№ 1207
гр. Варна , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20213100501220 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх. №279095/14.03.2021г. от “ДАЛЛ БОГ
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, гр. София, срещу решение №260536/18.02.2021г.
по гр.д. №9115/2020г. на ВРС, 34 състав, с коeто е уважен иска на П. В. Д., ЕГН **********,
от гр. Варна, *************************************** срещу жалбоподателя за сумата
от 1250.00 лева (хиляда двеста и петдесет лева), предявена като частичен иск от 5000.00
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
преживени болки и страдания и психически затормозявания, както и имуществени вреди в
размер на 157,29 лв., представляващи направени разходи в резултат на получени при
пътнотранспортно произшествие на 01.06.2019г. увреждания на здравето и телесната цялост,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 19.09.2019г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно постановено в нарушение на
материалния закон. Изразява се становище за неоснователност на предявения иск, като се
сочи, че са останали недоказани твърденията за претърпени от ищцата изключителни болки
и страдания от процесното ПТП, които да обуславят размера на присъденото обезщетение,
както и описания в исковата молба механизъм на ПТП. Отправената към съда молба е за
отмяна на решението и за отхвърляне изцяло на предявените искове или в евентуалност за
намаляване размера на присъденото застрахователно обезщетение.
1
В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна П. В.
Д., чрез адв.В.Г., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на
въззивната жалба.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от П. В. Д. за осъждане на
ответното дружество “ДАЛЛ БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД да й заплати сумата от 1250
лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени болки и страдания вследствие на пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва, считано от 19.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 157.29 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи в съдебна медицина на стойност 80
лева и 77.29 лева, закупени медикаменти, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението. Моли за
присъждане на сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 01.06.2019г., около 16.52ч., в гр. Варна, ищцата
пътувала в лек автомобил „Рено“, модел „Сценик“, рег. № ******, който се движел по бул.
„Цар Освободител“, посока бул. „Христо Смирненски“. Внезапно водачът на насрещно
движещия се лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“, рег. № ****, предприел маневра ляв
завой към ул. „Верешчагин“, не пропуснал автомобила, в който пътувала ищцата и
последвал удар между двете превозни средства. От удара получила силна болка в областта
на главата и десния крак, била притеснена и за пътуващите в автомобила нейни деца. След
като била откарана от екип на Спешна медицинска помощ в „Спешно отделение“ при
МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД и й били направени рентгенови снимки, била изписана от
болничното заведение. Вечерта след инцидента не могла да спи в резултат на силните болки
в главата и крака и преживения стрес. На следващия ден посетила личния си лекар, като й
било предписано домашно лечение за пет дни. При преглед в „Съдебна медицина“ при
МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, били установени следните травматични увреждания:
кръвонасядания и травматичен оток по окосмената част на главата и дясното бедро, следи от
които били налични и при прегледа й на 23.08.2019г. Твърди, че болките в главата и крака, в
първите няколко дни след пътнотранспортното произшествие, били непоносими, виело й се
свят, изпитвала затруднения при извършване на обикновени домашни задължения. В
резултат на преживения стрес и силно главоболие не можела да заспива, сънувала кошмари,
че отново я удря кола и катастрофира. Това наложило отново да посети личния си лекар,
който й предписал антидепресанти. Била насочена и към психиатър, когото посетила на
17.07.2019г. и 29.07.2019г., като й била поставена диагноза „смесено тревожно-депресивно
разстройство“ и изписани успокоителни и антидепресанти. След инцидента излага, че
изпитвала страх да пътува в автомобил, силно притеснение и задушаване. Станала затворена
в себе си, не общувала с приятели, ограничила социалните си контакти, често плачела и
изпитвала ужас, когато се сещала за инцидента. След приключване на болничния излага, че
2
се е върнала на работа, но била непълноценна, тъй като изпитвала все още главоболие и
болки по цялото тяло, от кошмарите продължавала да не може да се наспи. Поради това й
състояние, посетила отново психиатър на 24.02.2020г. и 09.03.2020г., който й поставил
диагноза „посттравматично стресово разстройство“, изписвайки й засилено лечение.
Твърди се, че към датата на произшествието за лек автомобил марка „Опел“ е
била налична валидна застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
************. Застрахователят бил уведомен за настъпилото събитие, но и към датата на
депозиране на исковата молба ответното дружество не й е изплатило застрахователно
обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, депозира отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че лек автомобил
******************* рег. № **** е бил застрахован със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, валидна към 01.06.2019г. Оспорва твърдяните увреждания да са
в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие, както и размера на
претендираното обезщетение. На следващо място прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, като твърди, че ищцата не би получила сочените увреждания, ако бе
поставила предпазен колан.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият
състав намира предявения иск с правно основание чл.432 КЗ за процесуално допустим,
поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
С оглед на успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.226,
ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между
увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. Вината се предполага
до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/ и това доказване е в тежест на ответника, а
3
ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
В настоящия случай между страните е прието за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване наличието на валиден застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност” със собственика на лек автомобил ******************* рег. №
**** и ответното дружество, валидна към 01.06.2019г.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна
застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице
извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието
обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
От приложения по първоинстанционното дело констативен протокол за ПТП с
пострадало лице № 999 и схема на ПТП, е видно, че на 01.06.2019г., около 16.52ч., П.С.П. е
управлявал лек автомобил „Опел Зафира”, с рег. № **** по бул. „Цар Освободител“, под
ВиК, гр. Варна, като на кръстовището с ул. „Верешчагин“ предприел маневра ляв завой,
като не пропуснал насрещно движещия се лек автомобил ********, рег. № ******, в
резултат на което настъпил сблъсък между двете превозни средства. В протокола е
посочено, че ищцата е пострадала като пътник, като видимите увреждания са: контузия на
главата и дясната подбедрица.
С влязло в законна сила на 09.08.2019г. наказателно постановление № 19-0819-
003881/08.07.2019г., е реализирана административно-наказателната отговорност на П.С.П.,
за това, че не е пропуснал насрещно движещото се пътно превозно средство при завиване
наляво за навлизане в друг път, с което виновно е нарушил чл. 37, ал. 1 ЗДвП и с което
причинил горното пътнотранспортно произшествие.
От представените писмени доказателства, чиято автентичност не е оспорена в
хода на производството, и при липсата на проведено насрещно доказване, се установява
факта на осъществено ПТП и извършените от деликвента нарушения, както са посочени в
наказателното постановление. Въпреки посоченото във въззивната жалба, с отговора не е
оспорен факта на осъществено противоправно деяние, а причинно-следствената връзка
между деянието и телесните увреждания, претърпени от П.Д.. Релевирано е също
възражение за съпричиняване и възражение относно размера на претендираното
обезщетение.
Установява се също наличието на пряка причинно-следствена връзка между
поведението на виновния водач и настъпването на произшествието, което е източник на
вредите. Ако водачът бе спрял преди завоя наляво, за да осигури полагащото се предимство
на преминаващия направо автомобил, процесното ПТП не би настъпило.
При установяване факта на извършване на деянието, неговата противоправност,
4
причинна връзка и виновността на дееца, която съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД се
предполага, на доказване подлежат причинените имуществени и неимуществени вреди и
техния размер.
От представените по делото медицинска документация /лист за преглед на
пациент в консултативно-диагностичния блок/спешно отделение на МБАЛ „Света Анна –
Варна“ АД, амбулаторни листи и болничен лист/ се установява, че вследствие на
произшествието пострадалото лице е получило следните травматични увреждания:
болезнена подутина и синкаво кръвонасядане на площ с диаметър 5-6см в лява челна
област; отекли клепачи на двете очи и мораво кръвонаседнали; мораво кръвонасядане и
оток на площ с диаметър около 6-7см по предна повърхност на дясна подбедрица.
Установява се също, че е била във временна неработоспособност с диагноза „повърхностна
травма на други части от главата“ за времето от 03-07.06.2019г., като й е предписан
домашен-амбулаторен режим на лечение, посещавала е специалист – психиатър, при което й
е предписано медикаментозно лечение и съответно е закупувала съответните медикаменти.
От заключението на вещите лица по назначената и приета комплексна
съдебномедицинска и психиатрична експертиза се установява наличието на причинно-
следствена връзка на травматичните увреждания с претърпяното ПТП, която следва да се
приеме за установена при липсата на проведено насрещно доказване за причиняване на
уврежданията по друг начин през същия период.
Възражението за съпричиняване, релевирано своевременно от ответната страна,
се явява неоснователно. Съобразно последователно формираната практика на ВКС по реда
на чл. 290 ГПК, във всички случаи приносът на пострадалия следва да бъде не само
надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но и да бъде
доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която
го е въвела. В настоящия случай от заключението по медицинската експертиза се
установява, че конкретните наранявания биха могли да се получат и при двата варианта – с
или без предпазен колан, поради което възражението се приема за недоказано.
При така събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства съдът намира, че
в случая се установяват всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД по отношение
на деликвента, ползващ се от клаузите на застраховка ”гражданска отговорност”, а именно
извършено виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат – телесни увреждания на ищеца в резултат от настъпилото на 01.06.2019г.
пътнотранспортно произшествие. Налице е основанието на чл.45 ЗЗД, за да се ангажира
гражданската отговорност на деликвента за причинените от него вреди на ищеца, съответно
и функционално обусловената отговорност на застрахователя по застраховка ”гражданска
отговорност”. Не е спорно между страните по делото наличието на валиден застрахователен
договор по застраховка „Гражданска отговорност” със собственика на лекия автомобил към
датата на ПТП, което е основание за ангажиране отговорността на застрахователя.
5
При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост,
на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди. Съгласно заключението на
вещото лице се установява, че възстановителният период на телесните контузии е около 3-4
седмици, през които хематомите претърпяват обратно развитие. По отношение на
психичното състояние на пострадалата от заключението се установява, че непосредствено
след ПТП, което е изиграло ролята на психотравма, пострадалата е развила остра стресова
реакция, към настоящия момент се диагностицират клинични симптоми на посттравматично
стресово разстройство, закупуваните и приемани от пострадалата медикаменти са част от
когнитивно-поведенческата псипотерапия, проведена за овладяване на клиничните
симптоми на посттравматичното стресово разстройство.
От ангажираните свидетелски показания се установява, че пострадалата е
претърпяла голяма промяна вследствие на преживяното ПТП, не можела да спи, наложило
се да посещава психиатър, не искала да се качва на колата.
Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на
ищцата са били причинени физически увреждания – контузии с възстановителен период
около месец, влошено емоционално състояние, психологически травми с отражение и към
настоящия момент, намира, че предявеният от П.Д. иск е основателен за сумата от 4 000 лв.,
които съдът приема за справедливи с оглед обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди от ищеца. Искът следва да бъде уважен в претендирания частичен размер.
Съдът намира за доказана и претенцията за заплащане на имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи в съдебна медицина на стойност 80 лева и 77.29 лева,
закупени медикаменти, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението. От заключението на вещото
лице се установява, че направените разходи са във връзка с психичната травма, претърпяна
от ищцата, поради което следва да бъдат обезщетени по този ред.
Въз основа на изложеното съдът намира, че определеният по-горе размер в
адекватна степен отговаря на потребностите на пострадалото лице от обезщетяване.
Поради съвпадане правните изводи на настоящия въззивен състав с тези на
първата инстанция, като настоящият състав препраща и към мотивите на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено изцяло.
Съобразно този изход на спора, присъждане на разноски се следва само в полза
на въззиваемата страна в размер на 620 лв. съобразно представения списък по чл.80 от ГПК
и писмени доказателства.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260536/18.02.2021г., постановено по гр.дело
№9115/2020г. на 34 състав на ВРС.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров“,
№ 1, да заплати на П. В. Д., ЕГН **********, от
********************************************** сумата 620 лева (шестотин и
двадесет лева), представляваща сторени разноски пред настоящата инстанция, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7