Р Е Ш Е Н И Е № 790
02.11.2015г.,
град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ски районен съд VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в
публично заседание на 23.10.2015г., в следния състав:
Председател : МИНЧО МИНЕВ
секретар:
Т.И.
прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЕВ
гр. дело № 1391 по описа за
2015 година и за да се произнесе, съобрази:
Делото е образувано по исковата молба на
„Водоснабдяване и канализация- С.” ООД
/ВиК С./, в която се твърди, че при него има открита партида за недвижим
имот, свързан към водопреносната мрежа, на адрес: гр. С., ул. „У.” №…, с титуляр
и потребител ответника Я.И.Б.. До имота били доставяни ВиК услуги- питейна вода,
а консумацията се отчитала ежемесечно от представител на „В и К- С.” ООД, като
през целия период количествата вода били начислявани служебно- на осн.чл.23
ал.5, т.1 от Общите условия на В и К- оператора /ОУ/, поради липса на монтиран
в жилището индивидуален водомер; стойността й била фактурирана, след което,
съгласно същите ОУ, за титуляра на партидата възниквало задължение да внесе
дължимата сума в тридесетдневен срок от издаването на фактурата. Твърди се, че
ответника не е изпълнявал това задължение в периода от 01.09.2009г. до
30.11.2014г.вкл. Ето защо, освен за стойността на доставената вода, за него
възникнало още едно парично задължение- съгласно вече цитираните ОУ, при
забавено изпълнение потребителя на В и К услуги дължи обезщетение за забава,
т.нар. мораторна лихва, в размер на законната лихва за страната за съответния
период.
С цел събиране на вземанията си за
главница и мораторна лихва от длъжника Б., ВиК-дружеството депозирало заявление
по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Заповед била издадена, но не и изпълнителен лист, защото в срок било депозирано
възражение от ответника по заявлението, ответник и по настоящия иск. Това пък
дало повод на дружеството да предяви положителен установителен иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 от ГПК, съда да приеме с решение за установено, че ответника
му дължи: 1/ главница в размер на 433.37лв., заедно със законната лихва,
считано от датата на депозиране пред съда на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.; 2/ лихва за забава, натрупана към 17.02.2015г. в размер на
125.32лв., както и разноските в заповедното производство- 26.50лв.
Претендират се и разноските, направени по
настоящото дело.
Производството
се движи по правилата на общия исков процес.
На ответника е връчен- чрез
назначения му от съда в условията на чл.47 от ГПК особен процесуален
представител-адвокат, препис от исковата молба и чрез него е депозиран писмен
отговор. Възражението на Б. е, че част от вземанията са погасени с изтекла в
негова полза, давност и те обхващат периода 01.09.2009г.- 30.11.2011г. за
главница в размер 214.67лв. и лихва за забава от 53.43лв.
В проведеното по делото открито съдебно заседание
страните с представляват от процесуалните си представители- адвокати, като се
поддържат съответно иска и възражението против него.
След като
обсъди събраните по делото доказателства, съда приема за установена следната
фактическа обстановка:
Не е спорно по делото
обстоятелството, че през процесния период от време ответника е бил клиент на ищцовото
дружество и потребител на доставяната от него питейна вода за обект,
представляващ адреса му за призоваване.
За стойността на тези
услуги ВиК дружеството е издавало първични счетоводни документи- фактури, с
поредни номера от № **********/ 30.09.2009г. до № **********/ 30.11.2014г.,
издавани през всеки един от месеците в този период. Видно от съдържанието им,
задължението на ответника е за по 5куб.м. вода всеки месец. Това обстоятелство-
че ищеца е начислявал на ответника такова количество вода, служебно, се
установява и от съдържанието на представения в открито заседание документ-
карнет.
От приобщеното към настоящото дело, частно гражданско
дело № 783/ 2015г. се установява, че ВиК С. е депозирало по-рано във времето заявление
по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
събиране на гореописаните парични вземания. В рамките на развилото се заповедно
производство е била издадена Заповед за изпълнение № 439 от 12.03.2015г., с
която е разпоредено на Я.И.Б. да му заплати сумата 433.37лв, представляваща
стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.09.2009г.
до 30.11.2014г. на адреса на ответника- С., ул.”У.”№…, ведно със законната
лихва, считано от 11.03.2015г. до окончателното й изплащане; също и мораторната
лихва, изтекла върху предходното вземане към 17.02.2015г. в размер на 125.32лв.,
както и направените в хода на делото разноски в размер на 25лв. Ответникът е
депозирал, в срок, възражение против
заповедта.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е
положителен установителен иск- за съществуването на парично вземане, за което
на ищеца е издадена в т.н. заповедно производство и на осн.чл.410 от ГПК
заповед за изпълнение. Против последната обаче е депозирано възражение- от
ответника в заповедното производство, ответник и в настоящия исков процес. Това
обстоятелство и необходимостта да запази правата си по паричните вземания са
мотивирали „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- С.” ООД, със седалище и адрес на
управление гр. С. в законоустановения едномесечен срок да предяви установителен
иск за съществуване на вземането по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК. Той е допустим, подведомствен е на съдилищата на
Република България и е подсъден на
Районен съд- С. по правилата на родовата и на местната подсъдност. Следва да се
приеме, че иска е и иска е частично основателен, защото този извод се налага от
събраните в хода на делото доказателства:
Безспорно е, че през процесния период от време ищцовото
дружество е доставяло ВиК услуги-питейна вода, до обект на ответника,
представляващ адреса му за призоваване. Количествата им обаче не са отчитани по
водомер, а начислявани служебно – по 5куб.м. всеки месец, тъй като по твърдение
на ищеца, което според съда не бе възможно да бъде проверено, предвид
невъзможността ответника да бъде открит дори от призовкар, в жилището няма
монтиран водомер. При това положение ВиК дружеството е имало право да постъпи
по този начин, защото така е предвидено с чл.23, ал.5, т.1 от общоизвестните
Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор
„В и К С.”. След това задълженията са фактурирани
съгласно правилата, визирани в чл. 23, 30 и 31 от същите Общи условия.
С осъществяването на тези
факти се е активирала отговорността на ответника, като потребител на услугите,
да ги заплати- чл.30 ал.1 и чл.31 ал.2 от ОУ. Той обаче не ангажира
доказателства в тази връзка /а това бе в негова тежест/.
Коментираното до тук налага
извода, че „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-С.” ООД има вземане в размер на
главницата.
Пак по тази
причина- че ответника не е погасил задължението, той е неизправна във
взаимоотношенията с дружеството страна; изпаднал е в забава в плащането на
сумата за главница и поради това дължи на ищеца обезщетение- т.н. мораторна
лихва- чл.42 от Общите условия във вр. с чл.86 от Закона за задълженията и
договорите. Неоспореният й размер е 125.32лв.
От ответника обаче се направи възражение за изтекла в
негова полза погасителна давност- за вземанията, обхващащи периода
01.09.2009г.- 30.11.2011г.: за главница в размер 214.67лв. и лихва за забава от
53.43лв. Съдът, макар и не изцяло, споделя тази позиция, заета от особения
процесуален на ответника в депозирания от него писмен отговор, поддържана и в
съдебно заседание. Защото заявлението, с което съда е сезиран, е депозирано на 11.03.2015г.,
а вземането на ищеца е за т.н. периодични платежи и поради това се погасява с
изтичането на кратката 3-годишна погасителна давност- чл.111б.”в” от Закона за
задълженията и договорите. Имайки предвид датата, на която е депозирано пред
съда заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, съда
намира, че погасени по давност са вземанията за главница и т.н. мораторна
лихва, за периода от 01.09.2009г. до м.01.2012г. вкл., защото задължението за
м.01.2012г. е трябвало да се заплати до втори март същата година -защото
съгл.чл.31 ал.2 от ОУ на ВиК-С., потребителите са длъжни да заплащат дължимите
от тях суми за ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането, а
последното е извършено на 31.01.2012г., видно от фактура №**********. Така от
трети март 2012г. е започнала да тече погасителната давност за вземането за
м.януари 2012г. и е изтекла на 03.03.2015г. За този период от време задължението
за главница е 230.87лв. / първите четири месеца стойността на 5куб.м. вода е
7.26лв. на месец; петия месец- 7.43лв. и за всички останали- по 8.10лв.месечно/,
а за лихва за забава- 95.83лв. /видно то справката-извлечение, представена в
заповедното производство/. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес обаче
съда ще уважи възражението само до размера, посочен в него: 214.67лв.-
касателно главницата и 53.43лв. касателно лихвата за забава. След като тези суми бъдат
приспаднати от онези, за които вече е издадена заповед за изпълнение, се
оказва, че
установителния иск е частично основателен- за главница в размер 218.70лв. и
лихва за забава в размер 71.89лв. За горницата над тези размери до пълните
претендирани, съда ще отхвърли иска.
При този изход на делото ответника трябва да бъде
осъден да заплати на ищеца, част от направените от него разноски- част от
разноските в заповедното производство и част от разноските в исковия процес. В
заповедното производство, развило се в ч.гр.д. № 783/2015г. разноските на
дружеството по заповедта за изпълнение са 25лв. Ето защо, съразмерно уважената
част от установителния иск, то има право на разноски в размер 13лв. В исковото
производство Вик С. направи разноски в общ размер 345лв.., от които: 75лв.-
доплатена държавна такса- такса за образуване на гр.д.№ 1391/2015г.; 150лв.-
депозит за особения процесуален представител, назначен на ответника, на
разноски на ищеца и 120лв.- адвокатско възнаграждение. Поради това му се следват
разноски в размер 179.44лв.
При горните съображения С.ски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА на осн. чл.415 и чл.422 от ГПК ЗА УСТАНОВЕНО, че Я.И.Б. с ЕГН: **********
и адрес *** ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- С.” ООД, БУЛСТАТ *********, със седалище гр. С. и адрес на
управление на дейността- ул. „Шести септември” № 27 част от сумите, за които на дружеството е издадена в заповедно
производство, развило се в ЧГД № 783/
- 218.70лв.
/двеста и осемнадесет лева и седемдесет
стотинки/- главница, представляваща стойността на питейна вода, доставена от
ищцовото дружество за периода м.12.2011г.вкл.- 30.11.2014г.вкл., за обект на
адрес: гр. С., ул.„У.” №…, потребител за който е Б., която сума се дължи ведно със законната лихва, считано от 11.03.2015г. до окончателното й
изплащане.
- 71.89лв. /седемдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки/
- мораторна лихва за забава, начислена върху главницата,
а ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради погасяване вземането на ищеца с изтекла в полза на
ответника давност, иска за: главница за разликата над 218.70лв. до пълния
заявен размер 433.37лв. и за лихва за забава- над 71.89лв. до пълния заявен
нейн размер- 125.32лв., обхващащи периода 01.09.2009г.- 30.11.2011г.вкл.
ОСЪЖДА Я.И.Б. с ЕГН: ********** да заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-
С.” ООД, направените от последното по настоящото установително производство-
гр.д.№ 1391/2015г., разноски, съразмерно уважената част от иска- 179.44лв. /сто седемдесет и девет лева
и четиридесет и четири стотинки/, а ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането над
този размер до размера, за който се представя списък по чл.80 от ГПК- 346.40лв.
ОСЪЖДА Я.И.Б. с ЕГН: ********** да заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ- С.” ООД, направените от последното в заповедното производство,
развило се в ч.гр.д.№ 783/2015г. на СлРС, разноски, съразмерно уважената част
на установителин иск- 13лв.
/тринадесет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред С.ски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: