникнали съответните обстоятелства чрез съставяне на
протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за
продажби и в СД за този данъчен период, а същият се издава най-късно на
последния ден от данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата за
извършване на корекцията. Както е установено още в хода на ревизията, тези
условия не са изпълнени от „ССПБ Тракия“ ЕООД, което е довело до начисляване на
ДДС, на основание чл.79 ал.1 от ЗДДС, върху констатираните през м.12. 2019 г.
липси на стоки – амониев нитрат. Съгласно посочената правна норма задълженото
лице начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит за
липсващата стока. По делото е установено, че „ССПБ Тракия“ ЕООД е декларирало
доставки, съответно е приспаднало данъчен кредит по фактури, издадени от един
доставчик – „Агро Виктория лес“ ЕООД. Издадените от
посочения доставчик 13 фактури за данъчни периоди м.05. и м.06.2019 г.,
документират доставки с предмет амониев нитрат
общо количество 418.65 тона на стойност общо в размер на 166 035.40
лв. без ДДС. В случая е установена липса на 78.65 тона амониев нитрат на
стойност 29 881.38 лв. и ДДС в размер на 5 976.28 лв., с който размер
е извършена и корекцията на ДК.
Настоящата инстанция споделя извода, че
органите по приходите са установили и анализирали всички относими
по спора факти и обстоятелства и направените изводи са правилни.
Аргументи за противното не се излагат от
жалбоподателя; не се представят и доказателства, оборващи тези констатации,
поради което съдът намира жалбата в тази част за неоснователна и, като такава,
следва да бъде отхвърлена.
По Закона за корпоративно подоходно
облагане
По фактите.
С протокол обр.
Кд 73 № 1573019/26.02.2020 г. (л.126, т.1) са присъединени доказателства от
досието на дружеството ,събрани в хода на предходна ревизия на лицето, и сред
присъединените доказателства са ИИДДКО № Р-16001619005168/19.11.2019 г. до ОД
„Земеделие“ – гр. Пловдив и отговор с вх. № 92-00-4405/05.12.2019 г. (л.159,
т.1) и отговор вх. № 92-00-4405/05.12.2019 г.(л.183, т.1) относно получени
плащания от „ССПБ Тракия“ ЕООД по предоставяне на финансова помощ, като от него
е установено, че ДФ „Земеделие“, Разплащателна агенция – Пловдив, е изплатила
субсидии в общ размер на 1 750.09 лв. за 2018 г.
Според приходната администрация, тези
средства, пол,учени по схемите за подпомагане /СЕПП и СНД/ през текущата
година, отпускани като субсидиране на разходи, които земеделските производители
са извършили през предходната година, следва да се признаят за счетоводен приход
в годината на получаването. Посочено е, че правителствената помощ, призната
като приход в годината на получаването й, ще участва при формиране на
счетоводния финансов резултат за този период, който е база за определяне на
данъчния финансов резултат, съгласно чл.18 ал.1 от ЗКПО.
В хода на ревизията е установено, че
„ССПБ Тракия“ ЕООД не е отчело приходи от финансирания в размер на
1 750.09 лв. и съгласно чл.78 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов
резултат, счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и
разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година, съгласно
изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от лицето.
По основателността на жалбата в тази част.
При
така установените факти, органите по приходите правилно са приели, че
счетоводното отразяване на субсидиите за 2018 г. не е извършено в съответствие
със Закона за счетоводството. Съгласно т.3.2. от СС 20
"Отчитане на правителствените дарения и оповестяване на правителствената
помощ", както и с т.4.1. от СС 41 "Селско стопанство",
получателите на правителствени помощи без поставени условия, да ги отчетат като
приход в периода на получаването.
От
своя страна, чл78 от ЗКПО гласи, че при определяне на данъчния финансов
резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и
разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно
изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице.
Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат
отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни
цели.
Нито
при ревизията, нито в административното и в настоящото съдебно производство се
представят доказателства, които да обосноват други изводи, различни от тези на
ревизиращия екип, поради което и правилно е коригиран декларирания от
дружеството данъчен финансов резултат за 2018 г. в посока увеличение, на
основание чл.78 от ЗКПО, в резултат на което е установен допълнителен
корпоративен данък в размер на 1 750.01 лв., ведно с прилежащите лихви.
При
този изход на спора в полза и на двете страни се следват разноски по
съразмерност. За жалбоподателя същите се констатират в размер на 2 044.09
(две хиляди четиридесет и четири и 0.09) лв., представляващи – 50.00 лв.
държавна такса, 40.00 лв. депозит за свидетел, 700.00 лв. депозит за вещо лице
по ССчЕ и 350.00 лв. депозит за вещо лице по САТЕ,
съобразно представените доказателства. С
протоколно определение от 06.04.2022 г. депозитът на вещото лице по САТЕ е
завишен със 150.00 (сто и петдесет) лв., за което жалбоподателят е надлежно
уведомен, но към настоящия момент сумата не е внесена.
На
ответната страна се дължат разноски в размер на 695.25 (шестстотин деветдесет и
пет и 0.25) лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Воден
от горното, Административен съд – Пловдив, XXV състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт №
Р-16001610067609-091-001/05.05.2020 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение №
312/06.07.2020 г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” гр. Пловдив, В ЧАСТТА, в която по отношение на „ССПБ Тракия“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Ахматово, ЖК „Стопански
двор“, ул. „Първа“ № 1, представлявано от Й.А.К., допълнително са определени задължения за ДДС в
общ размер на 20 297.88 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 583.06
лв., както и в частта за допълнително определени задължения за корпоративен
данък за 2018 г. в размер на 1 055.67 лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 117.14 лв.
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на „ССПБ Тракия“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Ахматово, ЖК „Стопански
двор“, ул. „Първа“ № 1, представлявано от Й.А.К., против Ревизионен акт №
Р-16001610067609-091-001/05.05.2020 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 312/06.07.2020
г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр.
Пловдив, В ЧАСТТА, в която са определени
допълнителни задължения за ДДС за период м.01. и м.12.2019 г. в размер на 6
042.78 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 066.84 лв., и за
корпоративен данък за 2018 г. в размер на 175.01 лв. и лихви – 19.45 лв.
ОСЪЖДА „ССПБ Тракия“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. Ахматово, ЖК „Стопански двор“, ул.
„Първа“ № 1, представлявано от Й.А.К., да заплати на Национална агенция по
приходите сумата от 695.25 (шестстотин деветдесет и пет и 0.25) лв., юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ССПБ Тракия“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Ахматово, ЖК „Стопански двор“, ул. „Първа“ № 1, представлявано
от Й.А.К., да заплати на Административен съд – Пловдив по сметка на вещите лица
сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева, депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на ССПБ
Тракия“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Ахматово,
ЖК „Стопански двор“, ул. „Първа“ № 1, представлявано от Й.А.К., сумата от
2 044.09 (две хиляди четиридесет и четири и 0.09) лева, разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: