ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260077
гр. Варна, 11.02.2021г.
Варненски апелативен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
М.
МАРИНОВА
като разгледа докладваното от
съдията Славов в. ч. гр. дело № 551/20г., намира следното:
Производството по настоящото дело e приключило с постановяването на определение № 260027/18.01.21г., с което е било потвърдено определение № 260675/20.11.20г., постановено по гр.д.
№ 1029/20г. на ВОС,
с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на Х.М.Х., М.Х.Х.
и Д.Х.Х., и тримата от гр. Варна, за изменение на постановеното по делото
решение № 260605/07.10.20г. в частта за разноските, на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Въз основа на отправеното от
ответниците по частната жалба Д.В.И. и И.Д.И. искане и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, частните жалбоподатели са били осъдени да им заплатят направените за
настоящото производство разноски, възлизащи в размер на 1 100 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, за чието плащане е уговорено в т. 2
от договора за правна защита и съдействие от 16.12.20г., че същият служи за
разписка за извършеното в брой плащане на сумата.
Определение № 260027/18.01.21г.
не е било обжалвано от Х.М.Х., М.Х.Х. и Д.Х.Х., но в срока за обжалване същите
са депозирали молба с вх. № 260500/26.01.21г., с която са отправили искане на
осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК определението да бъде
изменено в частта му за разноските, като се постанови заплащане вместо на
сумата 1100 лв. - сума от 200 лв. Изложено е, че поради това, че определението
по настоящото дело е постановено в закрито с.з., частните жалбоподатели е
допустимо да направят възражение за прекомерност на заплатеното от насрещните
страни адвокатски възнаграждение и да претендират неговото намаляване до
законовия му минимум съгласно Наредба № 1 на ВАС. Счита се, че е налице
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, поради което възнаграждението следва да се
съобрази с минималния размер, определен в чл. 11 вр. чл. 7, ал. 1, т. 7 от
Наредба № 1 на ВАС.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК
насрещните страни Д.В.И. и И.Д.И. чрез общия си процесуален представител адв.
Ил. Д. са депозирали отговор, с който подадената молба се счита за недопустима,
евентуално - за неоснователна. Счита се,
че възражението за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение, следва да бъде релевирано преди момента на постановяване на
съответния съдебен акт, с който се присъждат разноски - до края на заседанието,
в което приключва разглеждането на делото пред съответната инстанция. Поради
това е недопустимо по реда на чл. 248 от ГПК да се прави за първи път такова
възражение. В тази връзка се изтъква, че частните жалбоподатели, които са имали
процесуален представител, са могли да преценят, че частната им жалба ще бъде
разгледана в закрито с.з. и поради това препис от отговора на частната им жалба
и представените от ответниците доказателства, няма да им бъдат връчени. Затова
е следвало своевременно да положат необходимата грижа и да се осведомят за
предприетите от насрещната страна действия, за да защитят своите интереси, вкл.
и чрез релевиране на съответните възражения. Поради това искането се счита за
недопустимо. Евентуално и по същите съображения се поддържа, че молбата на
насрещната страна е неоснователна. Освен това съобразно чл. 7, ал. 1, т. 7 от
Наредба № 1 на ВАС за процесуално представителство в производства по частни
жалби по граждански дела, адвокатското възнаграждение се определя в размер на
1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса
на страната, но не по-малко от предвиденото в чл. 11. Счита се обаче, че
фактическата и правна сложност на делото не се съизмерява с това дали е
проведено открито или закрито с.з. по делото, а е свързана и с това да се
изясни казуса, с подготовка за делото и с ангажираността преди и след това с.з.
За да се произнесе по молбата за изменение на постановеното по настоящото
дело определение в частта му за разноските, съдът установи следното:
Настоящото дело е имало за
предмет частна жалба, подадена от Х.М.Х., М.Х.Х. и Д.Х.Х., насочена против
определение № 260675/20.11.20г., постановено по гр.д. № 1029/20г. на ВОС, с
което е оставена без уважение молбата им за изменение на постановеното по
делото решение № 260605/07.10.20г. в частта за разноските, на осн. чл. 248, ал.
1 от ГПК. Поради потвърждаване на обжалваното от частните жалбоподатели
определение и предвид отправеното от ответниците по частната жалба искане,
ведно с представяне на съответните доказателства, настоящият съд им е присъдил
разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение от 1100 лв.
Съдът намира, че молбата по чл.
248, ал. 1 от ГПК, обоснована с релевираното за първи път възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК, се явява допустима, а освен това е и основателна. Това е така,
защото частните жалбоподатели са могли да направят това възражение едва след
получаване на определението по настоящото дело, тъй като преди това на същите
не се изпраща отговора на частната жалба и представените от ответниците
доказателства, вкл. и относно направените от тях разноски. Липсата на
процесуално задължение за съда в тази насока и вменено от процесуалния закон
задължение на страната за запознаване с депозирани от ответниците документи,
когато делото е разгледано в закрито с.з., обосновава извода за своевременност
на направеното възражение.
Настоящото дело не се отличава с
фактическа и правна сложност /поставен е за разрешаване процесуален въпрос, по
който е налице и съдебна практика на ВКС/, а съгласно чл. 11, вр. чл. 7, ал. 1,
т. 7 от Наредба № 1 на ВАС, минималният размер на адвокатското възнаграждение в
случая възлиза на 200 лв.
Молбата
следва да се уважи като определението по настоящото дело в частта му за
разноските следва да се измени като вместо сумата от 1100 лв., която Х.М.Х., М.Х.Х.
и Д.Х.Х. са осъдени да заплатят на Д.В.И. и И.Д.И., същите следва да им
заплатят сумата от 200 лв. Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на
осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК определение № 260027/18.01.21г., постановено по в.ч.гр.д. № 551/20г. на ВАпС в частта му
за разноските, като ВМЕСТО сумата от 1100 /хиляда и сто/лв., която Х.М.Х., М.Х.Х.
и Д.Х.Х. са осъдени да заплатят на Д.В.И. и И.Д.Илчев, същите следва да
заплатят сумата от 200 /двеста/ лв., на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
с частна жалба пред ВКС при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал.
2 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните чрез процесуалните
им представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: