Решение по дело №192/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на А. Ю. Д., ЛНЧ **********, с адрес на пребиваване: [населено място], [жк], [адрес], ап. 101, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 17874/20.11.2023 год. на председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет/МС/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Жалбоподателят счита оспорения акт е незаконосъобразен като издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочи, че са били налице всички материалноправни предпоставки за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Твърди, че не е изяснена действителната фактическа обстановка като не са обсъдени доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата, а формално и бланкетно е посочено, че не са налице предпоставките за предоставяне на международна закрила. По подробно изложени в жалбата доводи моли за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката за ново произнасяне на административния орган, с указания да бъде предоставена международна закрила по реда на чл. 8 или 9 във вр. с чл. 75 от ЗУБ. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и чрез процесуален представител като поддържа жалбата.

Ответникът - председателя на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерския съвет/МС/, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт, справки относно Руска Федерация и писмени бележки, в които моли жалбата да бъде отхвърлена.

Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира за установено следното от фактическа страна:

На 15.03.2023 г. жалбоподателят А. Ю. Д., ЛНЧ **********, роден на [дата]. в [населено място], Руска федерация, руснак по народност, православен християнин, неженен, подал молба вх.№ ОК-1-1377 в Регистрационно - приемателен център /РПЦ/ София, ДАБ, за предоставяне на международна закрила. Личните му данни били установени въз основа на представен национален паспорт с № *********.

По повод молбата за закрила директорът на и.д. началник „ПМЗ – кв. Обча купел“ при РПЦ София, на основание чл. 58, ал. 10 ЗУБ е поискал становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ /л.99/.

В писмо, рег. № М-8030/26.04.2023 год. е отразено, че ДАНС не възразява да се предостави закрила в Република България на А. Ю. Д. в случай, че отговаря на условията на ЗУБ /л.76/.

На 21.04.2023 г. с жалбоподателя е проведено интервю в присъствие на преводач, за което е съставен протокол рег. № УП 22095 /л.82-87/. По време на интервюто Дубровский е заявил, че през последните 10 години е бил в България осем пъти, като е посещавал страната посредством издадени му туристически визи. Неговата приятелка (гражданка на Украйна) е дошла в България през месец август 2022 г., като той пристигнал в България на 14.11.2022 г. и се е срещнал с нея за да обмислят какво да предприемат. Две седмици по- късно се е завърнал в Москва, Р., за да изготви документи за имущество, пълномощни и други нотариални документи. За последен път е напуснал Р. на 31.12.2022 г. легално до Турция, където е останал до 03.01.2023 г., когато легално през ГКПП-Малко Търново, е преминал на българска територия посредством издадена му от българското представителство в [населено място], Руска федерация българска виза тип „Ц".

Неговата майка, баба и дядо живеят в [населено място], България. Посочва, че не е отбил редовната си военна служба по здравословни причини. Заявява, че въпреки това понастоящем в армията се зачислявали хора със здравословни проблеми като рак и диабет. Допълва, че понастоящем е военно задължен. Дава пример с това, че по думите му на 20.04.2023 г. в Москва са хванали мъж на улицата и са го изпратили директно на фронта. Не заявява наличието на лични проблеми свързани с религиозната му принадлежност на православен християнин и с етническата му принадлежност. Посочва, че не е бил член на политически партии или организации.

Мотивира молбата си за закрила с опасения от мобилизиране и с нежеланието му да служи в руската армия. Изразява становище, че е пацифист и винаги е бил против войната. Винаги открито е изразявал своето мнение за властите и редовно е ходил на митингите - на площад Болотная през месец декември 2011 г. и на митинга в защита на Навални на 21.04.2021 г.. Посочва, че митингът от месец април не се е провел като в свободна демократична държава, имало е присъствие на полиция, полицейски превозни средства, в които са прибирали задържаните. След този митинг, след като войната е започнала, заявява, че е изпитвал страх да изразява свободно мнението си, тъй като на този митинг са били хванати двама негови приятели, които са били задържани в предварителния арест. Във връзка с това изпитвал страх да продължи да посещава митинги, тъй като страната му е приела закон, относно това, че всяко несъгласие с властта, и ако е против войната, ще бъде наказан.

Чужденецът публикувал пост в социалната мрежа Инстаграм против войната. През месец септември 2022 г. руското правителство е започнало мобилизация, призовавайки хора за участие в престъпната война. В [населено място] са започнали хайки за събиране на хора, които да бъдат изпратени на фронта. Негов колега, който е пътувал с метрото е бил задържан и му е била връчена призовка. Твърди, че изпитвал страх и е заминал при негови приятели, като не е напускал дома без крайна необходимост, тъй като е имало вероятност да се срещне с полицията и е имало опасност те да го задържат или да му връчат призовка - да го затворят или да го изпратят на фронта.

На 16.01.2023 г. е получил обаждане от неговата майка, която към дадения момент е била на територията на Руската федерация, в което тя му е казала, че са идвали хора, за връчване на призовка. Чужденецът заявява, че не желае да убива и да поддържа режима. Посочва, че е налице закон, относно това, че ако се отклони от служба може да бъде изпратен в затвора за 10 години, а от затвора хората биват изпращани на фронта. Твърди, че на 30.01.2023 г. майка му се е обадила повторно и му е казала за второ посещение, този път от страна на полицаи, които са искали да знаят местоположението на чужденеца. Тя е била заплашвана с това, че срещу него ще бъде възбудено следствено дело, а също така и че на нея също ще създадат проблеми ако не им съобщи. Заявява, че на 14.04.2023 г. е приет закон за електронни призовки, както и са налице изменения в законите свързани с държавната измяна. Смята, че ако се завърне в страната си ще бъде задържан още на летището защото е бил и на територията на неприятелска страна, ще бъде изпратен или на война, или в затвор.

В проведеното интервю руският гражданин посочва, че към него не са били отправяни лични заплахи. Твърди, че посредством електронните призовки няма да има значение дали са били връчвани лично. За това че не е служил е 10 години, а затова, че е напуснал страната - доживотен закон.

На 20.11.2023 г. председателят на ДАБ/ към МС е издал решение № 17874, с което на основание чл.75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ е отказал да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Ю. Д..

Административният орган е приел, че по отношение на кандидата не са налице предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. Посочил е, че от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група. Прието е, че в хода на проведеното с него интервю чуждият гражданин е посочил принципното си несъгласие с участието си в протест през 2011 г, както на мероприятия състояло се на 21.04.2021 г., но видно от изказванията на чуждия гражданин е, че той не е имал каквито и да е лично проблеми произтичащи от неговите участия, което се потвърждава от обстоятелството, че той е продължил необезпокоявано да пребивава на руска територия значителен период от време след цитираните от него събития. Изложени са мотиви, че въпреки несъгласието с режима на управление, както и с войната в Украйна, независимо от позоваването на публикация на молителя в социалната мрежа - Инстаграм, в случая не се откриват каквито и да е доказателство, относно това спрямо кандидата да е налице политическо преследване или политически репресии, или друга форма на опит за посегателство срещу личността му. Видно от изявленията му спрямо него не е повдигнато никакво обвинение и той не е бил задържан или търсен от страна на властите, или му е прилагано физическо насилие от страна на властите, или правата му да бъдат нарушени по какъвто и да е начин.

Административния орган се е спрял на факта, че Дубровский е напуснал легално пределите на родината си, като същото е извършил със самолетен полет на международно летище, като е преминал успешна паспортна проверка от страна на граничните служби на Руската федерация, като същото сочи, че спрямо него не е имал конкретен интерес от страна на властите. В допълнение е изложено, че достигайки пределите на българската държава на 14.11.2022 г., като последващи свои действия Дубровский е избрал по негова воля и в пълно осъзнаван на действията си доброволно да се завърне в [населено място], Руска федерация, като ако в действителност живота и сигурността на чужденеца са били поставени в опасност, то той в никакъв случай не би предприел подобна стъпка при каквито и да е обстоятелства. Във връзка с твърдението, че след като е напуснал пределите на страната си той двукратно е бил търсен с цел мобилизирането му, е прието, че не е представил доказателства в подкрепа на твърденията му, нито е представил документа удостоверяващи интереса от страна на руските власти към него, поради което не може да се обоснове заключение, че той би бил преследван или че пребивавайки на територията на Руската федерация има опасност за живота му. Изразеното нежелание на кандидата да бъде мобилизиран, както и наличието на мнение, против войната в Украйна, не е достатъчно основание да се прием, че той е бил подложен на преследване. Изложено е, че частичната мобилизация от септември 2022 г., по чиято причина чужденецът търси закрила е обявена за приключила.

Прието е, че спрямо Дубровский не е осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал. 2 - 5 от ЗУБ и няма риск от бъдещо такова, поради което е обоснован извод, че молбата на кандидата е неоснователна в частта й за предоставяне на статут на бежанец.

В решението са обсъдени и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗУБ, като в тази връзка е отбелязано, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че молителят е бил принуден да отпътува от родината си поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Срещу него не са били предприети такива действия, нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Обсъдени са представените по делото доказателства като е достигнато до извод, че на територията на Руската федерация не е на лице широко мащабен въоръжен конфликт, като дори и да се завърне в държавата си по произход, Дубровский би могъл да води нормален начин на живот. Посочено е, че молителят не е заявил член на семейството му да има предоставен статут в Р.България, както и че руският гражданин не обосновава в молбата си други причини от хуманитарен характер, нито посочва някоя от причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

Решение № 17874/20.11.2023 г. на председателя на ДАБ е съобщено на жалбоподателя на 04.12.2023 г., като той е бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.

Жалбата срещу Решението е подадена чрез административния орган на 18.12.2023 год.

По делото са представени Справка вх. № ЦУ-1415/19.09.2023 г./ на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, и Справка вх. № ЦУ-452/23.01.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ относно общото положение в Руската федерация.

При тези факти, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 84, ал. 3 ЗУБ, от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган - председателя на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерския съвет /МС/, предоставените му в чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ правомощия.

Оспореният административен акт е в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни основания.

При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват неговата отмяна.

С Дубровский е проведено интервю, при спазване на изискванията, установени в чл. 63а ЗУБ, в присъствие на преводач и на заявения и разбираем от него език, с което е гарантирано правото на чужденеца да изложи причините, мотивирали го да търси международна закрила и да иска да му бъде предоставен бежански или хуманитарен статут в Република България. Административният орган е извършил всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на жалбоподателя и държавата му по произход.

Изискано е писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е било дадено и взето предвид от административния орган преди произнасянето му в изпълнение на изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ. Спазен е и срокът, установен в чл.75, ал.1 от ЗУБ за издаване на решението.

На следващо място, относно приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:

Основанията за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според чл. 8, ал. 2 от ЗУБ, за предоставянето на статут по ал. 1 е без значение обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването. Достатъчно е органът или организацията, осъществяваща преследването, да смята, че чужденецът има такава принадлежност. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, субекти, извършващи преследване, могат да бъдат: 1. държавата; 2. партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия; 3. недържавни субекти, когато може да бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване. Според определението, дадено в чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3; 6. действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. В ал. 6 на чл. 8 от ЗУБ е предвидено, че опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Закрилата срещу преследване може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, при условие че същите желаят и могат да предложат ефективна закрила, до която чужденецът има достъп и която няма временен характер /чл. 8, ал. 7 от ЗУБ/.

Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същият е заявил, че е пристигнал на 14.11.2022 г. легално в България и след две седмици, след като с приятелката му решили да останат в България, се е върнал отново в Москва, за да изготви документи за имуществото му – пълномощни и други нотариални документи. В последствие напуснал Р. легално на 31.12.2022 г. като пътувал до Турция, откъдето на 03.01.2023 г. пристигнал в България през ГКПП Малко Търново, легално с българска виза тип „Ц“, издадена му от българското посолство в Москва. В проведеното интервю Дубровский е споделил, че е нямал проблеми свързани с религиозната му принадлежност, не е членувал в политическа партия или организация, не е бил член на въоръжена групировка и не е съден или осъждан. Не е отбил военната си служба, поради здравословни причини, но според него бил зачислен към запаса.

В проведеното интервю, руският гражданин излагайки бежанската си история, мотивира молбата си за международна закрила с политически проблеми в страната на произход, опасения от мобилизиране и с нежеланието му да служи в руската армия. Бил пацифист и против войната. Винаги открито изразявал своето мнение като участвал на митинг през декември 2011 г. на площад Болотная и на митинг през 2021 г. в защита на Навални. Твърди, че на 16.01.2023 г. е получил обаждане от неговата майка, която към дадения момент е била на територията на Руска федерация, в което тя му е казала, че са идвали хора, за връчване на призовка. На 30.01.2023 г. майка му се е обадила повторно и му е казала за второ посещение, този път от страна на полицаи, които са искали да знаят местоположението на чужденеца. Тя е била заплашвана с това, че срещу него ще бъде възбудено следствено дело, а също така и че на нея също ще създадат проблеми ако не им съобщи.

От изложената бежанска история на жалбоподателя, обективирана в Протокол рег. № УП 22095/21.04.2023 г., не се установява срещу него да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на бежански статут. Правилно е отчетено, че причината, поради която Дубровский е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Жалбоподателят не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал. 4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал. 5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие "основателни опасения от преследване". Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Опасенията му, че при завръщане в страната ще бъде преследван за своите политически възгледи и по-конкретно политическото му мнение по отношение на войната или ще бъде мобилизиран са само предположения, които не се обосновават с доказателства.

В случая от събраните по делото доказателства не се установява от една страна жалбоподателят основателно да се страхува от преследване в държавата си по произход, а от друга, това преследване да е по причина неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение по отношение на войната. Правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю, от негова страна не са изложени обстоятелства, сочещи наличие на някое от обстоятелствата, предвидени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ във връзка с чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ. Анализът на заявените обстоятелства сочи, че твърденията на кандидата не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ, тъй като от една страна не твърди да изпитва страх поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, а от друга, изтъкнатото като причина да напусне Р., не може да бъде квалифицирано като преследване на жалбоподателя по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ, или като риск от осъществяване на такова спрямо него. Персонално спрямо заявителя в страната му по произход не е упражнявано насилие и лично не е бил обект на репресии. По самите твърдения на чужденеца, той не е имал проблеми с официалните власти в Р., нито с други субекти по чл.8, ал.3 от ЗУБ, което се установява от факта, че две седмици след пристигането му в България на 14.11.2022 г. отново се е завърнал в Москва като е посещавал различни институции за изготвяне на документи за имуществото му в страната на произход. Преминал е граничен и паспортен контрол необезпокоявано, което потвърждава извода на административния орган, че Дубровский не е имал проблеми с официалните власти в Р.. Обстоятелството, че той е участвал в протести и е публикувал позицията си относно войната в Украйна в Инстаграм, също не водят до извод, че спрямо същият може да бъде осъществено преследване при завръщането му в Р.. Административният орган правилно се е позовал на чл. 9 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. който посочва, че „актове, считани за преследване, по смисъла на чл. 1А от Женевската конвенция: а) трябва да бъдат достатъчно сериозни по своето естество или по повторяемия си характер, за да представляват тежко нарушение на основните права на човека и по-конкретно на правата , упражняването на които не е възможно да бъде ограничено по какъвто и да било начин по силата на чл.15, § 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи или б) трябва да представляват съвкупност от различни мерки, включително и нарушения на правата на човека, която да бъде достатъчно тежка, за да се засегне индивида по начин сравним с посоченото в буква а)". В случая от бежанската история на чужденеца и наведените от същия твърдения не се установяват предпоставките на посочената по-горе разпоредба, поради което че опасенията му за опасенията му да бъде задържан и репресиран при завръщане в страната на произход са неоснователни.

Председателят на ДАБ е приложил правилно материалноправните разпоредби към фактическата обстановка по случая. От информацията, дадена от жалбоподателя при интервюто, не може да се заключи, че той изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Не са налице и предпоставките по чл. 8, ал. 5, т. 5 от ЗУБ, които биха били относими към твърденията на жалбоподателя, че е бил търсен за военна мобилизация чрез неговата майка. По преписката не са приложени доказателства за изпратена призовка или други данни, от които да се установи, че твърденията на жалбоподателя са достоверни. Още повече, че дори и същият е бил търсен от властите в Р. посредством майка му, с цел мобилизиране, това не означава, че същият е отказал да получи призовка и извършеното деяние ще бъде квалифицирано като престъпление по смисъла на чл. 328 от НК на Р. Ф.. Съдът дава вяра на твърденията на жалбоподателя, че се притеснява от съвсем реалистичната вероятност да бъде мобилизиран и възможността да се озове насред реални бойни действия. Тези опасения обаче не са достатъчни, за да се направи извод, че трябва да му бъде предоставен статут на бежанец, в т. ч. и международна закрила, тъй като хипотетичната вероятност той да бъде мобилизиран, не обосновава автоматично наличието на реална заплаха от преследване. От всички изброени в чл. 8, ал. 5 от ЗУБ действия на преследване само действията по т. 5 имат някакво отношение към носенето на военна служба, но това са само действия, които биха се осъществили при отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия и то когато тази военна служба би предполагала извършването на военни престъпления или престъпления против мира и човечеството.

В обобщение следва да се посочи, че съдът споделя изводите на органа, че в случая не са налице данни за конкретна заплаха срещу жалбоподателя, която да възбуди у него основателни опасения от преследване, основани на причините – раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, както е установил и административния орган. Неотносимо към правния спор е и обстоятелството, че председателят на ДАНС е дал становище, че А. Д. не представлява заплаха за националната сигурност, тъй като това е задължителна част от процедурата по разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила.

Правилен е изводът на административния орган, че причините за напускане на страната на произход са извън предметния обхват на ЗУБ. В този смисъл обосновано е прието с оспореното решение, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут на чужденеца.

Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ, за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Законът изисква наличие на реална опасност от тежки лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя. По делото не се съдържат доказателства, подкрепящи изводи в тази насока. От административния орган са изложени законосъобразни мотиви относно липсата на законовите предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ, съгласно който хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗУБ, субекти, извършващи тежки посегателства по ал. 1, могат да бъдат: 1. държавата; 2. партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия; 3. недържавни субекти, ако може да бъде доказано, че субектите, посочени в т.1 и 2, включително международни организации, не могат или не желаят да предоставят закрила срещу тежки посегателства.

След преценка на информацията за страната по произход, обективирана и в двете приети по делото в Справки вх. № ЦУ-1415/19.09.2023 г. и вх. № ЦУ-452/23.01.2024 г. за Р. Ф. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, административният орган е приел, че за гражданина на Р. не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут съобразно тълкуването на чл.15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз от 17.02.2009 г. по дело №С-465/07, които се преценяват във връзка с прилагане нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Правилно е прието, че дори да се завърне в държавата си чужденецът би могъл да води нормален начин на живот и не би могъл да бъде изложен на тежки посегателства, поради което за него не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Органът правилно е приел, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на масово и безогледно насилие в държавата му по произход. На територията на Р. Ф. няма широко мащабен въоръжен конфликт и не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при пребиваването си в държавата на произход. От представените справки за положението в Р. Ф. е видно, че ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваването си в страната е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи, респ. че са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на лицата от тази държава. Чужденецът няма членове на семейството си, които да са получили закрила в Република България, затова за него не са налице и предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ. Посочените от лицето пред административния орган мотиви не могат да бъдат оценени като хуманитарни, с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВАС (виж. Решение № 10878/09.11.2023 г. по адм. д. № 5282/2023 г., Решение № 10903/09.11.2023 г. по адм. д. № 8168/2023 г., Решение № 12534/14.12.2023 г. по адм. д. № 6941/2023 г. и д.р, всички по описа на ВАС, четвърто отделение).

Административният орган е обсъдил всички относими към случая факти и обстоятелства, включително вземайки предвид актуалната обстановка в Р. Ф. и съобразявайки степента, в която жалбоподателят е конкретно засегнат от нея, като оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби и не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна. Решението съответства и с целта на закона.

По изложените съображения, оспореното решение, като издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, е законосъобразно, а жалбата на А. Ю. Д. като неоснователна следва да се отхвърли.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Ю. Д., ЛНЧ **********, с адрес на пребиваване: [населено място], [жк], [адрес], ап. 101, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 17874/20.11.2023 год. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.