Р Е Ш
Е Н И Е № 323
гр.Кюстендил, 26.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА -
СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
със секретар Лидия Стоилова и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №275/2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Директорът на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“ - Благоевград, гр.Благоевград, ул.“Св.Димитър
Солунски“ №66 обжалва решение на ДРС №233/18.06.2019г., постановено по АНД
№1617/2018г., с което е отменено НП №ПО-02-9/13.02.2017г. на директора на
Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – Благоевград. Развиват се
съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване
на НП.
Ответникът не изразява становище
по жалбата.
Заключението на прокурор Марияна
Сиракова от КОП е за основателност на касационната жалба.
Предмет
на касационно оспорване е решение на ДРС №233/18.06.2019г., постановено по
АНД №1617/2018г. Със същото е отменено НП №ПО-02-9/13.02.2017г.
на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ - Благоевград, с което на ЕТ
„Георги Маринов 2005“ с.Блажиево, ЕИК ********** е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. на основание чл.200, ал.1, т.31 от
ЗВ за нарушение на чл.48, ал.1, т.13 от ЗВ.
ДРС е формирал правен извод за
незаконосъобразност на НП, доколкото АУАН и НП не притежават необходимото
съдържание по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН относно дата, място на извършване на
нарушението и описание на същото. Изложени са и съображения за материална
незаконосъобразност, поради разминаване в адресата на предписанието и
санкционирания субект, както и поради липса на определен срок за изпълнение на
даденото предписание.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС.
Производството пред въззивния съд е
започнало по жалба на ЕТ „Георги Маринов 2005“ с.Блажиево срещу НП №ПО-02-9/13.02.2017г. на директора на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“ - Благоевград. При извършена проверка на
14.12.2016г., обективирана в протокол №КД-01-1223/14.12.2016г., е установено,
че не е изпълнено дадено предписание на контролните органи от 19.10.2016г. с КП
№КД-01-1012/19.10.2016г., а именно да се преустанови незабавно заустването на
отпадъчните води, формирани от дейността на предприятие за отглеждане на животни
и мандра, стопанисвана от ЕТ „Г.М.2.“***. За констатирано нарушение на чл.48,
ал.1, т.13 от ЗВ е съставен АУАН №КД-04-3-1/09.01.2017г., а въз основа на него
е издадено оспореното НП №ПО-02-9/13.02.2017г.
Касационната инстанция счита, че
преценката на въззивния съд за допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне на АУАН и НП, досежно дължимото съдържание е неправилна. Същите
съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. И в двата
акта нарушението е описано конкретно откъм време на извършване, място на
извършване и форма на изпълнително деяние във връзка със санкционната норма на
чл.200, ал.1, т.31 от ЗВ. Безспорно е,
че нарушението е извършено под формата на бездействие, тъй като се твърди
неизпълнение на предписание на контролен орган. Поради това всяка следваща дата
след датата, на която е следвало да се изпълни предписанието /19.10.2016г./, се
явява дата на извършване на нарушението. След като проверката е извършена на
14.12.2016г. и тогава е констатирано неизпълнението, то тази дата е безспорно и
дата на извършване на противоправното деяние. Мястото на извършване на
нарушението също е посочено, а именно ферма за отглеждане на животни и
предприятие за преработка на мляко и производство на млечни продукти в
с.Блажиево, общ.Бобошево, стопанисвана от ЕТ „Г.М.2.“***. Изпълнителното деяние
е описано ясно и в пълен обем, като е посочено, че е налице неизпълнение на
предписанието на БД „БР“, направено с КП №КД-01-1012/19.10.2016г. – незабавно
преустановяване на заустването на отпадъчните води, формирани от дейността на
предприятието на ЕТ. По този начин и в АУАН, и в НП са изложени ясно и
безпротиворечиво твърдения за релевантните факти, които довеждат до знанието на
жалбоподателя фактическата обстановка относно административното нарушение.
Не се споделят и съображенията на районния съд
за материална незаконосъобразност на НП в изложения аспект. С процесното НП е
ангажирана отговорността на ЕТ „Г.М.2.“***. Безспорно е, че именно търговецът
стопанисва предприятие за отглеждане на животни
и мандра
в с.Блажиево, общ.Бобошево, както и че собственик на фирмата/предприятието е Г.М..
Фактът, че като лице отговорно за даденото предписание, е посочен Г. М., не
променя крайния извод за субекта на нарушението – ЕТ, доколкото съгласно
нормата на чл.56 от ТЗ като едноличен търговец може да се регистрира всяко
дееспособно физическо лице с местожителство в страната.
КАС счита, че и даденото предписание е с
определен срок, противно на възприетото на районния съд. Законодателят е
предвидил възможността контролните органи да могат да издават предписания с цел
предотвратяване на нарушения във връзка с намаляване на замърсяването на водите.
Липсва изрична регламентация относно сроковете на тези предписания, дотолкова
доколкото това е предоставено на оперативната самостоятелност на контролните
органи – да преценяват във всеки конкретен случай мащаба на нарушението и
вредните последици от същото и в зависимост от засегнатите обществени отношения
да определят и срока за изпълнение на предписаните мерки. В случая е предписано
„незабавно“ преустановяване на заустването на отпадъчни води, като е съобразен
вида на нарушението и вредните последици, а именно замърсяване на водите на
р.Каменичка и възможността за настъпването на сериозни последици за живота и
здравето на хората. В този смисъл КАС намира, че дадения срок „незабавно“ е
съобразен с мерките по чл.2, ал.2 от ЗВ, чрез които се постигат целите по ал.1
от същата разпоредба на закона.
Касационният съд приема, че НП е
незаконосъобразно по други съображения: Административнонаказателната
отговорност на ЕТ е ангажирана за нарушение на чл.48, ал.1, т.13 от ЗВ. Нормата
вменява в задължение на водоползвателите – титуляри на разрешителни да
изпълняват в срок дадените предписания на контролиращия орган. Анализът на
разпоредбата показва, че субекта на задължението, респ. неизпълнението на
същото е точно определен - водоползвателите – титуляри на разрешителни за
водоползване. Нито в АУАН, нито в НП са изложени фактически констатации за
притежаване от ЕТ „Г.М.2.“*** на качеството водоползвател с издадено
разрешително по реда на ЗВ. В административната преписка не се съдържат и
доказателства в тази насока. Следователно не може да се приеме, че същия е
субект на задължението по чл.48, ал.1, т.13 от ЗВ, поради което
незаконосъобразно е санкциониран за нарушение на посочената разпоредба.
Вземайки предвид крайния извод на ДРС за
незаконосъобразност на НП, макар и по мотиви, които не се споделят от КАС,
въззивинят съдебен акт ще бъде оставен в сила, доколкото НП подлежи на отмяна.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №233/18.06.2019г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по АНД №1617/2018г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: