№ 98
гр. Свиленград , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева
Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200577 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 568/2021 от 02.06.2021
година на Началника на Отдел „Митническо разузнаване и разследване (МРР)
Южна морска”, Главна дирекция (ГД) „МРР”, Централно митническо
управление (ЦМУ) при Агенция „Митници” (сега Териториална дирекция
Митница Бургас), в което на Р. СТ. П. с ЕГН ********** от град Сливен, ул.
„С.П.” № 20, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Димитър Благоев” №
4б, област Хасково, чрез адвокат Гергана Георгиева, за нарушение на чл. 233,
ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 28 459.20 лв. (пункт ІІ) и на основание чл. 233, ал. 6 от
ЗМ са отнети в полза на Държавата 132 броя смарт телефони (пункт І).
Жалбоподателят Р. СТ. П. чрез пълномощника си – адвокат Г.Г., моли за
отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за незаконосъобразен,
1
неправилен и необоснован – жалбоподателят П. не била извършила
процесното нарушение, не били изяснени всички факти и обстоятелства и
наложените наказания били несправедливи.
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Р. СТ. П., не се
явява.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
Териториална дирекция Митница Бургас (като правоприемник на Отдел
„МРР Южна морска”), редовно призовани на посочения съдебен адрес,
изпраща представител – Юрисконсулт Джунейед Муса, който сочи че НП е
издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при
издаването му. Моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски
по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен
Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 19.02.2021 година, около 13.30 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи леки автомобили и
автобуси”, на път от Република България за Република Турция пристига лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Шаран” с български държавен
регистрационен номер СН 72 60 АХ, управляван от българския гражданин
Георги Цанев Тодоров. В автомобила пътува и жалбоподателя Р. СТ. П. и още
три лица – Михаил Юлиянов Ямаков, Ангел Юлиянов Якимов и Наско
Михайлов Христов.
Преди започване на тази митническа проверка, пътниците устно са
2
поканени от митническия служител – свидетеля К. В. Арн. да декларират
носените от тях стоки, валутни ценности и лични вещи. Същите не
декларират нищо.
В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1,
т. 1 от ЗМ, митническият служител - свидетелят К. В. Арн., започва да
извършва митническа (физическа) проверка на автомобила и багажа на
пътниците, при която в дамска чанта, открива недекларирани 3 броя смарт
телефони – част от предмета на нарушението, които се оказват собственост на
жалбоподателя Р.П.. Автомобилът заедно с пътниците е насочен към гаража
на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, където в присъствието на
двамата митнически служители – свидетелите А. и П. П. започва да изважда
сама от дрехите си и облепени по тялото й още 129 смарт телефони,
представляващи останалата част от процесните стоки.
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с №
21BG9931Н007510 от 19.02.2021 година.
В Личното си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ
от митническите служители за нуждите на проверката, каквото и дава в
писмена форма жалбоподателят Р.П., сочи, че отритите 132 броя телефони
били нейни, закупени били от Сливен и били предназначени за Турция.
При тези фактически обстоятелства, след разкриването на
контрабандираните процесни стоки, в този смисъл открито деяние и неговият
извършител, свидетелят К. В. Арн. пристъпва на основание чл. 230 от ЗМ към
съставянето на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 397/19.02.2021 година против жалбоподателя Р.П.. След съставянето на
АУАН, жалбоподателят Р.П. е запозната със съдържанието му и е връчен
лично, като с подписа си Р.П. удостоверява получаването на екземпляр от
него, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ, датирана от
19.02.2021 година, като жалбоподателят сочи, че няма възражения срещу
констатациите в Акта.
Посочените по–горе недекларирани смарт телефони са иззети с Разписка
№ 0194101.
С Приемателно–предавателен протокол от дата 19.02.2021 година,
3
процесните стоки са предадени на отговорно пазене в склад на Териториална
дирекция Южна морска (сега Териториална дирекция Митница Бургас).
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Определена е стойност на стоките – предмет на нарушението в общ
размер на 28 459.20 лв.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Отдел „МРР Южна морска”
(сега Териториална дирекция Митница Бургас) в качеството на наказващ
орган с делегирана компетентност, издава процесното НП № 568/2021 на
02.06.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1 от
ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 01.07.2021
година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно
датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна
преписка (АНП), с отбелязване и имената на получателя му, а именно:
Стоянка Василева – майка на жалбоподателя Р.П.. Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че
жалбоподателят Руска Стоянова П. е извършила нарушение по чл. 233, ал. 1
от ЗМ, тъй като е направила опит да пренесе през държавната граница без
знанието и разрешението на митническите органи, стоки. Извършеното
деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание чл.
233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя Р.П. е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 28 459.20 лв. (100 % от стойността на недекларираната
стока) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата
недекларираните стоки.
Описаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи
от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по
издаването му № 568/23.2.2021 година на ГД „МРР”, ЦМУ при Агенция
„Митници”, както и от показанията на изслушаните в съдебното заседание,
4
проведено на 13.09.2021 година свидетели К. В. Арн. и П. Ив. П..
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 657/32-156173 от
18.05.2021 година на Директора на Агенция „Митници” доказва материалната
компетентност на АНО по отношение на Началника на Отдел „МРР Южна
морска” в ГД „МРР”. С цитирана Заповед, наказващият орган по закон -
Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията да издават НП за
нарушения по ЗМ на Началниците на териториалните отдели „МРР”.
Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП –
Иван Добрев Пасков, е служебно известно на Съда. Т.е. Началникът на Отдел
„МРР Южна морска” в ГД „МРР” се явява носител на санкционна власт,
делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директорът на Агенция „Митници”
по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.
С приетата като доказателство по делото Заповед № ЗМФ-642 от
28.07.2021 година, считано от 00.00 часа на 31.07.2021 година, се изменя
Заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018 година като думите „Териториална
дирекция Южна морска”, респ. отделите й, се заменят с „Териториална
дирекция Митница Бургас”.
Представена е и Фактура, ведно с превод, относно стойността на
закупуване на процесните телефони. Фактурата не е оспорена от страна на
процесуалния представител на АНО.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на
анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на
производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните
доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с
доверие показанията на свидетелите К. В. Арн. и П. Ив. П., предвид тяхната
безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и
цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят.
Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в
изнесените твърдения относно основните факти от предмета на доказване,
както и са формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. От тук
5
предпоставена е преценката за правдивост и достоверност. Липсват
основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне
помежду си, така и с останалите писмени доказателства, които Съдът
кредитира; обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга страна при
отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не възникват
съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните
показания. Не се установява лицата К. В. Арн. и П. Ив. П. да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на свидетелски показания на А. и П. не
се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на
Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към
изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата,
работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН.
В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018
година, докладчик Съдията Пенка Костова. С тези съображения Съдебният
състав даде вяра на показанията на свидетелите К. В. Арн. и П. Ив. П.,
считайки ги обективни и достоверни. А досежно доказателствената им
стойност, те са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават и
фактическото му осъществяване от жалбоподателя Р. СТ. П., установявайки
обективните факти на излизането й от страната, отивайки за Република
Турция, моторно превозното средство, с което е пътувала, липсата на
действия от нейна страна за митническото оформяне на носените процесни
стоки – смарт телефони, респ. тяхното деклариране при редовния митнически
контрол, още и резултатът от митническата проверка - намирането на
определено количество смарт телефовни, така и тяхната принадлежност и
държането им, свързани с нейната личност. Поради това Съдът ги кредитира
изцяло за достоверни.
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно
писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.
6
283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните. Същите
Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в
тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Доказателствената сила на представената по делото Фактура не се
опроверга от събраните по делото доказателства. Този извод на Съда не се
променя предвид факта, че в Личното си обяснение жалбоподателят П. сочи,
че процесните телефони е закупила от Сливен, а от кредитираната Фактура
става ясно, че са закупени от Унгария, тъй като документът не бе оспорен от
страна на АНО.
Съдебният състав не кредитира Становището на митническите органи,
касаещо стойността на процесните стоки, тъй като не е изготвено на базата на
наличните по делото доказателства, а именно предоставената в съдебно
заседание Фактура. Наличната по делото Фактура не бе оспорена от
насрещната страна (от АНО) по надлежния ред, поради което Съдът е длъжен
да се съобрази с данните, съдържащи се в нея. Съгласно § 1, т. 38 от
Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, „Стойност на стоки при износ” за
целите на административнонаказателната отговорност е цената на стоката при
продажбата за износ франко българска граница или пазарната цена на стоката
без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при
същите условия за идентична или сходна стока между лица, които не са
свързани, с включени в нея съпътстващи разходи, като комисиона, опаковане,
транспорт, застраховка, и други разходи, пряко свързани с доставката до
българска граница.”. Т.е. в конкретния случай е налична пазарна цена на
процесната стока, посочена в цитираната Фактура, приета като доказателство
по делото. Няма данни по делото страните по покупко-продажбата,
обективирана в представената Фактура да са свързани лица. Разходи като
комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и т.н., пряко свързани с
доставката до българска граница на процесните стоки, няма. С тези
съображения, Съдът приема, че стойността на процесната стока е 15 082.27
лв. (132 броя стоки при фиксиран курс на еврото от 1.95583 лв.). По
отношение изразеното мнение на процесуалния представител на АНО, че
цената по Фактурата била силно занижена следва да се отбележи следното –
цената не звучи да е нелогична и нереално ниска предвид ноторно известния
факт, че в Унгария телефоните се предоставят дори безплатно при сключване
7
на Договори с мобилните оператори (подобна е ситуацията и в страната ни).
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата,
на която е депозирана в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано
за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) –
процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете.
8
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП, не се констатираха допуснати процесуални
нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се пред
наказващия орган. Спазени са формата и редът при постановяването им.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите реквизити на
минимално необходимото съдържание съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване
на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно
достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното
административното нарушение и да организира адекватно защитата си.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган
не е изписал конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, не води до
различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на
наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога,
къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни
факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена.
Действително в АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля П., но този
реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена и местоработата, е налице пълно
индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата
индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в
съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и
константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
9
Действително в АУАН, актосъставителят посочва на едно място като
дата на деянието 19.01.2021 година, но нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава
възможност за издаване на НП дори когато е допусната нередовност в АУАН,
стига нарушението да е установено по безспорен начин като извършител, вина
и начин на извършване. В случая АНО се е възползвал от възможността на
цитираната разпоредба, доколкото нарушението е установено по безспорен
начин като време, място и начин на извършването, като е установен и
нарушителят. Посочването на едно място на грешен месец на нарушението в
случая не влияе съществено върху правото на нарушителя, доколкото на
няколко место в АУАН е посочен верния такъв, без възможност за
неразбиране или превратно тълкуване. Изложеното се отнася и по отношение
на погрешно посочения месец на нарушението в Протокола за извършена
митническа проверка.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е
спорно между страните, че към 19.02.2021 година актосъставителят К. В. Арн.
е заемал длъжността „Инспектор” в сектор „Борба с наркотрафика”, отдел
„Борба с наркотрафика Южна морска”, ГД „МРР”, ЦМУ при Агенция
„Митници””, т.е. бил е митнически орган. В тази насока е и изявлението на
свидетеля А., направено в открито съдебно заседание, проведено на
13.09.2021 година. Лицето, подписало НП – Иван Добрев Пасков, заема към
момента на издаването му длъжността „Началник на Отдел „МРР Южна
морска” в ГД „МРР”, ЦМУ при Агенция „Митници”” (сега Териториална
дирекция Митница Бургас) и деянието е извършено в зоната на отговорност
на Отдел „МРР Южна морска” (сега Териториална дирекция Митница
Бургас).
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
10
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални
основания за неговата отмяна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено по
отношение на посоченото нарушение.
Обжалваното НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед
приложението на материалния закон и при възведената правна квалификация
– чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО, която е вярна (както вече бе посочено),
съответстваща на фактите, съдържими се в обстоятелствената част на Акта.
Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на
съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за
осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя,
обективно и субективно съставомерно като митническо нарушение във
фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Въз основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и
косвено от приобщените писмени доказателствени източници от преписката,
установи се и че посочените стоки лицето Р. СТ. П. не е обявило пред
митническите органи, поради което не е разполагала и не е представила
митнически документи, удостоверяващи надлежното им деклариране или
задействане на митнически режим за тях. Свидетелите, са единодушни и
относно съпричастността на лицето Р. СТ. П. към пренасяните стоки и
11
нейното лично отношение на своене и държане на същите, както и относно
вида и естеството на носените вещи, представляващи смарт телефони и
тяхното количество. С оглед посоченото същите, несъмнено попадат в
легалната дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от ДР на ЗМ,
която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното определение на
понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, който нормативен акт е
най-съотносим към митническото законодателство, а именно: „„Стока” е
всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ,
вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният
софтуер.”. Според българския тълковен речник, „стоката” е
материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на
определени нужди, потребности на хората в зависимост от техните вкусове и
предпочитания. С оглед така дадените определения стоки са и процесните
предмети – смарт телефони. Поради това, с оглед събраните доказателства по
делото Съдът приема за доказано по безспорен начин, от обективна страна, че
на 19.02.2021 година през МП „Капитан Андреево” при излизането си от
страната за Република Турция, жалбоподателят Р. СТ. П. е направила опит да
носи, т.е. фактически е направила опит да пренесе през държавната граница и
да изнесе от страната стоки с търговски характер и количество, без знанието и
разрешението на митническите органи. С това е осъществила състава на
митническото нарушение „митническа контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал.
1 от ЗМ, в третата от предвидените изпълнителни форми - „направи опит да
пренесе” през държавната граница. За съставомерността на деянието
достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите
органи, конкретните стоки да напуснат митническата територия на страната,
съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като
проверка преди реалното напускане на страната. Т.е. съгласно чл. 233, ал. 1 от
ЗМ, който направи опит да пренесе през държавната граница стоки без
знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не
представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая
държавната граница на Република България съвпада с линията на
митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за
контрол на митническите пунктове, чийто служители не са на самата
държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията
на Република България. Именно в тази връзка при преминаване на редовния
12
митнически контрол, действащо е задължение за деклариране на изнасяните
стоки, респ. въвежданите от лицата, установено с материалната разпоредба
на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено
деклариране, произтичащо Регламенти на Европейския съюз (ЕС), които имат
директно действие за вътрешното ни законодателство след присъединяването
на България към ЕС. Според текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока,
предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на
деклариране за съответния режим, като са допустими при определени
условия писмено или устно деклариране. Отрицателният факт за отсъствието
на деклариране от страна на жалбоподателя Р. СТ. П. на носените от нея
смарт телефони, в релевантния момент на извеждането им от митническата
територия на Република България, пряко се установява от показанията на
двамата свидетели – митнически служители, които са категорични, че тя не е
декларирала процесните пренасяни стоки. В конкретния случай, съобразно
видът и количеството на стоката, дължимото за нея и надлежно деклариране е
било писменото. Тъй като този им брой изключва нетърговски характер,
обратно сочи търговско предназначение, т.е. процесните стоки не могат да
бъдат определени като нетърговски такива. Именно това свое задължение за
писмено деклариране не е изпълнила жалбоподателят Р. СТ. П. при
излизането си от страната за Република Турция, като тя несъмнено е била
субект на същото, възникнало за нея в момента на започване на
формалностите по митническия контрол - първоначален. Доколкото не е
направено деклариране в дължимата и изискуема форма - с писмена
митническа декларация (унифициран формуляр ЕАД), то налице е липса на
деклариране. Бездействието от нейна страна по отношение на задължението
за деклариране, което тя не е изпълнила и то по надлежния ред и форма,
изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и
липсата на дадено разрешение от тях за изнасянето на стоките от територията
на страната. От тук следователно доказан е и вторият съставомерен признак
на нарушението. След като това е така, безспорно с деянието си
жалбоподателят Р. СТ. П. е консумирала от обективна страна
административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки
контрабанда на стоки с търговски характер и количество, тъй като не е
изпълнила задължението си да ги декларира при преминаването през
митническия контрол, макар реално да е носила такива, като те са били
13
открити вече при митническата проверка. Поради това напълно основателно
и правилно е била ангажирана нейната административнонаказателна
отговорност и направените изводи от АНО са изцяло правилни и
законосъобразни, като се споделят от Съда. Осъществяването от обективна
страна на деянието се установява, както вече се посочи от преките гласни
доказателства на митническите служители, които Съдът цени и относно
авторството, с оглед изясненото от свидетелските показания цялостно
поведение на нарушителя в хода на проверката, обективният факт на
откриването им в дамската чанта на П. и скрити в дрехите й и облепени по
тялото й.
В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на
освобождаване от митни сборове и подлежат на деклариране.
Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в
закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.
Деянието, извършено от Р. СТ. П. е съставомерно и по субективен
признак, същото е извършено виновно – при пряк умисъл, категорично
правно съждение за което се налага от факта на укриването на носените стоки
в дамската чанта и скрити в дрехите й и облепени по тялото й, от тук
разкрива се и пряко целения резултат – настъпването на общественоопасните
последици – укриването и даването на невярна информация на митническите
органи, при наличие и на представа за обвързващото задължение за
деклариране на пренасяните стоки, въпреки това напълно съзнателно и със
знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят
Р. СТ. П. е бездействала при митническия контрол. Т.е. жалбоподателят Р.
СТ. П. е разбирала свойството и значението на извършваното и е могла да
ръководи постъпките си. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла,
пряко се извеждат от обективните й действия и поведение в хода
митническата проверка. Същата е следвало да знае, както и е знаела
действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно
деклариране й е било известно. Още повече многократно е пътувала извън
страната видно от Справката за пътуванията й и от показанията на
разпитаните митнически служители. От друга страна и местоживеенето й в
страна от ЕС, са обстоятелства, даващи основание да се приеме, че тя е била
14
добре запозната с митническия режим, действащ в Общността и допустимите
норми за пренос на стоки, т.е. жалбоподателят Р. СТ. П. е била длъжна и е
следвало да знае. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание
за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
нейната административнонаказателната отговорност. С тези правни
съображения Съдът прие обжалваното НП за правилно и законосъобразно от
материалноправна страна, издадено при правилно приложение на
материалния закон.
Налице е опит, тъй като за да има довършено нарушение трябва да е
довършено изпълнителното деяние, а в случая изпълнително деяние е
останало недовършено по независещи от жалбоподателя П. причини.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет – смарт телефони.
По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното
административно нарушение, за което жалбоподателят Р. СТ. П. е наказана с
обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и
само предвид голямото количество на контрабандирани стоки, деянието не
разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за
този род нарушения, още по-малко пък изобщо – липса на такава. Отделно от
това, в случая се касае за формално нарушение - на просто извършване, без
значение е настъпването на вреди от същото; отделно като релевантен
аргумент Съдът съобрази и характерът на обществените отношения, засегнати
от конкретната простъпка – административнонаказателна, с оглед действащия
режим на митническия контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със
засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните,
фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания
за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата
15
преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
Съдът споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове
маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28
от ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и
неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
виновните лица се налага Глоба в размер от 100 % до 200 % от стойността на
недекларираните стоки при износ; а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от
същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда, се
отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено
в минималния размер от 100 % от стойността на недекларираните стоки. Така
проведената индивидуализация, според Съда е правилна и законосъобразна,
тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея
критерии при отмерване на наказанието – за преценка на всички релевантни
за отговорността обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи такива. Като
очевидно отчетено е конкретното количество на контрабандно пренесените
стоки – значително, което обстоятелство безспорно е отегчаващо и
предопределя по-висока тежест на деянието. Като смекчаващи вината
обстоятелства, се установиха факта, че не е направила опит да осуети или
възпрепятства проверката и липсата на данни в кориците на делото за други
нарушения. Не се констатира обществената опасност на деянието и на дееца
да са завишени. Предвид така установените релевантни за отговорността
обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно относителната им тежест,
очертаващи с превес са смекчаващите такива, поради което обосновано, при
спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно, както и
справедливо - съответно по тежестта си на извършеното, е било
16
индивидуализирано наказанието в минимален размер, в който именно е и
наложената Глоба – формирана от 100% от стойността на стоката. В този
смисъл извършената от АНО преценка относно режима на индивидуализация
е правилен относно процентното отношение на наложеното административно
наказание.
Но с оглед некредитирането на Становището на митническите органи,
касаещо стойността на процесните стоки, размерът на административното
наказание следва да е 15 082.27 лв., а не 28 459.20 лв., тъй като стойността
следва да се определи съгласно § 1, т. 38 от ДР на ЗМ и по реда на чл. 70 – 73
от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, т.е. на
базата на пазарната цена на стоките, респ. на договорната стойност. Т.е. в
случая следва да се вземе предвид договорената и действително платената
цена на стоката, за която има данни по делото и по-конкретно Фактура, чието
съдържание Съдът намира, че не се опроверга от доказателствата,
представени от АНО. С оглед изложеното Съдът намира, че следва да вземе
предвид като база за определяне на стойността именно тази Фактура макар и с
доста по-ниска единична стойност на стоките.
Така редуцираното и определено наказание „Глоба” в размер на 15
082.27 лв., Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл.
12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
НП е законосъобразно и правилно в частта на постановеното отнемане в
полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението – пункт І. Подобно
разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно
основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и
обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както
правилно е подходил и АНО, позовавайки се на същата норма, като друго
различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.
По разноските:
17
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на АНО в размер 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването
или оспорващият оттегли Жалбата, подателят на Жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. От изложеното следва, че
в полза на АНО действително следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК.
Т.е. частично основателно е искането, направено от страна на АНО, за
присъждане на разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер
трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа
сложност на делото, работата на юрисконсултите по това дело се състоеше в
явяване в едно съдебно заседание и представяне на писмени доказателства,
поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е
справедливо. Но предвид факта, че НП следва да бъде изменено в частта му,
касаеща размера на наложената Глоба, съответно следва да бъде редуциран и
размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение до 65 лв.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Агенция „Митници”, е отговаряла
Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице
съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”),
Съдът намира, че следва посочената сума да се присъди именно в полза на
18
Агенция „Митници”.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска
изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
тяхна страна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 568/2021 от
02.06.2021 година на Началника на Отдел „МРР Южна морска”, ГД „МРР”,
ЦМУ при Агенция „Митници” (сега Териториална дирекция Митница
Бургас), в частта с която от Р. СТ. П. с ЕГН ********** от град Сливен, ул.
„С.П.” № 20, на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на
Държавата 132 броя смарт телефони (пункт І).
ИЗМЕНЯ НП № 568/2021 от 02.06.2021 година на Началника на Отдел
„МРР Южна морска”, ГД „МРР”, ЦМУ при Агенция „Митници” (сега
Териториална дирекция Митница Бургас), в частта с която на Р. СТ. П. с ЕГН
********** от град Сливен, ул.„С.П.” № 20, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от
ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 28 459.20 лв.,
като НАМАЛЯ размера на административното наказание „Глоба” от 28
459.20 лв. на 15 082.27 лв. (пункт ІІ).
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА Р. СТ. П. с ЕГН
********** от град Сливен, ул.„С.П.” № 20, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция
„Митници” с адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, сумата от
65 лв., представляваща част от направените разноските за юрисконсултско
възнаграждение по АНД № 577/2021 година по описа на Районен съд –
Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
19
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
20