Р Е Ш Е Н И Е № 1741
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, гражданско
въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на двадесети октомври
две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня
Рабчева
Тоско Ангелов
след като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 2857 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе, приема
следното:
Производство
по чл. 278 вр. с чл. 463 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е с вх. № 7534/16.06.2014г. чрез
ЧСИ Величко Апостолов, район на действие – ОС Пловдив, ЖАЛБА /с наименование, частна жалба/ до Окръжен съд – Пловдив с вх.
№ 25901/18.09.2014г. от К.Р.Ч., с ЕГН **********,***, срещу Разпределение по
см.на чл. 460 и чл. 461 вр. чл. 459 вр. чл. 495 от ГПК от 31.05.2014г.,
предявено на 13.06.2014г. по изпълнително дело № 20118270400480, вследствие от
проведена публична продан на недвижим имот с идентификатор 56784.522.420.1.1 и
в изпълнение на Решение № 246/28.04.2014г. по гр.д. № 349/2014г. по описа на
ПОС.
Жалбоподателят твърди, че в
законоустановения срок обжалва горепосоченото разпределение, което счита да е в
нарушение на процесуалния и материалния закон и следва да бъде отменено, като
бъде постановено ново разпределение. Излага в жалбата следните оплаквания: 1/Счита,
че е налице неяснота за какво точно се разпределят сумите, описани в т. 1 и т.
2 от Разпределението. И в двете точки се говори за дължими „такси по
разпределението”. Не става, обаче, ясно как точно са начислени същите и защо
има начислени такси по разпределение в двукратен размер? Съгласно т. 13 от
ТТРЗЧСИ „за изготвяне и предявяване на разпределението се събира такса в размер
на 30 лева” или 36 лв с вкл.ДДС, с оглед на което сумата над 36 лева се явява
незаконосъобразно начислена. Дори да се приеме, че следва да се начислят и
такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ, то незаконосъобразно е начисляването им в двоен
размер.
2/В
Раздел І/графа последна/частният съдебен изпълнител разпределя „остатъкът от
3 229.98 лв съразмерно между хирографарните кредитори /взискатели/ „Кера
Пловдив” АД и „Първа инвестиционна банка”, като за „Кера Пловдив” АД е
разпределена сумата от 1 162.80 лева, а за банката – 2 067.18 лева.
От разпределението е видно, че „съгласно електр. продукт” вземанията на „Кера
Пловдив” АД и „Първа инвестиционна банка” АД са равни и възлизат на
414 406.88 лева, респективно, на всеки от взискателите трябва да бъде
разпределена сумата от 1 614.99 лева /равняваща се на ½ от
3 229.98 лева/. Дори да се приеме, че се касае за техническа грешка при
отбелязване размера на вземанията, счита за незаконосъобразно определяне
квотите на съответните взискатели „приблизително”.
3.
ЧСИ Апостолов е начислил, респ. такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ два пъти в
обжалваното разпределение – в т.І/4/ и в т.ІІ графа първа. Разпределението в
тази му част е незаконосъобразно и ощетява както длъжника, така и взискателите
по делото. Таксата по посочената разпоредба се начислява еднократно върху
събрана сума.
За пълнота твърди, че следва да отбележи,
че е неясно и как се приспада такса по т. 20 от начислената такава по т. 20,/т.26-б.м./,
що се касае до сумата от 6 750 лева, която сума е събрана от удържан
задатък.
С писмено възражение по чл. 436 ал. 3 от ГПК ответникът по жалбата, „Първа инвестиционна банка” АД, с ЕИК *********, гр.
София, бул.”Драган Цанков”37, представлявано от В. Х. и Д. К. в качеството им
на изпълнителни директори, чрез пълномощника, юрисконсулт И. Х. Х., оспорва
жалбата като неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение и
да бъде потвърдено изготвеното разпределение. Останалите ответници по жалбата –
”Кера” АД гр. Пловдив, „Европапир България” ЕООД, гр. София, МДТ Пловдив, НАП
ТД Пловдив, редовно уведомени, не вземат становище по подадената жалба.
Постъпили са писмени мотиви по чл. 436
ал. 3 изр. последно от ГПК от страна на ЧСИ Величко Апостолов, с които се взема
становище, че подадената жалба се явява допустима, но неоснователна.
ПОС след като констатира, че жалбата е
допустима – подадена от надлежна страна по делото- длъжник К.Р.Ч. с ЕГН **********,***,
в законния срок по чл. 462 ал. 2 пр.
първо от ГПК-в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението, срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител-Разпределение по чл. 460 от ГПК от 31.05.2014г., разгледа жалбата по същество.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна, поради следните съображения:
От приложено копие на изп. дело №
480/2011г. по описа на ЧСИ В.Апостолов, е видно, че същото е образувано на
02.07.2011г. по молба на основание чл. 426 ал. 1 от ГПК от взискател „Кера
Пловдив” АД , с ЕИК *********, гр. Пловдив 4000,р-н Централен,
ул.”Радецки”№22А,ет.2, срещу длъжници
„Багра”ЕООД, с ЕИК *********, гр. Пловдив, р-н Северен, ул.”Рогошко шосе”№1
запад, и К.Р.Ч., с ЕГН **********,***.
Производството по изпълнителното дело е било прекратено по отношение на „Багра”
ЕООД, /вж. в т.н. и отметка от ПЧСИ върху писмо с изх.№05735/03.07.2014г.-лист
9 по гр.д.№2857/14г.; като производството по изпълнителното дело е прекратено
по отношение на „Багра”ЕООД-в несъстоятелност, гр. Пловдив, с постановление от
26.06.2014г. на ЧСИ В.Апостолов/, при което е останал като длъжник, само, К.Р.Ч.,
с ЕГН **********.
По изпълнителното дело е извършена
публична продан за периода 09.08.2011г. до 09.09.2011г. на недвижим имот,
собственост на длъжника К.Р.Ч., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.522.420.1.1, с предназначение /жилище/ апартамент, находящ се в град
Пловдив, ул.”Радецки”№41, на етаж 2 /втори/,/първи жилищен/, със застроена площ
от 126 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение, както и съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Проданта е приключила с обявяване на купувач с протокол от 07.10.2011г. –
„Първа инвестиционна банка” АД гр. София, което е присъединен взискател по
изпълнителното дело, ипотекарен кредитор. Сумата, на която е продаден имотът е
120 000 лева. На основание чл. 493 т.2 предл. 3 вр. с чл. 493 т. 1 от ГПК
е удържан внесен задатък на участвало в публичната продан трето лице – А.С., в
размер на 6 750 лева. От страна на взискателя, на който е възложена вещта,
/обявения за купувач/, относно дължимата от него сума в размер на 120 000
лева е поискано възлагане вместо плащане, съгласно чл. 495 вр. с чл. 461 от ГПК.
Вследствие на което е извършено,
предходно на обжалваното с настоящата жалба, Разпределение на 09.10.2013г. по
изп. дело №480/2011г., на сумата от 120 000 лева, /за която е поискано
прихващане/ и сумата от 6 750 лева, /постъпила от задържан задатък/;
разпределението е предявено на страните на 18.10.2013г., като това
разпределение след предявяването му на страните е било обжалвано с жалба
вх.№14227/21.10.2013г., по която ПОС се е произнесъл, като неговото решение,
както и Разпределението от 09.10.2013г., са отменени от ПАС с Решение №
246/28.04.2014г. по гр.д. № 349/2014г., като делото е върнато на ЧСИ за
изготвяне на ново разпределение. Атакуваното с настоящата жалба, Разпределение
от 31.05.2014г. е изготвено съгласно дадените указания в мотивната част на
решението на ПАС; като са включени всички присъединили се към деня на
разпределението кредитори /взискатели/.
ПОС констатира, че съгласно указанията в
мотивната част на горецитираното решение на ПАС, в обжалваното Разпределение от
31.05.2014г., първо е разпределена сумата от 6 750 лева, постъпила като
задатък, удържан от съдия изпълнителя съгласно чл. 493 т. 1 от ГПК, по реда на
чл. 136 от ЗЗД, относно която сума нито един от кредиторите няма привилегия, а
след това е разпределена сумата от 120 000 лева, /която сума не е
постъпила по изп. дело, тъй като относно нея е поискано от обявения за купувач,
възлагане вместо плащане/.
Относно
оплакванията по пункт 1/ от настоящата жалба ПОС констатира следното:
В раздел І. - Разпределението на сумата от 6750 лева, ЧСИ я разпределя: - за
„вземания за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение”-чл. 136
ал. 1 т. 1 от ЗЗД, по изпълнителното дело до момента на разпределението
/31.05.2014г./, съответно, по шест точки, както и - за „вземания на държавата”-чл. 136 ал. 1 т. 6
от ЗЗД вр. с чл. 136 ал. 2 от ЗЗД, по изпълнителното дело до момента на
разпределението /31.05.2014г./, като остатъкът от 3 229.98 лева разпределя
съразмерно между хирографарните кредитори/взискатели:”Кера Пловдив” АД и „Първа
инвестиционна банка” АД.
Жалбоподателят обжалва това
разпределение, само, в частта за „вземания за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение”-чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД, по изпълнителното дело до
момента, и то относно точка 1/180
лева-Такси по разпределение-т.13,т.5 от ТТРЗЧСИ; както и относно точка 2/204 лева-Такси по разпределение
от 09.10.2013г.-т.13,т.5 от ТТРЗЧСИ.
Съгласно т. 13 от ТТРЗЧСИ „за изготвяне
и предявяване на разпределение се събира такса – 30 лева, без вкл.ДДС, /или 36
лева с вкл.ДДС/. Съгласно т. 5 от ТТРЗЧСИ „за връчване на призовка, препис от
жалба, уведомление и книжа се събира такса – 20 лева, без вкл.ДДС, /или 24 лв с
вкл.ДДС. В случая, са били изпратени относно настоящето разпределение 6 броя
„призовки за предявяване на разпределение” /2 за двамата първоначални длъжника,
1 за първоначалния взискател, и 3 за присъединените взискатели/, за което са
събрани 144 лева /6 броя призовки х 24 лева/, която сума представляват такса за връчването на призовка, съгласно
т. 5 от ТТРЗЧСИ. За самото изготвяне и предявяване на разпределението таксата е
36 лв, като предявяването на разпределението е на длъжника и всички взискатели,
съгласно чл. 462 ал. 1 от ГПК. Поради което е определена и сумата от 36 лева /1х36лв/,
която сума представлява такса за изготвяне и предявяване на разпределението.
Предвид изложените обстоятелства
настоящият състав на ПОС приема, че в тази част - относно раздел І. точка 1/180
лева-Такси по разпределение-т.13,т.5 от ТТРЗЧСИ; разпределението не страда от
посочената в жалбата незаконосъобразност, поради което и жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Относно точка 2/-204 лева-Такси по
разпределение от 09.10.2013г.-т.13,т.5 от ТТРЗЧСИ, ПОС приема, че тези разноски
по изпълнението не следва да бъдат за сметка на длъжника, поради което и не
следва да се включат в разпределението, тъй като, безспорно, това са разноски
по разпределението, което е вече отменено като незаконосъобразно от страна на
ПАС с горецитирано решение - Решение №
246/28.04.2014г. по гр.д. № 349/2014г., по арг. от разпоредбата на чл. 79 ал. 1
т. 2 предл. второ от ГПК. Поради което и
разпределението се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено от съда, като ЧСИ следва да извърши ново разпределение на сумата от
6750 лева, без да включва в разпределението – сумата от 204 лева- Такси по
разпределение от 09.10.2013г. –т.13,т. 5 от ТТРЗЧСИ.
Относно
оплакванията по пункт 2/ от жалбата ПОС констатира, че всъщност се касае до
техническа /очевидна фактическа грешка/ при посочване на остатъка от
задълженията на хирографарните кредитори /взискатели/, което се установява от
приложен по изпълнителното дело Констативен протокол от 31.05.2014г., изготвен
във вр. с предстоящото Разпределение, в който се посочва точно какъв е остатъкът
от размера на вземането на всеки един от взискателите по изпълнителното дело.
Съответно, остатъкът от вземането на взискателя „Кера Пловдив” АД е 414 406.88 лева, а остатъкът от вземането
на взискателя „Първа инвестиционна банка” АД е 733 276.09 лева, /вместо
погрешно отразеното в постановеното разпределение- вземане в размер на
414 406.88 лв за взискателя „Първа инвестиционна банка” АД/. Тази
техническа грешка може да се изправи от страна на ЧСИ, но същата не се отразява
на размера на разпределените суми за последно посочените двама взискатели,
което разпределение е съответно на точния размер на техните вземания. Тъй като,
вземанията на тези двама взискатели са вярно посочени в процентно съотношение,
съответно, за „Кера Пловдив”АД-36 %, а за „Първа инвестиционна банка” АД-64 %,
то и правилно е разпределена помежду им сумата съразмерно на процентното им
съотношение на вземането.
Но
поради гореизложено вече съображение, че неправилно е включена сумата от 204
лева в разпределението на сумата от 6750 лева, ПОС приема, че следва изцяло да
се отмени извършеното разпределение на сумата от 6 750 лева. При което и
след изключване на сумата от 204 лева, следва да се извърши ново разпределение,
при което и остатъкът би имал, вече, друг размер, /различен от посочения в
разпределението- 3229.98лв/, при което и размерът на сумите, които всеки един
от двамата хирографарни кредитори/взискатели, следва да получи от новото
разпределение, ще бъде различен.
Относно
оплакванията по пункт 3/ от жалбата ПОС констатира, че след като ЧСИ извършва две
разпределения на суми, макар и в един акт, /в съгласие и с постановеното от ПАС
в горецитирано решение/, то и таксата по
т. 26 от ТТРЗЧСИ е начислена, както при разпределение – на сумата от 6750 лева,
така и при разпределение – на сумата от 120 000 лева. Поради което е
неоснователно оплакването на жалбоподателя, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е
начислена два пъти. В случая, такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е начислена при
разпределението на двете суми, както на сумата 6750 лв, така и на сумата
120 000 лв.
Таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ се начислява
за изпълнение на парично вземане и е
пропорционална на събраната сума. При сумата от 6750 лв пропорционалната
такса възлиза на 560 лева без ДДС, /или на 672 лева с вкл.ДДС/, съгласно т.26 б.”в”.
При сумата от 120 000 лв пропорционалната такса възлиза на 5620 лева без
ДДС, /или на 6 744 лева с вкл. ДДС/, съгласно т.26 б.”е” от горецитирана
тарифа.
От сумата по т. 26 /в раздел ІІ от
разпределението- на сумата от 120 000 лева/ е приспадната сумата по т. 20
от ТТРЗЧСИ, тъй като последната вече е била събрана като такса опис, поради
което се получава като дължима разликата от 5 124 лева, /6744 лв-1620
лв=5124лв/.
Доколкото в р-л І от разпределението – на
сумата от 6750 лева, дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ възлиза
на 672 лв с вкл.ДДС, и точно същият размер от 672 лева е посочен в р-л І, т. 4,
като „такса по т. 26 по ТТРЗЧСИ”, то ПОС приема, че впоследствие посоченото
„след приспадане на събрана такса по т.20 от ТТРЗЧСИ” се явява необосновано,
тъй като по делото няма данни такава такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ да е била
събрана, за да бъде приспадната от таксата по т. 26 от тарифата; явно, изразът
„след приспадане на събрана такса по т.20 от ТТРЗЧСИ” към т.4 раздел І от
разпределението, се дължи на фактическа грешка, която следва да бъде отстранена
от ЧСИ при изготвяне на новото разпределение на сумата от 6750 лева.
Водим от гореизложеното Пловдивският
окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
извършеното от ЧСИ Величко Апостолов, рег. № 827, с район на действие
ОС-Пловдив, разпределение от 31 май 2014г. по изпълнително дело № 20118270400480, относно пункт І.- разпределена сума в размер на 6 750 лева
/шест хиляди седемстотин и петдесет лева/.
ВРЪЩА
делото на ЧСИ Величко Апостолов, рег. № 827, с район на действие ОС-Пловдив за
извършване на ново разпределение на сумата от 6 750 лева, като се съобрази
с указаното в мотивната част на настоящето решение. Разпореждането за връщане
да се изпълни след влизане в сила на решението на окръжния съд.
ПОТВЪРЖДАВА извършеното от ЧСИ Величко Апостолов, рег. №
827, с район на действие ОС-Пловдив, разпределение от 31 май 2014г. по
изпълнително дело № 20118270400480, относно пункт ІІ.-разпределена сума в
размер на 120 000 лева /сто и двадесет хиляди лева/.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред ПАС, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/