Решение по дело №606/2024 на Административен съд - Враца

Производството e по реда на  чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, във вр. с чл. 203 от АПК и във вр. с чл.3, ал. 1 и 2 от ЗИНЗС.

 Образувано е по искова молба на ** К.Д.И., изтърпяващ ***, с която е предявил осъдителен иск против ГДИН за сумата 42666 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за периода 04.03.2020г. – 02.10.2020г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на претендираното обезщетение. Ищецът твърди, че в посочения период от **, където е пребивавал, не му е осигурена кореспонденция за сметка на *, в нарушение на чл.90, ал.4 от ЗИНЗС. Поддържа, че поради липса на средства не могъл да си закупи пощенски пликове и марки за осъществяване на кореспонденция със съдилища, в качеството му „на ищец по многобройни дела“. Изтъква, че били забранени и свижданията в този период, което също препятствало възможността да получи средства. Заявява, че това му се отразило изключително **********************.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата претенция на посочените в исковата молба основания и моли за уважаването й. В представена писмена защита развива съображения за доказаност на иска, анализирайки събраните в производството доказателства. В условията на евентуалност моли при отхвърляне на предявения иск да не се присъждат разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по иска - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието гр. София, в с.з. се представлява от старши юрисконсулт Х., която оспорва претенцията, като неоснователна и недоказана. Изразява становище за недоказаност на твърдяното от ищеца неизпълнение на вменено задължение от страна на ответника, което да ангажира отговорността му съгласно чл.284 ЗИНС. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски в размер на следващото се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Враца изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

Съдът, като прецени становищата на страните и съобразно събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

 

Ищецът К.Д.И. изтърпява ***. По делото не се спори, че в процесния период 04.03.2020г. – 02.10.2020г. е бил настанен за изтърпяване на наказание в **. Фактическите му твърдения са, че в този период не му била осигурена кореспонденция за сметка на *, в нарушение на чл.90, ал.4 от ЗИНЗС. В пледуарията си по същество на делото заявява, че исковата му претенция е „главно за датата 18.03.2020г.“, на която искал да изпрати писмо до АССГ и друго писмо до АС Кюстендил, за отстраняване на нередовности по негови сезиращи тези съдилища искания.

Установява се от Справка изх. № АСКН-232-1 от 06.11.2024г. на АС Кюстендил, че в процесния период в съда са били образувани 5 бр. дела, водени от ищеца И.. Първото е образувано на 04.03.2020г., а последното на 31.08.2020г. От тях 3 бр. са приключили акт по същество на спора - решение, а 2 дела са прекратени с определение.

 Представено е писмо изх.№ РД-16-228/06.11.2024г. на АС Пазарджик и приложена към него справка, от която се установява, че в процесния период ищецът е бил страна по общо 20 бр. дела, всичките производства са по реда на ЗИНЗС и от тях само 8 бр. са приключили с акт по същество на спора, останалите са прекратени.

Видно от писмо рег.№ 7399/08.11.2024г. на **  ищецът не е имал забрана и е правил две свиждания в ** – едното на 19.07.2020г. с Ц.И. и М. И., а другото – на 20.09.2020г. с Ц.И. Към същото е приложена справка, от която се установяват трансфери по личната партида на ищеца, от която са правени и съответни удържания за преводи по изп.дело № 7/2020г., както и за наложени запори на ищеца по изп.дело № 119/2014г. на ДСИ при СРС, по изп.дело № 44/2017г. на ДСИ при СРС и изп.дело № 7/2020г. на ДСИ при РС-Пазарджик.

Приложена към това писмо на ** е и извадка от деловодната система /л. 60-64/ за изпратени в този период писма от ** К.И. до различни институции, от която се установява рег. № на всяко от писмата и до коя институция е адресирано. От същата е видно, че се касае са общо 98 бр. писма, като на 18.03.2020г. /датата, посочена в пледуарията му/ е изпратил две писма, съответно рег.№ М-516/18.03.2020г. до Окръжен съд Пазарджик и рег.№ 517/18.03.2020г. до ГДИН.

 Като доказателство по делото е представена и справка относно приходите на ищеца за периода 04.03.2020г. – 02.10.2020г. (л. 59), според която ** И. е получил приходи от общо 110.00 лв., която сума е удържана по наложени му запори, като е направил разходи за лавка в размер на 0,24 лв.

По делото е разпитан свидетеля Н. А., изтърпяващ присъда в **, който в показанията си твърди, че с ищеца са били заедно в този затвор. Знае, че последният имал наложен запор от ДСИ на личната му партида. Свидетелят твърди, че ищецът нямал марки за изпращане на писмата си и нямало как да си купи консумативи от лавката на затвора и затова искал да се изпращат писмата му за сметка на **. Свидетелят заявява, че лично е изпращал такива писма за сметка на затвора, а знае и за други **, които също са изпращали. Впечатленията му са, че ищеца не могъл да се защити, а има такива права по чл.90, ал.4, както и, че е водил дела със съдилищата, прокуратура и други институции в държавата, вкл. и с други лица. Поддържа, че ищецът бил в ** за това, че не му изпращат писмата, а имал дела в съдилищата, и не знаел какво се случва с тези дела. От това, че не можел да си изпрати писмата и кореспонденцията се чувствал *, не можел да*, изпитвал ***. Свидетелят твърди, че ищецът отправял няколко молби към *администрация да му изпращат писмата за тяхна сметка, но му било отказано.

При така установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Исковата молба е подадена от лице с правен интерес, допустима е за разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Искът е подсъден на Административен съд - Враца, съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, като предявен по настоящия адрес на ищеца.

Насочен е срещу надлежен ответник - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за **.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията, с териториални служби, каквито са и*, съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС. В ал. 2 на същата правна норма е определено, че министърът на правосъдието провежда държавната политика в наказателно-изпълнителната област и осъществява правомощията на работодател съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи за държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби. Твърдените незаконосъобразни действия и бездействия са административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица дейност им е възложена от нормите на чл. 12 от ЗИНЗС. При това положение, ГД "Изпълнение на наказанията" има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на ** и ** от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС ** не могат да бъдат подлагани на *****. Съгласно втората алинея на чл. 3 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в ************************, изразяващи се в липса на достатъчно ****************************************************************************************************************************************.

Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК.

За да се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е необходимо да се установи наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) нарушение на изискванията, предвидени в нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията; 2) претърпяна вреда, чието настъпване се предполага до доказване на противното на основание чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС; 3) причинна връзка между нарушението по чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя неоснователност на заявената претенция.

Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Настъпването на фактите, от които биха произтекли вредите, които се презюмират, подлежи на доказване.

Настоящият съдебен състав, след съвкупна преценка на събраните доказателствата по делото намира, че исковата претенция е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС постановява, че ** имат право на кореспонденция и неприкосновеност на тайната й. Съгласно чл. 75, ал. 2 от ППЗИНЗС, получаваната и изпращаната кореспонденция на ** се контролира в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване извършването на престъпления. В ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че писмата на и до ** се изпращат и получават от инспектор социална дейност и възпитателна работа /ИСДВР/, в присъствие на служител от надзорно - охранителния състав, като е допустимо пликът да се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа неразрешени вещи.

Според нормата на чл. 77, ал. 1 от ППЗИНЗС молбите и жалбите на ** се завеждат в специална книга, в която се отбелязват датата на получаването и изпращането, като срокът за изпращане е три дни (ал. 2), а разпоредбата на чл. 77, ал. 3 от ПППЗИНЗС повелява, че пощенските разходи за молбите и жалбите са за сметка на **, освен за лицата, за които е установено, че нямат средства, набрани от полагащото им се възнаграждение или получени по установения ред от близки, познати или трети лица.

В чл. 90 от ЗИНЗС е регламентирано правото и реда, по който  ** могат да подават молби и жалби до различни институции. В разпоредбата на ал. 3 от същия е посочено, че пощенските разходи за кореспонденцията на ** са за тяхна сметка, а според ал. 4 за **, за които е установено, че нямат средства, разходите за кореспонденция са за сметка на мястото за **.

При този анализ на относимата нормативна уредба следва, че правото на ** да води кореспонденция е безспорно, като при доказана липса на средства у подателя, кореспонденцията трябва да е за сметка на мястото за **, като преди това тези документи задължително се завеждат в специална книга. В конкретния случай от коментираната по-горе справка на ** се установи, че в процесния период ищецът е имал изходяща кореспонденция от общо 98 бр. писма до различни институции, основно съдилища, както и че е имал две свиждания със свои близки. Последното опровергава твърдението му, че свижданията са били забранени.

 От анализа на събраните в производството доказателства се установява, че ищецът е имал и постъпления на парични суми по личната си партида, които обаче са били запорирани за изпълнение на негови задължения по съответни изпълнителни дела. Установи се също и, че ищецът е водил в този период десетки съдебни дела, които са приключили със съответни актове на съдилищата, които и е сезирал.

От изложеното се налага извода, че тази негова активност да сезира различни органи в т.ч. съдилища, и да образува многобройни дела за защита на свои твърдени за нарушени права, е проява на личната му воля. Съгласно практиката на ВАС, обективирана в Решение № 11543 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8099/2018 г., V отд., чл.90, ал.4 ЗИНЗС е приложим когато се касае за вътрешнослужебна кореспонденция, а не за лична такава на *, което изключва задължението на администрацията да я изпраща безплатно.

От изложеното следва, че не са налице предпоставките за приложение разпоредбите на  чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС, респ. чл. 77, ал. 3 предл. второ от ППЗИНЗС, а именно ищецът да не разполага с финансови средства за изпращане на лична кореспонденция, откъдето да се формира задължение за ответника да изпрати същата за сметка на **.

Освен това, съдът намира, че действията от страна на служителите на ответника, не могат да се приемат за такива, поставящи ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието **, изразяващо се нарушаване правото му на кореспонденция, правото да изразява мнение и да го разпространява или пък, че се е стигнало до *******. Установи се, че ищецът не е разполагал със средства по личната си партида, поради наложените му запори по няколкото изпълнителни дела, по които е бил длъжник, което не може да се вмени във вина на *администрация, а е  следствие от негови противоправни прояви. На следващо място, ищецът е посещаван в * от свои близки, противно на твърдението му в исковата молба, което бе опровергано, и по който ред е могъл да се снабди със средства, които да използва за своята кореспонденция. Безспорно се установи, че в процесния период ищецът е упражнявал правото да кереспондира с различни институции, изводимо от наличието на изпратени от него общо 98 бр. писма, което свидетелства, че това негово право по никакъв начин не е било ограничено. Не се доказа, а напротив, опроверга се и твърдението му, че конкретно на 18.03.2020г. не е могъл да изпрати изходяща кореспондения, тъй като видно от справката на ** в този ден е изпратил две писма, със съответен регистрационен номер и получател.

С оглед изложеното остава недоказано наличието на първата предпоставка на предявения иск - нарушение на изискванията, предвидени в нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията в лицето на **, изразяващо се в бездействие да изпраща кореспонденция на ищеца.

Предвид липсата на нарушение не може да се изведе и извод, за претърпени неимуществени вреди, последица от такова поведение, изразяващи в **, ********************************. Независимо, че свидетеля А. заявява, че ищецът се чувствал **, това по никакъв начин не може да се обвърже с твърдяното в исковата молба бездействие на * администрация и нарушение на чл.90, ал.4 ЗИНЗС. Освен това, съдът не кредитира изцяло показанията на свидетеля, тъй като независимо от липсата на роднинска връзка между него и ищеца, и двамата изтърпяват наказание **, били са заедно както в **, така и в **, което не изключва възможността за наговаряне и уеднаквяване на версиите. Настоящият съдебен състав намира, че предвид изложеното не е изпълнено и второто кумулативно изискуемо условие, за да бъде основателен и доказан предявеният иск за обезщетение, а именно не се установява претърпените от ищеца неимуществени вреди да са в резултат на незаконосъобразните бездействия на ответника.

При осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от **, не се установи същите да са нарушили чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС. Не се доказа спрямо ищецът като ** да е *********************. Не се доказа настъпването на неимуществени вреди в правната му сфера, изразяващи се в *****************, надвишаващи "**" на изтърпяване на наказанието, което да представлява нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, съответно на чл. 3 от ЕКПЧОС. Това сочи на липсата на основните елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране на отговорността по реда на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

С оглед на изложеното, искът на К.И. срещу ГД "Изпълнение на наказанията" София за осъждане на ответника да му заплати сумата от 42666.00 лева обезщетение за вреди по чл. 284 от ЗИНЗС, е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева при прилагане на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която сума следва да се заплати от ищеца.

Мотивиран от горното, Административен съд гр. Враца

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.И., изтърпяващ присъда в **, осъдителен иск против ГДИН за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата 42666.00 лева, произтичащи от бездействие на * администрация на ** да изпраща по реда на чл.90, ал.4 ЗИНЗС негова кореспонденция в периода 04.03.2020г. – 02.10.2020г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на претендираното обезщетение.

ОСЪЖДА К.Д.И., изтърпяващ присъда в **, да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София разноски по делото в размер 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд - Враца в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.