Съдия-докладчик: Сона Гарабедян
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от ГПК „....“, ЕИК .... против „....“ ЕООД, ЕИК
....3, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр.
с чл. 327, ал. 1 от ТЗ.
Ищецът твърди, че с ответното дружество имат неформален договор за доставка на дървен
материал във вид на трупи, собствено производство, добити от него. Твърди също, че: 1. По
фактура № 3348/04.03.2020 г. е доставил и предал на ответното дружество дървен материал -
смърч, ела и бор на стойност 2149.20 лв. с ДДС. Датата на плащане по тази фактура е
04.03.2020 г., 2. По фактура № 3353/23.03.2020 г. е доставил и предал на ответното
дружество дървен материал - смърч, ела и бор на стойност 1 777.68 лв. с ДДС. Датата на
плащане по тази фактура е 23.03.2020 г. Общата стойност на доставения от ищеца дървен
материал по горните три фактури е в размер на 3 926.88 лв. с ДДС. Сочи, че срокът за
плащането на този дървен материал според фактурите отдавна е изтекъл, но въпреки
многократно проведените разговори с управителя на ответника, до настоящия момент по
тези фактури плащане не е извършено. С писмена покана до ответното дружество, получена
лично от управителя на 16.02.2023 г., същият бил уведомен от ищеца, че ако дружеството не
заплати дължимата сума, ще потърси намесата на съда.
Горното пораждало правен интерес за ищеца да заведе граждански иск, за да защити правата
си.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „...." ЕООД да заплати на ГПК
"...." сумата от общо 3926.88 лева за доставения дървен материал по 2 бр.фактури - №
3348/04.03.2020 г. – 2149.20 лева с ДДС и № 3353/23.03.2020 г. - 1 777.68 лева с ДДС, ведно
със законната лихва върху главницата от 3926.88 лв. от датата на завеждане на исковата
молба до нейното окончателно изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил документ, наименуван "Възражение" от
ответника, с което уведомява съда, че в счетоводните регистри на дружеството
задълженията по процесните фактури са следните: 1. по фактура № 3348/04.03.2020 г. –
2149.20 лева; 2. по фактура 3353/23.03.2020 г. – 1 777.68 лева.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, уточнява, че в исковата
молба е допусната техническа грешка при посочване на номера на една от фактурите, а
именно фактура № 3848/04.03.2020 г., като моли да се чете: фактура № 3348/04.03.2020 г.
Поддържа исковата молба и представеното за съдебното заседание становище с вх. №
1606/08.06.2023 г. във връзка с депозираното от ответника възражение и представените с
него платежни документи. В хода на устните състезания пледира за уважаване на иска.
Претендира разноски. Ответникът не изпраща процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно отношение по договор за доставка на описаните стоки, по който е престирал -
предал е на ответника уговорените стоки в конкретно посочено количество, както и че за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, но последният не го е изпълнил, т.е. да докаже по основание и размер претенцията
си.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, а при установяване наличието на
главен дълг - да докаже, че е погасил.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по
следните съображения:
1
Като писмени доказателства по делото са приети - описаните фактури, всички - подписани
за ответника, ведно с потвърждение за дължими суми именно по тях /л. 22/. Те съдържат
всички необходими индивидуализиращи белези на твърдените правоотношения, в т.ч. вид и
количество на продадените стоки, размер на дължимата цена.
По въпросите, свързани с фактурата като документ, доказателствената й стойност и дали тя
е основание за плащане на цената на стоката, е формирана трайна съдебна практика,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 166/26.10.2010 г. по т.
дело № 991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. дело № 593/2009 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 46/27.03.2009 г. по т. дело № 454/2008 г., ВКС, ІІ т. о.,
Решение № 30/08.04.2011 г. по т. дело № 416/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о. Процесните носят
подписи за ответника, които не са оспорени. Установява се, че стоките са доставени и
приети. Не се оспорва наличието на правоотношения.
Предвид изложеното и след цялостна преценка на събраните по делото доказателства,
анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът намира, че всички
елементи от фактическия състав на претенцията са доказани по несъмнен начин. Установява
се възникването именно на твърдените в исковата молба облигационни правоотношения, по
които ищецът е престирал – доставил е и е предал е стоките, описани във фактурите, при
което за ответника е възникнало задължението за плащане на съответните цени. Всички
вземания са изискуеми и дължими.
Искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен като търсените суми се
присъдят в цялост, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда до
погасяването, като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък
по чл. 80 ГПК, като съобразно представените доказателства, в тежест на ответника следва да
се присъдят дължимата ДТ от общо 157.07 лева и адв. възнаграждение в размер на 690 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „....“ ЕООД, ЕИК ....3, със седалище и адрес на управление: гр. Ч., област С.,
ул. "...." № …., да заплати на ГПК „....“, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Ч.,
област С., ул. "…." № … на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ,
сумата в общ размер на 3926.88 лева с ДДС /три хиляди деветстотин двадесет и шест лева и
88 ст./, от която - сумата 2149.20 лева с ДДС - главница, представляваща дължима сума за
доставен дървен материал - смърч, ела и бор, в която връзка е издадена фактура №
3348/04.03.2020 г. и сумата 1777.68 лева с ДДС - главница, представляваща дължима сума за
доставен дървен материал - смърч, ела и бор, в която връзка е издадена фактура №
3353/23.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата в общ размер на 3926.88
лева от датата на завеждане на исковата молба - 20.03.2023 г. до окончателно й изплащане.
ОСЪЖДА „....“ ЕООД, ЕИК ....3, със седалище и адрес на управление: гр. Ч., област С.,
ул. "...." № …., да заплати на ГПК „....“, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Ч.,
област С., ул. "…." № … направените разноски за настоящото производство, както следва:
157.07 лева /сто петдесет и седем елав и 07 ст./ за платена държавна такса и 690 лева
/шестстотин и деветдесет лева/ за платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред ОС - Смолян.
2